Латвийският “малък Крим“

| от |

В Източна Латвия се води разгорещена дискусия за присъединяване към Русия. Близо една трета от населението на страната е с руски корени, пише Дойче веле. Там има дори градове, в които почти никой не говори латвийски. Например Даугавпилс.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Докато Европейският съюз продължава да търси подходящо общо решение на кримската криза, вътре в Общността започват разгорещени дебати за граници и идентичности. Един от най-пресните примери идва от Латвия.

Даугавпилс в източната част на балтийската република е важен транспортен възел. 500-километрова железопътна линия свързва втория по големина латвийски град със Санкт Петербург. Минск пък е само на 400 километра. „Поради географската близост с Русия и Беларус от векове насам тук живее голямо руско малцинство“, казва историкът от университета в Даугавпилс Дмитрий Олехнович. „След Втората световна война Латвия беше индустриализирана твърде брутално. По този начин латвийското население трябваше да бъде съветизирано и русифицирано. Затова и в Даугавпилс бяха изпратени много руски специалисти“, разказва Олехнович.

И днес в ЕС няма друг град с толкова много руснаци, както Даугавпилс. Само 20 процента от 100-те хиляди жители са латвийци. Останалата част са руснаци и хора от други националности. В града почти никой не говори латвийски.

Разгорещен дебат в Източна Латвия

Нищо чудно тогава, че активистите, които се застъпват за правата на руското малцинство в Латвия, винаги намират широка подкрепа в Даугавпилс. Миналата година там беше дискутирана дори темата за създаване на автономен регион в Източна Латвия. Беше проведен и референдум, на който 85 процента от имащите право на глас се обявиха за въвеждането на руския като втори официален език. Затова и десните политици в Рига твърдят, че Даугавпилс е латвийският „малък Крим“. Те предупреждават, че ако там се проведе референдум по подобие на този в Крим, мнозинството би се обявило за присъединяване към Русия.

Според Евгений Царев от общинския съвет на Даугавпилс, тези преценки са преувеличини. Той обаче не крие, че събитията в Украйна оказват влияние на настроенията в града. „След референдума в Крим руснаците тук се чувстват по-силни. Те имат по-високо самочувствие, защото сега знаят, че Русия е силна и може да се застъпи и за тях, ако се наложи. 99 процента от нашите руснаци гледат руска телевизия, а тази пропаганда оказва влияние върху мисленето на местните хора“, казва той.

В момента в цяла Латвия се води разгорещен дебат за това дали Русия е освободила руснаците на Крим или пък част от Украйна. Поради тази причина някои латвийци дори настояват за забрана на излъчването на руската държавна телевизия в Латвия.

Различните гледни точки

43-годишният строителен работник Михаил Гришаков, а и много други като него смятат, че Путин е постъпил съвсем правилно. Ако в Източна Латвия се стигне до референдум, той би гласувал за присъединяване към Русия. „Защото Рига се грижи само за западните региони на Латвия. Там се строят нови къщи, училища и басейни. А при нас има само развалини. Всичко тук се разпада“, казва той. Гришаков признава, че животът в Русия не е много по-добър, но смята, че там би си намерил по-лесно работа.

Историкът Дмитрий Олехнович смята, че нагласите сред латвийското население се различават според възрастта. Докато младите руснаци в Латвия се радват на свободата на придвижване и другите предимства в Европейския съюз, то по-възрастните изпитват носталгия по Съветския съюз. „Мнозина все още тъгуват по изгубения си свят. Изпитват носталгия по СССР с безплатното здравеопазване, сигурните работни места и ниските жилищни разходи“, казва Олехнович.

Вита Якимовича не заема конкретна позиция. Тя не е нито „за“, нито „против“ Русия. Въпреки това обаче Вита Якимовича се опасява от отрицателни последици. „Покрай кримската криза толерантността между латвийци и руснаци просто изчезна. Толкова години полагахме усилия да живеем мирно и да бъдем толерантни един към друг. Латвийците проявяваха разбиране, когато руските пенсионери не можеха да научат латвийски език. Сега обаче хората мислят само в черно и бяло. Последствията са много лоши. Жалко наистина!“, казва тя.

 

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.

 
 

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“

| от chronicle.bg, БТА |

Лиъм Галахър спечели две награди на сп. „Q“ – за най-добро изпълнение на живо и „Икона“, съобщи Прес асосиейшън.

Бившият фронтмен на „Оейзис“ издаде първия си самостоятелен албум „As You Were“ само преди две седмици и веднага оглави британската класация.

Ед Шийран, който се появи на церемонията в Лондон с шина на счупената си китка, получи наградата за най-добър изпълнител в света. Неговият трети албум „Divide“, който излезе през март, стана седем пъти платинен. С него певецът постави рекорд, като зае първите пет места в британската класация за сингли, а всичките му 16 песни попаднаха в топ 20.

Грайм певците Стирмзи и Уайли също спечелиха награди. Стормзи се наложи в категорията за най-добър самостоятелен изпълнител, като успя да измести Шийран, Галахър, Лана Дел Рей и Сейнт Винсънт. Уайли беше отличен за иновационно звучене.

Група „Горилаз“ спечели наградата за най-добър албум за „Humanz“, а „Касейбиън“ – за най-добра песен – „You’re In Love With A Psycho“. Сред победителите беше и Раг ен Боун Ман, чийто албум „Human“ му донесе наградата за пробив.

Хедлайнери на шоуто в зала „Раундхаус“ бяха „Маник стрийт прийчърс“, отличени с наградата „Вдъхновение“, както и „Слийфорд Модс“.

Актрисата Мейзи Уилямс и певицата Палома Фейт бяха сред връчващите наградите.

Носителите на наградите на сп. „Q“ се определят чрез гласуване на читателите.

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?