Митов коментира Рогозин

| от |

България не дължи обяснения за свои суверенни решения пред трети страни. Това заяви външният министър Даниел Митов по повод на коментар на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин във връзка с отказа на София да използва руски военни самолети.

Вицепремиерът Дмитрий Рогозин написа в профила си в Туитър, че „някой си Шаламанов е убедил премиера Близнашки за пореден път да предаде Русия в полза на употребявани Ф-15.“

„Коментарът на вицепремиера на Руската федерация Дмитрий Рогозин относно намеренията на българското правителство да замени остарелите руски бойни самолети е напълно неприемлив. България е суверенна държава, която взема самостоятелни решения, свързани със сигурността си. Те не подлежат на коментар от страна на висши представители на други държави“, заявява Митов, цитиран от пресцентъра на МВнР.

Той намирам за „крайно недостойни и квалификациите“, отправени от г-н Рогозин към българския министър на отбраната Велизар Шаламанов. „Независимо от избраната форма и средство на комуникация, те са в разрез с добрия тон и издават, за съжаление, липса на уважение към българските институции и държава“, смята Митов.

„Що се отнася до имплицитните обвинения в нелоялност, то бих желал да припомня на техните автори, че Република България е член на ЕС и НАТО и не дължи обяснения за свои суверенни решения на трети страни. Българското правителство дължи лоялност само на своите граждани и на националните интереси на държавата си“, казва още служебният министър.

В края на изявлението си той споменава, че отношенията между България и Русия имат дълга традиция и София продължавала да „подкрепя развитието на сътрудничеството между двете страни на основата на равнопоставеност и взаимен интерес“. Според Митов коментари като този на г-н Рогозин не допринасяли за подобна развитие. /БГНЕС

 
 

Колко са високи любимите ни поп звезди?

| от |

Трудно е да преценим точно колко високи са любимите ни звезди само от видеоклиповете им. На червеният килим повечето от дамите носят токчета, което също скрива истината.

Модата също има своите начини да създаде оптичната илюзия за височина.

Днес Netflix пускат документалния филм „Gaga: Five Foot Two“ – „Гага: 5 фута 2 инча“, което е референция за височината й. Затова решихме галерията ни днес да показва именно каква е реалната височина на любимите ни поп звезди.

Приятно прекарване!

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.