Македония – назад и надолу

Македония е пример за авторитарните тенденции в региона, забележими дори в страни-членки на ЕС като България. А премиерът Никола Груевски от реформатор се превърна в диктатор, пише в анализа си Борис Георгиевски, пише Дойче веле.

Демокрацията е изгубила почва в Македония, заяви Ерван Фуере, представителят на ЕС с най-дълъг стаж в Македония. Така той коментира поредната категорична победа на управляващата партия на изборите през април т. г.. Когато Фуере пое мандата си през 2005 г., Македония тъкмо беше получила статут на кандидатка за еврочленство. Страната минаваше за образцова на Западните Балкани. Скопие вървеше много добре към ЕС, успя и да избегне една катастрофална гражданска война през 2001 г., давайки по-широки права на етническото албанско малцинство, което съставлява една четвърт от 2,1-милионното население.

Фуере си тръгна от Скопие в края на 2011 г. – разочарован и критично настроен. „Страна, в която правителството контролира всички лостове на властта, включително правосъдието и изборите, не толерира малцинствата и различните гледни точки и укрепва властта си чрез страх и сплашване“ – в това, според него, ВМРО-ДПМНЕ е превърнала Македония.

Обещания за „възраждане“

Надеждите бяха големи, когато през август 2006 г. консервативната партия ВМРО-ДПМНЕ формира новото правителство начело с лидера ѝ Никола Груевски, бивш министър на финансите. Голям беше ентусиазмът както на македонските избиратели, които дадоха на Груевски и партията му солидно мнозинство в парламента, така и на западната преса: „Реформаторът“, „Реалист в Скопие“, „Западно ориентирани прагматик“ – такива бяха заглавията в европейските вестници тогава.

Груевски обещаваше възраждане на страната, повишаване на жизнения стандарт, нови работни места и членство в ЕС и НАТО. Осем години по-късно няма и следа от възраждане на икономиката. Безработицата продължава да се колебае около 30-те процента, а на хоризонта не се вижда никакво членство в НАТО и в ЕС. След демократичния напредък в предишното десетилетие днес Македония се връща назад, смята Анастас Вангели от Полската академия на науките.

„Причината е един добре окопал се управляващ елит, натрупал толкова много ресурс, че в момента изглежда почти несменяем и може по свой вкус да променя правилата в политическата игра, та дори да променя облика на държавата и на обществото като цяло“ – казва той.
Нулеви реформи и „антиквизация“

И образът на Груевски като напредничав реформатор остана в миналото. Швейцарският всекидневник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ публикува статия за неговото управление под заглавие „Малкият диктатор“. От успешна страна Македония се превърна всъщност в проблемно дете след гръцкото вето върху членството ѝ в НАТО през 2008 г., казва авторът на статията Андреас Ернст. „Това вето промени самата структура на политиката в Македония. Защото за какво му е на политическия елит да провежда либерални реформи (в ущърб на своята власт), ако няма да бъде възнаграден с евро-атлантическа интеграция?“ – казва той.

Гърция не е съгласна северната ѝ съседка да се нарича Македония. И тъкмо поради това Атина блокира членството ѝ както в ЕС, така и в НАТО. След гръцкото вето Груевски и неговата партия яхнаха вълната на популизма и етноцентризма, а апогеят беше един проект, наречен „Скопие 2014“ – масивна, финансирана от правителството реконструкция на центъра на Скопие с десетки неокласицистични сгради, паметници и 22-метрова бронзова статуя на Александър Велики. Според някои наблюдатели, всичко това е струвало на данъкоплатците 500 милиона евро. „Скопие 2014 е много скъп опит да се внуши, че съвременна Македония има древни корени“, казва Андреас Ернст. „А постигнатите досега резултати са: ескалация на конфликта с Гърция и дупка в бюджета“.

Реконструкцията на столицата не е единствената последица от проекта, който противниците му наричат „антиквизация“. „Целта на Скопие 2014 е да укрепи властта на сегашния елит, както чрез създаването на мощна етно-национална митология, така и като представя правителството за много ангажирано в строителни проекти“, коментира Вангели.

Страх и сплашване

От 2008 г. насам властта последователно вкарва в затвора или обвинява в различни престъпления редица членове на опозиционните партии. Критичните медии бяха изтикани в периферията или просто спрени, както стана с телевизия А1 през 2011. Малкото останали независими журналисти постоянно понасят тежки глоби заради клевета или обида, а тиражните медии, които в момента са изцяло под контрола на правителството, редовно ги дискредитират.

В резултат на това Македония в момента е на 123-то място в списъка на Репортери без граници за свободата на словото. Управлението на ВМРО се характеризира с атмосфера на страх и сплашване, твърди Ернст.

Политическите анализатори смятат, че отстъплението на демокрацията в Македония не е някакво изключение в региона, а напротив – христоматиен пример за авторитарните тенденции в цяла Югоизточна Европа. „Моделът „нелиберална демокрация “ (свободни, но неравноправни избори, контрол на изпълнителната над съдебната власт и силен натиск върху медиите) сякаш се разпространява в много страни в Източна и Югоизточна Европа“, казва Андреас Ернст.

Популизъм с авторитарни тенденции

Фигури като Путин или Ердоган привличат много хора, добавя той, защото тяхното антилиберално управление увеличава сигурността и благоденствието на хората. На същото мнение е и Флориан Бибер, професор по европеистика от Грац, който наскоро писа, че опасността от популизъм с авторитарни тенденции не се ограничава само до Западните Балкани, а включва дори страни-членки на ЕС като Унгария, Румъния и България.

Неслучайно Груевски работи за задълбочаване на връзките със страни като Турция и Унгария, на чийто премиер Виктор Орбан той дори връчи най-високия македонски орден. Анастас Вангели коментира сближаването с унгарския премиер така: „Идеологията на Орбан е „анти-всичко“. Тя произвежда една приказка за икономическа стабилност, национално достойнство и защита от вътрешни и външни заплахи. А всичко това са много важни позиции и за Груевски“.