Македонците и култът към Александър Велики

| от |

Скопие се сдоби с поредната си внушителна сграда – това е Археологическият музей, чието предназначение е да подсили още повече неофициалната държавна доктрина, съгласно която македонците са потомци на Александър Велики.

Никоя друга европейска столица не се е променила през последните няколко години толкова много, колкото Скопие. И тъй като градът не е голям – жителите му са около половин милион, десетина грандиозни сгради, както и няколко десетки мостове, паметници и фонтани бяха напълно достатъчни за постигането на значителен ефект. Помпозният Национален театър, високите почти 30 метра паметници на Александър Велики и на неговия баща Филип, внушителните антични фасади, както и многото големи проекти, които още са в ход, са свидетелство за това, че в Скопие се прави не просто ново градско оформление – по-скоро става дума за вкопана в мрамор, камък и желязо политика, насочена към укрепването на националната идентичност, пише Михаел Мартенс на страниците на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“, пише Дойче Веле.

Откакто е на власт, управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ демонстративно се позовава на традициите на античната Македонска империя – царството на Александър Велики, пише на свой ред „Тагесцайтунг“ и уточнява, че за партията и приближените ѝ научни институти това е люлката на македонската нация. Но далеч не всички споделят това мнение. Бившият премиер Любчо Георгиевски, например, нарече офанзивата „карикатура“ и „исторически кич“.

Перлата на „Скопие 2014″

Отскоро е отворен и новият Археологически музей – перлата на проекта „Скопие 2014″. Той със сигурност е най-голямата нова сграда в Скопие, а първият му посетител бе министър-председателят Никола Груевски. В речта си той изтъкна значението на археологията за македонската държавност и подчерта, че благодарение на усилията на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ историята най-сетне е отново на пиедестал. В съобщение на Министерството на културата пък се отбелязва, че Скопие вече разполага с музей, в който „културното наследство на Македония“ е представено чрез 6 000 експоната. Четката за зъби на Александър Велики не е сред тях, но определено има какво да се види – колекции от монети, старинни каменни плочи, неолитен, римски и византийски отдели, пълни с най-различни експонати.

В Скопие обаче става дума не само за бюстове и монети. Археологическият музей служи да подсили неофициалната държавна доктрина, съгласно която македонците са потомци на Александър Велики. Славянските племена са се заселили на Балканския полуостров едва през шести век сл.н.е., но в Македония са се смесили с местното население, което ги прави и потомци на Александър Велики, гласи интерпретацията на Скопие. Учените може и да се надсмиват над подобни доводи, но в Македония системната политика на оформяне на идентичността дава ефект, поне сред славянското мнозинство от населението. И затова не е никак учудващо, че откакто Археологическият музей отвори врати, пред него се извиват дълги опашки.

Исторически (не)истини

Правителственият проект, наречен „Скопие 2014″, обхваща буквално всеки квадратен метър от центъра на града. В близост до паметника на Александър Велики се издига триумфалната арка „Порта Македония“. По левия бряг на Вардар са новите сгради на Министерството на външните работи и на финансовата полиция. Филхармонията още е в процес на строителство, но два нови моста над Вардар са вече готови. Само по тях са разположени над 150 скулптури от бронз, камък и мрамор, които са с човешки ръст или дори по-големи и изобразяват поети, мислители, воини, духовници и други величия от (македонската) история.

Ядрото на „Скопие 2014″ са два музея, по-старият от които е с доста сложно име – „Музей на македонската борба за държавност и независимост – Музей на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и Музей на жертвите на комунистическия режим“. Той се явява контрапункт на открития през 1982 в Солун „Музей на македонската борба“, който представя историята на региона от гръцка гледна точка. Забележителното в случая е, че музеят в Скопие не може да бъде разглеждан без екскурзовод. Македонската история е сложна и чужденците биха могли да се объркат, обяснява брадатият историк в началото на двучасовата обиколка. Истинската причина обаче вероятно е друга – правителството иска детайлно да контролира представяната от музея историческа картина, пише по-нататък Михаел Мартенс.

Докато по-рано музеите в източноевропейските страни бяха по-скоро скучни, излагайки предмети като четката за зъби на Ленин, в музея в Скопие от скука няма и следа – постоянно звучи гръмка музика, пълно е със светлинни ефекти, навсякъде се лее кръв. Македонското правителство е ангажирало руски и украински художници, които в стила на Иля Репин мащабно са изобразили някои анекдотични моменти от македонската история. Така например може да се види един предател, който в едната си ръка държи главата на македонски боец за свобода, а с другата получава от гръцки епископ торба с пари – обещаното възнаграждение за братоубийството. Някои сцени пък са пресъздадени с восъчни фигури: плачеща вдовица и две малки деца са коленичили пред бесилото на един македонски боец. Измъчваните македонски герои са с изтръгнати нокти и отрязани пръсти, те плюят кръв и се гърчат в предсмъртни мъки – досущ като във филм на ужасите.

 
 

Днешните американчета съзряват по-бавно в сравнение с тези през 70-те

| от |

Днешните американските тийнейджъри започват да правят секс и да пият алкохол около три години по-късно от връстниците си през 70-те години на миналия век, но и по-късно тръгват на работа, съобщи АФП.

Психолози от университета на Сан Диего анализираха начина на живот на децата на възраст от 13 до 19 години на базата на седем изследвания на национално ниво, направени от 1976 г. до 2016 г. Те установиха „истинска културна революция“ в дейностите, характерни за възрастните – секс, алкохол, шофиране и първа работа.

Днешните тийнейджъри са „по-малко склонни от тези от предишните десетилетия да работят, да шофират, да излизат по двойки, да пият алкохол, да излизат без родителите си и да правят любов“, пишат учените в сп. „Развитие на децата“. Тези промени са общи, във всички райони, без разлика от раса, пол, социалноикономическо положение.

„Траекторията на развитие през пубертета се е забавила и тийнейджърите съзряват по-бавно от преди“ – обясни Джийн Туенд от университета на Сан Диего. – Що се отнася до това, което правят възрастните, днешните 18-годишни, приличат на 15-годишните в миналото“.

Времето, прекарвано в интернет, може да е основен фактор за тази промяна.

 
 

Най-добре облечените дами на наградите Emmy 2017

| от |

Дори да живеете в гората, знаете че сериалите в момента са в пика си. Толкова по-добре и за тазгодишните награди Emmy!

Ежегодното събитие е ценно за този своеобразен моден подиум, който на практика е червеният килим.  В разгара на наградния сезон, Емитата са трибуна за модните гурута и гиганти от цял свят.

В последно време обаче заради сериали като „Stranger Things“ и „Black-ish“ интуитивно не си представяхме големи модни достижения.

Но се оказа, че грешим – тази година модата е на ниво! Тази година видяхме всичко от Calvin Klein до Miu Miu. Вижте и вие най-красивите дами от тазгодишните награди Emmy.

 
 

Шеги по адрес на Тръмп на наградите „Еми“

| от |

Започна церемонията по раздаване на музикалните награди „Еми“, предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Звездите едва бяха преминали по червения килим в Лос Анджелис, когато политиката бързо „нахлу“ в шоуто. Президентът на САЩ Доналд Тръмп бързо се озова на прицела на шегите, а бившият прессекретар на Белия дом Шон Спайсър изненадващо се появи на церемонията.

Тръмп бе най-голямата телевизионна звезда през последната година, обяви водещият Стивън Колбер. Той шеговито обвини наградите „Еми“ за избирането на милиардера за президент на САЩ. Ако Тръмп бе спечелил „Еми“ за шоуто „Стажантът“, се обзалагам, че нямаше да се кандидатира за президент на САЩ, подхвърли Колбер.

Водещият пусна откъс от предизборни дебати, на който Тръмп казва, че е трябвало да спечели „Еми“.

За разлика от президентските избори обаче, отбеляза Колбер, наградите „Еми“ отиват за победителя от народния вот.

 

Той намекна за победата на Тръмп на президентските избори в САЩ през ноември. Кандидатът на републиканците спечели мнозинство в изборната колегия, но иначе получи по-малко гласове на избиратели от своята съперница, демократката Хилари Клинтън.

Актрисата Кейт Маккинън пък благодари на Клинтън, когато получи наградата за най-добра поддържаща женска роля.
Шон Спайсър, който подаде оставка като прессекретар на Белия дом през юли, допусна, че церемонията може да привлече рекордна телевизионна аудитория. Този негов коментар бе посрещнат с мълчание.

През януари първият прессекретар на Белия дом при президентското управление на Тръмп се нахвърли на репортерите, обвинявайки ги, че са подценили броя на хората, присъствали на церемонията по встъпването в длъжност на президента.
На нея видимо имаше по-малко хора, отколкото при полагането на клетва от неговия предшественик Барак Обама в началото на втория му мандат. Самият Тръмп влезе в спор с медиите, които отбелязаха този факт.

По всяка вероятност церемонията по раздаване на наградите „Еми“ ще придобие тази година политически привкус, тъй като победителите и други звезди често използват качването си на сцената, за да произнесат пламенни речи по злободневни теми, отбелязва Ройтерс.

 
 

Наградите Еми 2017: Победителите

| от |

Снощи в Майкрософт тиътър в Лос Анжелис се проведе 69-тата церемония по връчването на наградите Еми – най-престижните отличия в областта на телевизията. Не е като да станахме свидетели на грандиозни изненади. Очаквахме „Историята на прислужницата“ да вземе наградата, въпреки силната конкуренция в лицето на „Короната“. Надявахме се на Раян Мърфи и „Вражда: Бети и Джоан“, но „Големите малки лъжи“ се оказаха по-големи от враждата между Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. Няма да ви бавим повече. Ето списъкът с победителите в големите категории:

Най-добър драматичен сериал: „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale)

handmaid's tale  историята на прислужницата

Най-добър комедиен сериал: „Вице“ (Veep)

160826-fallon-julia-louis-dreyfus-tease_lveyiq

Най-добър лимитиран сериал: „Големите малки лъжи“ (Big Little Lies)

big little lies големите малки лъжи

Най-добра актриса в комедиен сериал: Джулия Луиз Драйфус, „Вице“

Най-добър актьор в комедиен сериал сериал: Доналд Глоувър, „Атланта“

Най-добра актриса в драматичен сериал: Елизабет Мос, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в драматичен сериал: Стърлинг К. Браун, „Това сме ние“

Най-добра актриса в лимитиран сериал: Никол Кидман, „Големите малки лъжи“

Най-добър актьор в лимитиран сериал: Риз Ахмед, The Night Of

Най-добър актьор в поддържаща роля в драматичен сериал: Джон Литгоу, „Короната“

Най-добра актриса в поддържаща роля в драматичен сериал: Ан Доуд, „Историята на прислужницата“

Най-добър актьор в поддържаща роля в комедиен сериал: Алек Болдуин, Saturday Night Live

Най-добра актриса в поддържаща роля в комедиен сериал: Кейт Маккинън, Saturday Night Live

Най-добър актьор в поддържаща роля в лимитиран сериал: Александър Скарсгард, „Големите малки лъжи“

Най-добра актриса в поддържаща роля в лимитиран сериал: Лора Дърн, „Големите малки лъжи“