Любовта трае три години

| от |

Един от най-известните френски автори Фредерик Бегбеде описва края на една любов с финес, плач, псувни и малко фойерверки… Но какво се случва в женската глава?

Фредерик Бегбеде казва: „Любовта е предварително изгубена битка.“* Той неслучайно смята, че тя трае точно три години и нито секунда повече. Неслучайно казва и че да се влюбиш в някого и той да се влюби в теб е най-страшното нещо на света. Защото щом това стане, то тогава, то това непременно ще свърши, при това бързо, тъжно и болезнено.

Винаги мислим така, нали? Когато любовта се случи ние трудно я разпознаваме. Но разпознаваем ли я накрая, трудно я припознаваме. Ако все пак и двете неща се случат, ние се впускаме в нея жадно и бързо, защото вярваме, че е тленна като нас и щом е започнала, то неизбежно й се вижда краят.

„Любовта е измамница.“, казва приятел. Тя е лоша, злобна непозната, която те залъгва, че този път ще е завинаги, че този път той ще те обича повече, отколкото ти него, че този път краят е много, много далеч. И всеки път ти й се връзваш, и всеки път на финала се оказваш “пристегната в неудобно бельо, сама на танците, докато другите са по двойки.“

Всеки търси онази пламенната любов. Любовта, която е почти невъзможна, любовта, за която всички знаят и искат, но не могат да осъществят. Любовта, която пламти и изгаря като на кино… Любовта, за която хората пеят песни и пишат стихове. Рано или късно обаче, тази любов неизменно попада под тежкото битие на ежедневието и се превръща в нещо като дневен ритуал – като ходенето до тоалетната или миенето на зъби. Но ти не пееш песни за времето, което прекарваш във WC-то, нали!? Нали!?

Бегбеде казва много просто: „Любовта приключва в момента, когато стане невъзможно да се върнеш назад. Именно така човек си дава сметка: изтекла е много вода, престанали сте да се разбирате взаимно. Скъсали сте, без дори да си дадете сметка за това.“ Хората казват, че жените са по-склонни да се влюбват, по-рязко късат и драматизират повече на финала. Не мога да се съглася. Една моя приятелка веднъж ми каза: “Знаеш ли как разбрах, че всичко е приключило? Събудих се една сутрин и просто знаех.“ Не, жените не викат и не си скубят косите. Те са тихи, подмолни и методични. Те обмислят и взимат много рационални решения. Да, те искат пламенна любов, но на каква цена? Не и за да гледат циврещото ти лице накрая, или да перат мръсните ти чорапи в бъдеще!

Дали любовта трае три години? Може би дори по-малко. Ако до година не си се отегчила да гледаш лицето му и това, че заспива в средата на филма, не те дразни до безкрай, значи може и да има бъдеще за вас. Запомни – любовта неизменно умира. Тя бива убита, унищожена, смачкана и захвърлена от ежедневието.

„Човек трябва да вземе решение: или да живее с един човек или да го желае. Не може да желае нещо, което има, това е противоестествено.“ Тя е като новата рокля, която си носила 10 пъти и вече ти се струва обикновена и скучна. Предвидима. Разбира се, има много фактори, които показват, че любовта може да продължи много над три години и дори тогава може да бъде разрушена само от едно малко нещо. Миналата година три мои семейни приятели се разделиха. Едните поделиха общия си апартамент, другите развалиха годежа си, а третите просто се пренесоха в различни градове… А аз вярвах, че любовта им ще продължи вечно…

Но както Бегбеде казва на финала: „Сбогом, очарователни моменти, трябва да се откажем от нежните имена, които сме си измисляли, да изгорим снимките от сватбеното пътешествие, да спираме радиото, ако пуснат песента, която сме си припявали заедно…“

Любовта няма срок, но има годност, изживей я докато можеш, и винаги оставяй ежедневието извън нея… То ще я смачка евентуално, но ти удължи сладката агония малко по-дълго. Аз така правя… И колкото и да се пазя, накрая винаги има разбити сърца. Неизбежно е. 

*цитатите са от „Любовта трае три години“ на Фредерик Бегбеде, изд. Колибри
 
 

Честър Бенингтън – депресираният урод, изоставил шест деца

| от |

Вероятно вече сте попаднали на колажа със снимка на Getty Images, на която вокалистът на Linkin Park, Честър Бенингтън, е с шестте си деца, а върху нея пише, че „Any father that kills himself leaving behind six children is a pathehic excuse of a man“.

Може би дори сте я лайкнали или сте я споделили. Защото обичате децата, защото смятате, че нито едно дете не заслужава да живее без баща или защото искате да сте смели в изразяването на различна гледна точка и ви е писнало от всички онези мрънкала, които оплакват Бенингтън, който в крайна сметка, сам се е обесил. Демек – сам си е виновен. Егоист.

В съзнание, в което битува схващането, че „депресия-мепресия – лигавщини са това, що не вземе да се стегне“, се освобождава място за такива мисли. И това не зависи от географските ширини. Има го в България, има го в Европа, има го в Щатите. Светът е пълен с хора, чието разбиране за депресията е сгънато в дефиниции като „лигавщина“, „слабост“, „ексцентричност“ и „сдух“. И това е толкова тъжно, че може да отключи депресия и при човек, който е психично здрав като бик.

Нека ви кажа какво не е депресията. Тя не е белег за разглезеност. Не е арт претенция. Не е лошо скалъпено оправдание за темерутщина. Не е предизвикана по собствено желание. Не е лесна за терапевтиране. Не е признак за слабост. Не е лошо настроение.

20139645_164370974108005_8893276490458308721_n

А сега нека уточним какво Е депресията. Депресията е клинична потиснатост – дистимия. Тя е безрадостност и загуба на интереси. Повишена уморяемост. Безапетитие. Безсъние. Загуба на телесно тегло. Мисли за вина. Анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие). Влошена концентрация на вниманието. Двигателна потиснатост, понякога и депресивен ступор (пълно отсъствие на двигателна активност). Депресията е мисли за вина, безперспективност, разоряване. Песимистична нагласа. Понижено или отсъстващо либидо. Безпричинни болки и усещание в различни части на тялото. Социална дисфункция. Изолация. Невъзможност за досег до останалия свят. Плач, уморяемост, тъга, безпомощност, мисли за непотребност, суицидни желания, порив към смърт. Депресията е болест. От най-тежките.

Представете си да обитавате свят, паралелен на реалния. Свят, в който няма радост, нито светлина, нито удоволствия, нито удовлетворение, нито спасение. Депресията е една чудесна алегория на Ада – не този на Данте, в който дяволи пекат човеците в казани с лава и ги разпъват на средновековни уреди за мъчение. А такъв, в който ужасът се ражда от дълбините на собственото съзнание и обладава всяка негова част. Депресията, мили хора, които смятате, че Бенингтън е изрод, защото е оставил шест деца, е нещо като автоимунно заболяване на психиката. Такова, което атакува собственото съзнание, сякаш го възприема за враг, и го разрушава из основи.

Елементарната журналистическа етика изисква изключително внимание към темата на самоубийството – онази тема, която стои в центъра на повечето философски трудове на големите философи от нашето и отминалото време. Въпросът за правото на човека да отнеме собствения си живот, е сложен, многопластов и няма ясен човешки отговор. Както казва проф. Николай Михайлов, човекът е въпрос без човешко решение. Той има само божествено такова. Същото се отнася и до самоубийството.

В по-големия процент от случаите, хората с депресия са фини, широко скроени и мислещи. Доц. Поли Петкова, която преподава клинична психология в СУ, казваше, че човешката душевност е като музикален инструмент. Някои души са пиана – обширни, с големи възможности, акорди. Други са като балалайка. Трети пък – като конец за зъби. Боледуващите от депресия са рояли. Те не са слаби, нито безхарактерни, и в повечето случаи са виждали света от един ъгъл, от който онези, здравите, спортуващите три пъти в седмицата веселяци, никога не са зървали. Болните от депресия заслужават уважение. А не обвинения, стигматизация и набутване в крайните квартали на социума.

Те водят своята битка всеки ден, всеки час, всяка минута, и често я печелят. Те трябва да знаят, че има изход, има лечение, има спасение и път. Той не е лесен, но е път. И води обратно към живота.

Това е посланието, което всеки разумен човек трябва да отправя към милионите хора с депресия по света. Че някъде там, на подходящото място, с подходящото лекарство, с подходящия терапевт, с подходящите хора, има спасение, има възкресение.

И ако обществата по света бяха достатъчно зрели, за да предложат рамото си и хората в депресия да могат да се опрат на него, изходите, в които тези хора се връщат към живота, щяха да са по-чести. Вратата на изхода щеше да е по-широка.

Хайде да направим разлика между „присъда“ и „диагноза“. Можеш да бъдеш осъден, когато си извършил престъпление. Когато си болен, заслужаваш опора.

Ако сте чели гениалния роман на Е.Е.Шмит  „Оскар и розовата дама“, може би си спомняте думите на маминка Роза, която казва на 10-годишния Оскар, който умира от рак, че „…Болестта е факт. Тя не е наказание“. Това е валидно както за физическата, така и за психичната болест. Тя е факт, а не наказание. Татуирайте си го.

Всички онези, които демонстрират своята оригиналност и напредничавост, споделяйки становището, че Честър Бенингтън е урод, защото е увиснал на бесилото по собствено желание и е оставил шест деца сираци, трябва да се срамуват. И то да се срамуват жестоко. Защото нулевото разбиране на психичните драми, които преживява един човек, са причината милиони хора по света да страдат два пъти повече, отколкото е необходимо. Махленското оплюване на човек, който е в състояние на страдание, независимо дали става дума за депресия, диабет, нещастна любов, банкрут или рак, е бъркане в раната с мръсни ръце, недопустима инвазия в едно безумно нежно интимно пространство, престъпление спрямо човешката душа и свободния избор.

Засрамете се от този колаж, смирете се. И покажете малко уважение.

 
 

Президентът основа собствена модна линия – „БОСС“

| от |

Президентът Румен Радев основа своя собствена модна линия, наречена „БОСС“. Фешън колекцията ще съчетава български народни мотиви с кришнарски елементи и ще залага на естественото излъчване, подчертаната голота и дружбата между източноправословните модни патерни и кришнарските модни елементи.

След мощния отзвук в социалните мрежи на президентската снимка от двора на резиденция „Бояна“, на която Радев е бос с потник на трайбъл символи, съпругата му е получила пиарски инсайт и двамата заедно са основали новата марка.

„И двамата смятаме, че президентската длъжност не опира само до водене на адекватна политика, а и до даване на пример на народа, включително в направления като мода, стил и етикет. Затова решихме да направим свой собствен бранд, който да вдъхновява българите да се обличат удобно през лятото“, коментира Десислава Радева.

Стартирането на модната линия съвпадна със среща на генерал Радев с разгневените нудисти от плаж „Делфин“. Президентът подкрепи хората в устрема им да не затварят телата си в железния обръч на банските костюми и направи обръщение към нацията, в която призова българите „да бъдат себе си“ и да не се притесняват да показват тези части от телата си, които харесват.

Относно негативните коментари във Facebook, в които раздразнителни от жегата хора подметнаха, че президентът прилича на тираджия, водачът на народа коментира така:

„Не смятам, че ходенето на босо е някакъв грях. Още народната певица Роси Кирилова призоваваше феновете си да ходят боси по асфалта, кришнарите се доближават до слънцето през контакта на кожата със земята, а нестинарите са едни от най-уважаваните хора на плаж Нестинарка. Живеем в демократична държава и правото на разголване трябва да се уважава“.

На въпрос от буден журналист дали същото право на разголване се отнася и до 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад – Сузи, която скандализира моралните българи в предизвикателен видеоклип, президентът отговори така:

„Човек трябва да прави това, което обича. Наречете ме популист и народняк, но не намирам нищо нередно в това едно дете да осъществи мечтата си да туърква от отворения прозорец на БМВ пред погледите на татуирани бургаски батки. Всеки трябва да следва мечтите си, защото в противен случай рискува да остане емоционално бос.“

 
 

Мъж рани петиша души с моторна резачка в Швейцария

| от chronicle.bg |

Мъж с моторна резачка рани петима души – двама от тях тежко, при нападение в швейцарския град Шафхаузен, съобщават местни медии. Според информационния сайт „Блик“ полиция, линейки и хеликоптер са били изпратени на мястото на инцидента, а районът е отцепен.

Силите на реда са съобщили на местни медии, че е имало нападение. По-късно полицията потвърди, че е използвана моторна резачка. Нападателят се издирва. Полицията отхвърли версията, че става дума за тероризъм.

Полицията съобщи, че нападателят е висок около 190 см, плешив. Кара „Фолксваген“ с номера от град Гриндевалд. Полицията предупреди, че заподозреният е опасен. Според местни медии става дума за човек с психически отклонения.

36 хилядният Шафхаузен е главният град в едноименния кантон. Намира се на Боденското езеро и е близо до границата с Германия.

 
 

Mercedes ще произвежда батерии в още един завод

| от chronicle.bg |

По-рано през годината Mercedes обяви, че важният завод в Унтертюркхайм ще бъде преобразуван, за да премине към производствона електромотори. Сега компанията започва да прави и батерии там.

Заводът в Унтертюркхайм е един от най- старите и големи заводи на компанията за автомобили с конвенционални двигатели и преориентирането му към електрически модели е знаково. Компанията постигна споразумение с местните работнически обединения да разкрие нови 250 работни места, свързани с е-мобилността. Малко по- рано Daimler обяви, че ще построи в Германия собствен гигазавод за батерии. Отделно бе оповестено
за инвестиция от 740 млн. долара в завод за батерии в Китай.

Новите производствени мощности са обявени в момент, в който марката Smart преминава изцяло към производството на електромодели, а до края на десетилетието ще се появят първите продукти на новата марка Mercedes EQ , също изцяло за електрически модели. До 2025 г. Mercedes-Benz очаква изцяло електрическите автомобили да съставляват между 15 и 25% от продажбите му, което е по-агресивна стратегия, в сравнение с тази на много конкурентни производители.