Мъри и Астана изпуснаха Бенфика

| от chronicle.bg |

Астана на Станимир Стоилов изпусна да победи у дома португалския гранд Бенфика и стигна до 2:2  мач от група С на Шампионската лига.

Гостите успяха да отмъкнат едната точка, след като иззеха инициативата през второто полувреме, а преди това играта се диктуваше от футболистите на Астана, които играха вдъхновено пред 25 000 зрители на „Астана Арена“.

Домакините поведоха с 2:0 с голове на Патрик Тумаси в 19-ата и Марин Аничич в 31-а минута. Пет минути преди почивката обаче Раул Хименес върна едно попадение, а в 73-ата отново той осигури равенството.

Точно тази точка може да се окаже достатъчна за Бенфика, за да продължи напред, а според медиите в Казахстан, тимът на Мъри Стоилов може да съжалява, че изпусна победата след много силна игра.

След този мач Бенфика е начело в групата с 10 точки, а Астана заема последната 4-а позиция с 3 точки.

 
 

Никита Михалков е вечният гений на руското кино

| от chronicle.bg |

Никита Михалков е най-известният жив руски режисьор и сред гениалните европейски режисьори. Филмите му са признати за световни класики, които подобно на Чеховите пиеси, могат да бъдат гледани по всяко време без да губят актуалност. Защото човешките копнежи са константи във всяка една епоха. А гениалните творци улавят тези копнежи в изкуството си и то става вечно.

Това правят Шекспир, Молиер, древногръцките философи, Чехов, Тенеси Уилямс … това прави и Никита Михалков. Разказвач на истории, познавач на човешката душа, смешен, сериозен, той може да бъде всичко. Филмите му са като старите албуми в къщата на баба ви. Те са интимните съкровища, към които от време на време се връщаме, за да си дадем равносметка, да си припомним кои сме, да потърсим обичта, която ни липсва, но поради тленността и течението на времето няма да усетим повече.

Никита Михалков е роден на днешната дата преди 72 години. Роден е в знатен дворянски род, бунтар от дете, той решава да се посвети на света на киното. Първият му успешен филм е за звезда от нямото кино, която избягва от Москва по време на Октомврийската революция, за да снима филм на брега на Черно море, надявайки се че кошмарът скоро ще приключи.

Филмът много точно описва напразните надежди на интелигенцията, която е длъжна да приеме суровата реалност. Оттогава той се превръща в галеникът на Руската култура. И има защо. Този творец се доближава максимално до Чеховия образ – такъв, който ни показва колко глупаво живеем и какви нетрайни химери са всичките ни стремежи и желания.

Ние ви предлагаме да си пуснете някои от нашите любими филми на Никита Михалков. Внимавайте как ги гледате – под повърхността се крият големи богатства.

 
 

Животното, чиято кръв струва $15,873

| от chronicle.bg |

Когато стане въпрос за паяци, хората обикновено знаят две неща. Първото е че гълтаме по 8 паяка на година, докато спим, второто е че кръвта им е синя.

Това за гълтането на паяци е глупост, но вторият факт е по-скоро истина.

Трябва да поясним обаче, че цветът не е точно син, а по-скоро синкаво зелен. Както и че понеже паяците са мънички, няма да видим много от кръвта им, когато размажем някой на стената.

Също така – паяците, за разлика от хората, имат т.нар. „отворена система на кръвообращение“. Това ще рече, че кръвта им се смесва с други течности в телата им. Но какво придава цвета на тази смесица?

Човешката кръв, както знаете, е червена заради хемоглобина в нея. Причината пък хемоглобинът да прави кръвта червена е заради желязото, което играе роля на пренасящ кислородa пигмент.

Паяците и други членестоноги нямат хемоглобин. Вместо това имат протеина хемоцианин, който съдържа мед (метала мед, разбира се) вместо желязо. Когато кислороден атом се закачи за хемоцианина, той става зеленикаво син – същия цвят, който става медта, когато се окисли. При паяците нивото на хемоцианин е ниско и затова тази багра не е особено видима. Но при други, по-едри членестоноги този ефект е видим.

 

Да вземем за пример мечоопашатът (меченосец, ксифозура).

horseshoe-crab-blood

Кръвта на този вид рак е деликатен бебешко син цвят. Но това, което прави кръвта му още по-забележителна, е един специален химикал. Когато е изложен на потенциално опасна бактерия, този химикал се обвива около нея, ала без да я убива. Ефектът е почти мигновен и поради това кръвта може да се използва за засичане на вредители, дори ако е разредена в отношение едно към един трилион.

Този метод се употребява за установяване на замърсители в лекарста и ваксини, както и върху медицинско оборудване. В САЩ никое лекарство не се допуска до пазара, ако преди това не е тествано по този начин. Това е най-сигурният известен на учените начин за установяване на замърсители и затова цената на тази кръв достига 15,873 долара за литър.

Процесът на добиване е следният: Раците (по около половин милион на година) внимателно се улавят, когато излязат на брега, за да се размножават, и се откарват с камиони с охладителна система до сертифицирани лаборатории, където 30% от кръвта им се източва. След това рачетата се връщат обратно в морето. Кръвните клетки се отделят чрез центрофуга и се слагат в дестилирана вода, където отделят ценния химикал.

Между 85% и 97% от разците оцеляват този процес, а нивото на кръвта им се възстановява за около седмица.

Може би този процес изглежда груб, но поне едно животно има повод да се радва от това качество на кръвта на мечоопашатаЗаекът. Преди методът на тестване за замърсявания с рачешка кръв, тестовете се правели върху зайци.

(още…)

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

„Блейд Рънър 2049″ на върха на топ 10 у нас

| от chronicle.bg |

Създаденият по романа на Филип Дик „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ и римейк на едноименният филм от 80-те години – „Блейд Рънър 2049″ вече втори уикенд продължава да е най-гледаният в българските киносалони, сочат обобщените данни от тях.

Продуцираната от режисьора на първия филм Ридли Скот нова история по същия сюжет, в която играе и главния герой от тогава – Харисън Форд, е гледана от 26 201 зрители и има 301 702 лева за десетте дни от излизането си на екраните у нас.

На втора позиция е премиерният филм от миналия уикенд – „Вездесъщият“. Българският филм, награден вече със „Златна роза“ в пет категории, който поставя въпроса докъде стига личното пространство, с Велислав Павлов и Теодора Духовникова в главните роли, е гледан от 7 998 зрители и има 68 507 лева приходи за първите три дни у нас.

Трето място е за втората премиера от миналия уикенд – „Снежния човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо. Криминалната история, свързана с разследването на загадъчни убийства, започнали при първия сняг, е гледана от 5 177 зрители и има 48 720 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за анимацията „Емоджи: Филмът“. Макар и вече над два месеца по екраните у нас, разказът за случващото се в един смартфон продължава да предизвиква интерес, като до този момент е гледан от 97 776 зрители и има 843 744 лева приходи.

На пето място сред най-гледаните филми е третата премиера за миналия уикенд „My Little Pony: Филмът“. Анимацията, създадена по едноименния телевизионен сериал отпреди седем години, разказва за приключенията на Сумрачна искрица, Ябълчица, Бързоногата дъгичка, Розовка, Срамежливка и Чаровница, като вече са я гледали 4 280 зрители и има 33 322 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На шесто място е римейка на едноименния филм от 90-те години на миналия век – „Линия на смъртта“. Историята за прескачането между живота и смъртта, в която играе и българката Нина Добрев е вече 17 дни по екраните у нас и за това време са я гледали 24 546 зрители и има 202 232 лева приходи.

На седмо място е българският „12 А“. Историята на учителката по литература Лина, която вече се е разделила със съпруга си и трябва да спечели доверието на новият си клас, е от пет седмици на екраните у нас и за това време са я гледали 51 959 зрители, като има 404 541 лева приходи.

Осмо място сред най-гледаните филми у нас е за „Lego Ninjago: Филмът“. Анимационният филм за шестте малки нинджи, които защитават своя остров Нинджаго, е гледан от 33 616 зрители и има 297 161 лева приходи за месец на екраните у нас.

На девета позиция е екшънът „Kingsman: Златният кръг“. Продължението на историята за елитните британски шпиони, които трябва да потърсят своите американски събратя за помощ, за да спасят повторно света, е от месец на екраните у нас и за това време филмът е гледан от 40 588 зрители и има 375 113 лева приходи.

Десета позиция е за комедията „Всички мои мъже“. Историята с Рийз Уидърспун, в която самотна майка с две деца приютява трима младежи, нуждаещи се от жилище, е гледана от 8 003 зрители и има 68 618 лева приходи.