Мария Николова: 10-те песни, които звучаха в главата ми през тази година

| от |

През тази година, от която остава съвсем, съвсем мъничко, се въведе нова практика в политическата комуникация. Партньорите в сегашното правителство на Републиката, преди да станат такива, си разменяха послания и намеци с песни.

Също така, преди няколко дни, слушайки музиката от „Властелина на пръстените” се замислих как в почти всеки един момент от деня ми в главата му звучи някаква песен или аз сама си тананикам такава.

Та общо взето музиката се оказва основна съставка в манджата на ежедневието ни. И тъй като е това банално време преди празниците, през което се правят равносметки, ретроспекции и списъци, сега ще ви представя 10-те (или около 10-те) песни, които направиха годината до този момент по-цветна и по-поносима.

1.God Only Knows

Това безспорно е песен номер 1 за мен за 2014 г . По толкова много причини: мелодията е зареждаща и позитивна; текстът синтезира това, което искам да кажа на хората, които безкрайно обичам; а изпълнението е част от рекламната кампания на BBC, която мога да сложа в личните си топ 5 за годината. И не на последно място – музикантите и изпълнителите…

2.Lana Del Rey – Young and Beautiful

Защото се събудих с нея в ден, в който човек, който ужасно обичам беше безкрайно щастлив. И защото този ден е сред най-прекрасните в живота ми изобщо до момента.

3.Eric Clapton With Roger Waters Wish You Were Here

Защото и през тази година ни напуснаха хора, които винаги ще липсват. И защото Pink Floyd са причина за детските ми кошмари, но това изпълнение ме кара да настръхвам и пълни очите ми със сълзи.

4.La Roux – I’m Not Your Toy

Защото ме кара да си припявам с нея

5.Johnny Cash – She Used To Love Me A Lot

Защото я чух за пръв път тази година и не спях да си я пея. И защото е много подходяща за описание на отношенията между мъжете и жените :)

6.Queen – I Want It All

Защото звуча в главата ми през цялата кампания за предсрочните избори (както и „Видимо доволни” на Криско и Мария И., но това е една друга история)

7.Enrique Iglesias – Bailando (Español) ft. Descemer Bueno, Gente De Zona

Защото ме накара да се усмихна в сив, скучен и дъждовен ден. И защото искам да танцувам на нея :)

8.Fait no more

Която хванете по избор

9.Daler Mehndi – Tunak Tunak Tun

Защото се смея с глас на клипа. И защото си мисля, че щеше да е подходяща за фон на пресконференцията на РБ в нощта на 5 октомври… както и на всички изказвания на един министър от РБ, но това също е друга тема.

10.Rage Against The Machine – Killing In The Name

Защото, когато ми е протестно, започва да дъни в междуушието ми.

 
 

Мария Николова: 10-те песни, които звучаха в главата ми през тази година

| от |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.

 
 

Мария Николова: 10-те песни, които звучаха в главата ми през тази година

| от |

 Всеизвестен факт е, че обикновените хора не искат да бъдат част от войните и последствията от тях. Мъжете не отиват на фронта по свое желание и не копнеят да се убиват взаимно. И със сигурност нито една майка не би предпочела  изкуствено провокирания патриотизъм пред живота на детето си.

Още по-всеизвестен факт е, че обикновените хора страдат от всичко, което се случва след като дулата утихнат и градовете се превърнат в руини.

Петер Фехтер е един от милионите, които стават жертви на абсурдите на историята – най-престижната куртизанка на нашата планета.

1200px-Peter_Fechter
Петер Фехтер; Getty Images

Датата е 17 август 1962 г. Точно преди една година Берлин е разделен на две. Двама строителни работници (тухлари) ще преминават отвъд стената. Единият успява и се озовава от западната й страна, другият – не.

Всичко става случайно и не е планирано за този ден. Двете момчета са в обедна почивка, когато чуват гласове и, тръгвайки по следите им, се озовават в близост до стената. Хелмут (другото момче) се покатерва, но куршумите на милиционерите пронизват Петер в стомаха, докато е на върха на стената. От западната страна искат да помогнат, но не могат.

Тялото му пада от източната страна и остава там в продължение на 45 минути. Наоколо има хора, той вика за помощ, виковете постепенно преминават в стенания, докато накрая не утихват напълно. Никой не се притичва на помощ. Никой не може да се притече и да иска. Така е във времената на политкоректността и номенклатурата. Животът си е живот, но и дисидентът си е дисидент.

И тялото му е отнесено на рамото на милиоционерите като чувал с картофи.

Известно време след стрелбата тълпата започва да се увеличава и скоро хиляди жители крещят „убийци“ и „бандити“ в лицето на офицерите, стреляли по Петер. Органите на реда отвръщат със сълзотворен газ. Пазачите са наградени с медали.

35 години по-късно сестрата на Петер Фехтер повдига обвинения срещу пазачите. „Бях назначен да върша тази работа и всичко, което мога да кажа е, че съжалявам.“ казва единият от тях. „Какво друго мога да кажа освен, че съжалявам? Но вече не мога да променя нищо. Това се е случило.“ заявява другият. Разследването показва, че двамата общо са изстреляли 24 куршума.

3377d6a8-a3c6-4d16-8a3f-2f8fb2bb832a-1024x768
Пазачите отнасят тялото на Петер Фехтер; Getty Images

Една от първите жертви на Стената не умира в полето и в морето, а в самия град, който тя разделя. Пред всички. В сърцето на абсурда, който засяга цяла Европа. А белезите се виждат и днес – 27 години след рухването.

Това се случва преди 55 години. И никой не иска да е част от него, и всички съжаляват. И всички сме част от него. Кои доброволно, кои по стечение на обстоятелствата, кои като жертви, кои като победители…

 
 

Мария Николова: 10-те песни, които звучаха в главата ми през тази година

| от |

БПЦ почита днес църковния празник Успение – заспиване, на Свети Иван /Йоан/ Рилски, обявен за небесен покровител на българския народ. Празникът се чества в деня на годишнината от кончината на светеца.

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на Свети Иван Рилски, който е основал църковната обител. Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и на сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнеел да се посвети в служба на Бога и постъпил в манастир.

След като приел монашеството, напуснал манастира и се скитал на много места. Установил се в Рила и основал Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдал на уединение и молитва. Той умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Рилската обител. Около 980 г. мощите на Иван Рилски са открити и пренесени в София, а той е канонизиран. През 1183 г. унгарският крал Бела Трети отвоюва Средец от византийците и отнася мощите на българския светец в Унгария, откъдето са върнати след четири години.

След освобождението на България от византийско робство цар Асен Първи ги пренася през 1195 година в столицата Търново. Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася в Русия и на целия Балкански полуостров.

 
 

Мария Николова: 10-те песни, които звучаха в главата ми през тази година

| от |

Почина щангистът Величко Чолаков. Информацията бе потвърдена от Центъра за спешна медицинска помощ в Смолян. Шампионът в най-тежка категория издъхна на 35-годишна възраст в родния си град. Екип на Спешна помощ се е отзовал днес на повикване в дома на атлета, след като на Величко му прилошало. Предполага се, че е починал от емболия, но причините за смъртта ще бъдат изяснени след аутопсията. Щангистът е имал здравословни кардиологични проблеми.