Лунен хороскоп за 5 април

| от |

horoskop

 

Луната e в Близнаци

Родените първата половина на  зодия Близнаци, Луната ще направи точен съвпад със Слънцето им и те може да почувстват безпричинно напрежение, известна нервност и емоционална нестабилност.

Луната действа не само на родените под знака на Близнаци, но и на останалите зодии. Всички може бързо да сменяме  настроението си, емоциите са повърхностни, увеличава се контактността, бързината на реакцията и скоростта на мисленето. Може да се наблюдава суета и подвижност, желание да се заемете с няколко неща наведнъж, а също стремеж да се движите повече и да общувате с хората. Не се изненадвайте ако се запознаете с някого в рейса или трамвая.

Препоръчва се: интелектуална работа, търсене, натрупване и обработка на информация, кратки пътувания, командировки, водене на кореспонденция, телефонни разговори, преговори. Може да се сключват краткосрочни сделки, да се купуват книги, вестници, списания, а също всякакви дреболии, които няма да се използват продължително време. Полезно е да се правят физически упражнения за гъвкавост на раменете, ръцете, за предпочитане е на чист въздух, ако успеете да намерите някъде.

Не се препоръчва: хирургическа намеса в областта на раменете, ръцете, китките, белите дробове, бронхите, разбира се ако не е наложително. Избягвайте задушните и замърсени помещения. Намелете пушенето, в тази Луна е особено вредно. Началото на продължителни дела, покупката на недвижими имоти и мебели е по-добре да отложите за друг период.

Какво е отношението ви към парите, когато Луната е в Близнаци?

Една глава – добре, а две – още по-добре. Всички планове за предсто­ящи разходи е по-добре да се разработват именно в тези дни, при което не в уединение, а заедно с „доверено лице“.

6 лунен ден до 10.50 часа

Това е ден за предсказване на бъдещето. Дори можете и сами да си гледате. Изтеглете някоя карта от тестето и я анализирайте.

Това е ден на женското начало. Любовта излиза на преден план. Не се изненадвайте, че хората общуват със симпатия и доверие. Подходящо време за търсене на изгубени  вещи

Родените през този ден имат ум, който бързо възприема нова информация. Това са добрите ученици в училище, които стават дейци на науката и изкуството. Постигат мечтите си и не се карат с околните . Някои от тях може да имат певчески способности.

7 лунен ден след 10.50 часа

Ако счупите нещо през този ден показва, че не всичко е наред. Това е магически ден. Внимавайте какво говорите, защото казаното днес се реализира. Не давайте празни обещания и не употребявайте ругатни, не кълнете. Затова звездите съветват да ограничите контактите с хора, които ви дразнят, за да няма после „ Ама аз не исках да кажа точно това, а то какво стана…“

Уязвими са белите дробове, затова намалете цигарите. Не се притеснявайте ако натоварвате ръцете, днес може планина да повдигнете. Добър ден за хирургически операции. Сънищата се сбъдват, но са трудно за разгадаване.

Внимавайте лесно можете да настинете, затова си сложете шалче и без това е модерно. Не се препоръчва вадене на зъби.

Родените през този лунен ден, умът им бързо възприема новата информация, добри ученици са, дейци на науката и изкуството. Имат добро здраве.

 

 

 

 

 

 
 

Плюс моделът точно копие на Джиджи Хадид

| от chronicle.bg |

Първо – искаме да уточним нещо. Нямаме си идея как изобщо понятие като „плюс модел“ съществува или защо, нито кой го е измислил, но от няколко години вече се насади в модната индустрия.

Светът обаче, някак си, свикна с това. А дори една лъжа, повторена 1000 пъти, се превръща в истина. Или поне така казваха старите хора.

Определяна като „плюс“, холандската моделка и блогърка Иза Изерман наскоро се прочу и с друго свое качество – удивителната си прилика със супермодела Джиджи Хадид.

А, ето и разликата – единият е супермодел, а другият – „плюс модел“. А уж се борихме срещу етикетирането…

Набедената за Instagram-двойничка също е със светли очи, но докато нейните са сини, тези на Джиджи бият по-скоро към зеленото. Косата й, разбира се, е руса, а устните й са дори по-плътни от тези на Хадид.

И двете са на 22, но според Иза тя прилича повече на по-малката сестра Хадид – на Бела.

„В началото някой го спомена в Instagram. Но когато започнах да работя с MiLK, те пуснаха снимка със заглавие „Новата закръглена Джиджи Хадид“, и чак тогава осъзнах, че може и да е истина“, споделя Изерман.

Снимкина Иза Изерман може да видите в галерията горе. на Намирате ли прилика?

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

„Стената на желанията“ е за всички, които имат нужда от театър

| от Дилян Ценов |

Незнайно защо сред голяма част от населението върлува възгледът, че театърът е нещо, което служи предимно за развлечение, уплътняване на времето, нещо, чиято основна цел е да ни разсмее. Това обяснява посещаемостта на определени постановки и отливът на зрители от други, както и ставането на крака на определени поклони и достолепното залепване за седалките на други.

За щастие има и зрители-изключения. За тях е спектакълът „Стената на желанията“ в театрална работилница „Сфумато“. Един спектакъл за хората, които имат нужда от театър. Вътрешна и изначална. Не от смях и развлечение, а от открития, провокации, нови неща извън рамката на познатите ни драматургии със сюжет, герои и плосък конфликт. Драматично-танцовият спектакъл е по текстове на Бернар-Мари Колтес и Иван Димитров, хореографията е на Мила Искренова, а всичко останало достига до зрителя под режисурата на Владимир Петков.

В „Стената на желанията“ процесът изглежда сложен, а всъщност в него няма нищо сложно. Точно обратното – всичко стъпва на добре познатата основа. Търсенето и предлагането – това, което всеки от нас прави в ежедневието. Персонажите са продавач, купувач, а помежду им е стоката, желанията. И двамата са в капана и не могат да избягат. Не могат да спрат да искат, да очакват. Ненаситни са. Незадоволимата нужда накрая разяжда всякаква форма на взаимоотношения между хората.

Всичко това достига до зрителя. Но само до онзи зрител, който се довери на актьорите и се остави да го водят за носа. Това не е трудно. Особено когато в състава са Христо Ушев, Йордан Ръсин, Галя Костадинова, Милен Николов и Борис Георгиев. Фрагментaрната структура е трудна за възприемане до момента, в който всичко се сведе до просто число. От този момент спира да ни интересуват сюжет, герои, конфликти и всичко останало – вече нямаме нужда от рамките. На фокус е природата на субекта, оголената му душевност, която „иска, иска, иска“… и накрая рухва. Нима това не се случва на всеки от нас? Систематично, всеки един ден.

„Стената на желанията“ е процес, който ще ви каже повече отколкото думите могат. Словото винаги преминава през ума, където неминуеми го филтрираме, преди да достигне крайната цел. При танцът обаче не е така. Там може да се каже, че е постигната най-чистата форма на комуникация между актьорите и публиката. Танцът докосва душата директно. А движението на петимата актьори по сцената е удоволствие за сетивата и сърцето. Всяко движение е реплика, всяка реплика е отговор на предходящо движение. По този начин малко по малко, наслаждавайки се на „тук и сега“, присъствайки в момента, който се случва на метри пред нас, накрая разбираме достатъчно. Толкова, колкото ни е нужно.

Този спектакъл учи. Носи нещо различно. Струва си да се види процес, който носи белезите на световни театрални школи. Струва си да се потопите в този свят. Ние ви пожелаваме да излезете объркани от залата. Това е сигурен знак, че представлението е изпълнило мисията си. А вие ще се върнете за още. Съвет от нас -доверете се.

 
 

Звездите, които никога няма да видим голи

| от chronicle.bg |

Голите сцени в киното са прекрасни, но и много сложни. Често актьори и актриси разказват как, за да излезе една еротична сцена добре на камера, тя изглежда ужасно в действителност.

Някои от звездите обаче отказват да се снимат голи и изтъкват доста добри причини. Някои имат деца и не мислят, че е удачно като родител да се разхождаш гол по екрана, не им харесва естетиката на голите сцени, или просто не е тяхното нещо и не се чувстват удобно.

Част от хората в галерията ни нямат абсолютно чисто досие по отношение показване на малко кожа. Те са там, заради генералната им нагласа към този тип сцени.