Митът за “добрия Ленин“

| от |

През 1917 Ленин помага на Финландия да получи независимост. За мнозина финландци това е достатъчен повод, за да почитат пролетарския вожд като национален герой. Напоследък обаче ореолът му започна да избледнява, пише Дойче веле.

lenin

От 1946 г. в град Тампере съществува музей на Ленин – в къщата, в която през 1905 година Ленин и Сталин се срещат за пръв път. Постоянната експозиция и до днес включва и предмети, които са били изложени в някогашния централен музей на Ленин в Москва. Магазинът на музея предлага тениски с образа на пролетарския вожд, кафе ала Ленин – с вкус на лешник, както и ръкавици за „герои на социалистическия труд“.

Вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ отбелязва обаче, че концепцията на музея предстои да бъде променена най-късно до 2016 година по предложение на директора. Изложението трябвало да стане „по-обективно“ и да отчита „желанията на хората“, отчитайки например това дали посетителят предпочита да научи нещо за ежедневието на хората в бившия Съветски Съюз или по-скоро за ленинското учение.

За създател на финландския култ към Ленин се счита Урхо Кеконен, който заема поста държавен глава от 1956 до 1982. До самия край на СССР Финландия остава обвързана със съседната държава чрез пакт за приятелство и взаимопомощ. А след като съветските танкове помитат Пражката пролет през 1968, партийният ръководител Леонид Брежнев описва Финландия като „задния джоб на Съветския съюз“.

Кеконен отбелязва тези думи в своя дневник и започва целенасочено да представя независимостта на Финландия като дар от Ленин, както пише неговият биограф Юхани Суоми. И наистина – в новогодишната нощ на 1917 по настояване на Ленин болшевиките решават да признаят независимостта на бившето царистко Велико княжество, за да демонстрират на целия свят, че те са новата сила в Русия. Ленин всъщност е бил убеден, че една революция неизбежно отново би обвързала съдбата на Финландия с Русия.

Призракът на комунизма

През 1970 Финландия тържествено отбеляза стогодишнината от рождението на Ленин с повече от хиляда различни прояви, филми и паметни плочи. За децата пък били организирани викторини, в които те да покажат знанията си за Ленин. Образователното министерство издава книгата „Ленин и Финландия“, чийто трети последен том в крайна сметка излиза едва през 1990-та, т.е. след разпадането на Съветския съюз.

В резултат от цялата тази пропаганда митът за „добрия Ленин“ и до днес е жив във Финландия, писа вестник „Helsingin Sanomat“, по повод искането на група интелектуалци да се построи паметник на Ленин във финландската столица. При това музеят в Тампере не е единственият – в местния музей на град Паргас има и специална стая на Ленин, в която той е живял през 1907 в изгнание, представяйки се за германски геолог под името д-р Мюлер.

Както описва обстановката „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ – на бюрото в стаята като че ли доскоро някой е писал, а в гардероба се пазят голям брой подаръци на гости от Русия – малки бюстове на Ленин, матрьошки, ордени. Над тясното легло виси мрачна маслена картина, която изобразява драматичното бягство на Ленин през ледовете на Финландия. Копието е подарък от Съветския съюз, оригиналът се намира е в Ермитажа. Едно време в Паргас ежегодно пристигали на поклонение хиляди руснаци, след разпадането на СССР обаче не е дошъл нито един, разказва младата екскурзоводка.

 

 

 
 

Звездните двойки с най-голяма разлика в годините

| от |

След една възраст възрастта вече няма значение. 

Хората на киното знаят това. Например, Jay-Z е бил на 12 години, когато Бионсе тепърва се е раждала. Джордж Клуни е бил на 17, когато настоящата му съпруга Амал Клуни е проплакала за първи път.

В галерията ни днес ще обърнем внимание на няколко подобни двойки. Те са намерили любовта въпреки, а може би и именно заради, възрастовата си разлика.

На някои хора ще се стори изненадващо, че не само мъжете са по-възрастни от жените, но понякога и обратното се случва. Погледнете Хю Джакман. Изглежда щастлив.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Седмичен хороскоп: Меркурий ни пречи да се организираме

| от |

 Седмичен астрологичен обзор (от 25.09. до 01.10.)

Понеделник, вторник и сряда Луната ще преминава през знака Стрелец, което разположение ще ни направи доста авантюристични, оптимистични, широко скроени и любопитни.

Поради тази причина тези три дни ще бъдат идеални за занимания с правни въпроси, пътувания в чужбина, общуване с чужденци, учене и взимане на изпити, разходки в планината, както и за спортни активности.

Най-ползотворен ще бъде този период за огнените знаци Овен, Стрелец и Овен, както и за хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да започнат нещо значимо, което ще има успех впоследствие.

Четвъртък и петък Луната ще се намира в знака Козирог, от което следва, че през тези два дни бихме могли да се докажем пред висшестоящи и авторитети, да отметнем важни за нас задачи, да пренаредим документацията си, да се занимаем със строителни или ремонтни дейности.

Не е изключено голяма част от нас, най-вече кардиналните знаци Козирог, Рак, Везни и Овен, както и хората родени с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат усещането, че срещат пречки и ограничения от вън, от заобикалящите или заради обстоятелства. Важно е да влагаме достатъчно старание в нещата, които зависят от нас, понеже колкото повече усилия инвестираме, толкова повече ще постигаме.

Събота и неделя Луната ще преминава през знака Водолей, което й разположение ще направи уикендът подходящ за социални дейности, занимания с нови технологии, политика, телевизия, забавления с приятели, осмисляне на мечтите и целите ни.

Възможно е през периода да присъстваме на различни празненства или събирания, да имаме изненадващи обаждания или съобщения, да се натъкнем интересни и нестандартни хора.

Въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с Асцендент или лични планети в тези знаци е възможно да предприемат първа стъпка към постигането на своя мечта или важна цел.

През цялата седмица Меркурий, планетата на мисълта и комуникациите ще бъде в напрегната конфигурация със Сатурн, небесното тяло, което отговаря за задръжките и ограниченията. Много е вероятно да не можем много добре да концентрираме своята енергия и настъпателност, за да постигаме необходимото. Трудно ще се организираме и ще отмятаме задачи. Има риск да се чувстваме притиснати от обстоятелствата и да не стигаме до разбирателство с околните.

Най-силно ще усетят буреносния контакт между двете енергии подвижните знаци, а именно Девите, Стрелците, Рибите и Близнаците, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. При тях може да се очаква много силен вътрешен подтик към действие и към демонстрация на талантите и уменията им, който заради външни обстоятелства да бъде озаптен или възпрепятстван. Заради това на тях им се препоръчва да са последователни и упорити, прескачайки пречките и спънките. Важно е да запазят достойнството и умереността си, но също така е важно да обръщат достатъчно внимание на другите и да се стараят да изясняват своите позиции ясно, без да губят самообладание и да се самозабравят.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.