Малко спомени и много тъга по Бейрут и Ливан

| от Ана Динкова |

Покрай новината за взривената Палмира нямаше как да не се сетя за невероятните дни, които прекарах в Ливан през 2012-та. Нямаше как да не си спомня за обиколката из Балбек и Библос, красотата на онези древни монументи и отношението – смесица между почитание, гордост и благоговение на местните хора към тях.

Не разбирам войната, макар че знам, че това е най-печелившата индустрия в днешно време, дори наскоро четох, че ако само за 48 часа военната индустрия в световен мащаб спре да работи, то спестените средства ще стигнат за образованието на всички деца по света за следващите 5 години.

Но да се върнем на Ливан. Ливан е странно място – ако си мислим, че България е на кръстопът и през вековете са се смесили много култури, то там това усещане е на всеки метър и тупти силно във всяка глътка въздух. На едно късче земя живеят хора от различни етноси и религии, които освен че са различни – са известни с нескритата си непрязън едни към други. Но всичко това, в забързаното и френетично ежедневие на Бейрут, например, не си личи по никакъв начин – тук има християни, мюсюлмани, евреи, арменци – Ливан е най-религиозно разнообразната страна в Близкия изток, и всички те живеят като добри съседи.

И след като видиш ежедневието на тези толкова различни хора – спокойно и нормално и по нищо не различаващо се от твоето, започваш да си задаваш въпроса: защо по дяволите се подклажда това безумно напрежение? Защо и кому е нужно?

И за да ти напомня непрестанно за различията и раните, които е претърпял, Ливан пази белезите от отминалите военни сблъсъци – от най-малките селца, до центъра на Бейрут, са запазени както емблематични места на престрелки, атентати и взривове, така и съвсем обикновени жилищни сгради, надупчени като швейцарско сирене вследствие на обстрел.

Ето и един конкретен пример: залива Зайтунай в Бейрут – красиво построена модерна марина в центъра на града, където могат спокойно да бъдат забелязани последни модели яхти, място с приятни кафенета и рафинирани ресторанти, където често се виждат както европейци с тоалети от последните модни колекции, така и саудитски семейства, в които жените са облечени и покрити със строгото черно, но пък нежните им ръце са отрупани с толкова скъпоценни бижута, че се чудиш как изобщо успяват да вдигнат чашата кафе. И в единия край на този разкошен залив, който спокойно може да се нареди до марините в Кан, Йист Хемптън или което и да било друго posh място, стърчи една избушена сграда: розовият хотел, където е убит бившият министър-председател на Ливан Рафик Харири.

Престрелките и атентатите не са изключение. На втория ден от пристигането ни в бомбен атентат беше убит ген. Уисам ал Хасан и бяха ранени над 80 души в Бейрут. А при свечеряване, в края на обиколката ни на Балбек, това, което аз наивно реших, че са фойерверки – се оказаха откоси от престрелки по посока границата със Сирия.

Но сякаш напрежението е част от ежедневието и едно от първите неща, което ти казват е, че докато чуваш шума от изстрелите – значи всичко е ОК, когато не го чуваш е проблем – значи, че се стреля в посоката, в която се намираш.

В ежедневието на хората, особено когато ти разказват и показват собствената си история, акцентът винаги пада другаде: на симбиозата между културите и огромното наследство, което е видимо и до днес. Докато разглеждах Балбек например, и съзерцавах останките от храмовете на Юпитер, Венера и Бакхус са впечатляващи и могат спокойно да се конкурират, ако не и да надминат по качество на запазеност и големина на самия обект реликвите от Римската империя в Италия или която и да е друга част от Европа, непрестанно ми показваха и местните влияния – нови и различни божества, техните символи и характерни архитектурни похвати, различаващи се от традиционните римски такива. И ето в един такъв момент разбираш истинския смисъл на словосъчетанието люлка на цивилизации. Място, в което различните етноси, култури и религии не само съжителстват, но и творят и подобряват качеството на живот, взаимно си помагат и градят бъдещето си в симбиоза.

Ливан, който аз видях, беше противоречива смесица: спокойствие и веселба, които периодично са прекъснати от тътена на танкове и бронетранспортьори по улиците и пътищата. Ливан обаче ми показа и едно друго лице, за което никога не бях предполагала, от всичко, което бях чела и чувала, че съществува: лице красиво и спокойно, елегантно и нежно, благодарно и благородно.

В Ливан красотата и добротата се ценят по равен начин, добродетелите и човешките качества са също толкова впечатляващи, колкото и елегантността и естетиката. Комплиментите се правят за обноски, за жестове, за отношение – много по-рядко за физически качества.
Ливан за мен ще остане мека на женската нежност, елегантност и очарование. Жените са преди всичко дами – възпитани, премерени и ведри. Маниерите са важни и доброто отношение е поставено на пиедестал – независимо дали пред теб стои християнка или мюсюлманка.
Ако се разходиш по известните барове, добрите ресторанти или отидеш на прием в някой хотел в Бейрут ще се почувстваш като гост на някое от партитата след връчването на наградите Оскар. Мъжете носят черни костюми и смокинги, жените вечерни рокли и изящни бижута. Все пак Ливан е родината на знаменити дизайнери като Ели Сааб, Зухаир Мурад и много други, които обуславят висшата мода от години наред – в световен мащаб и отношението към красивото си личи навсякъде в страната.

Ливан има дълга и сложна история – и хората му се гордеят с това, през което са минали, натрупали са знания и умението да преживяват трудностите и да се възраждат като феникса и това си личи във всичко: в музиката, храната, модата – всичко.

Ливан е една витрина – между Изтока и Запада, една обетована земя, където европейците идват, за да се насладят на вкуса на Ориента, а жителите на Арабския полуостров идват, за да си купят последните колекции на Dior, Louboutin, Cartier…

Част от атмосферата на Бейрут можете да усетите в нашата галерия.

Снимки: Ана Динкова / Александър Богоявленски

 
 
Коментарите са изключени за Малко спомени и много тъга по Бейрут и Ливан