Мъжете по-често се разделят с половинката очи в очи

| от |

Оказва, че мъжете по-често „играят по правилата“, когато се стигне до раздяла с половинката, отколкото жените, показва проучване на британския сайт mobiles.

60% от господата на Острова прекратяват връзката си лице в лице или по телефона. 55% от жените предпочитат съобщенията в Туитър, Фейсбук или по имейл.

94% от мъжете „разчистват“ след раздялата като изтриват номера на бившата си вече половинка в рамките на един месец. Тези, които не го сторят, се надяват един ден този номер да им потрябва.

Дамите се фокусират върху социалните мрежи. Те прекъсват приятелството си с бившите и изтриват всички снимки от връзката им. По-малко мъже се занимават да трият снимките с бившите си от социалните мрежи. И двата пола обаче са съгласни, че това е едно ново начало и че така бившият не може да следи дейността им на необвързани.

Хората на възраст между 18 и 24 години най-често се обаждат по телефона, за да съобщят лошата новина. След 24-годишна възраст те най-често прибягват до Фейсбук или Туитър, за да избегнат неловкия разговор или ако бившата половинка направи сцена на ревност например./БГНЕС

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Харви Уайнстийн може да бъде изключен от американската Гилдия на режисьорите

| от chronicle.bg, БТА |

Американската Гилдия на режисьорите е започнала дисциплинарна процедура срещу скандалния продуцент Харви Уайнстийн, която може да доведе до изключването му.

От организацията съобщават, че процедурата е задействана на 13 октомври.

Ден след срещата на управителния съвет в събота, Гилдията на режисьорите разпространи изявление, с което осъжда сексуалния тормоз като цяло.

Преди броени дни американската Академия за телевизионно изкуство и наука, която присъжда наградите „Еми“, също гласува да започне дисциплинарна процедура срещу изпадналия в немилост продуцент. Организацията ще реши съдбата на Харви Уайнстийн през ноември.

След като десетки жени обвиниха Уайнстийн в сексуален тормоз, продуцентът беше уволнен от собствената си компания, съосновател на която е заедно с брат си Боб.

Харви Уайнстийн впоследствие беше изключен от Академията за кинематографично изкуство и наука, която присъжда наградите „Оскар“, от Гилдията на продуцентите и от Британския филмов институт, припомня агенцията.

 
 

Без Джордж Иънг не би имало AC/DC

| от chronicel.bg, по БТА |

Австралийският рокмузикант Джордж Йънг, свирил в групите „Ийзибийтс“ и Ей Си/Ди Си, почина на 70-годишна възраст, предаде ТАСС. Това бе оповестено на официалната страница на бандата във Фейсбук.

„С голяма скръб съобщаваме за смъртта на любимия ни брат и наставник Джордж Йънг. Без неговата помощ и ръководство не би имало група Ей Си/Ди Си. Ни би могло да се намери по-добър професионален музикант, композитор, продуцент и наставник“, се казва в информацията.

Джордж Йънг е роден през 1946 г. в Шотландия. Той е вторият от четирима синове в семейство, което през 1963 г. се установява в Австралия. През 1965 г. Йънг и музикантът Хари Ванда основават групата „Ийзибийтс“, която просъществува четири години. През 1973 г. по-малките братя на Джордж Йънг – Ангъс и Малкълм, основават бандата Ей Си/Ди Си. С нея е работил и Джордж Йънг.
Сред най-големите му хитове са „Friday on My Mind“ и „Love Is in the Air“.

 
 

Режисьорът Джеймс Тобак беше обвинен в сексуален тормоз от 38 жени

| от chronicle.bg, БТА |

Американският режисьор и сценарист Джеймс Тобак, който бе номиниран за „Оскар“ за най-добър сценарий за филма „Бъгси“, е обвинен в сексуален тормоз от 38 жени.

Според в. „Лос Анджелис таймс“ обвиненията към Тобак са отправени от млади мимичета, най-вече студентки, колежанки и ученички, които той срещал по улиците и в паркове в Ню Йорк. Тобак завързвал разговори с тях и им обещавал да ги направи холивудски звезди. Момичетата уверяват, че по време на прослушванията станали жертви на сексуални посегателства от негова страна.

Нито едно от тях не се е оплакало в полицията. Тобак отхвърли всички обвинения. Той заяви, че никога не се е срещал с тези жени, а ако случайно някога ги е срещал, не ги е запомнил. Тобак отбеляза също, че през последните 22 години е било физически невъзможно да се държи по описания от въпросните жени начин, защото има диабет, а и сърдечни увреждания, които изискват приемане на лекарства.

72-годишният Тобак е работил като режисьор, сценарист или продуцент над повече от 10 филма, сред които „Черно и бяло“ (1999) с Робърт Дауни младши и Клаудия Шифър и „В опасност“ (1983) с Настася Кински. Първият му сценарий е за филма „Комарджията“ (1974) с Джеймс Каан. През 2014 г. беше заснет римейк на същия филм с участието на Марк Уолбърг и Бри Ларсън.

Тобак е също режисьор и сценарист на „Свалячът“ (1987) с Робърт Дауни младши и Моли Рингуолд, „Две момичета и едно момче“ (1998) с Дауни младши и Хедър Греъм. Той засне документалния филм „Тайсън“ за боксьора Майк Тайсън.