Мама създаде комикс

| от chronicle.bg |

Наталия Сабрански е илюстратор на свободна практика в Аржентина откакто става майка преди 2 години и половина. От тогава тя има мисия – да нарисува хумористичен комикс, изобразяващ приключенията от ежедневието на младите майки.

Комиксът се казва „Mamá ilustrada“ – в превод „Нарисувана мама“. Самата Наталия е главен герой в него, заедно със сина си Сантяго и таткото Гастон.

Какво обаче мотивирало мама Наталия?

Сабрански се надява посредством илюстрациите да достигне до останалите жени, потънали в рутината на майчинството, за да ги накара да осъзнаят, че те не са единствените, които имат трудности в този период. Друга цел е комиксът да послужи като навигация в трудни ситуации с палави бебоци и да предизвика възможно най-много усмивки.

За да се посмеете и вие след хаоса на домашния уют с бебето си, може да следите Наталия Сабрански в социалните мрежи Facebook И Instagram. А някои от илюстрациите й може да видите в галерията ни.

 
 

Кой е Свети пророк Илия, чиято памет почитаме днес?

| от chronicle.bg, БТА |

Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден. Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей – като един от двамата най-велики старозаветни мъже.

Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава „крепост Господня“. Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията – Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня.

В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали „летните гръмотевици, летните трескавици“.

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която „пасе“ житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса.

На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно – овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.

Илинден е празник на кожарите, на кожухарите, самарджиите и на керемидарите.

Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко, Илка.

 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.

 
 

Излезе трейлърът на „Baa Baa Land“- най-досадния филм на всички времена

| от chronicle.bg, БТА |

Излезе трейлърът на 8-часовия филм „Baa Baa Land“, окачествен от собствените си създатели като най-досадния на всички времена.

Питали ли се сте се някога дали броенето на овце наистина помага на човек да заспи? Скоро страдащите от безсъние и почитателите на киното вероятно ще научат отговора. Това ще стане благодарение на ексцентричния филм „Baa Baa Land“, който не представлява нищо друго, освен гледка на овце на забавен кадър. При това в продължение на осем часа. Продукцията няма сюжет, диалог и актьори. Само овце, заети със свои дейности.

„Baa Baa Land“ е не само първият филм изцяло с овче участие, но и първият, продуциран от калифорнийските разработчици на приложението за медитация Calm.

Продукцията е снимана изцяло в Есекс, Великобритания. След очакваната премиера на „Baa Baa Land“ през септември в Лондон, филмът ще тръгне и по кината на Острова.

Според продуцента Питър Фрийдман това е най-отегчителният филм, правен някога. „Щом ние смятаме така, се надяваме и публиката да се съгласи“, казва той.

Съоснователят на Calm и изпълнителен продуцент на „Baa Baa Land“ Алекс Тю допълва: „Филмът е по-добър от което и да е сънотворно хапче, най-доброто средство срещу безсъние“.

Заредете се с търпение и вижте трейлъра:

 

 

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!