Мария Илиева обвини СЕМ в двойни стандарти

| от |

Открито писмо до СЕМ изпратиха продуцентите на песента „Видимо доволни“. Мария Илиева, която заедно с Криско изпълнява музикалното парче, обвини Съвета за електронни медии в двойни стандарти. Чрез компанията си „Stereo Room“ тя изразява недоумението си от актовете за административно нарушение на електронните медии, излъчвали аудио-визуалното музикално произведение „Видимо доволни“.

„Считаме, че СЕМ демонстрира грубо и с неясни субективни критерии дискриминационно отношение към конкретно художествено съдържание. Порочната практика на двойни стандарти на СЕМ, на която неведнъж сме ставали свидетели, ни кара риторично да си зададем въпроса какъв е смисълът от регулаторен орган, който не работи по ясни правила“, пише в писмото. Илиева смята, че СЕМ ограничава свободата на словото и определя санкцията като безпардонно вмешателство в естественото развитие и плурализма на творческите среди, както и в правото на избор на потребителите. „Песента „Видимо доволни“ категорично не съдържа нецензурни думи и неспецифични за хип-хоп и поп културата жаргонни изразни средства, които очевидно сте пропуснали да откриете в стотици други произведения“, добавят от компанията. Еднозначно направените от вас определения („вербални послания, принизяващи сексуалните отношения до един физически акт, оправдаващи секса като средство за получаването на облаги; представящи пушенето на трева, несъобразяването с правилата и нормите на благоприличие като приемливо и естествено поведение“) приемаме като тенденциозност и тотална липса на осведоменост за световните музикални практики и съдържанието на съвременните музикални произведения, пише в писмото.

Илиева се притеснява, че има тенденция държавата в лицето на СEМ да пренебрегва основни постулати на демократичната си идентичност и да ни напомня за отминали години на дискриминация, цензура и ограничаване на свободата на словото.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.

 
 

Mtel ще има ново име

| от |

Мтел ще има ново име, по желание на собственика си Telekom Austria Group. Компанията обявява, че променя стратегията си по отношение на марките и ще въведе единна политика за всички пазари, на които присъства.

Това бе съобщено в официално прессъобщение на австрийския телеком.

Новото име ще бъде A1 – по наименованието на марката в Австрия. Опитът с новото име е въведен първо в Словения и след успешното реализиране, австрийският телеком решава да го приложи и за другите си дружества.

Това са хърватските, сръбски и македонски оператори – VIP, беларуския Velcom и българския Mtel.

Въвеждането на единна марка ще струва 350 милиона евро на австрийския телеком, като това ще засегне финансовите резултати за следващите три години.

Общият брой на клиентите на Telekom Austria Group e 24 милиона души. Приходите на компанията за 2016 година са 4,21 милиарда евро

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.