Лутания в еврозоната

| от |

Кризата около еврото може и да е отшумяла, но не е приключила. А липсата на размах пречи на политиците да изкоренят причините, довели до икономическия срив. Бездействието обаче не е най-добрата рецепта, сочат експертите, цитирани от Дойче Веле.

Политиците и представителите на Европейската централна банка показаха, че когато е нужно, могат да удържат на натиска. Еврозоната остави рецесията зад гърба си, проблемните страни подобриха износа си и предприеха мерки да се справят с бюджетните си дефицити. Това е мнението на Ролф Щраух от Съвета на директорите на спасителния фонд на еврозоната. Докато главният икономист на германската банка „Дека“ Улрих Катер казва, че валутният съюз се лута в едно загубено десетилетие. Икономическите постижения са плачевни – средногодишният растеж на еврозоната в последните шест години е едва 0,1 на сто. Европространството се е доближило до японския сценарий на дългогодишна дефлационна спирала, обобщава Катер.

Проблемите, които доведоха до кризата в еврозоната, като например прекомерната задлъжнялост на някои икономики, още не са решени, констатира Катер. Но не може и да се отрече, че проблемните държави като Гърция, Ирландия, Испания и Португалия са подобрили конкурентоспособността си, нещо повече – вече се числят към реформаторски ориентираните индустриални страни, изтъква на свой ред Юрген Матес от Института за германска икономика.

Новата вълна проблеми

Сега двата основни източника на проблеми са други – загриженост предизвикват най-вече Италия и Франция. Но докато Италия стигна дъното и се стабилизира, Франция още не може да овладее спада. „Смятам, че Франция е най-проблемният случай, защото ако се върнем 10-15 години назад, ще установим, че за това време не е било предприето нищо и посланията на глобализацията не са били възприети“, посочва директорът на Иститута за германска икономика Михаел Хютер. И изтъква, че фактите говорят сами за себе си. „Средна класа на практика няма. Делът на промишлеността е не повече от 11 процента, което е едва половината от индустриалния капацитет на Германия. Освен това и износът на Франция е скромен.“

Обект на неговите критики е обстоятелството, че вместо да поемат отговорност и да се заемат с реформи, Франция и Италия възлагат надеждите си най-вече на Европейската централна банка. Чийто президент Марио Драги не ги разочарова – след последното заседание на Управляващия съвет вече няма никакви съмнение, че ЕЦБ ще изкупува не само ценни книжа, но и държавни дългове. Поради това Хютер смята, че ЕЦБ е на път да се превърне в „лоша банка“: „Ако всички ценни книжа са с висока стойност, те могат да се пласират на пазара. Но ако качеството им е ниско, ЕЦБ се превръща в „лоша банка“ – това не е нейна задача.“

Ползата от „лошата“ банка

Според Улрих Катер от „Дека“ обаче идеята за общоевропейска „лоша банка“ не е лишена от смисъл. Размерът на лошите кредити в балансите на европейските банки все още е огромен, както показа стрестестът на ЕЦБ. А когато една страна не е в състояние сама да оздрави финансовия си сектор, на помощ би могла да се претече точно такава „лоша банка“. „Това отчасти бе приложено – например когато Европейският спасителен механизъм изгра сходна роля по отношение на испанските банки. В това отношение условията са много важни.“ Или – подобрението на финансовата система да е обвързано със съживяването на реалната икономика. Защото ако не се предприемат действия, назрява опасността от повторение на японския сценарий, предупреждава главният икономист на „Дека“.

По думите на Катер – съвместните инвестиционни проекти също са препоръчителни като средство, което да ускори единството във валутния съюз. Но сякаш в момента лисва политическа амбиция. „Изглежда, че ще видим радикални действия едва при допълнително изостряне на кризата.“

 
 

Харви Уайнстийн може да бъде изключен от американската Гилдия на режисьорите

| от chronicle.bg, БТА |

Американската Гилдия на режисьорите е започнала дисциплинарна процедура срещу скандалния продуцент Харви Уайнстийн, която може да доведе до изключването му.

От организацията съобщават, че процедурата е задействана на 13 октомври.

Ден след срещата на управителния съвет в събота, Гилдията на режисьорите разпространи изявление, с което осъжда сексуалния тормоз като цяло.

Преди броени дни американската Академия за телевизионно изкуство и наука, която присъжда наградите „Еми“, също гласува да започне дисциплинарна процедура срещу изпадналия в немилост продуцент. Организацията ще реши съдбата на Харви Уайнстийн през ноември.

След като десетки жени обвиниха Уайнстийн в сексуален тормоз, продуцентът беше уволнен от собствената си компания, съосновател на която е заедно с брат си Боб.

Харви Уайнстийн впоследствие беше изключен от Академията за кинематографично изкуство и наука, която присъжда наградите „Оскар“, от Гилдията на продуцентите и от Британския филмов институт, припомня агенцията.

 
 

Джорджо Армани разкри плановете си за модния бранд

| от chronicle.bg, БТА |

Джорджо Армани планира да прехвърли дял от модната къща към благотворителната си фондация в опит да предотврати разцеплението на бранда, съобщиха Ройтерс и Асошиейтед прес.

Миналата година 83-годишният Армани създаде фондация, носеща неговото име, и заяви, че смята да я управлява до края на живота си. Със състоянието си, оценено на близо 6 милиарда щатски долара, той все още е водеща фигура във втория по големина моден гигант на Италия, но не е посочил свой наследник.

Армани няма деца. Племенниците му Роберта и Силвана работят в „Армани“, а братовчедката им Андреа Камерана наскоро напусна, но остава член на борда на директорите. Дългогодишният асистент Панталео Дел’Орко отговаря за мъжката мода и членува в борда на фондацията.

Модният дизайнер каза, че след смъртта му трима души, които той посочи, ще управляват фондацията. Тя ще има финалната дума, ако бордът на директорите на модния бранд достигне задънена улица при вземането на решение.

 
 

Колко са реални риалити предаванията?

| от chronicle.bg |

Разпространяването на риалити телевизията започна с „The Real World“ на MTV през 1992 година, а „Survivor” и „Big Brother“ следват няколко години по-късно. Успехът на тези предавания доказа, че без сценарий и без актьори могат да се постигнат високи рейтинги само за част от цената на традиционна продукция.

Как обаче продуцентите уреждат цялата драма, конфликти, хумор и вълнения без предаването да има сценарии?

Степента, до която риалититата са организирани, ще ви изненада.

 

American Idol“ на Fox

Риалити: Хиляди изгряващи певци се надпреварват, за да остане накрая само един, който получи огромна възможност за кариера в музикалния бранш.

Реалност: Съдбата на повечето (ако не и на всички) участници е решена още преди да излязат пред съдиите. През 2011 година една участничка разкри, че няколко от най-напредналите певци не е трябвало дори да се явяват на прослушвания и че те са намерени за шоуто от т.нар. търсачи на таланти. В началото на формата виждаме големи многобройни редици от желаещи да участват – те са снимани в продължение на седмици и месеци преди реалните кастинги.

 

Hell’s Kitchen“ на Fox

Риалити: 20 участници се състезават за възможността да бъдат главни готвачи в един от ресторантите на Гордън Рамзи.

Реалност: Самият Гордън Рамзи обяснява в интервю как „50% от участниците са там заради таланта си и 50% заради характера. Така талантливи готвачи напускат шоуто за сметка на по-некадърни, но така продуцентите поддържат драмата.“

Самият процес на снимки пък е изключително натоварващ – постоянното псуване на Рамзи, готвенето и чистене се извършва от самите участници, които пък са сложени в изолация без телевизия, интернет и телефон. Стресът е толкова голям, че след като някой от участниците отпадне, веднага се изпраща при психоаналитик, „за да сме сигурни, че не искам да се самоубие или да убие някой друг“ казва човек от екипа на шоуто.

А в крайна сметка половината от 10-12 победители до този момент получават мечтаната работа, други заемат по-ниски служби в кухнята, а някои получават парични награди.

 

The Voice“ на NBC

Риалити: Популярни и успели музиканти менторсват изгряващи таланти, които са избрани на „сляпо“ прослушване. Победителите се избират чрез вот на зрителите.

Реалност: NBC Universal страстно комуникират на публиката, че предаването им не е предварително уговорено. Това на ръка, участниците трябва да подпишат 32 страници договор, който изтече в интернет през март 2014 година. Някои от клаузите са:

Участникът може да бъде премахнат от предаването за каквато и да била причина, дори ако печелят по вот.

Участникът се съгласява, че предаването може да го представи в друга светлина – тя може да е опозоряваща, клеветническа, неудобна по всякакъв начин и може да го изложи на публично унижение, осъждане или присмех.

Продуцентите могат да променят правилата, когато си поискат, като игнорират вота на зрителите. Те също така могат да накарат участниците да се подложат на психологически и медицински тестова и при определени обстоятелства да оповестят резултатите по телевизията.

Ако участниците не нарушат договора, могат да бъдат съдени и да платят глоба в размер на 100 000 до 1 милион долара.

 

 

 

 

 

House Hunters” на HGTV

Риалити: Камерите записват как хора избират една измежду три къщи, предложени им от агенти на недвижима собственост.

Реалност: През 2012 година година след като семейство Йенсен участва в шоуто, съпругата Боби казва за сайта за търговия с недвижими имоти Hooked On Houses, че почти всичко, което са направили в предаването, е фалш: „Продуцентите разбраха, че си купуваме нова къща, а старата я отдаваме под наем и не ни допуснаха в предаването преди да сме сключили сделката. След това сами трябваше да си намерим още 2 къщи, които да се правим, че разглеждаме в предаването. Тези къщите дори не се продаваха – те бяха на наши приятели.“

 

Duck Dynasty“ на A&E

Риалити: Камерите записват живота на семейство Робъртсън от Луизиана, начело с Фил, който има успешен бизнес с патешки свирки. Предаването представя семейството като брадати глупаци в камуфлажни дрехи.

Реалност: “Глупаците“ се оказва, че не само са обръснати до кожа, ами и играят доста често голф и се обличат модерно. Обвиненията към A&E веднага заваляват.

 

 

 
 

Пинк оглави британската класация за албуми

| от chronicle.bg, БТА |

Пинк оглави за втори път в кариерата си британската класация за албуми.

Изпълнителката покори върха в седмичния чарт, след като от седмия й студиен албум „Beautiful Trauma“ за периода на отчитане са продадени 70 000 единици.

Пинк, истинското име на която е Алиша Мур, оглави за първи път британската албумна класация през 2008 г. с тавата „Funhouse“.

Второ място в седмичния чарт заема първенецът от миналата седмица Лиъм Галахър с албума „As You Were“. Следва рок музикантът Робърт Плант с новата си тава „Carry Fire“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от певците Ед Шийран с „:“ (Divide) и Бек с „Colors“.