Лондон е най-привлекателен за търсещите работа

| от |

Най-привлекателният град в света за хора, които търсят работа, е британската столица,съобщава днес в. „Файненшъл таймс“.

Според допитване с участието на над 200 00 души в 189 държави, извършено от агенциите „Boston Consulting Group“ /BCG/ и „The Network“, Лондон е изпреварил Ню Йорк и Париж. „В света намаляват географските бариери, включително за най-талантливите и най-образованите“ заявява Райнер Стрък, един от ръководителите на BCG. Съгласно анкетата около две трети от интервюираните биха искали да преминат в друг град или държава, за да намерят работа. Британската столица биха предпочели 16% от участниците в допитването. Следващите в класацията са Ню Йорк /12,2%/, Париж /8,9%/, Сидни /5,2%/ ,Мадрид /5%/и др. БГНЕС

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Лейди Гага се оплака колко тежка е славата в биографичен филм

| от |

Лейди Гага написа емоционално послание до феновете си във връзка с излизането на документалния филм за нея в Нетфликс, съобщи Асошиейтед прес.

Филмът разкрива „че славата, не е толкова хубаво нещо, колкото хората си представят“, написа певицата в Туитър. Тя добави, че известността носи самота, изолация и психологически е много натоварваща, защото „променя начина, по който хората те гледат“. Лейди Гага обясни, че отношението й към славата е „сложно“, защото знае, че „съдбата й е да е певица“.

Документалният филм „Gaga: Five Foot Two“ беше представен на кинофестивала в Торонто. Той е за създаването на албума „Joanne“ и изпълнението на Лейди Гага на Супербоул.

 

 

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.