Лице назаем от фотографа Любомир Сергеев

| от chronicle.bg |

Той е най-известното българско име в световната фотография, въпреки че е завършил психология. Вижда вътре в мен, в теб и в човеците като цяло и може да извади на показ всички феи и дяволи, скрити в душите. Търси определено лице, за да го замени за друго, взето назаем от собствената му фантазия.

Това е Любомир Сергеев.

Когато не е във Варна, Ню Йорк или Виена, е някъде извън реалността. „Баща ми беше актьор. Израснал съм в театъра.  Отразявах лицата на актьорите с очи. Точно с това е свързана с фотографията  – с отразяването на хората, само че така, както аз ги виждам”, разказва Любомир Сергеев. „ Научих се да се вглеждам по време на представленията. Исках да видя как хората променят мисленето си, изражението си  заради спектакъла. Обичам да гледам как хората стават други хора”.  Тази хуманна странност на Любомир Сергеев тласка момчето, което мечтае да стане актьор, към фотографията, която му донася Виктория – най-престижната международна награда за фотография в цял свят.

Любомир Сергеев печели отличието през 2014 година, но призът остава в периферията на медийното внимание, заради съвпадението на момента със загубата на Кубрат Пулев на ринга. „Аз съм 23-тия носител н тази награда. Спечелих златните медали в почти всичките категории, в които участвах с над 25 снимки.” , обяснява Сергеев.

„По пътя дотук научих, че всичко се постига с адското блъскане. Започнах да снимам преди 20 години  с апарат „Киев“. Снимах стрийт фотография. Фотопаратът ми даваше шанса да обединявам в едно двете изкуства, които исках да владея – театърът и рисуването”.

Затова и Любомир се насочва към постановъчната фотография, която все още не е толкова изявена в морската столица Варна, където щастието му се усмихва през един календар.

„Един календар за радио „Атлантик“ промени живота ми. Наеха ме и ми се довериха. Цялата работа е човек, колкото и да е банално, да има идеи. Трябва да имаш визия за нещата. Нямаш го първоначално, но го изграждаш. След това трябва да накараш някой да повярва в тях и да ги реализираш. И за теб остава да го направиш качествено.  Имаше низ от събития и случки в края на 90-те години. Трябваше да се преборя с половината свят . За въпросния календар, който даде на тласък на кариерата ми, трябваше да обикалям улици, ресторанти и да обяснявам на хората, че искам да вкарам осветление, да снимам вътре”, разкрива за старта си Любомир Сергеев.

Голяма част от постиженията си дължи на психологията и социалната педагогика, които е изучавал. „Те изградиха усета ми за хората. Всеки ден работя с различни личности, в които трябва да вникна дълбоко, да ги усетя и да ги разбера. Снимам само хора. Жените се снимат по-лесно от мъжете, защото са по-социални. Те очакват да подходиш към тях с комплименти,  да докоснеш суетата им. При мъжете не може да бъде толкова директно”, разказва професионалният фотограф.

Избира хората, които ще снима, като ги наблюдава така както Микеланджело с месеци се взирал  в ателието си в един камък, за да създаде от него Давид. „Трябва да видиш с какъв материал ще работиш. Професионалните модели са много гъвкави. Аз търся в хората уникалната жилка и някакъв дух”.

В един от последните проекти Сергеев дарява жените със  свръхсили. „ Обичам силните хора. Във фотографиите ми винаги присъства движението и динамиката. Фотосесията, за която говорим, изобразява 12-те подвига на Херкулес. Само че в женския му вариант. Изобразих силата по физически начин с митични елементи,  а идеята е поклон пред женската сила и същност”.

И макар да избира трагедията и драмата за сюжет на фотографията си, тъй като имат катарзисен ефект върху самия него, любовта също присъства в очите на фотографа. Той е влюбен в обекта, който снима и това му е нужно, за да се вдъхнови.  За да „консумира“ любовта си, прави жертва след жертва.

„За последните 6 месеца зад граница, за жалост, съм разочарован от едно-единствено нещо. България не съществува на картата на фотографията. Нямаме идентичност, а имитираме западни примери. Колкото и да е тъжно, никой няма идея в САЩ,  в моя бранш,  за нашата държава. Което е хубаво от една страна –  поне го няма негативизма към българите, който се забелязва в Европа”, оптимистично споделя Любомир Сергеев, който няма търпение да се върне в България през януари.

Част  от неговите фотографии можете да видите в галерията

 
 

Най-добрите сериали от 2000 година до днес

| от chronicle.bg |

Всяка година излизат по един вагон сериали, но все някак винаги най-добрите успяват да не потънат в блатото.

От началото на века сериалите се засилват все повече и повече, за да станат гигантският магнит за внимание, които са днес. Критиците през това време, разбира се, си критикуват, но с развитието на бранша все повече и повече им се налага да признаят стабилността на определени произведения.

Събрахме най-добрите сериали за всяка година от 2000 до днес, за да видим… какво да видим. Някои от заглавията се повтарят, но такава е съдбата на поета. По-важното е, че в галерията ни може би ще намерите неща, за които не сте чували.

Използваме рейтинга на Metacritic. Приятно прекарване с галерията ни!

 
 

Глиобластома: смъртна присъда ли е тази диагноза?

| от chronicle.bg, по Washington Post |

Миналата седмица сенаторът на Аризона, Джон Маккейн, беше диагностициран с глиобластома – един от най-агресивните видове рак на мозъка. Новината дойде като шок за всички американци. Маккейн е един от обичаните политици на САЩ. Водещи американски политици в момента изказват подкрепата си към Маккейн в борбата с болестта.

Какво обаче стои зад сложното название „глиобластома“?

Глиобластомата е агресивен вид рак, от който преди време починаха сенатор Едуард Кенеди и Бо Байдън, синът на бившия вицепрезидент на Америка Джоузеф Байдън.

Какви са нейните характеристики и възможните методи за лечение?

Глиобластомата е най-често срещаното злокачествено образувание на мозъка. Около 12 400 нови случая се очаква да възникнат през 2017 г. според American Brain Tumor Association. Заболяването е последната и най-опасна от 4-те вариации на атроцитомата – тумор, който се образува в звездообразните клетки, формиращи съединителната мозъчна тъкан. Понястоящем попада в списъка на нелечимите ракови заболявания.

Около 23 хил. възрастни, повечето мъже, ежегодно биват диагностицирани с различни видове рак на мозъка, по данни на сайта cancer.net. Заболяването засяга повече пациенти в третата възраст и по-малко млади. За разлика от повечето видове рак, злокачествените мозъчни тумори не се разпространяват в други части на тялото. Тяхната „атака“ се състои в засягането на функциите на тялото и съзнанието, в зависимост от това кои части от мозъка са засегнати.

Симптомите на глиобластомата най-често са припадъци, силни главоболия, замъглено зрение и съзнание. Ако туморът засяга частите от мозъка, които отговарят за физическата сила пациентът може да изпитва слабост в мускулите, проблеми с говора, понякога двойно зрение, и дори неспособност за разбиране на това, което чува. Често обаче тези симптоми са разпознати, когато вече е прекалено късно.

Въпросът, около който няма единодушно мнение, и над който медицината още работи, е как може да се лекува глиобластомата? Оперативният метод е единият вариант. При него се премахва колкото е възможно по-голяма част от тумора. Но микроскопичните ракови клетки засягат и здравата мозъчна тъкан около тумора, неподатливи са на премахване, и в по-късен етап слагат началото на ново злокачествено новообразувание. За премахването на тези клетки обикновено пациентите се подлагат на 6-седмична орална химиотерапия и лъчетерапия.

Понякога, при по-възрастните хора, курсът на лечение е скъсен до три седмици. След края на периода пациентите се подлагат на химиотерапия – процедурите се повтарят няколко пъти в месеца, в продължение на половин година.

Средната продължителност на живота след приключване на лечението е от 12 до 16 месеца, твърдят експертите. Но периодът винаги е различен при всеки пациент и на това влияят много фактори. Най-важният от тях е, къде в мозъка е разположен туморът и какви щети нанася по организма. Не повече от 30% от засегнатите живеят повече от две години и едва 10% живеят повече от 5 години. По данни на учените има пациенти, живели от 15 до 20 години след лечението, но това са изключения.

Възрастта играе ключов фактор при продължителността на живота. По-младите пациенти имат по-голям шанс. След това идва физическото състояние на пациента преди поставянето на диагнозата, и молекулярната структура на тумора.

В последните години се говори за имунотерапията и други модерни методики за лечение на глиобластомата. Нови методи, които подсилват имунната система, могат да подпомогнат лечението на някои видове рак, като меланома (вид рак на кожата), рак на белите дробове и рак на пикочния мехур. Въпреки че медицината непрестанно тества резултатите от имунотерапията при глиобластомата, засега тя не се нарежда сред методите на лечение.

Друг метод за лечение включва устройство, което праща променлив електрически ток в скалпа. Някои медицински центрове го използват, но той още не е масово разпространен. При него главата на пациента трябва да е обръсната, на нея се поставя въпросното устройство, наподобяващо каска, и то трябва да бъде носено в продължение на 18 часа. Това прави процедурата трудна и болезнена, особено при по-крехките пациенти.

Сенатор Едуард Кенеди беше диагностициран с глиобластома през май 2008 г., три дни след като получи мозъчен удар. Той незабавно се подлага на тричасова операция в Университета в Дюк. Умира през август 2009 г. на 77 години. Бо Байдън, най-големият син на вицепрезидента на САЩ, и главен прокурор на щата Делауеър, беше диагностициран през 2013 г, след което се подложи на операция, химиотерапия и лъчетерапия преди да се върне обратно на работа. Той умира пред май 2015 г. на 46 години.

 
 

„Живите мъртви“ се завръща на 23 октомври

| от chronicle.bg |

Осми сезон на „Живите мъртви“ стартира премиерно на 23 октомври по каналите на FOX извън САЩ.

Новият сезон на хитовата продукция ще се излъчва в 180 територии и феновете могат да станат свидетели на така очакваната премиера на 23 октомври едновременно в целия свят.

Както и в предишните сезони, новата осма част на сериала ще включва 16 епизода, които ще се излъчат на две части. Първите осем епизода стартират през октомври, а останалите – през февруари 2018.

The Walking Dead Y8

 
 

7 знака, че ви изневеряват емоционално

| от chronicle.bg |

Какво правим, когато не можем да определим дали рязката промяна, която виждаме в партньора, се дължи на обикновена депресия или има нещо по-дълбоко? Напълно е възможно той/тя да ви е верен/вярна физически, но не и емоционално.

Значително по-трудно е да сложим определение на емоционалната изневяра, а от там – много по-трудно да кажем дали сме участници (преки или непреки) в такава. Дори когато сме с някого от много време, е много по-трудно да кажем дали това, което до вчера е било обикновено приятелство, днес не е нещо повече, без наше знание.

Ако все пак в дадена ситуация параноята заговори, добре е да се огледаме за следните 7 знака, че нашият човек може да мисли за някого другиго. (местоименията за условни – написаното се отнася и за двата пола)

Има промяна в сексуалния живот
Когато някой има емоционална връзка с някого, която все още не е преминала във физическа, е напълно възможно да има „положителна“ тенденция в сексуалния живот на двойката – така страстта към другия човек се освобождава в рамките на вече съществуващата връзка, твърдят американски психолози. И разбира се винаги съществува другата, далеч по-логична крайност – сексуалният живот да се влоши с изчезването на емоционалната привързаност.

Той се отдалечава и става безразличен
Ако партньорът ви получава каквото му е нужно в емоционален план, той все по-рядко обсъжда с вас това, което се случва в живота му. А когато все пак го прави, нещата приличат по-скоро на новините по телевизията, вместо на мелодраматичен сериал (което винаги е за предпочитане). Това е така, защото винаги насочваме енергията си към обекта, към когото сме най-привлечени. Ако пък започне да прекарва повече време с някого, отколкото с всички други от обкръжението си, това е сигурен знак, че е време да поговорите.

„Нови“ технологии
Ако в последно време ви пише по-рядко, прекарва прекалено много време в социалните мрежи, или просто е постоянно прикован за телефона си, това може да е индикация за нещо друго. Друг признак е, ако започне да дава прекалено много детайли за човека, с когото си комуникира… уж за да ви увери, че няма нищо нередно. А всъщност самият той съзнава вината си, знае как това ще ви се отрази и иска да облекчи както вас, така и себе си.

Отношението му към вас се е променило
Освен да ви отблъсква или изолира от детайли от живота си, е вероятно партньорът да започне все по-често да ви критикува. И то по отношение на неща, които никога досега не са представлявали проблем за него. Това е особено силна индикация, тъй като сравняването с новия обект е неизбежно. А когато прехвърляме емоционалната си енергия към някого (особено някой нов), обикновено го виждаме в най-добра светлина… с досегашния ни партньор е съвсем обратното.

Вмъква другото име постоянно
Да, всички двойки говорят за приятелите си. Но когато единият започне често да вмята нечие име, става притеснително. Тук е идеалният момент за другата страна да атакува. Да го попита за въпросния човек и да наблюдава реакцията. Ако партньорът се настърви и започне да защитава „приятелството“ им, наблягайки неколкократно на това, че няма нищо между тях, или пък настоява на всяка цена да му повярвате, е добре да проучите въпроса.

Спори с вас по друг начин
Ако чуете необичаен коментар или забележка в скандал на тема, която водите от известно време има вероятност да е доверил на някого за проблемите във връзката ви и да е попил чуждото мнение.

Започвате да се чувствате като третото колело в собствената ви връзка
Да речем, че двамата сте на парти, на което се появява другият човек. И партньорът ви веднага ви зарязва за да му се притече на помощ. Това е огромен червен флаг. Ако не се чувствате като приоритет номер едно и всичко важно не е споделено първо с вас, земята под връзката със сигурност се клати.

Разбира се нищо от тези неща не бива да се взима като чиста монета. Всеки човек е различен, а когато двама души са във връзка нещата стават още по сложни и нееднозначни. Но ако параноята ви завладее и виждате някои от тези прояви в поведението на партньора ви, винаги е по-добре да проведете разговор, за да е ясно, че (дали) всичко е наред.