Малкият Катар играе извънредно голяма роля във военната стратегия на САЩ

| от |

Робърт Бърнс и Адам Шрек от Асошиейтед прес

Само на няколко километра от мястото, където бяха прехвърлени бивши заподозрени терористи от залива Гуантанамо, американски военни самолети излитат от катарската военновъздушна база „Ал Удеид“ в глобалната война с екстремизма.

Контрастът в образите нагледно показва защо малкият, но богат Катар е интригуващ играч в това, което президентът Барак Обама казва, че ще бъде дълга битка за спиране и евентуално унищожаване на групировката „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия.

Катар играе извънредно голяма роля като военен партньор на САЩ. Той беше открито похвален от Обама за посредничеството в противоречивата сделка, при която от талибански плен през май беше освободен сержантът от американската армия Бо Бъргдал в замяна на пускането на свобода на петима водещи членове на талибаните, които бяха държани години в управлявания от САЩ затвор в залива Гуантанамо в Куба. Катар обеща на Обама, че ще наблюдава петимата в продължение на една година, макар че след това те ще бъдат свободни да си вървят. Правителството на президента на САЩ също така похвали Катар за ролята му в освобождаването на държания като заложник от екстремисти Питър Тио Къртис.

Катар обаче се слави също така като поддръжник на ислямистки групировки, а това не се харесва на Вашингтон. Някои конгресмени подозират, че Катар предоставя пари на бойците от „Ислямска държава“, макар че Държавният департамент казва, че САЩ нямат доказателства за това.

Представители на катарските власти в Доха засега не са коментирали въпроса, но правителството категорично отрича да подкрепя групировката „Ислямска държава“. Катарският външен министър Халид бин Мохамед ал Атия заяви миналия месец, че страната му „не подкрепя ислямистки групировки, включително ИДИЛ, по какъвто и да било начин“.

Западни анализатори казват, че Катар се опитва да прави странна на моменти акробатика, балансирайки между желанието си за добри отношения със САЩ и своите усилия да поддържа влияние в региона.

„Катар винаги търси пресечната точка и това наистина е най-доброто обяснение“, каза бившият координатор по борбата с тероризма към Държавния департамент Даниъл Бенджамин, който сега ръководи Центъра за международно разбиране „Джон Слоун Дики“ в колежа „Дартмът“. „Тъй като има връзки, които са толкова широки, толкова многообхватни, той може да се постави в центъра почти на всеки въпрос“, заяви Бенджамин.

Катар е приютил Халед Мешаал – лидера в изгнание на палестинската групировка Хамас, смятана от САЩ за терористична организация. Но Катар също така поддържа връзки с врага на Хамас – Израел. Както и с ислямистки организации, включително „Мюсюлмански братя“, към които други държави от Персийския залив не проявяват голяма търпимост.

„Това е малка и богата страна, която се опитва да поддържа влияние на 360 градуса“, каза бившата заместник-министърка на отбраната на САЩ по политическите въпроси Мишел Флорной, която сега е ръководител на Центъра за нова американска сигурност.

„Те избягват да заемат страна и се опитват да си осигурят влияние, независимо от това кой надделява накрая“ в сложната борба за власт в Близкия изток, добави тя. Попитана дали смята, че Катар наистина предоставя пари на групировката „Ислямска държава“, Флорной заяви, че най-малкото е налице широко разпространена представа, че това е така.

От друга страна, Катар беше една от десетте арабски държави, които миналата седмица открито подкрепиха ангажимента на Обама да отслаби и евентуално да унищожи групировката „Ислямска държава“. Десетте обещаха да спрат потока от чуждестранни бойци и финансирането на бунтовниците, да отхвърлят екстремистката им идеология и да предоставят хуманитарна помощ. Някои предлагат да се включат във въздушни удари.

Катар представлява приличащ на палец пустинен отрязък земя, стърчащ от Арабския полуостров в средата на Персийския залив. Той започна да развива по-близки военни отношения със САЩ по време на войната в Залива през 1991 г. Броени седмици след като американските сили превзеха Багдад през април 2003 г., американското Централно командване премести своя регионален център за въздушни операции от саудитската военновъздушна база „Принц Султан“ в „Ал Удеид“, на трийсетина километра от столицата Доха.

Катар също така е основен купувач на американско модерно въоръжение. През юли например Катар приключи пакетна сделка за 11 милиарда долара за закупуването на произведени от САЩ бойни хеликоптери „Апачи“ и системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ и „Джевълин“.

Въпреки че е приел на своя територия американски военни бази, той оказва натиск върху Вашингтон да не признава открито, че извършва бойни полети от военновъздушната база „Ал Удеид“. Подобно на други съюзници от Персийския залив катарските лидери не искат Пентагонът да оповестява този факт, защото внимават да не бъдат смятани за твърде близки с Вашингтон. САЩ се придържат към това, като отказват открито да потвърдят, че бомбардировачи „Б-1″ и други американски военни самолети действат от „Ал Удеид“ в Катар. Въпреки всичко е обществена тайна, че американски самолети оттам извършват полети за наблюдение, презареждане и други задачи над Ирак.

Военновъздушните сили открито признаха, че товарни самолети „С-17″ и „С-130″ от „Ал Удеид“ са пуснали от въздуха храна и вода на разселени язиди около Синджар в Северен Ирак през август като основен елемент от хуманитарна мисия.

Въпреки това Флорной каза, че Катар не бива да мисли, че САЩ ще търпят каквито и да е катарски усилия в подкрепа на ислямски екстремистки групировки.

„Те не бива да надценяват своите възможности за влияние от това, че са приели американската армия“, каза тя. Имайки предвид центъра за въздушни операции в „Ал Удеид“, Флорной заяви: „Това е много полезно съоръжение за нас, но това не е единственото място, където можем да го разположим, не е невъзможно да го преместим. Така че сега е подходящо време за Катар да се отдръпне и да преразгледа стратегията си.“

Сътрудник от Конгреса каза, че някои конгресмени започват да питат дали е възможно да бъде преместена базата. Служителят, който направи изказването при условие да остане анонимен, защото не е упълномощен да обсъжда въпроса открито, заяви, че това не е нещо, което правителството обмисля активно. Но някои членове на Конгреса поставят въпроса дали САЩ би трябвало да имат база там, както и да сключват нова оръжейна сделка със страна, която е подозирана, че подкрепя Хамас и ислямски екстремисти. /БТА/

 

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Роджър Уотърс с нов концерт в България през 2018 г.

| от |

Роджър Уотърс, част от легендарните Pink Floyd ще изнесе нов концерт в България. Той ще е през 2018 г. и ще бъде част от европейската част от турнето му Us+Them.

Все още няма конкретна дата за страната ни, но на официалната страница на 74-годишния музикант е обявено, че ще обиколи Стария континент от Португалия и Русия, като ще свири общо в 23 държави.

Сред изброените е и България. В турнето Us+Them Уотърс ще свири песни на Pink Floyd от албумите The Dark Side of the Moon, Wish You Were Here, Animals и The Wall.

До момента няма потвърждение, кой ще организира шоуто на Уотърс, но наскоро съсобственикът на „Sofia Music Enterprises“ Димитър Ковачев-Фънки обяви в свое интервю, че компанията му води преговори с Уотърс. Именно СМЕ организира грандиозното първо гостуване на Роджър Уотърс през 2013 г. на ст. „Васил Левски“, част от турнето The Wall.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.