Лудогорец вече е национална кауза

| от |

Публикуваме мнението на колегата Траян Калнаков без коментар:

„Напълно естествено е едно такова твърдение, обособено дори в заглавие, вече да е породило доста недоволство. Със сигурност множество привърженици на футбола в България въобще не са съгласни, че отборът от Разград може да изпълнява такава функция. Аргументите им са също толкова безкрайни, колкото безкраен е външният дълг на Гърция. Собственикът на „зелените” е обвиняван във всякакви грехове – от това, че купува мачoве, съдии, „пробива” играчи, та се стигне до това, че нарушава демократичните устои на „обективната” българска журналистика. Ако Лудогорец влезе в групите на Шампионска лига, очакваме критиките да станат още по-тежки, въвличайки Домусчиев във финансиране на синутските бунтовнците от Ислямска държава, борещи се до последния човек за завладяване на Ирак. Неведнъж към феновете на „лудогорци“ различни анализатори са се отнасяли с подчертано снизхождение. Били една шепа хора, а българският шампион не може да стане голям отбор, защото нямал публика. Разбира се тези критики пишем в графата „несериозни” и веднага обръщаме поглед към реалностите в нашенския футбол. А те, за голямо съжаление на тези, които точат брадвата на разградчани, сочат именно обратното.

Едно от най-често срещаните обвинения към отбора предвождан от Георги Дерменджиев е, че в него играя 90% чужденци и именно поради това не може да се нарече български. Да му се пришие званието „национална кауза” пък било смешно и немислимо. Всъщност подобен аргумент е крайно несериозен, имайки предвид какво се случва във висшата ни лига, където повечето футболисти са чужденци. По-лошото е, че те са и основни играчи на своите отбори. Определено това е световна тенденция не само на клубно, но и на национално равнище. Тези, които смятат, че Гранит Джака, Джардан Шакири, Джамайли и Инлер са етнически швейцарци, моля да намерят на картата Албания и да прочетат за нейните културни особености и именна традиция. От друга страна е много тъжно, че посредствени до средни по възможности чуждестранни футболисти превъзхождат нашите. За причините обаче трябва да се произнесат т.нар. анализатори, които в момента обаче са ангажирани с опазване свободата на словото.

Друг любим на мнозина аргумент да не подкрепят Людогорец в Европа е, че на клубно ниво не може да има националност. Същото било и в Испания, където феновете на Барса никога не могат да викат за Реал и обратно. Съвършено верен довод, въпреки, че трябва да признаем, че е изключително наивно да приемаме винаги като нещо вярно и добро, това което пристига от запад. За жалост подобни разсъждение, касаещи вечната вражда между Барса и „Белия балет” са неприложими в българската реалност. Причината е една единствена. Докато нашите отбори вече са отпаднали от европейските клубни турнири, докато Вили Вуцов прави тежки разбори, раздава присъди, Краси Балъков се мъчи да произнесе името на отбора, от който е загубил Литекс на европейската сцена, и докато на Стойчо Младенов му липсва вариантивност срещу скромния Зимбру, домакините на Реал и Барса се чудят кога ще пристигнат новите витрини за клубните музеи.

Старите вече не побират всички отличия, които са спечелили тези отбори. В това число разбира се може да включим отбори като Атлетико, Севиля, Валенсия и т.н. С други думи, националния коефициент на Испания е толкова голям, че феновете могат спокойно да си подкрепят отборите и да не се притесняват за бъдещето на клубния си футбол. В България обаче не е така. Повече от очевидно е, че българските отбори изостават от средните европейски, дори няма нужда да говорим за водещите. Липсва професионално отношение, адекватна кадрова политика, и най-важното – качествена база. За да бъдем обективни, трябва да кажем, че Лудогорец се справи успешно с повечето от цитираните проблеми. Възлов ще се окаже и проблемът, че ако продължава това представяне на родните футболни дейци, скоро националният ни коефициент съвсем ще удари дъното, а само 2 до 3 отбора ще имат излаз в Европа. Разбира се последното ще бъде крайно негативно за развитието на този спорт у нас, защото каквото и да си говорим мачовете на европейска сцена са тези, които могат да ти покажат до къде си стигнал. Това са мачовете, от които може да се изкарат пари, да те забележат и т.н. Както се казва, всеки може на стадион „Бончук” при сегашното състояние на този обичан отбор. В тази връзка утре към 22ч. вечерта футболни деятели, фенове и състезатели, задължително трябва да са завързали по един два зелени шала, да са се прекръстили по 3-4 пъти и да се молят играчите на Георги Дерменджиев да направят нов запомнящ се мач.

И накрая идва и любимият аргумент на всички фенове, коментатори и анализатори. „Подкрепям националния отбор, защото той е на всички българи, при клубните не е така”. Изключително точно казано, но на практика има известни проблеми в това твърдение. През последните години именно националният отбор стана арена на низки клубни страсти от всички страни. Треньорите селектираха футболистите, съобразно клубната им принадлежност и мениджъра. Журналисти и анализатори постоянно спореха за този или онзи футболист, главно ръководейки се от това за кой тим играе. Когато се случаше някой играч да сбърка фатално на терена, моментално беше нападан и обиждан с думи, отнасящи се до неговия клубен отбор. Най-грозно пък беше по трибуните, където вместо феновете неистово да подкрепят националните футболисти, постоянно се крещяха обиди по адрес на клубните им отбори. В резултат на тази „подкрепа”, националният ни отбор е на престижното 72 място в ранглистата на ФИФА, като преди нас са борещите се с крайната бедност държави от Африка.

Да, иска ли ни се или не, независимо от това дали можем да го приемем или не, Лудогорец вече е национална кауза. Другото е обикновена фенщина и дребнавост. Мачовете на Лудогорец в Европа са свързани с оставането на българския футбол в „играта”. За това да може да запазим настоящите си позиции, да се чуе, че и в България може да са прави качествен футбол, да се произвеждат грамотни футболисти, и не на последно място, да се види, че българската публика обича играта. Мечтата е жива, остават само два стадиона.Този в Букурещ ще се пръска по шевовете от екзалтирани румънци, а на националния стадион „Васил Левски”, всички трябва да покажат, че Лудогорец в момента е национална кауза!“

 
 

Седмицата на модата в Лондон: Burberry и Джонатан Андерсън

| от |

Въпреки терористичната атака в лондонското метро, знаменитости, манекенки и модни критици се стекоха в британската столица за Седмицата на модата пролет/лято 2018, съобщиха Асошиейтед прес и АФП.

Могъщата британска модна къща „Бърбъри“ демонстрира дързост и фантазия, като подмлади класиките си. Главният дизайнер Кристофър Бейли предложи прозрачни дъждобрани в жълто, розово, тюркоазено. Той украси полите с дантели, като не забрави и карето в бежаво, бяло и черно, което от 1924 г. е емблема на марката.

Шоуто в елегантна сграда от 18-и век изгледаха Кейт Мос, Наоми Кембъл, синът на Лиъм Галахър – Ленън.
Дизайнерът Джонатан Андерсън, смятан за един от най-талантливите от поколението на 30-годишните, представи колекцията на собствената си марка в удобен стил дзен, който избягва „истерията“ на медиите и технологиите. Неговите рокли от меки тъкани са много удобни, а грубите боти към тях напомнят за разходките сред природата. Джонатан Андерсън заложи на парадокса – моделите му са едновременно модерни и класически, скромни и дръзки.

Днес колекциите си представят „Армани“, „Топ шоп“, „Върсъс Версаче“.

 
 

adidas Originals представя „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

| от |

Superstar е емблематична обувка и за сезон есен/зима 2017 ще го отпразнуваме с колекцията „Поколението Superstar: Емблемите от бъдещето“.

За да уловим духа на Superstar, се съюзихме с поколение млади хора, които променят света, използвайки креативността си.

Кампанията празнува автентичността и едно ново поколение, документирано от фотографката Nadine Ijewere. В своята работа Ijewere популяризира разнообразието и мултикултурализма, представяйки различна гледна точка към красотата и идеалите за красота в процеса. Ijewere залага своята автентичност и творчество в кампания.

В кампанията се включват таланти като активистката за позитивна нагласа към тялото Barbie Ferreira и активиста по въпроса с климатичните промени Xuihtezcatl Martinez. Участват и музикални таланти като Khalif Diouf и Kiran Handhi, както и скейтбордистката Rachelle Vinberg.

 
 

Лана Дел Рей се раздели с приятеля си

| от |

Певицата Лана Дел Рей се раздели с приятеля си – продуцента Джи-Ийзи, съобщи Контактмюзик.

Продуцентът бързо я замени с друга певица – Холзи. Тя изпълнява и вокалите в новата му песен „Him and I“, в която първоначално трябваше да участва Лана Дел Рей.

Лана Дел Рей и Джи-Ийзи бяха видени за първи път заедно на фестивала Коачела през април. Там те бяха отишли с приятели, но през цялото време имаха очи само един за друг. Техен близък тогава каза, че на концерта на Кендрик Ламар, Джи-Ийзи е гледал повече танцуващата Лана Дел Рей, отколкото сцената.

 
 

Том Харди и кучетата: очаквано сърцеразтапяща комбинация

| от |

Всички обичат Том Харди, а Том Харди обича кучета. Което на практика кара всички ОЩЕ повече да обичат Том Харди, ако това изобщо е възможно.

Има дори Instagram акаунт, който е посветен само на снимките на актьора, на които той се фотографира с различни кучета. По-рано тази година звездата от „Лудия Макс“ разчувства интернет обществеността с емоционалното си изляние по повод смъртта на неговото куче Удсток, което почина от полимиозит.

Ако имате нужда от нещо, което да повдигне духа ви, разгледайте галерията, в която пилотът от „Дюнкерк“ позира с кучаци и топи сърца.