“Меденият месец“ на Хитлер и Сталин

| от |

На 23 август се навършват 75 години от подписването на т.нар пакт „Молотов – Рибентроп“. Хитлеристка Германия и Съветският съюз се съюзяват – за 22 месеца, които приключват рязко на 22 юни 1941 година, припомня Дойче веле.

В един секретен протокол пактът предвижда разделянето на Полша, а предрешава и съдбата на балтийските държави, които преминават към Съветския съюз. Финландия, Бесарабия и Северна Буковина също са определени като съветска зона на влияние. За всеобща изненада на целия свят – включително за хората в Съветския съюз и в Третия райх – на 28 септември е подписан и Договорът за приятелство и държавните граници. Сталин и Хитлер фактически се подготвят за подписването на пакта още от 1938, като особено много бърза Хитлер – иска да започне нахлуването в Полша още преди есенните дъждове.

Само седмица след подписването на пакта „Молотов – Рибентроп“ на 23 август 1939 с нападението срещу Полша започва Втората световна война. А две седмици по-късно и руските войски окупират части от Полша. Победният поход приключва с „побратимяване“ на частите на Вермахта и на Червената армия на съвместен парад в Брест. Бригадният командир Семьон Кривошеин и генерал Хайнц Гудериан стоят един до друг. Две години по-късно танковите дивизии на Гудериан вече са пред Москва. „Меденият месец“ отдавна е свършил.

Намеренията на Сталин

Целите на Хитлер при подписването на пакта са ясни – в това отношение между германските и руските историци цари пълно единство. Но по отношение на замислите на Сталин все още се дискутира.

„През лятото на 1939 Сталин разполага с най-голямата армия на света. Той е можел ясно да заяви на Хитлер, че щом Германия нападне Полша, на следващия ден милиони съветски войници ще дойдат на границата. В такъв случай не би имало война, но Сталин не е пожелал да пречи на Хитлер“, казва пред Дойче веле известният руски публицист Марк Солонин.

Сталин е искал най-вече да се държи стратегически, смята германският историк Йорг Ганценмюлер. „Сталин е знаел, че Хитлер рано или късно ще нападне Съветския съюз – бил е наясно с неговата „концепция за жизненото пространство“. Сметката му е била следната: ако Германия влезе във война със западните сили, Хитлер няма да се осмели да воюва на два фронта. Междувременно Съветският съюз може да продължи да се въоръжава. Сталин винаги е изпитвал опасенията, че капиталистическите сили ще се обединят и заедно ще нападнат Съветския съюз. Затова целта му е била да предизвика война между тези сили. За Сталин именно тази война е била гаранцията за сигурност, а не самият пакт.“

Завоят на Москва

След подписването на пакта от двамата външни министри Йоахим фон Рибентроп и Вячеслав Молотов в Москва, Сталин вдига тост за здравето на „фюрера“. На заседание на Върховния съвет Молотов хвали „мирните намерения“ на Хитлер. Той нарича войната на западните съюзници срещу Хитлер „безсмислена и престъпна“. По-късно Молотов е приет сърдечно в Берлин от Хитлер, Гьоринг и Хес.

Непосредствено преди пакта Максим Литвинов е освободен от поста народен комисар по външните работи на СССР. Той е евреин и привърженик на съюзяването със западните демокрации, респективно – вече не отговаря на новата стратегия на Москва спрямо Хитлер.

В рамките на 22-та съвместни месеца съветската преса изцяло прекратява нападките по отношение на нацистите. Антифашистките филми изчезват от кината, включително „Семейство Опенхайм“ по романа на Лион Фойхтвангер. И от репертоарите на театрите са снети всички пиеси с антифашистко съдържание.

Тайната полиция и икономиката печелят

Пактът носи предимства и на двата режима – не само в политически, но и в икономически план. От края на август 1939 до 22 юни 1941 Москва доставя на нацистка Германия горива, зърнени храни, никел, манган и хром, фосфати и други суровини. От своя страна Третият райх изнася за Съветския съюз бойни самолети, експлозиви, радиостанции, промишлени съоръжения и дори един кръстосвач. Освен това Съветският съюз получава и кредит в размер на 200 милиона райхсмарки.

„Най-важното в германско-съветското сътрудничество в периода 1939-1941 година е не толкова сътрудничеството между двете армии, колкото икономическите доставки с големи мащаби“, казва историкът Ганценмюлер. „Има сведения, че дори на 22 юни 1941, т.е. в деня, в който Вермахтът нахлува в Съветския съюз, влакове са докарвали съветски доставки на войниците. Съветският съюз до последно е спазвал договорите.“

Партньорство съществува и между НКВД – съветската политическа полиция, и германското Гестапо. Съгласно едно тайно споразумение, одобрено от съветската върхушка, бившите германски и австрийски граждани, намиращи се на територията на Съветския съюз и борещи се срещу Хитлер, т.е. антифашистите, можели да бъдат екстрадирани. Десетки от тях са предадени на Гестапо. Повечето са избити.

Грешката на Сталин

„Сталин загуби“, казва Марк Солонин. „Той преценява неправилно съотношението на силите. Предполага, че ще започне дългогодишна касапница, както във Вердюн по време на Първата световна война. Но Франция на практика е повалена още през май-юни 1940. Хитлер контролира по-голямата част от континентална Европа. Планът на Сталин впоследствие да се яви като върховен арбитър на съсипана и обезкръвена Европа, се проваля.“

„Сталин действително докрая – до 22 юни 1944 – вярва, че Германия няма да открие втори фронт“, изтъква Ганценмюлер. „Това, че тази стратегия не излиза, носи на Сталин изненада и разочарование. След началото на войната в продължение на три седмици той изобщо не се появява пред обществеността – като парализиран е. Планът му рухва като къщичка от карти.“

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Любимите ни вещици от филмите

| от chronicle.bg |

Вампирите и върколаците може и да се радват на краткотрайна популярност, но вещиците са много по-важни за поп културата, а и за живота ни.

Хелоуин е след седмица (има-няма) и затова решихме да направим галерия с любимите ни вещици. 

Разбира се, първите две дами, които ни идват наум, са Хърмаяни Грейнджър и Бъфи. Затова ще започнем с едната и ще приключим с другата.

 
 

7 града, които трябва да посетите през есента

| от chronicle.bg |

Есента е най-красивият сезон за пътуване. Шарените листа, умиращото слънце, светлината...всичко в есента е толкова красиво, че чак боли.

Поради някаква причина тя не е най-популярния сезон туристически, което я прави още по-подходяща за пътуване.

В галерията сме подготвили 7 града по наш избор, които е добре да посетите през октомври и ноември. Единият е български…и никога няма да познаете кой е.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)