Много езици – много ключове за една врата

Вилиана Семерджиева

– Според великия Волтер те са голямо богатство

– Като в огледало в тях се отразяват култура, традиции, начин на живот

На езика на юнитите от Северна Гренландия разстоянията се измерват не в километри, а в синики, тоест сън. Колко дълго трябва да спя, за да стигна от точка А до точка Б. В страна с ужасен климат и климатични условия километрите и часовете нямат смисъл. Това е само един пример за езика като огледало на култура и традиция. Защото езикът, който е израз на културата, традицията и начина на живот, е част от идентичността на народите. Когато един език изчезне, и културата изчезва.

ЮНЕСКО организира през 2008 г., обявена от ООН за година на езиците, множество инициативи, в чийто фокус попаднаха застрашените от изчезване езици. „Език се разбива много трудно, както и да се тъпче с чужди думи“, е мнението на един от най-известните специалисти у нас проф. Никола Георгиев. Той дава пример с английския, който е претъпкан с всякакви чуждици, но това не му е попречило да стане един от световните езици. Ученият смята, че не бива да се поддаваме на паника и е убеден, че заплаха за българския език няма, има обаче за кирилицата.

„Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата“, смята Волтер.

Днес са познати около 7 хил. говорими езика, повече от половината са заплашени от изчезване. В Африка има около 2 хил. езика, но в повечето държави на континента английският, френският и португалският са единствените официални. Това се отразява върху гражданското общество, твърди езиковедът Кофи Якпо, цитиран от БГНЕС.

Например в Индия – хинди, заедно с английския са двата официални езика, но ги използват само около 40 процента от населението. Близо 600-те планински народа в страната говорят езици, които не се преподават в училищата. От 400 индийски езика само 60 се преподават на децата.

В Китай има най-малко седем специфични езикови групи и повече от 130 различни диалекта, но от 1950 г. мандаринският и кантонският са официалните. При това само половината от китайците владеят мандарински. Затова вероятно много от диалектите ще изчезнат с времето. Такива са опасенията и на ЮНЕСКО.

Десетте най-говорими

Броят и многообразието на езиците не спира да се увеличава и развива. Списък с най-говоримите езици в света е публикуван в Туристическа мрежа IDI bg.

Мандарин (говорят го над 845 милиона души), често наричан китайски от хората, които не го говорят, всъщност е един от многото китайски езици. Мандарин е най-широко разпространеният и е официален за Китайската народна република и Тайван, един от четирите официални езика в Сингапур (заедно с английски, малайски и тамилски). Поради засилената емиграция от тези страни към САЩ и Европа, има огромна популация на говорещи мандарин. Има две писмени системи – стандартна и опростена.

Испанският (329 милиона) е част от западноиберийския клон на романските езици и е много близък с португалския. Той е сред най-широко разпространените в света. Определен е за официален на над 20 страни. Почти във всеки щат на Латинска Америка се говори на испански, с изключение на Бразилия и Белиз. Голяма част от хората, чийто роден език е испанският, са имигрирали в САЩ, поради тази причина и там е голяма популацията на испаноговорящи.

Английският (328 милиона) принадлежи към западногерманското езиково семейство. Произходът му води начало от англо-саксонските езици (староанглийски) и е силно повлиян от френския и латинския, поради завладяването на Англия от норманите. Въпреки че английският се развива като език на територията на Британските острови, най-голямата популация на английскоговорящи е в САЩ – около 309 милиона. Той е официален за 56 страни – Ирландия, Канада, Северна Африка, Ямайка, Нова Зеландия, Обединеното кралство, Австралия и др.

Хиндустани (242 милиона) е част от индо-арийското езиково семейство, заедно с бенгалския. Има две книжовни форми – урду и хинди, почти неразличими. Хинди е официалният език в Индия, а урду – в Пакистан. И двата се говорят в Европа и Северна Америка от индийски и пакистански имигранти. Имат и две писмености – азбука на хинди и азбука на урду, която е под ислямско влияние.

Арабският (221 милиона) е част от семитското езиково семейство и най-често се отъждествява с Близкия изток и Северна Африка. Той е официален за 26 страни. Арабският, заедно с иврит, е официален в Израел и е роден на голяма част от населението в Европа и Северна Америка. Класическият вариант на арабския е този, на който е написан Коранът.

Бенгалски говорят 181 милиона. Той принадлежи към индо-арийското езиково семейство, както и хинди, урду и панджабски. Повечето от хората, които го говорят, живеят в Бангладеш, където той е официален, а също така и в Западна Бенгалия, Трипура, Асам, Европа, САЩ и дори в Саудитска Арабия.

Португалският (178 милиона) е част от итало-западните езици на романското езиково семейство и също произлиза от латинския. Португалският е официален за Португалия и Бразилия, както и за Ангола, Кабо Верде, Източен Тимор, Гвинея-Бисау, Мозамбик и Сао Томе и Принсипи. Той е задължителен предмет на обучение в училищата в Уругвай и Аржентина. Португалският се изучава от 30 милиона души и е четвъртият най-изучаван в света.

Руският спада към източнославянското езиково семейство, което включва и беларуски, украински и русински. По-голяма част от 144-те милиона души, чийто роден език е руският, живеят в Русия, където той е официален, но се говори и в Беларус, Украйна и Казахстан.

Японският (132 милиона) е член на японското езиково семейство, включващо и рюкюанския, който се говори на остров Окинава. Повечето хора, чийто роден език е японският, живеят в Япония или в околните й територии, но има и говорещи на японски в САЩ, Корея и Европа.

Немският език спада към групата на западногерманските заедно с английския. Той се говори от над 90 милиона души – главно в Германия, където е официален, както и в Австрия, Лихтенщайн, Люксембург; един от трите официални езика в Белгия (заедно с френския и нидерландския); един от четирите официални в Швейцария (заедно с френски, италиански и реторомански) и официален за италианската провинция Болцано. Освен това немският е признат за малцинствен език в няколко страни като Полша, Дания, Унгария и Чехия.

Есперанто

Това е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език. Първоначалното му име е Internacia Lingvo, а днешното идва от Doktoro Esperanto – псевдонима, под който полският филолог Людвик Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“), първото описание на новия език, издадено през 1887 г., се отбелязва в Уикипедия. Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 г. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.

В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на ХІХ век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 г. в Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 г.

По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди и 2 милиона души. Макар че няма официален статут в никоя страна, през 1921 г. той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 г. с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация. Есперанто има съществено представяне в над 100 страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка. Фонологията на есперанто се основава на тази на славянските езици и включва 22 съгласни, 5 гласни и 2 полугласни звука, които се съчетават с гласните, образувайки 6 дифтонга.

Есперантистите имат достъп до международна култура, включваща много оригинален материал, както и преведен. Има над 25 000 книги на есперанто – оригинални и преводи, както и редовно излизащи списания и вестници. Есперантоговорящите могат да използват езика за безплатно отсядане при други есперантисти в 92 страни, използвайки Pasporta Servo, или да завържат приятелства в чужбина.

Остров Есперанто край о. Ливингстън, Южни Шетландски острови, е наименуван в чест на този език.

Европейският ден на езиците

Европейският ден на езиците, който се чества в 45 държави, бе отбелязан за първи път през 2001 г. по инициатива на Съвета на Европа. Неговата цел е да повиши осведомеността на гражданите за използваните в Европа езици, да насърчи културното и езиковото многообразие и да поощри хората да учат чужди езици, става ясно от сайта europa.eu. ЕС инвестира 1 милиард евро годишно в схеми за насърчаване на езиковите познания и на други умения чрез инициативи като „Еразъм“, благодарение на която на студентите се дава възможност да проведат част от обучението си в друга държава. Всяка година 400 000 предимно млади хора се възползват от предоставяните по линия на ЕС безвъзмездни средства за мобилност чрез програмите „Еразъм“ и чрез други схеми като „Леонардо да Винчи“ (за професионално обучение) и „Младежта в действие“ (за доброволческа дейност или работа с младежта). ЕС инвестира около 50 милиона евро годишно в подкрепа на дейности и проекти, свързани с езиците.

Езиковата политика на ЕС има за цел опазването на езиковото многообразие и насърчаването на изучаването на чужди езици от съображения за културна принадлежност и социална интеграция, но и защото хората, владеещи няколко езика, имат повече шансове да се възползват от възможностите за образование и за работа в единния пазар. Основната цел на политиката е един ден в Европа всички да изучават поне два допълнителни езика освен родния си, още от най-ранна възраст.

Европейският съюз има 23 официални и работни езика – английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски.

Най-широко разпространеният майчин език в ЕС е немският, въпреки че 51 на сто от гражданите заявяват, че разбират английски. Според проучване, проведено от Евробарометър през 2006 г. относно европейците и техните езици, 56 на сто от гражданите на ЕС могат да проведат разговор на език, различен от родния им, а 28 процента владеят два чужди езика в допълнение към родния. 44 на сто от европейците признават, че не говорят друг език освен родния. Най-многоезичната страна в ЕС е Люксембург, където 99 процента от гражданите владеят поне един чужд език, следвани от словаците (97 на сто) и латвийците (95 на сто). Най-малко чужди езици се говорят в Ирландия (34 на сто) и в Обединеното кралство (38 на сто).

Полиглотите

Научаването на един език не е лесна задача, а за повечето хора свободното говорене на език е постоянна борба. Въпреки това има индивиди с огромна вещина в няколко езика. За полиглотите на света разказва сайтът „Епохални времена“.

Благодарение на обширните си познания по коптски език, археологът и полиглот Жан-Франсоа Шамполион помогнал за дешифрирането на древни египетски йероглифи, превеждайки Розетския камък през 1822 г.

Един от по-изненадващите и неотдавнашни случаи на феномена хиперполиглотизъм е този на германеца Себастиан Хайне, наречен „човешката Вавилонска кула“. До 22-годишна възраст този студент по индо-германска филология вече може да комуникира на не по-малко от 35 езика, сред които той предпочита пащо, употребяван от етническа група в Близкия изток.

Хорхе Фернандез не е усвоил толкова езици, колкото Хайне, но все пак случаят му е невероятен. Едва 18-годишен, перуанецът може да говори и пише гладко на десетина езика, включително испански, английски, френски, немски, швейцарски, румънски, италиански, португалски, холандски, каталонски, галийски и мандарин.

Владеенето на над 30 езика е безспорно впечатляващо, но кой е най-големият полиглот в света? Колко езика може да владее човешкото съзнание? Над 40. Дори над 50. Зиад Юсеф Фазах поддържа основно ниво разбиране на поне 60 отделни езика.

Що се отнася до владеенето на многобройни езици, кардинал Джузепе Каспар Мецофанти и лингвистът Джон Боуринг са отишли далеч отвъд това, което мнозина смятат за възможно.

Може да се каже, че Боуринг е бил един от най-учените лингвисти. Той демонстрирал основно разбиране на над 200 езика и владеел гладко около 100. Боуринг е роден през 1792 г. Бил е губернатор на Хонконг, писател и пътешественик. Удостоен е с титлата „Кавалер на Ордена на Бат“ и е бил член на Кралското общество и Кралското географско общество.

Кардинал Джузепе Каспар Мецофанти е роден на 17 септември 1774 г. Владеел гладко 38 езика и почти 100 диалекта, и разбирал много други езици на основно ниво. Установено е, че кардиналът е познавал общо около 100 различни форми на комуникация.

Папството разполага с дълга история на многоезичие и традицията се предава до днес с най-новите папи – Йоан-Павел II и Бенедикт XVI. Първият можеше да говори гладко полски, класически гръцки, латински, италиански, френски, испански, португалски, английски, есперанто и немски, като имаше основни познания и по чешки, литовски, руски, унгарски, японски, тагалски и някои африкански езици. Вторият говори гладко поне десетина езика.

Писателите полиглоти Джеймс Джойс и Дж. Р. Толкин са знаели по 13 езика. Сред другите велики езикови феномени е лингвистът Кенет Лок Хейл, който демонстрирал невероятно умение за изучаване на езици бързо и прецизно.

Най-дългата дума в света има 189 819 букви

Най-дългата дума в познатата ни галактика е съставена от 189 819 букви, произнася се за 3 часа и половина и представлява химическото наименование на протеина Titin. Той отговаря за пасивната еластичност на мускулите. Наименованието на Titin-а е смятано за най-дългата дума във всеки език. Titin произхожда от гръцката дума „titan“ (добре познатите ни от древногръцката митология първо поколение богове, деца на Уран и Гея – и въобще всичко с големи размери).

Мисли, афоризми и крилати изречения

„Човек, който не владее други езици, непременно има пропуски в идеите си, освен ако не е гений.“

Виктор Юго

„Ако говорите на някого на език, който разбира, думите ви стигат до съзнанието му. Ако му говорите на родния му език, те стигат до сърцето му.“

Нелсън Мандела

„Живеете нов живот за всеки нов език, който говорите. Ако знаете само един език, живеете само веднъж.“

Чешка поговорка

„Границите на моя език са границите на моя свят.“

Лудвиг Витгенщайн

„Който не знае чужди езици, не познава и родния си.“

Йохан Волфганг фон Гьоте

„Новият език е нов поглед към живота.“

Федерико Фелини