Много езици – много ключове за една врата

| от |

Вилиана Семерджиева

- Според великия Волтер те са голямо богатство

- Като в огледало в тях се отразяват култура, традиции, начин на живот

 

На езика на юнитите от Северна Гренландия разстоянията се измерват не в километри, а в синики, тоест сън. Колко дълго трябва да спя, за да стигна от точка А до точка Б. В страна с ужасен климат и климатични условия километрите и часовете нямат смисъл. Това е само един пример за езика като огледало на култура и традиция. Защото езикът, който е израз на културата, традицията и начина на живот, е част от идентичността на народите. Когато един език изчезне, и културата изчезва.

ЮНЕСКО организира през 2008 г., обявена от ООН за година на езиците, множество инициативи, в чийто фокус попаднаха застрашените от изчезване езици. „Език се разбива много трудно, както и да се тъпче с чужди думи“, е мнението на един от най-известните специалисти у нас проф. Никола Георгиев. Той дава пример с английския, който е претъпкан с всякакви чуждици, но това не му е попречило да стане един от световните езици. Ученият смята, че не бива да се поддаваме на паника и е убеден, че заплаха за българския език няма, има обаче за кирилицата.

„Да знаеш много езици, значи да имаш много ключове за една врата“, смята Волтер.

Днес са познати около 7 хил. говорими езика, повече от половината са заплашени от изчезване. В Африка има около 2 хил. езика, но в повечето държави на континента английският, френският и португалският са единствените официални. Това се отразява върху гражданското общество, твърди езиковедът Кофи Якпо, цитиран от БГНЕС.

Например в Индия – хинди, заедно с английския са двата официални езика, но ги използват само около 40 процента от населението. Близо 600-те планински народа в страната говорят езици, които не се преподават в училищата. От 400 индийски езика само 60 се преподават на децата.

В Китай има най-малко седем специфични езикови групи и повече от 130 различни диалекта, но от 1950 г. мандаринският и кантонският са официалните. При това само половината от китайците владеят мандарински. Затова вероятно много от диалектите ще изчезнат с времето. Такива са опасенията и на ЮНЕСКО.

 

Десетте най-говорими

world-language-map-bab.la

Броят и многообразието на езиците не спира да се увеличава и развива. Списък с най-говоримите езици в света е публикуван в Туристическа мрежа IDI bg.

Мандарин (говорят го над 845 милиона души), често наричан китайски от хората, които не го говорят, всъщност е един от многото китайски езици. Мандарин е най-широко разпространеният и е официален за Китайската народна република и Тайван, един от четирите официални езика в Сингапур (заедно с английски, малайски и тамилски). Поради засилената емиграция от тези страни към САЩ и Европа, има огромна популация на говорещи мандарин. Има две писмени системи – стандартна и опростена.

Испанският (329 милиона) е част от западноиберийския клон на романските езици и е много близък с португалския. Той е сред най-широко разпространените в света. Определен е за официален на над 20 страни. Почти във всеки щат на Латинска Америка се говори на испански, с изключение на Бразилия и Белиз. Голяма част от хората, чийто роден език е испанският, са имигрирали в САЩ, поради тази причина и там е голяма популацията на испаноговорящи.

Английският (328 милиона) принадлежи към западногерманското езиково семейство. Произходът му води начало от англо-саксонските езици (староанглийски) и е силно повлиян от френския и латинския, поради завладяването на Англия от норманите. Въпреки че английският се развива като език на територията на Британските острови, най-голямата популация на английскоговорящи е в САЩ – около 309 милиона. Той е официален за 56 страни – Ирландия, Канада, Северна Африка, Ямайка, Нова Зеландия, Обединеното кралство, Австралия и др.

Хиндустани (242 милиона) е част от индо-арийското езиково семейство, заедно с бенгалския. Има две книжовни форми – урду и хинди, почти неразличими. Хинди е официалният език в Индия, а урду – в Пакистан. И двата се говорят в Европа и Северна Америка от индийски и пакистански имигранти. Имат и две писмености – азбука на хинди и азбука на урду, която е под ислямско влияние.

Арабският (221 милиона) е част от семитското езиково семейство и най-често се отъждествява с Близкия изток и Северна Африка. Той е официален за 26 страни. Арабският, заедно с иврит, е официален в Израел и е роден на голяма част от населението в Европа и Северна Америка. Класическият вариант на арабския е този, на който е написан Коранът.

Бенгалски говорят 181 милиона. Той принадлежи към индо-арийското езиково семейство, както и хинди, урду и панджабски. Повечето от хората, които го говорят, живеят в Бангладеш, където той е официален, а също така и в Западна Бенгалия, Трипура, Асам, Европа, САЩ и дори в Саудитска Арабия.

Португалският (178 милиона) е част от итало-западните езици на романското езиково семейство и също произлиза от латинския. Португалският е официален за Португалия и Бразилия, както и за Ангола, Кабо Верде, Източен Тимор, Гвинея-Бисау, Мозамбик и Сао Томе и Принсипи. Той е задължителен предмет на обучение в училищата в Уругвай и Аржентина. Португалският се изучава от 30 милиона души и е четвъртият най-изучаван в света.

Руският спада към източнославянското езиково семейство, което включва и беларуски, украински и русински. По-голяма част от 144-те милиона души, чийто роден език е руският, живеят в Русия, където той е официален, но се говори и в Беларус, Украйна и Казахстан.

Японският (132 милиона) е член на японското езиково семейство, включващо и рюкюанския, който се говори на остров Окинава. Повечето хора, чийто роден език е японският, живеят в Япония или в околните й територии, но има и говорещи на японски в САЩ, Корея и Европа.

Немският език спада към групата на западногерманските заедно с английския. Той се говори от над 90 милиона души – главно в Германия, където е официален, както и в Австрия, Лихтенщайн, Люксембург; един от трите официални езика в Белгия (заедно с френския и нидерландския); един от четирите официални в Швейцария (заедно с френски, италиански и реторомански) и официален за италианската провинция Болцано. Освен това немският е признат за малцинствен език в няколко страни като Полша, Дания, Унгария и Чехия.

 

Есперанто 

 

Това е най-разпространеният изкуствен международен спомагателен език. Първоначалното му име е Internacia Lingvo, а днешното идва от Doktoro Esperanto – псевдонима, под който полският филолог Людвик Заменхоф публикува „Първа книга“ („Unua Libro“), първото описание на новия език, издадено през 1887 г., се отбелязва в Уикипедия. Намерението на Заменхоф е да създаде лесен за научаване и политически неутрален език, който да служи като помощно средство в международното общуване, насърчавайки мира и разбирателството между народите. Първият международен есперантистки конгрес се провежда във френския град Булон сюр Мер през 1905 г. Той е последван от ежегодни международни конференции и срещи в различни части на света.

В България есперанто се разпространява почти веднага след излизането на „Първа книга“. Още в края на ХІХ век се появяват първите есперантски дружества, а през 1907 г. в Търново е основан Българският есперантски съюз. Негов официален орган е списание „Български есперантист“, което излиза от 1919 г.

По различни оценки в наши дни броят на говорещите есперанто е между 30 хиляди и 2 милиона души. Макар че няма официален статут в никоя страна, през 1921 г. той е препоръчан от Френската академия на науките, а през 1954 г. с Резолюцията от Монтевидео получава признание от ЮНЕСКО, която установява официални отношения със Световната есперантска асоциация. Есперанто има съществено представяне в над 100 страни, като използването му е най-разпространено в Европа, Източна Азия и Южна Америка. Фонологията на есперанто се основава на тази на славянските езици и включва 22 съгласни, 5 гласни и 2 полугласни звука, които се съчетават с гласните, образувайки 6 дифтонга.

Есперантистите имат достъп до международна култура, включваща много оригинален материал, както и преведен. Има над 25 000 книги на есперанто – оригинални и преводи, както и редовно излизащи списания и вестници. Есперантоговорящите могат да използват езика за безплатно отсядане при други есперантисти в 92 страни, използвайки Pasporta Servo, или да завържат приятелства в чужбина.

Остров Есперанто край о. Ливингстън, Южни Шетландски острови, е наименуван в чест на този език.

 

Европейският ден на езиците

EDL-banner-COE2012-EN

Европейският ден на езиците, който се чества в 45 държави, бе отбелязан за първи път през 2001 г. по инициатива на Съвета на Европа. Неговата цел е да повиши осведомеността на гражданите за използваните в Европа езици, да насърчи културното и езиковото многообразие и да поощри хората да учат чужди езици, става ясно от сайта europa.eu. ЕС инвестира 1 милиард евро годишно в схеми за насърчаване на езиковите познания и на други умения чрез инициативи като „Еразъм“, благодарение на която на студентите се дава възможност да проведат част от обучението си в друга държава. Всяка година 400 000 предимно млади хора се възползват от предоставяните по линия на ЕС безвъзмездни средства за мобилност чрез програмите „Еразъм“ и чрез други схеми като „Леонардо да Винчи“ (за професионално обучение) и „Младежта в действие“ (за доброволческа дейност или работа с младежта). ЕС инвестира около 50 милиона евро годишно в подкрепа на дейности и проекти, свързани с езиците.

Езиковата политика на ЕС има за цел опазването на езиковото многообразие и насърчаването на изучаването на чужди езици от съображения за културна принадлежност и социална интеграция, но и защото хората, владеещи няколко езика, имат повече шансове да се възползват от възможностите за образование и за работа в единния пазар. Основната цел на политиката е един ден в Европа всички да изучават поне два допълнителни езика освен родния си, още от най-ранна възраст.

Европейският съюз има 23 официални и работни езика – английски, български, гръцки, датски, естонски, ирландски, испански, италиански, латвийски, литовски, малтийски, немски, нидерландски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, унгарски, фински, френски, чешки и шведски.

Най-широко разпространеният майчин език в ЕС е немският, въпреки че 51 на сто от гражданите заявяват, че разбират английски. Според проучване, проведено от Евробарометър през 2006 г. относно европейците и техните езици, 56 на сто от гражданите на ЕС могат да проведат разговор на език, различен от родния им, а 28 процента владеят два чужди езика в допълнение към родния. 44 на сто от европейците признават, че не говорят друг език освен родния. Най-многоезичната страна в ЕС е Люксембург, където 99 процента от гражданите владеят поне един чужд език, следвани от словаците (97 на сто) и латвийците (95 на сто). Най-малко чужди езици се говорят в Ирландия (34 на сто) и в Обединеното кралство (38 на сто).

 

Полиглотите

13_puzzle__half

Научаването на един език не е лесна задача, а за повечето хора свободното говорене на език е постоянна борба. Въпреки това има индивиди с огромна вещина в няколко езика. За полиглотите на света разказва сайтът „Епохални времена“.

Благодарение на обширните си познания по коптски език, археологът и полиглот Жан-Франсоа Шамполион помогнал за дешифрирането на древни египетски йероглифи, превеждайки Розетския камък през 1822 г.

Един от по-изненадващите и неотдавнашни случаи на феномена хиперполиглотизъм е този на германеца Себастиан Хайне, наречен „човешката Вавилонска кула“. До 22-годишна възраст този студент по индо-германска филология вече може да комуникира на не по-малко от 35 езика, сред които той предпочита пащо, употребяван от етническа група в Близкия изток.

Хорхе Фернандез не е усвоил толкова езици, колкото Хайне, но все пак случаят му е невероятен. Едва 18-годишен, перуанецът може да говори и пише гладко на десетина езика, включително испански, английски, френски, немски, швейцарски, румънски, италиански, португалски, холандски, каталонски, галийски и мандарин.

Владеенето на над 30 езика е безспорно впечатляващо, но кой е най-големият полиглот в света? Колко езика може да владее човешкото съзнание? Над 40. Дори над 50. Зиад Юсеф Фазах поддържа основно ниво разбиране на поне 60 отделни езика.

Що се отнася до владеенето на многобройни езици, кардинал Джузепе Каспар Мецофанти и лингвистът Джон Боуринг са отишли далеч отвъд това, което мнозина смятат за възможно.

Може да се каже, че Боуринг е бил един от най-учените лингвисти. Той демонстрирал основно разбиране на над 200 езика и владеел гладко около 100. Боуринг е роден през 1792 г. Бил е губернатор на Хонконг, писател и пътешественик. Удостоен е с титлата „Кавалер на Ордена на Бат“ и е бил член на Кралското общество и Кралското географско общество.

Кардинал Джузепе Каспар Мецофанти е роден на 17 септември 1774 г. Владеел гладко 38 езика и почти 100 диалекта, и разбирал много други езици на основно ниво. Установено е, че кардиналът е познавал общо около 100 различни форми на комуникация.

Папството разполага с дълга история на многоезичие и традицията се предава до днес с най-новите папи – Йоан-Павел II и Бенедикт XVI. Първият можеше да говори гладко полски, класически гръцки, латински, италиански, френски, испански, португалски, английски, есперанто и немски, като имаше основни познания и по чешки, литовски, руски, унгарски, японски, тагалски и някои африкански езици. Вторият говори гладко поне десетина езика.

Писателите полиглоти Джеймс Джойс и Дж. Р. Толкин са знаели по 13 езика. Сред другите велики езикови феномени е лингвистът Кенет Лок Хейл, който демонстрирал невероятно умение за изучаване на езици бързо и прецизно.

 

Най-дългата дума в света има 189 819 букви

 

Най-дългата дума в познатата ни галактика е съставена от 189 819 букви, произнася се за 3 часа и половина и представлява химическото наименование на протеина Titin. Той отговаря за пасивната еластичност на мускулите. Наименованието на Titin-а е смятано за най-дългата дума във всеки език. Titin произхожда от гръцката дума „titan“ (добре познатите ни от древногръцката митология първо поколение богове, деца на Уран и Гея – и въобще всичко с големи размери).


Мисли, афоризми и крилати изречения

 

„Човек, който не владее други езици, непременно има пропуски в идеите си, освен ако не е гений.“

Виктор Юго

 

„Ако говорите на някого на език, който разбира, думите ви стигат до съзнанието му. Ако му говорите на родния му език, те стигат до сърцето му.“

Нелсън Мандела

 

„Живеете нов живот за всеки нов език, който говорите. Ако знаете само един език, живеете само веднъж.“

Чешка поговорка

 

„Границите на моя език са границите на моя свят.“

Лудвиг Витгенщайн

 

„Който не знае чужди езици, не познава и родния си.“

Йохан Волфганг фон Гьоте

 

„Новият език е нов поглед към живота.“

Федерико Фелини

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

„Ние едно време не бяхме такива“. Дали?

| от |

Странна, дори налудна, е способността на хората да забравят неудобното. Овършеем ли някоя и друга година, прехвърлим ли с куц овчарски скок 30-те, започваме уютно да си спомняме колко сладко е било детството и да споделяме спомени за първия ни път в зоопарка и любимия ни сладолед, най-често Ескимо или ЕВГА.

Оливаме се в спомени за това как се миели улиците, колко евтин е бил шоколадът и как, „абе, не знам, много го плюят соца и прехода после, ама…“

За пред хората обаче не споделяме толкова често какви сме ги вършили в мътния период между 14 и 24 +- някоя и друга година. С особена сила това важи за жените. В момента, в който създадат семейство и родят дете, много от тях се превръщат в строги морализаторки, които не разбират „къде са родителите на това дете“ и използват ценното си време, за да пишат многословни статуси, в които споделят с възмущение, че „ние едно време не бяхме такива“.

Но знаете ли? Всъщност ние едно време си бяхме такива. Просто широката общественост не го знаеше, защото нямаше интернет. И родителите ни ги викаха не телевизиите, а директорите.

Поредното интервю на Орхан Мурад по повод поведението на дъщеря му Сузанита, която се превърна в любимия супергерой на българите след клипа на песента й „Луцифер и Буда“, отново поде тамън забравения рефрен за „лошите млади“. Тези греховни, объркани, заблудени, порочни души, които нямат място в днешния свят на стройно подредена ценностна система, според която живеят родителите им.

Само че наистина ли днешните млади са по-кофти материал от старите млади или просто спомените за младостта имат удобното качество да се изкривяват и видоизменят в наша полза? Винаги е имало горчиви дръвца в пакетите с хубав слънчоглед и това никога не е значело, че целият пакет е гаден. И със сигурност никога не ни е отказвало да чоплим семки в градинката.

Ако трябва да сме честни, в годините на младостта на т.нар. милениали, имаше застъпени доста пороци.  Много от нас пиеха бира преди час, пушеха коз в междучасията, подиграваха се на учителката по руски, висяха на опашки при лекарите да просят бележки за неизвинени, осъмваха в компютърните клубове, бягаха от вкъщи, за да отидат на нощна в Алиби, извършваха актове на орална обич на недотам прилични места пр. Много момичета се гримираха прекалено, много носеха хипер къси поли. Много момчета се обличаха идиотски, говореха мръсотии, правеха гадости. Е, да, не бяхме пристрастени към социалните мрежи и нямахме зависимост от порното, но не за друго, а защото не беше толкова достъпно. Но пък имаше бой, имаше секс, имаше наркотици, концерти, повръщане, мастика, изневери, хашиш, хистерии, прашки, криви влюбвания, бели дупки в паметта, черни дупки по крачолите, дупки от цигари по дрехите, дупки във възпитанието, дупки в морала, дупки в образованието, дупки в приятелствата и дупки в смисъла.

Някои от нас израснаха и ги запълниха. Къде с работа, къде с любов, къде със семейство. Къде успешно, къде – не.

Други не ги запълниха. Останаха си с един крак в тийн годините, другият го влачат някак. Същото ще стане и сега. Познавате думите на Еклесиаст: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.

Сузанита ще порасне, ще роди едно дете и ще започне да пише статуси „къде са родителите на това момиче“ за новата Гери-Никол, която ще е родена през 2022г.. Само че вероятно ще пише статусите единствено с очни движения и ще го прави върху холограма, която ще се носи около главата й във въздуха, а не върху реален компютър.

Павел и Венци Венц ще остареят и ще дадат пресконференция, която ще е по-жалка от тази на Мишо Шамара и Гумени глави. Ицо Хазарта ще се ожени, ще му се родят две деца и ще отиде с тях на почивка в Гърция на all inclusive. VIP „брадърите“ ще бъдат погребани под бетонната плоча на обществената забрава завинаги. Оги 23 ще станат Оги 48. Момчето, което днес повръща след девета бира, вместо да се взира в черно-белия учебник в час, утре ще направи първата успешна трансплантация на мозък. Момиченцето, което гордата мама изпрати онзи ден на първия учебен ден, облечено в цикламена рокля с якичка, утре ще припадне в дискотека след няколко шарени хапчета отгоре. Съучениците й ще я снимат с телефон и ще пуснат видео как я събличат по сутиен. Ще се надигнем като цунами от възмущение и огорчение за днешната младеж. А мъничко по-късно припадналото момиче ще организира сватба за 200 човека в Бостън, ще учи молекулярна биология и хич няма да й пука, че някога някакви лели са писали за нея, че е лошо момиче.

Така вървят нещата. Никой не ви е обещавал добри деца. Нито свят на вечно щастие. И нищо им няма на днешните млади. Младостта е красива, дори когато мирише лошо.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

adidas Originals представя „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

| от |

Superstar е емблематична обувка и за сезон есен/зима 2017 ще го отпразнуваме с колекцията „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

За да уловим духа на Superstar, се съюзихме с поколение млади хора, които променят света, използвайки креативността си.

Кампанията празнува автентичността и едно ново поколение, документирано от фотографката Nadine Ijewere. В своята работа Ijewere популяризира разнообразието и мултикултурализма, представяйки различна гледна точка към красотата и идеалите за красота в процеса. Ijewere залага своята автентичност и творчество в кампания.

В кампанията се включват таланти като активистката за позитивна нагласа към тялото Barbie Ferreira и активиста по въпроса с климатичните промени Xuihtezcatl Martinez. Участват и музикални таланти като Khalif Diouf и Kiran Handhi, както и скейтбордистката Rachelle Vinberg.