Митът за трудолюбието на българите

| от |

Парадоксът у нас е, че икономиката расте, а заетостта не. „Рехавата“ пенсионна система и дефектите в образованието ще продължат да рушат пазара на труда наред с демографската криза пише Лъчезар Богданов от  „Индъстри Уоч“ на страниците на „Сега.“

3fe754e20814778e7df2dc2ee78ca26c

Ако перифразираме една стара поговорка, днес тя ще звучи така: „Който не работи, не трябва да яде, а който не учи, остава безработен и гладен“. По време на предизборната кампания миналата година с колеги решихме, вместо да правим анализи на платформи, да се опитаме да насочим вниманието на граждани и политици върху важните проблеми в икономиката чрез прости и разбираеми факти и данни. Около една четвърт от тях бяха свързани с пазара на труда.

ФАКТИ ЗА РАЗМИСЪЛ

В България заети са едва 59% от хората на възраст 15-64 г., в ЕС са 64%, в Холандия – 75%.

У нас 51% от мъжете на възраст 55-64 г. имат работа (в Швейцария – 80%, в Германия – 68%).

В България едва 1% от младежите 15-24 г. работят почасово, в Холандия – 49%, в Дания 36%, в Швеция 19%.

В България 4.7% от студентите учат точни науки и ИТ, в ЕС са 9.3%, в Германия – 12%.

В България работа имат 82% от хората с висше образование и само 27% от хората с основно и по-ниско образование.

У нас 18% от хората работят в събота, в ЕС – 27%, във Франция 29%.

Само 1.5% от българите участват във форми на „учене през целия живот“ – при 9% средно за ЕС.

На един зает в България се инвестират годишно 2800 евро в основен капитал, в Германия – 12 000, в Швеция – 17 000.

Между 2000 и 2012 г. (въпреки кризата) частният сектор у нас добавя 500 хил. работни места.

Ако сближаваме доходите към средното за ЕС, както през последните 15 г., ще ги стигнем след най-малко 40 г.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Малко предистория. Противно на легендите за трудолюбивия българин, у нас работят малко хора и трудовият живот е кратък. Коефициентите на заетост – т.е. какъв дял от хората на възраст 15-64 години се трудят – са по-ниски от средните за ЕС. В началото на ХХI век едва половината българи в тази възрастова група бяха заети, при около 64% средно за страните от Западна Европа. Благодарение на редица реформи, на макроикономическата стабилност, на значителния инвестиционен поток и на благоприятната международна конюнктура икономиката ни успя да създаде нови 550 хил. работни места до 2008 г., и то в период на активна емиграция. Така коефициентът на заетост почти догони средните стойности за ЕС, макар и да остана по-нисък. После „дойде кризата“, икономиката загуби 400 хиляди работни места, и то продължително – чак до 2012 г. Сега пазарът на труда изглежда относително стагниращ – заетостта не спада, но и не расте.

Първият въпрос, който трябва да си зададем, е защо работните места са толкова по-малко от 2007-2008 г., а коефициентът на безработицата е над два пъти по-висок, при положение че

икономическият растеж вече компенсира спада от кризата

Разбира се, виновна е демографията – просто трудоспособното население намалява. Но това не стига да обясни коренната промяна на пазара на труда само за 5 години. Трябва да добавим и процеса на преструктуриране на технологични, управленски, административни параметри както в частния, така и в публичния сектор. Най-видимото е навлизането на електронни решения, заместващи чиновници, гишета, хартия, опашки. Инвестициите в машини и оборудване също пестят човешки труд. Същевременно конкуренцията и навлизането на нови бизнес модели допълнително разместват пазарното търсене на труд. Постепенното нарастване на доходите пък сложи своеобразен „таван“ в създаването и разширяването на производства като текстилната индустрия, които разчитаха на многоброен, но евтин персонал.

Принос има и спецификата на възстановяването след кризата. То бе движено от експортно-ориентирани индустрии, докато строителството и част от услугите, насочени към вътрешния потребител, продължават да се свиват или да стагнират. А успешните и конкурентните индустриални предприятия могат в краткосрочен план да увеличават продукцията без наемане на нови хора, а в средносрочен и дългосрочен – да инвестират в машини и технологии, повишаващи производителността (вместо да увеличават персонала). Така съвсем логично, след като ръстът бе в капиталоемки, а не в трудовоинтензивни дейности, заетите са по-малко, а безработните повече. Ако трябва да направим макроикономическа догадка, за България е нужен поне 1.5-2% реален ръст, за да има увеличаване на работните места при тази структура на икономиката.

Данните от последното тримесечие на 2013 г. илюстрират ярко сериозните структурни проблеми на пазара на труда и образователната система. Като цяло спадът на заетите спрямо година по-рано е минимален, даже заради намаляването на работната сила коефициентът на заетост не спада. Намалението при жените обаче е 3 пъти по-голямо от това при мъжете. В отделните възрасти разликите също са големи. Заетите млади (до 24 и особено 25-34-годишните) намаляват с над 50 000, но това изцяло се дължи на намаляване на активното население в тази група. Значително се активизират хората във възрастовата група 35-44 г., а в предпенсионната възраст (55-64 г.) отчитаме частично увеличение на активността. Като цяло обаче България остава сред страните в Европа с изключително ниска активност както до 30 години, така и над 50. Един от факторите е липсата на достатъчно гъвкави форми на временна заетост, подходящи за ученици, студенти и хора без особен опит. Другата продължава да бъде „рехавата“ пенсионна система, даваща множество възможности за ранно пенсиониране.

Любопитен факт е, че работодателите и самонаетите се увеличават с близо 30 000 за година, а наетите спадат с 44 000. Интересно е също, че в обществения сектор се попълват над 9000 нови работни места от дами – мениджъри и специалисти, докато нискоквалифицираните позиции се свиват. При мъжете наред с ръководните постове се увеличава и заетостта за техници и приложни специалисти. В строителството продължава съкращаването на мъже. Мъжете в търговията, транспорта, логистиката се увеличават. За жените има видимо по-малко заетост в преработващата индустрия, но се увеличават работещите в административни и спомагателни дейности, здравеопазване и социална работа. Всичко това потвърждава хипотезата за големи структурни различия на пазара на труда.

В индустрията се освобождават от ръчния труд,

особено извършвания от жени, докато местата за специалисти и висшисти нарастват.

Подобни тенденции виждаме и в данните за безработицата. Спрямо последното тримесечие на 2012 г. се увеличават регистрираните безработни с ниско образование и в селата. Това увеличение вероятно се дължи и на активиране на различни социални програми, за включването в които е необходима регистрация в бюрото по труда. Забелязва се ръст на регистрираните безработни на възраст 55-64 г. Очевидно има активизиране на търсещите работа. Увеличението на безработните се дължи основно на лица, завършили временна или сезонна работа. Това все пак са частично успокояващи данни – те показват приключване на някои публично финансирани схеми за заетост, както и активизиране в търсенето на работа на хора, които преди това са били трайно безработни. Същевременно съкратените и уволнените дори намаляват спрямо година по-рано.

Общо погледнато обаче, картината на заетостта в България не вещае добро бъдеще, ако икономическият растеж дори се ускори. Виждаме, че и в момента хората, завършили университет, имат работа (при тях заетостта е над 81% – сравнима с данните за ЕС). Обратно, при хората с основно образование заетите са едва 28% (при 45% в ЕС), а с начално или никакво – около 16%. На практика неграмотните в България нямат шанс на пазара на труда. Също така е видно, че активно работят хората в един относително тесен възрастов диапазон – младите навлизат сравнително късно, докато заетостта след 55 години започва да спада много по-бързо, отколкото в най-успешните страни от ЕС.

Част от причините са в неспособността на образованието да обхване значителен брой деца, които излизат на пазара неграмотни. Друг проблем е промяната на профила на търсените работници, която трябва да бъде адекватно посрещната с програми за учене и преквалификация за възрастни. Ниската активност на младежите може да се обясни и с недостатъчно развитите и позволени възможности за почасова и други форми на гъвкава заетост.

 
 

Кайли Дженър очаква първото си дете

| от |

Кланът Кардашиян/Дженър е на път да се увеличи с още един член – най-младата звезда от риалити семейството Кайли Дженър очаква първото си дете, съобщават Ройтерс и Асошиейтед прес.

Според няколко източника 20-годишната полусестра на Ким Кардашиян чака рожба от приятеля си, рапъра Травис Скот.
Неназовани източници, цитирани от сп. „Пийпъл“, разкриват, че бебето трябва да се появи на бял свят през февруари.
Представители на риалити звездата не са отговорили на молбите за коментар.

Кайли Дженър и 25-годишният Скот Травис имат връзка от април, припомня Ройтерс

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.

 
 

Седмичен хороскоп: Меркурий ни пречи да се организираме

| от |

 Седмичен астрологичен обзор (от 25.09. до 01.10.)

Понеделник, вторник и сряда Луната ще преминава през знака Стрелец, което разположение ще ни направи доста авантюристични, оптимистични, широко скроени и любопитни.

Поради тази причина тези три дни ще бъдат идеални за занимания с правни въпроси, пътувания в чужбина, общуване с чужденци, учене и взимане на изпити, разходки в планината, както и за спортни активности.

Най-ползотворен ще бъде този период за огнените знаци Овен, Стрелец и Овен, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да започнат нещо значимо, което ще има успех впоследствие.

Четвъртък и петък Луната ще се намира в знака Козирог, от което следва, че през тези два дни бихме могли да се докажем пред висшестоящи и авторитети, да отметнем важни за нас задачи, да пренаредим документацията си, да се занимаем със строителни или ремонтни дейности.

Не е изключено голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и хората родени с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат усещането, че срещат пречки и ограничения от вън, от заобикалящите или заради обстоятелства. Важно е да влагаме достатъчно старание в нещата, които зависят от нас, понеже колкото повече усилия инвестираме, толкова повече ще постигаме.

Събота и неделя Луната ще преминава през знака Водолей, което й разположение ще направи уикендът подходящ за социални дейности, занимания с нови технологии, политика, телевизия, забавления с приятели, осмисляне на мечтите и целите ни.

Възможно е през периода да присъстваме на различни празненства или събирания, да имаме изненадващи обаждания или съобщения, да се натъкнем интересни и нестандартни хора.

Въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с Асцендент или лични планети в тези знаци е възможно да предприемат първа стъпка към постигането на своя мечта или важна цел.

През цялата седмица Меркурий, планетата на мисълта и комуникациите ще бъде в напрегната конфигурация със Сатурн, небесното тяло, което отговаря за задръжките и ограниченията. Много е вероятно да не можем много добре да концентрираме своята енергия и настъпателност, за да постигаме необходимото. Трудно ще се организираме и ще отмятаме задачи. Има риск да се чувстваме притиснати от обстоятелствата и да не стигаме до разбирателство с околните.

Най-силно ще усетят буреносния контакт между двете енергии подвижните знаци, а именно Девите, Стрелците, Рибите и Близнаците, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях може да се очаква много силен вътрешен подтик към действие и към демонстрация на талантите и уменията им, който заради външни обстоятелства да бъде озаптен или възпрепятстван. Заради това на тях им се препоръчва да са последователни и упорити, прескачайки пречките и спънките. Важно е да запазят достойнството и умереността си, но също така е важно да обръщат достатъчно внимание на другите и да се стараят да изясняват своите позиции ясно, без да губят самообладание и да се самозабравят.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.