Любослав Пенев с унищожителни критики срещу БФС

| от |

Освободеният селекционер на националния отбор на България по футбол Любослав Пенев се изказа доста критично в ефира на bTV. Наставникът разкритикува изключително остро редица родни футболни президенти и членове на Изпълкома към БФС.

Любо Пенев назова конкретно имена като Венцислав Стефанов, Кирил Домусчиев, Емил Костадинов и Йордан Лечков, които са в основата на неговото отстраняване, но намекна за участието и на Гриша Ганчев. Пенев обяви, че все още лично на него никой не му е съобщил, че е уволнен като национален селекционер.

„При мен има йерархия, а не анархия. Фараонът седи отгоре на пирамидата. Прав-крив, това е философията, която аз имам. Нямам информация да съм предаден от някого. През последните 3-4 седмици гледах, четох, слушах доста изказвания“, коментира Любо Пенев.

„Ще бъда конкретен, например, от хора, които са в Изпълкома. Не съм съгласен с критиките и оценките за моята работа. Нито са играли организиран футбол, нито имат лиценз за треньори. Член от Изпълкома казва, например Венци Стефанов. Те търсят камерите, спринтират към тях, защото тях не ги забелязват. Мен ме е срам да гледам националния отбор, може би го е било срам, че не е имало футболист от неговия отбор в националния. Например, друг член от Изпълкома казва, че не разбира. Може да ми говорят за джипове, коли… но няма как да правят оценка на моята работа“, каза още Любо Пенев.

„Стигаме до друг субект, трябва да внимаваме, защото те са много чувствителни, но в също време са лицемери и двуличници. Стигаме до третия човек, имаме общо 5. Ние няма да говорим лошо за тях. Аз не разбирам, имам икономическо състояние, обаче да си кажа. Какво ще кажеш, може да си броиш корабите по пристанищата, може да говориш за хапчетата. Точно така за него говорим (Кирил Домусчиев – бел. ред.), аз съм го виждал в чужбина, там е много нисичък.“

„Аз им казвам „помагайте на своите отбори“, но когато става дума за футбол, се допитвайте, защото човек, когато говори повече, говори глупости. Не съм афектиран. Даже към момента продължавам да съм селекционер. Никой не ме е уведомил.“

„Не приемам и не съм съгласен тези хора да определят посоката на българския футбол. Те не трябва да отварят думичка за футбол. Кирил Домусчиев говори за облик на отбора. Сложна терминология е за него. Нека да помагат на отбора, но те да дават оценка за мен. Те не ме познават.“

Пенев определи члена на Изпълкома на БФС Йордан Лечков като главен виновник за отказването на Димитър Бербатов от националния отбор през 2010 г. Легендата на ЦСКА и Валенсия призна, че е бил на косъм да върне голмайстора в тима. „Лечков е основният виновник за това Бербатов да не играе в националния отбор. Бербатов ако беше дошъл да играе под мое ръководство, щеше да чупи рекорди. Но не само това, щяхме да побеждаваме.

Бербатов беше на косъм да се върне, но в последния момент нещо стана. Не случайно му пращам повиквателна всеки ден“, заяви бившият треньор в предаването „120 минути“ по bTV. „Един нападател от ранга на Бербатов е изключително важен за нашия отбор. Ясно е, че нямаме футболисти като него, за да го пренебрегнем и изгоним. Виновникът за това е Йордан Лечков. Лечков и още двама-трима какво правят – критикуват. Господа, заповядайте, столът е свободен“, добави Пенев.

 
 

Сайтът на „Монитор“ използва компютъра ви, за да „копае“ крипто-валута

| от |

Текстът е копиран без изменения от фейсбук профила на Красимир Гаджоков

 

Работейки върху проекта ми „Медийно око 2.0″, заредих „monitor.bg“ (НИКОГА не чета този сайт!).
По едно време чух, че вентилаторите на Mac лаптопа ми започнаха да се чуват доста силно.

Прегледах всичко и видях, че бразуъра ми Chrome натоварва много сериозно процесора.

Буквално преди дни излезе новината за програмен код, който сайтовете добавят в страниците си и така „копаят“ криптовалута, използвайки компютрите на посетителите си (прочутият сайт PirateBay го направи, но след много силна реакция го махна след ден).

Отворих кода на сайта на monitor..bg и какво да видя – ТОЧНО този код е там! Затворих таб-а с Минитор – и заетостта на процесора ми веднага падна.

Така че Монитор ИЗПОЛЗВАТ компютъра ви да печелят от криптовалута. Но по-ЛОШОТО е, че така хабят много по-бързо БАТЕРИЯТА и правят МНОГО БАВЕН целия ви компютър>

ПРИЗОВАВАМ да БОЙКОТИРАТЕ сайта им!

Прилагам илюстрации – ето тук се вижда кода на coin-hive за криптовалути вграден в сайта на Монитор, както и скока и спада на натоварването на компютъра при отваряне и затваряне на сайта.

 
 

Дженифър Лопес дари 1 милион долара на Пуерто Рико

| от |

Дженифър Лопес дари 1 милион долара в полза на бедстващите в Пуерто Рико по време на кампания в щата Ню Йорк за набиране на средства за острова, разрушен от циклона Мария преди пет дена.

Певицата е родена в Ню Йорк, но родителите й са пуерториканци. Тя обясни, че дарението ще бъде предадено на няколко благотворителни организации и увери, че ще продължи да работи с други латиноамерикански звезди, за да помогне на бедстващия остров.

Циклонът взе най-малко 33 жертви в Пуерто Рико и Доминика, няколко дена след като оттам премина ураганът Ирма. Пуерто Рико беше залят от поройни дъждове и наводнения. Електрозахранването е прекъснато, като това може да продължи месеци. Телекомуникационните връзки почти изцяло са унищожени.

Условията за живот в Пуерто Рико непрекъснато се влошават след преминаването на циклона Мария. Хората чакат с часове на опашки, за да купят храна и бензин.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.