Малка италианска приказка (2 част)

| от |

Тези италиански градчета са сякаш излезли от приказките, но можем да ви уверим, че съществуват наистина.

Манарола

manarola

 

Урбино

urbino

Риомаджоре

rio

Бургос, Сардиния

 

burg

 

Орта сан Джулио

orta

Верона

verona

Позитано

positano

Спело

spello

Алберобело

alb

 

 

 

 

 

 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Анджелина Джоли пред Vanity Fair: „Сега се чувствам повече жена“

| от chronicle.bg, БТА |

Анджелина Джоли е оставила на заден план правенето на филми, за да стане по-добра майка. Тя посещава готварски курсове и върши обикновени неща, като да почисти след кучето.

В интервю за Vanity fair актрисата и режисьор разказва, че животът й след раздялата с Брад Пит е съсредоточен върху здравето и децата й.

„Всъщност сега се чувствам повече жена“, казва Джоли и допълва, че поставя на първо място семейството.

Последният филм под нейна режисура за режима на кхмерите през 70-те, при който са загинали над един милион души, бе представен в Камбоджа през февруари. Световното му разпространение, включително чрез компанията Нетфликс, ще бъде през септември.

Извън популяризирането на филма, Анджелина Джоли казва, че няма интерес да работи над нов филм сега. Тя получи попечителство на шестте й деца с Брад Пит и очаква окончателното уреждане на развода.

„Искам просто да направя подходяща закуска и да поддържам дома“, казва актрисата.

Джоли споделя, че по искане на децата е започнала да посещава готварски курсове.

„От девет месеца се опитвам да бъда наистина добра просто като домакиня, да почиствам кучешкото ако, да мия чиниите и да чета приказки за лека нощ“, казва актрисата и допълва: „Ставам все по-добра и в трите“.

Четиридесет и двегодишната Джоли е специален пратеник на Агенцията за бежанците на ООН.

Пред списанието тя разказва, че децата й са „много смели“ след раздялата с Брад Пит.

Джоли разкрива още, че е вдигнала кръвно и е развила парализа на лицевия нерв след раздялата. Актрисата споделя, че се е възстановила благодарение на акупунктура.

Интервюто на Джоли за Vanity fair ще се появи в септемврийския брой на списанието, който излиза от печат на 8 август.

 
 

Коко Шанел – модата отмина, стилът остана

| от chronicle.bg |

Изглежда, че света на модата все по-често се обръща към дизайните на първите гиганти в индустрията.

Последната колекция на модна къща Диор е вдъхновена от култовата първа колекция на Кристиян Диор, New Look (1947), и предизвика фурор на седмицата на модата в Париж миналия месец. В парижкия музей Musée des Arts Décoratifs пък в началото на месеца беше открита изложба, посветена на творчеството на „Дизайнера на мечти“.

В духа на тези носталгични нотки, които ни заобикалят, се сещаме и за останалите стожери на модната индустрия, които не просто създават дрехи – те създават епохи. Тук непременно присъстват Живанши, Баленсиага, Версаче, Ив Сен Лоран и разбира се Коко Шанел – моделиерът, който оставя най-дълбока следа в индустрията. Не само с моделите си, но и със самата си личност. За 87 години Коко Шанел преминава през множество връзки с различни мъже, повечето от които богаташи или кралски особи, никога не се жени, винаги остава рязка и непримирима и не се страхува от конфликти. Когато моделите на Кристиян Диор са критикувани, защото са неудобни за носене, тя допълва: „Само мъж, който никога не е докосвал жена, може да причини такова неудобство на жените.“

Ако сте от хората, които свързват Шанел само с числото 5 или с известното лого на марката, можете да разгледате нашата галерия, в която сме събрали 15 факта от живота на френската дизайнерка. Как тя промени модата и остана ли жив стилът(на това всеки сам може да си отговори)? 

 
 

Мъж рани петиша души с моторна резачка в Швейцария

| от chronicle.bg |

Мъж с моторна резачка рани петима души – двама от тях тежко, при нападение в швейцарския град Шафхаузен, съобщават местни медии. Според информационния сайт „Блик“ полиция, линейки и хеликоптер са били изпратени на мястото на инцидента, а районът е отцепен.

Силите на реда са съобщили на местни медии, че е имало нападение. По-късно полицията потвърди, че е използвана моторна резачка. Нападателят се издирва. Полицията отхвърли версията, че става дума за тероризъм.

Полицията съобщи, че нападателят е висок около 190 см, плешив. Кара „Фолксваген“ с номера от град Гриндевалд. Полицията предупреди, че заподозреният е опасен. Според местни медии става дума за човек с психически отклонения.

36 хилядният Шафхаузен е главният град в едноименния кантон. Намира се на Боденското езеро и е близо до границата с Германия.