Лего автомобил на въздушно задвижване

| от |

Двама дизайнери направили от 500 000 лего кубчета автомобил, който се движи.1

Лего колата е конструирана в Румъния, а след това е била транспортирана в Мелбърн, където били монтирани двигателя и окачването. Моторът е направен от стандартни кубчета лего и е с въздушно задвижване!3

Дизайнът на автомобила е направен от Стив Самартино от Мелбърн, който се занимава с маркетинг и от младият технологични гений Паул Ойда от Румъния. Това, което е особено интересно е, че техният проект е финансиран с помощта на само един туит!

„Ако някой се интересува да вложи 500 до 1000 долара в проект, който е фантастичен и първи и света, нека ми се обади“, написал Самартино , а офертите веднага започнали да пристигат.

5

Лего колата развива скорост от 20 до 30 километра в час, а нейните създатели са заявили, че автомобилът вероятно може да се движи и по-бързо но те не са ускорявали, защото ги е страх от „Лего експлозия,“ която би унищожила прототипа!

7

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

Как да превърнем дома си в уютна соц квартира с бабешки дъх

| от |

Ако ви липсват добрите, стари времена, в които не се чудехме дали да обзаведем дома си в индустриален, винтидж, модерен, рустик, ърбан или комбинация от всичко-стил, винаги може да се върнете към добрия стар соц интериор.

Ще коства някои усилия, но с малко пари и повече находчивост, можем да се върнем към доброто старо жилище в късния соц и ранните години на свободата. Ето как:

Деколин

Зарежете латекса и модерните тапети с нишки от конски косъм в тюркоаз. Облепете стените в добрия, стар деколин. Дървен или вишневочервен от онзи степан мокет, за който се захващат коткитe.

Покривка на калинки с кристален пепелник върху телевизора

Ако телевизорът ви е с плосък екран и няма как върху него да се позиционират вещи – лошо. Трябва ви нормален телевизор, върху който да позиционирате покривчица с извезани калинки, върху която пък да се мъдри девствен кристален пепелник.

Зелени или сини плочки в банята

Изкъртете буржоазните сиви, черни т.н. плочки и налепете нещо в зелено или синьо. Нека плочките са еднакви на пода и по стените. Може да са монохромни или на малки кръгчета.

Жълто пластмасово канче в банята

Необходимо ви е за много неща. Ако на гости дойде куче, може да му сипете да пие вода от него. Като спре водата, може да слагате в него бързовара и да се поливате. А и за декорация не е лошо.

Боб в чиния с памук

Позиционирайте боба, заровен в мокър памук в чинийка, някъде на перваза. Скоро ще покълне и ще е много красиво. Тогава може да го преместите в кофичка от кисело мляко.

Мушката на балкона

Пластмасовите саксии с мушката в различни цветове са задължителен интериорен елемент в соц квартирката с бабешки дъх. Нали знаете, че в случай на констипация може да се прилагат и като разхлабващо средство? Съчетайте полезното с приятното.

мушкато

Булана на дивана

За никой не е тайна, че диваните се перат трудно. Едно петно – цял живот срам. Затова е добре отгоре да се сложи червена булана, която хем ще придаде соц излъчване на хола, хем ще предпази диваните от изцапване. Върху нея е добре да спи котка. По принцип може и губер, но е по-скъп.

99002970_1_800x600_bulani-gr-veliko-tarnovo_rev003

Ракия в бутилка от кока-кола с капачка от Fanta

Някои деца до ден днешен смятат, че кОлата всъщност е ракия.

Тежка секция със стъклени витринки с ромбчета

Добре е зад витринките да позиционирате най-хубавите чаши за чай, които не сте ползвали никога, както Вътре може да сложите кичури от първата подстрижка на децата.

Балатум и дантелени пердета в кухнята

Тази комбинация от по-грубовата текстура за пода с ефирната дантелена нежност по прозорците ще спечели овации от гостите ви.

Дистанционно в пликче

Знаете, че пликчетата на дистанционните не се изхвърлят, нали?

Порт манто върху кожена облицовка

105251553_2_171x132_portmanto-zakachalka-snimki_rev003

Печка Диана

83659648_1_585x461_pechka-elektricheska-diana-gr-gorna-oryahovitsa

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.