Малкият диктатор

| от |

Македонският премиер Никола Груевски, който е на власт от 2006 година, успя да наложи в страната си един полуавторитарен режим, пише швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ в статия под заглавие „Малкият диктатор“, предава Дойче веле.

0,,17595472_303,00

Груевски остава на власт. На състоялите се в неделя парламентарни избори неговата партия ВМРО-ДПМНЕ постигна впечатляващ успех. Но как? Според швейцарското издание „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ), днешна Македония е отличен пример за формулираната от австрийския политолог Флориан Бибер тенденция на „залитане по авторитаризма“. Изкушени от авторитаризма са, според Бибер, всички онези слаби държави, в които управляващите партии използват институциите, за да обслужват собствената си клиентела и да я държат в постоянна мобилизация посредством перманентни идеологически кампании. В такива държави медиите са зависими от правителството, правосъдието е с отслабени позиции, а опозицията е безгласна буква. Този модел, с известни разлики, е широко разпространен – от Гърция до Унгария, от Сърбия до Румъния.

Системата „Груевски“

Онова, което според НЦЦ отличава Македония от останалите държави в региона, е последователността, с която премиерът Груевски изгражда своята авторитарна полудемокрация. Неговото господство се крепи на три опори: идеологията, съгласно която над Македония са надвиснали най-различни външни и вътрешни заплахи; хомогенната историческа представа за националната общност; както и ефективният контрол върху институциите и медиите. Поддържането на тази система е свързано с огромни финансови разходи, което е и нейната ахилесова пета. Една такава система функционира само ако поддръжниците на режима получават достатъчно материални стимули – като един вид отплата за тяхната преданост. Само че в икономически слабата Македония този подход е доста проблематичен в дългосрочен план.

Рожденият ден на тази нова система е датата 3 април 2008 година. На срещата на НАТО в Букурещ молбата на Македония за прием в Алианса не беше уважена заради заплахата на Гърция, че ще наложи вето. Още тогава стана ясно, че евроатлантическата интеграция на Македония ще си остане задълго „мисия невъзможна“. Само че блокадната политика на Гърция заради спора за името фактически помага на Груевски да стабилизира своя режим, коментира швейцарското издание. Гърция е за Груевски идеалният образ на врага, който той грижливо доизвайва – най-вече с помощта на спорния проект „Скопие 2014″.

Новото лице на Скопие

И наистина: Скопие е вече със съвсем нов облик. Насред града се извисява 25-метровият монумент на Александър Велики, заобиколен от паметниците на македонски патриоти. От другата страна на Вардар пък се вижда статуята на неговия баща Филип Македонски. Барокови куполи, храмове в стила на класицизма и една малко посплескана Триумфална арка рамкират това стълпотворение на статуи и монументи. Посланието е ясно: тук живеят наследниците на един древен народ.

Повече от ясно е и друго: че култът към Александър Велики вреди на опитите за постигане на помирение с разтърсваната от кризи съседна Гърция. Но може би самият Груевски изобщо не е заинтересован да постигне подобно помирение. Блокадното поведение на Атина му спестява всички онези реформи, които биха били абсолютно задължителни, ако евентуално се стигне до преговори за присъединяване към ЕС.

Медии под похлупак

Очевидно е, че Македония се намира в задънена улица. Социалдемократическата опозиция е изтикана в ъгъла, включително и поради неспособността ѝ да се раздели с някои „изхабени“ политически лица. По-важната причина за лошото ѝ състояние се крие обаче в това, че в Македония не функционират демократичните контролни механизми. Управляващите използват влиянието си върху администрацията, правосъдието и медиите, за да притискат опозиционните политици. Държавата е най-големият рекламодател в медиите и чрез този си лост на влияние тя „възнаграждава“ верните на режима медии. Критични гласове могат да се чуят само в интернет и в социалните мрежи, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

 

 
 

Кейси Афлек и Съмър Финикс се разведоха

| от |

Актьорът Кейси Афлек и съпругата му Съмър Финикс са вече официално разведени, след като документите бяха подписани от съдия, съобщи Асошиейтед прес.

Споразумението по развода предвижда актьорът да плаща издръжка на бившата си съпруга и двете им деца – Индиана и Атикъс, които са на 13 и 9 години. Сумите обаче не е съобщават. Кейси Афлек и Съмър Финикс бяха женени 10 години, но връзката им започна 16 години преди да сключат брак. Когато се разделиха, те се заричаха, че ще останат в приятелски отношения. Неин близък обаче каза тогава, че Съмър вече няма никакво доверие на актьора и проблемите им не могат да бъдат разрешени.

Съмър Финикс е сестра на актьора Хоакин Финикс.

 
 

Ваканция на ръба на лятото

| от |

Стигнахме до ден трети от нашето пътешествие из Североизточна България. За задача в този ден имахме да обиколим някои населени места, популярни с тяхната естествена красота. Без да губим време се отправихме към село Тюленово. Едно очарователно място с необикновено крайбрежие. Необикновено е поради факта, че тук, на мястото на пясъчните ивици, се намира един невероятен скалист бряг. Няма как да не харесате това място, след като видите различните красиви форми, които морето и скалите са създали заедно!

Това, което ме впечатли дълбоко за мен беше, че никъде досега, където и да съм бил, не съм почувствал такова спокойствие, каквото почувствах в Тюленово. Самото място те предразполага към идеална хармония със себе си. Много хора се питат защо това място носи такова име. Истината е, че преди време е имало стада тюлени, превиващи в пещерите, намиращи се в самите скали по брега. За съжаление, тюлени в наши дни не могат да бъдат видяни, тъй като видът е изчезнал от нашето крайбрежие по ред причини, но селото винаги ще носи спомена за тях.

 Полезна информация:

За да стигнете до село Тюленово, трябва да поемете по маршрута Варна – Шабла – Дуранкулак (по международен път Е87);

Ако сте фен на гмуркането или екстремните спортове, това е вашият рай.

Близки населени места: град Варна 82 км, град Добрич 70 км и град Шабла 12 км.

След приказното село Тюленово се отправихме към най-източната точка на България, нос Шабла. Освен, че това място се намира най-на изток, то притежава, може би, и най-красивия фар на България. Любопитно за този фар е, че е най-старият и висок у нас. Построен е и пуснат в експлоатация по време на Османската империя през 1857 г., с обща височина 32 метра. Той, и до ден днешен, остава символ за мястото. Също така, самата местност предоставя една неповторима панорама, на която може да се наслаждавате с часове.

4-min (1)

 Полезна информация:

До самия фар не може да се отиде понеже е военна зона;

До шабленския фар може да стигнете, вървейки по международния път Е87;

Близки населени места: град Варна 80 км, град Добрич 69 км;

С напредване на времето трябваше да потеглим към следващата набелязана цел. Но точно в този момент се появи налудничевата идея, че щом сме толкова на север в България и близо до граничен пункт, защо да не отидем в Румъния! Така и стана, насочихме се към граничен пункт Дуранкулак. След типичното чакане на опашка за преминаване през границата, „ стъпихме “ на румънска земя. Потеглихме към най-близкото румънско село до границата Иланлък/Вама Веке, за да го разгледаме отблизо и също така да видим как „ кипи “ животът в курортите на нашите съседи. Още на самия вход на селото станахме свидетели на един огромен поток от коли с румънци, които или се подготвяха да плажуват там, или да дойдат към България. Нямаше и двадесет минути и вече бяхме решили, че сме се нагледали достатъчно. Обърнахме и се отправихме с голяма радост към нашата родина.

 Полезни информация:

България и Румъния са членки на ЕС, съответно влизането и излизането от една към друга е лесно и бързо;

Не се нуждаете от румънска винетка. Без винетка може да се движите на север до град Мангалия включително. ВНИМАНИЕ! Винетките в Румъния са електронни. Тоест при закупуването на винетка ви регистрират винетка с регистрационния номер на вашата кола;

Като последен ден близо до морето бяхме решили крайната ни отбивка от морската част на приключението ни, да прекараме в Крапец. Този плаж е един от най-северните, но е специален с факта, че е последният девствен плаж на нашето Черноморие. Също така, пясъчната ивица се простира със скромните 7 км, което го прави един от най-големите по нашите земи. Ако искате да усетите коренно различна атмосфера спрямо другите ни курорти, това е мястото!

 Полезни информация:

За да стигнете до Крапец, трябва да се движите по пътя към Дуранкулак и на няколко километра преди границата с нашата съседка Румъния ще видите табелка, сочеща надясно. По този път се кара, докато стигнете стария къмпинг;

Мястото е изолирано и не е препълнено от плажуващи заради северното си местоположение. Перфектна дестинация за хора, които обичат спокойствието;

Близко до плажа се намира село Крапец, където може да останете да пренощувате;

Близки населени места: град Шабла 15 км и град Добрич 82 км;

Така завършва нашето приключение около Черноморието. С много незабравими залези, моменти с любими хора и най-вече мирис на море. Но това не е краят! Остават още два дни, за да достигнем финала на авантюрата. Затова последвайте ме в ден четири…

3-min (2)

 

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Български филм с първа награда на Световния фестивал на анимационното кино

| от |

Филмът на режисьора Николай Тодоров „Made in Brachycera“ е носител на Голямата награда на 13-ия Световен фестивал на анимационно кино, обяви днес журито. Лентата получава и отличията на Гилдия „Критика“ и на Съюза на българските художници.

Специалната награда при пълнометражните филми е за „Момичето без ръце“ на Себастиен Лоденбак /Франция/. При късометражните филми журито дава приза на „Кукушка“ на Дина Великовская /Русия/. В същия раздел е присъдена и специална грамота на лентата „Любов“ на Река Бучи /Франция, Германия/.

Сред представените студентски филми журито отличава „Аромат на здравец“ на Нагме Фарзане /Иран САЩ/. Специално отличие получава „Стаята на татко“ с режисьор Нари Джанг /Южна Корея/. При детските филми наградата е за „Паяжина“ на Наталия Чернишева от Русия. Журито дава отличие и за анимационен сериал, присъдено на „Офицер Трагедия“ На Хуан Пабло /Аржентина, Франция/.
Призът на Съюза на българските филмови дейци е за пълнометражната лента „Зоотроп“ на режисьора Сотир Гелев.

 
 

Том Харди и кучетата: очаквано сърцеразтапяща комбинация

| от |

Всички обичат Том Харди, а Том Харди обича кучета. Което на практика кара всички ОЩЕ повече да обичат Том Харди, ако това изобщо е възможно.

Има дори Instagram акаунт, който е посветен само на снимките на актьора, на които той се фотографира с различни кучета. По-рано тази година звездата от „Лудия Макс“ разчувства интернет обществеността с емоционалното си изляние по повод смъртта на неговото куче Удсток, което почина от полимиозит.

Ако имате нужда от нещо, което да повдигне духа ви, разгледайте галерията, в която пилотът от „Дюнкерк“ позира с кучаци и топи сърца.