Минималната работна заплата в Португалия става 505 евро

| от |

Минималната работна заплата в Португалия се увеличава от 1 октомври с 20 евро и официално става 505 евро.

Това стана съгласно тристранно споразумение между правителството, работодателските организации и втората по значение синдикална конфедерация в страната /UGT/. В същото време работодателите ще плащат с 0.75% по-малко осигуровки върху заплатите, което прави общо отчисления от тяхна страна 23%. Най-голямата синдикална конфедерация в Португалия /CGTP/ отказа да подпише това споразумение тъй като тя настояваше за минимална работна заплата от 515 евро, считано от 1 юни, а след това – от 1 януари 2015 г. тя да стане 540 евро. Последното увеличение на МРЗ е от януари 2011 г. Тя бе увеличена с 10 евро и стана 485 евро. Португалия бе спасена от фалит през пролетта на 2011 г. с помощта на Европейския съюз и МВФ. Тя трябваше да предприеме оздравителни мерки на бюджетни икономии в рамките на спасителния план, който приключи през май т. г. /АФП, БГНЕС

 
 

Хляб, любов и… София Лорен!

| от |

„Сексуалността не в това как изглеждаш, а в начина, по който се чувстваш.“ София Лорен

Помните ли онази сцена в началото на Pane, amore e… („Хляб, любов и…“, 1955 г.), когато непознатият новодошъл идва в селцето. Посреща го Тя. Темпераментната продавачка на риба, която вика, крещи и обижда всички. Върви към него с размъкната блуза, съвсем обикновена пола, рошава прическа и в ръката си носи поднос с риба. Пълна селянка. Буквално и преносно. Историята е подобна във „Вчера, днес и утре“ – София отново играе селянка, която е принудена да ражда деца, защото докато е в майчинство не може да я вкарат в затвора. Така че си представете как се влачи по улиците бременна или как крещи „Английски, американски, швейцарски“, на сергията за цигари. Да. Пак е красива, нали?

София Лорен е стопроцентова жена. Жена, след която не можеш да не се обърнеш. Жена, след която ще обикнеш облите форми. Тя е легендата, която ни научи какво е да излъчваш сексапил – такъв в огромни количества. Тя научи жените как да бъдат жени, на какво да залагат. Показваше къде се крие красотата, а на мъжете казваше колко са скучни и как няма да я имат.

Тя е актрисата на европейското кино. Киното на Европа няма друга чочарка (жена от областта Чочария, препратка към едноименния филм с нейно участие), нито друга такава звезда, която да обединява в едно тяло талант, визия, секс, достойнство и елегантност.

На днешния ден иконата на италианското кино, София Констанца Бриджида Шиколоне навършва 83 години. Ние млъкваме и си пускаме някой неин филм. Горещо ви съветваме да направите същото – изберете своето заглавие от галерията горе. Току виж към вас се зададе мръсна и груба продавачка на риба, която да ви донесе хляб, любов и…

ПП: Не описваме филмите, защото София няма нужда от описание
 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.