Лятна тъга

| от |

Лятото е към края си и те обзема онова чувство на немощ и нещастие. Точно на немощ, на неправене на нещо. 

Хем ти се иска да излезеш, да грабиш с шепи, да уловиш последните мигове на топлото, преди то безвъзвратно да си отиде и… не можеш. Мозъкът ти е натежал, крайниците също и нищо не ти се прави, поне не физически. Ти го мислиш, но не го правиш.

Както гласеше онази реклама: „има едни хора, които ги виждаш само лятото“, ти искаш да си такъв човек, но не си. Лятото за теб е като бягство от ежедневието, като да кажеш: „върви по дяволите“ на бита, сметките за тока, нахалните баби в трамвая, дето искат да им отстъпваш място, на обикновените неща като ходенето на работа и бутането на опашката в Billa. И заради всички тези неща сега те е обзела лятната тъга. Тя е истинско нещо, казват психолозите от някоя много лъскава държава. Най-вероятно от държава, в която реално лято няма, като например Англия.

Според тях лятната тъга като явление в човешкия мозък и съзнание, се дели на два вида – в началото и в края на лятото. Често хората се потискали в началото на лятото, защото за тях топлото време не е непременно спомен за почивки, безвремие и безбрежие. Много повече обаче са хората, които страдат от твоя тип лятна тъга – онази в края. Тях ги обзема меланхолия и нещастие. Защото по-лошо от най-лошото е очакването на това лошо да се случи.

Краят на едно нещо е ужасно, но надеждата е онова, което те парализира, беше казал някакъв философ. И е бил прав. Надеждата за циганско лято, за още 5 минути сън, за бомба в офиса или поне някакъв вид зараза, която ще ти спечели пет дни карантина, която да прекараш на слънце, те крепят в края на август, но не ти помагат да приемеш неизбежното – краят на лятото е вече тук.

С годините лятото става все по-кратко. Поне с мен се случи така. Като бях малка и лятото ми се струваше безкрайно. Започваше и докато свърши, се случваха куп неща, хората се променяха, изчезваха, появяваха се… Аз, кварталът, селото, морето… За едно лято бяха различни. С годините това се промени. От мен ли е, от града ли, от хората… но това се случи като неопровержим факт.

Първото, което забелязваш е, че станеш ли пети клас, лятото започва да идва все по-късно. С порасването и години, и хората започват да правят същото. Тях спира да ги интересува безвремието и безгрижието, а започват да ги вълнуват разни неща, вещи, момчета, момичета, покупки, онова сърф училище, готиният барман, надпиването с водка, ама оня концерт на Роби Уилямс… А за теб лятото все още е сладолед и къси гащи, с годините – и розе, неправенето на нищо и котката на двора, която я мързи колкото теб.

Лятната тъга носи именно обратното на тези чувства. С годините лятото се скъсява ли, скъсява, докато изведнъж не се оказва, че може да се побере само в една седмица или например 10-15 дни. Доскоро не си знаел как изглежда бетонът в жегата, но сега неговият стоманеносив облик не ти излиза от ума, просто защото го виждаш всеки ден от офиса. С тъга осъзнаваш, че лятото в голям, далеч от пясъка, водата и басейните град е точно толкова неприятно, колкото зимата в някое морско място, като Созопол например.

Лятната тъга настъпва рязко през септември. А в средата му изведнъж осъзнаваш, че есента е дошла и вече трябва да носиш яке или поне пуловер и жилетка над тениската си. Краят на лятото е завръщане в офиса, който е напълнен до пръсване с хора, които май не си виждал никога. Краят на лятото е знак, че трябва да поемеш отговорност за нещата, да започнеш да си сериозен и костюмиран, да спреш да отлагаш важни решения за взимане.

Лятната тъга си е истинско нещо и тя не се лекува. Изживей последните летни дни, въпреки дъжда, въпреки града, въпреки парите, които все не стигат за още една почивка. Приеми лятната тъга и живей с нея чак до ноември, когато зимата ще е дошла окончателно и вече ще ти е все едно.

Снимка: Getty Images

 
 

Маргарет Мичъл и отнесеният от вихъра Юг

| от Дилян Ценов |

На 11 август 1949 г. женена двойка върви ръка за ръка по улица в Атланта. Отиват на кино. Докато пресичат прочутата „Прасковена улица“ едно такси приближава с бясна скорост. Той се отдръпва, но тя не успява и таксито я удря. Повече не идва в съзнание. Пет дни по-късно, на 16 август 1949 г., Маргарет Мичъл Марш, авторката на най-популярния роман в американската литература, „Отнесени от вихъра“, умира в следствие на усложненията от катастрофата.

Жената, чието творчество е символ на Стария Юг, е уникален по своето естество феномен в американската литература. Тя твори във времена, когато мъжкото присъствие е не само преобладаващо, но и мнението на писатели, критици и журналисти е онова, което казва колко дълго ще живее дадена творба. Никой не може да премине отвъд бариерата, ако не е одобрен и допуснат от вече доказалите се таланти. И в тези години се появява една никому неизвестна жена, съпруга, домакиня от Атланта, която е написала роман за Американската гражданска война. Годината е 1936. Работното заглавие е „И утре е ден“, но той излиза под познатото на всички име „Отнесени от вихъра“.

Gone with the wind front cover
Първото издание на романа

Пукнатините в системата са моментални. Никой от висшия кръг не одобрява този „феминистки“ и „вреден за обществото“ роман. Никой не харесва идеята да бъде поучаван от провинциална домакиня, която започва да пише, защото си навехва глезена и трябва да си запълва времето с нещо. Публиката обаче е на друго мнение. Противоположното. „Отнесени от вихъра“ още с появата си предизвиква фурор и става една от най-популярните и продавани книги в страната. Всички четат за Скарлет, Ашли, Рет, цялото семейство О’Хара, памуковите плантации, хубавия, идиличен (за белите) Юг и Гражданската война, след която нищо вече не е същото. Независимо от мнението на критиците и писателите, Маргарет Мичъл става новото литературно откритие.

 gonewiththewind2
Кадър от филма „Отнесени от вихъра“ (1939)

„Отнесени от вихъра“ е роман за оцеляването. Всяка ситуация стои под тази обширна тема. Това е Гражданската война, която Югът загубва и трябва да се издигне отново, макар и не същия. Това са семейство Уилкс, които загубват плантацията си и разчитат на Скарлет. Това са всички онези роби, които си мислят, че ще бъдат освободени от янките, но свободата се оказва мираж. И тук разбира се е любимата на всички жени и мъже Скарлет О’Хара. Яркочервена, също като името си, нейният живот не е нищо повече от оцеляване, сила и кураж. Това несъмнено е една от най-силните жени в литературата изобщо. Най-дръзката, смела, глупава, на моменти луда, безпардонна – Скарлет е кучката от литературата, която не можеш да не обичаш.

„Отнесени от вихъра“ е роман и за миналото, което никога няма да се върне. За идиличния свят на памуковите плантации, големите имения, в които кринолините на дамите се блъскат един в друг, всяка си има ухажор. Всяка се жени преди 16-тата си годишнина, на 20 и неженена означава стара мома. Свят, в който си щипеш бузите и хапеш устните, за да почервенеят. Всички са щастливи и живеят в безгрижие, граничещо с безвремие. Робите вършат всичко, те издържат плантаторите. Всичко това приключва с Гражданската война. Конфедерацията не удържа янките и четири години по-късно, през 1965 г., Югът остава само спомен. А с него си отиват и всички негови порядки. Но момичето с ирландска кръв не се предава и избира куража пред репутацията. Скарлет О’Хара хваща оръжието на своето време и побеждава с него. Разбира се тя винаги остава капризното дете, което иска да получи всичко на всяка цена. Затова понякога действа хаотично и импулсивно и това й коства много. Но тя е такава. Неслучайно е една от любимките на читателите. От другата страна е нейният антипод, Мелани Хамилтън, съпругата на Ашли, на която Скарлет, заслепена от егоизма си, така и не осъзнава колко много дължи. Разбира го накрая, но прекалено късно.

 Author Margaret Mitchell
Маргарет Мичъл в Ню Йорк през 1938 г.; Getty Images

Маргарет Мичъл пише „Отнесени от вихъра“ в продължение на десет години. Няма други издадени книги. Никога не свиква с популярността и дори я отхвърля. Тя е Грета Гарбо на литературата, която живее уединено до самия си край, отказва да дава автографи, отказва да дава името на героите си за комерсиални цели (като сапун за ръце „Скарлет“) и не обича да говори публично.

Единствената й книга говори вместо нея. Книгата, между чиито страници е запечатен мирисът на пролетта, лекотата на памука, сълзите на стотици момичета и майки, гадния вкус на ямса, въшките и вечният шум на десетките бални рокли, идващ от някоя плантация в далечината.

 
 

Една е Мадона(та) и какво не знаем за нея?

| от chronicle.bg |

Тя е звездата, която няма аналог в музиката. Нито в миналата, нито в съвременната. Обичана или отричана, възхвалявана или омаловажавана, Мадона си е Мадона. И дали я харесваме или не, това не отменя факта, че скандалната певица е явлението в музиката, което я промени завинаги и ще остане на хоризонта дълги години след своя залез (който между другото не се задава засега).

Онези, които не са подробно запознати с биографията й я познават предимно от хитовете Material Girl, Open Your Heart, La Isla Bonita, Hung up, Like a Prayer и много други. Може и да я свързват със скандалите, които предизвиква с поведението си и тоалетите си. Всички я определят като най-влиятелната жена изпълнител. Сексът и феминизмът са запазените й марки.

Днес Мадона Луиза Вероника Чиконе навършва 59 години. За песните й няма какво повече да добавим, те винаги ще имат своята вярна публика, винаги ще има хора, които да ги поставят под съмнение (неясно по какви причини), а около имиджът й няма да спрат да се повдигат спорове (Нищо чудно някоя църква отново да се произнесе против разврата, в който тя възпитава публиката?!).

По случай рождения й ден сме подбрали няколко любопитни факта около живота на Мадона, които може би не знаете. Вижте галерията горе.

 
 

Радио на месеца: Радио Fresh!

| от chronicle.bg |

Radio Fresh! е най-слушаната радиостанция в столицата за месец юни. Изследването проведено от GARB утвърждава лидерското място на Radio Fresh!, като признанието идва след редица програмни промени в медията.

В сутрешния блок се завърнаха създателките на марката „Шоуто на Блондинките”- Цвети Георгиева и Елена Асенова. Между 08 ч. и 11 ч., с най-провокативното радио шоу на България, Radio Fresh! буди слушателите си със смях и настроение.

Денят продължава със забавния блок на Тео Койчинов (11ч.-14ч.), а следобеда поема актрисата Рая Белева („Сутрешен блок”, „Откраднат живот”) с предаването „Абсолютно Fresh!” 14ч- 17ч. В края на деня, от 17ч. идва времето на „So Fresh!“ с Надя, в която слушателите може избират хитовете, които слушат в ефира.

Radio Fresh! е и радио медията с най-голямата фейсбук група в България. Феновете надхвърлят 320 хиляди, което прави радиото лидер и в интерактивното пространство.

Radio Fresh! е част от най-бързо развиващата се радио група, ОБЕРОН РАДИО МАКС, в която влизат още радиата ФМ+, Melody и Star.

 
 

Младите мъже вече не се впечатляват от големи бюстове

| от chronicle.bg, БТА |

Проучване на порносайта PornHub установи, че мъжете от възрастовата група на 18-24-годишните по-малко се впечатляват от големите дамски бюстове в сравнение с предишните генерации, пише в. „Дейли мейл“.

От получените данни, свързани с търсенията на потребителите в сайта, младежите, попадащи в споменатата възрастова група, са с 20 процента по-малка вероятност да издирват в портала съдържание, свързано с големи гърди. А представителите на силния пол в групата на 55-64-годишните се оказали със 17 процента по-голяма вероятност да се интересуват от впечатляващи бюстове. При все това ключови думи, като „естествени големи гърди“ били все още много популярни в PornHub, като те се класирали на четвърто място сред търсенията.

Вестникът изтъква, че през 2015 година британските хирурзи отчитат 20 процентен спад на операциите за уголемяването на гърдите. През същата година американските им колеги регистрирали 38 хиляди случая на премахване на гръдни импланти.