Лесен ли е пътят до германските университети?

| от |

Германските университети са любима дестинация на младите българи, избрали да продължат образованието си в чужбина. Броят им надхвърля седем хиляди, като преди тях се нареждат само китайците, австрийците и руснаците, пише Дойче веле.

В Германия учат близо четвърт милион чуждестранни студенти. Тук студентските такси не са така високи, по време на следването студентите могат да си заработват прилични пари, а с дипломата в ръка пред тях се откриват добри шансове за работа. Всичко това привлича българските зрелостници към германските вузове. Вярно, Великобритания и САЩ се славят с едни от най-добрите учебни заведения в света, но заради високите такси и непосилните разходи за живот кандидат-студентите се насочват именно към страни като Германия. Те знаят още, че във Федералната република висшистите не са така силно застрашени от безработицата, както в други европейски страни и се надяват поради недостига на висококвалифицирани кадри, от който страда страната, бързо да си намерят работа. Това се усеща най-силно в областта на медицината. Според прогнозите, две трети от младите български лекари се готвят да напуснат България, а записването за курсове по немски става месеци предварително, защото свободни места няма.

Скрити препятствия

За граждани на Европейския съюз кандидатстването в германски университет е сравнително улеснено – не се чака за виза, приравняването на оценките става по стандартна система, а когато документите са наред, отговорът обикновено е положителен. Звучи добре, но не липсват и скрити препятствия. Проблемите, с които бъдещите студенти се сблъскват, започват още в България. Мнозина от тях не знаят дали ще се справят сами с документите и често търсят професионална помощ. Те и родителите им вярват, че срещу пари ще получат удовлетворителен резултат. В много случаи обаче остават разочаровани, защото се сблъскват с пренебрежително отношение, а разходите надвишават договореното. За проучване на университети посредническите фирми понякога взимат трицифрени суми, заплаща се дори поддръжката на електронен адрес. Но въпреки разходите за очевидно излишни процедури родителите са готови на всичко, защото искат бъдещето на децата им да е в сигурни ръце.

Страница за кандидат-студенти

Калина Дренска и Татяна Миткова знаят колко много хора се оплакват от некоректното отношение на фирми и агенции, предлагащи помощ при кандидатстването в чужбина. Ето как двете решават да създадат Фейсбук групата „Кандидатстване в Германия и Австрия”, където интересуващите се могат да задават въпроси на студенти, вече минали през процедурите. Калина и Татяна правят и следващата стъпка – откриват интернет-страница на групата с мотото: „Дойдох. Видях. Кандидатствах!”. Зад доста нестандартното име на сайта „faq4uni. com“ всъщност се крие практичното: „Често задавани въпроси за университетите“.

На тази страница можете да прочетете статии с впечатления от обучението и живота в Германия и Австрия, преведени или написани от студенти, отделили време, за да разкажат за своята специалност и за града, в който учат. „Занимавам се със сайта, защото искрено вярвам, че взаимопомощта при кандидатстването и местенето в чужда държава прави бъдещите студенти по-самостоятелни, по-организирани и по-целенасочени. Самостоятелното кандидатстване – без помощта на посредници и фирми – е първата стъпка към подготовката за живота „като възрастен“ в новата държава и отлична възможност да се научиш да се справяш сам с бюрократични предизвикателства, които така или иначе ще те съпътстват цял живот, и особено в Германия и Австрия”, смята Калина.

Калина и Татяна предлагат помощ на кандидатстващите, престрашили се да поемат нещата в свои ръце.

Привилегии, но не за всички

Като граждани на ЕС българските кандидат-студенти има привилегии, които обаче не важат за младите хора извън границите на Евросъюза. Тези кандидати се сблъскват както с повече практически проблеми, така и с някои предразсъдъци и трудно могат да се справят сами. От Техническия университет в Мюнхен например предупредиха, че ще повишат таксите за студенти, които не са граждани на Европейския съюз. За Николас Куерво Бендавидес, който учи информатика в престижното учебно заведение, сумите са повече от непосилни. Преди да дойде в Германия, 23-годишният колумбиец чакал за виза повече от два месеца и пропуснал важни срокове за записване. „Необходимо беше да покажа банкова сметка с минимум 8000 евро, а дори не знаех дали ще получа разрешение да уча в Германия”, споделя той. Николас обаче все пак се оказва един от малкото късметлии. „Най-щастливият ден в живота ми беше денят, в който ме приеха в университета. После обаче осъзнах, че проблемите ми тепърва започват”. Най-важната му цел в момента е да завърши успешно магистратурата си по информатика и да си намери добре платена работа, с която да покрие разходите по образованието си.

Както Николас, така и много други колумбийци искат да останат в Германия, защото са недоволни от положението в своята страна. Същото може да се каже и за десетки хиляди българи във Федералната република. Свободните работни места и недостигът на висококвалифицирани кадри в Германия естествено привличат хората със съответно образование и способности. И тъй като кандидатстването е сравнително облекчено, германските университети ще продължат да се пълнят с български студенти.

 
 

Донатела Версаче почете Джани на Седмицата на модата в Милано

| от |

В третия ден от Седмицата на модата в Милано италианската дизайнерка Донатела Версаче почете 20-годишнината от убийството на брат си Джани Версаче със звездно шоу, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.

Почерпила вдъхновение от модното наследство на брат си и същевременно останала вярна на собствения си стил, Донатела Версаче изпрати на модния подиум представителките на новото поколение манекенки, които според нея излъчват необходимата увереност – сестрите Джиджи и Бела Хадид, Кендъл Дженър и Кая Гербер, дъщерята на супермодела Синди Крофорд. Гвоздеят на шоуто обаче беше неговият изненадващ финал – след последното вдигане на завесата за почетната обиколка на Донатела Версаче към нея се присъединиха супермоделите, за чиято шеметна кариера на модните подиуми принос има Джани Версаче – Карла Бруни, Клаудия Шифър, Наоми Кембъл, Синди Крофорд и Хелена Кристенсен, до една облечени в златисти рокли и приветствани бурно от публиката.

„Шоуто беше за него – от началото до самия край“, сподели Донатела Версаче с репортерите зад сцената.

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Нов метод в борбата срещу рака

| от |

Учени от Израел съобщават, че са открили нов метод за борба с тумори, вдъхновен от височинните тренировки на алпинистите, пише в. „Дейли експрес“.

Стандартното лечение на рака включва химиотерапия и лъчетерапия. Авторите на настоящото изследване от института „Вайцман“ обаче смятат, че разработеният от тях метод може да предложи по-ефективно лечение на твърди злокачествени образувания.

Подходът напомня за височинните тренировки, които правят атлети и алпинисти, преди да посетят райони с понижено количество кислород.

Израелските специалисти са установили, че чрез лишаването им от кислород специфични клетки могат да бъдат тренирани да се борят с туморите по начин, сходен с подготовката за изкачване на голяма височина.

Въпросните клетки, известни като Т-клетки, са част от имунната система на тялото.

Изследователите са открили, че Т-клетките унищожават злокачествени образувания по-ефикасно, когато са лишени от кислород.

Впрягането на имунната система в борбата срещу рака е известно като имунотерапия. През последните няколко години методът вече е спасявал живота на онкоболни.

Преди Т-клетките са били отстранявани от кръвта на пациента, отглеждани в лабораторна среда и приспособявани да откриват и унищожават ракови клетки, след което са връщани в кръвообращението. Методът е сработил при някои видове левкемия и лимфоми, но не е давал успешни резултати в борбата срещу твърди тумори. Новият подход действа резултатно именно срещу тях, превръщайки имунните клетки в по-ефективни убийци. Лишените от кислород Т-клетки се борят по-успешно с твърди тумори, тъй като съдържат по-голямо количество разрушителен ензим, който прониква в раковите клетки и ги унищожава.