Лана Дел Рей е похот и лято

| от |

 Хората обичат да се отгечават бързо от артисти от всякакъв тип. Сякаш им омръзват, като ванилов сладолед тип Ескимо от едно време, памучна рокля или бели чорапи. Стават им обикновени и ги захвърлят настрани, и повече не се сещат за тях.

Хората, забелязала съм, някак са развили този навик и към Лана Дел Рей. Не всички, но голяма част от онези, които се отегчават от лятото през юли, от бирата по средата, от хората след второто излизане… И по-добре, Лана Дел Рей не е за едно слушане, а поне за няколко.

Другото, което обичат да правят с нея е да я категоризират, лепят с етикети и поставят в ъгъла наказана, да се срамува. Сякаш това ще ги облекчи по някакъв начин, защото имат нуждата да определят всичко, за да го разберат. То трябва да е или добро, или лошо, или хипстърско, или модерно, или, недей си боже, прекалено модерно или пък прекалено не… И лана Дел Рей е всички тези неща и същевременно не е нито едно от тях. И това е скандално! Знам.

Голямото отдръпване от американската певица с меланхоличен тон и леко отгечен вид, стана след албума Ultraviolence. Хората, харесващи и клатещи се като младежи на антидепресанти на по-популярните парчета от Born to Die, така и не можаха да преживеят бавния и виещ тон на Ultraviolence. Нито решената в черно бяло визия. Да не говорим за неразбираемите текстове, речитативите и постоянното виене на места, все едно на фон има болно животно.

Лана Дел Рей сменя рязко плочата и минава в крайно меланхолична фаза, електро саунд, високи и почти фалцетни тонове, но не се отказва от онова нещо, което всички толкова харесваме в нея – елегантно поднесения романтичен цинизъм, който на места звучи като еротика. Или поне може да се използва за фона на пошъл еротичен филм, сниман на лента от 70-те. Лана Дел Рей е перфектна за това.

Между Ultraviolence и появата на Honeymoon, минава само една година, но за хората, които така и не са преодоляли промяната, все едно са минали 100. Междувременно Лана прави парчета към филми и пуска спорния видеопроект Tropicana, който някои все още се опитват да забравят или поне се правят, че не се е случил.

Годината е 2015-а и Дел Рей пуска Honeymoon. Онези същите, които са харесали само Born to die и най-вече Video Games са крайно разочаровани. Един от коментарите дори гласи, че: Honeymoon звучи така все едно е имало такъв диалог: „Аз съм Лана Дел Рей, напиши ми песни“, и някой некадърник е родил това, за някакви си ден-два.“ Наистина ли? Honeymoon всъщност носи духа на онова, в което хората някога някъде са се влюбили, щом са чули Born to die, но явно са забравили, и надгражда с онази непоносима за някои, но толкова ярка, отегчителна меланхолия. Тя пък е всичко, което аз харесвам в Лана Дел Рей.

Цинизъм, някаква лека и лежерна умора, отегчение… Тишината, пълна със случайни звуци и пиене, докъдето можеш да понесеш… Лана Дел Рей ми е всичко това.

За мен Лана Дел Рей звучи като горещо лято. Като музика, която може да озвучава роман на Фицджералд, като похот, като секс, като музика за гледане на секс, мъже, еротика. Като силно питие, което е направено само и специално за теб, и което съдържа перфектния процент горчилка, която можеш да понесеш.

Две години след Honeymoon, това лято се появи Lust for Life. За много хора новият, пети поред  албум на Дел Рей звучи като всичко, което те вече някога са чували от нея (очевидно само Born to Die) и не желаят да губят време и енергия. Може би това мнение се дължи на факта, че не са чували двете най-добри композиции в Lust for Life – 13 Beaches и In My Feelings. Да, дори не са парчето с The Weeknd или Love…

В Lust for Life Лана Дел Рей е пораснала, развила е ново ниво на цинизъм и сарказъм, от онези, които отиват само на определени хора, и е готова да те поведе на незабравимо, миришещо на джин с тоник и окъпано в горещи безбрежни дни, лято.

Причини си го, пък нека другите не я слушат. Няма лошо.   

 

 
 

Лана Дел Рей е похот и лято

| от |

 Мъже в тесни костюми борят злото по улиците на космополитен град. Жени в смели и секси униформи спасяват света от лоши хора, които искат да изтребят всички девици… Сюжетите за филми и съответно сериали за супергерои няма голямо разностилие, и може би именно затова се харесват толкова много от хората.

Ярката борба между доброто и злото, олицетворено от мъж в плащ и хилещ се зъл нещастник с бомба, скрита в джоба, датира от отдавна и е преляла в модерната поп индустрия, като лепкава течност в чай. Тя е тук, за да остане.

Най-новият сериал за супергерои, дело на Netflix – The Defenders, излезе този петък и целият му сезон вече е наличен. По този повод, пък и без повод, ние селектираме 5 добри сериала за доброто и злото в света на супергероите, които може да изгледате преди това.

 
 

Лана Дел Рей е похот и лято

| от |

Съвременният джентълмен все още демонстрира добрите маниери на предшествениците си, но същевременно спазва изискванията на модерния етикет, пише в. „Сънди експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания по поръчка на компанията за мъжко облекло Moss Bros.

В духа на рицарските традиции джентълменът на новото време е почтителен, вежлив и любезен. Той прави път на другите, изслушва ги, а вместо да лъска доспехи, полира обувките си до блясък. Същевременно модерният етикет изисква от него да поставя мобилния си телефон на масата за вечеря, да носи спретнат костюм и да ходи на фитнес.

Въз основа на резултатите от проучването е изготвен портрет на съвременния джентълмен. Ето как изглежда той:

1. Съвременният джентълмен прави път на другите
2. Слуша, когато други хора говорят
3. Поставя телефона си на масата за вечеря
4. Поддържа добра лична хигиена
5. Пристига навреме за социални събития и срещи
6. Поддържа дома си спретнат
7. Услужва на дамата с връхната си дреха, когато навън е студено
8. Знае кога е моментът да признае, че е сгрешил
9. Лъска обувките си
10. Поддържа се в добра форма

 
 

Лана Дел Рей е похот и лято

| от |

Популярната актриса от британските сериали Пола Уилямсън възнамерява да се венчае за един от най-закоравелите английски рецидивисти – Чарлз Бронсън, излежаващ доживотна присъда, съобщава в. „Дейли мейл“.

Това ще бъде третият брак за 64-годишния затворник. За своето 43-годишно пребиваване зад решетките той е успял да смени 120 места за изтърпяване на наказанията. По време на пребиваването си в тях 38 години той е излежал изолиран в единична килия. Бракът ще бъде сключен в затвора в Уейкфийлд.

„Въобще не съм си представяла, че животът ми ще претърпи подобен обрат, коментира актрисата. Любовта може да бъде зла, но Чарлз в никакъв случай не е чудовище! Ние искаме да бъдем нормална двойка и в деня на венчавката ни той няма да бъде затворник, а младоженец!“.

Бронсън направил предложение на Пола през месец февруари 2017 година. Истинското име на затворника е Майкъл Гордън Питърсън, но той се прекръстил на известния холивудски актьор и взел имената му за свой псевдоним. Първата си присъда той получава през 1974 година за въоръжен грабеж. Чарлз не веднъж е пребивал надзиратели и съкилийници, с което си спечелва славата на най-жестокия затворник в историята на Великобритания. През 2008 година излезе филмът „Бронсън“, разказващ за жизнения му път и в който Том Харди изпълни главната роля.

 
 

Лана Дел Рей е похот и лято

| от |

Никак не е лесно да бъдеш забелязан в света на модата, където всеки се бори със зъби и нокти да засенчи човека до него. Но изглежда, че 64-годишната блогърка Лин Слейтър успява не само да се открои, но и да остави някаква следа след себе си. Създателката на модния блог Accidental Icon не само има вкус и се облича по-добре от младите посланички на модата, но и този вкус е забелязан и оценен от 200 хил. последователи в Инстаграм. Дамата има достъп до всички дрехи на Исей Мияке, които от там заделят специално за нея. Откроява се със своите винтидж кимона, съчетани с огромни слънчеви очила и бижута.

dgdss
Instagram

Лин Слейтър е 64-годишна баба с безупречно сресана сива коса, която отказва да боядисва. По всичко изглежда, че възрастта отново е на мода в модата. През 2015 г. 80-годишната авторка Джоан Дидион стана рекламно лице на Celine; Джони Мичъл беше привлечен от „Ив Сен Лоран“; а банда от баби представяше модели на „Долче и Габана“. Когато преди три години тази тенденция се пробужда, Лин Слейтър създава своя блог, който бързо се превръща в сензация. Това обаче не я интересува. Тя отказва многото оферти за работа, които й отправят, и стои зад името си : accidental icon (случайна икона). На блога й дори няма да намерите рекламни материали.

„Предпочитам производителите на грим да ме приемат като клиент, а не като рекламно лице на марките им.“ казва Лин Слейтър в интервю. Любимите й дизайнери са Алесандро Микеле от Гучи, Демна Гвазалия от Vetements and Balenciaga и Джонатан Андерсон.

fff
Instagram

От малка върви против нормите. Цялото й образование преминава в католически училища, където е задължително да се носят униформи, а единствените аксесоари са религиозните медали и броениците. Бунтарката Лин си слага няколко броеници на колана и никой не може да й каже нищо. Когато постъпва в колеж пък, я хваща голямата хипи вълна и започва да носи панталони чарлстон, обувки с платформи и се размотава с момчетата с дълги и несресани коси. Едновременно с това завършва специалност криминално право, а в последствие и докторска степен по социално благополучие.

Днес тя разделя времето си между Университета Фордам, в който преподава и публикуването на материали на блога си. Вярва, че има връзка между начина на обличане и криминалистиката и учи жените да използват дрехите като начин на себеизразяване.

Начинът, по който модата е насочена към жените на нейната възраст не я задоволява и това причината да създаде свой собствен блог. Шест месеца по-късно вече се появява на корицата на списание Grey. Мисията и е да научи хората да не консумират модата. Открива истинската мода в младите дизайнери, които тепърва прохождат. Именно те са първите, които проявяват интерес към работата й.

Най-ценният й съвет е да не се привързваш към нищо, да рискуваш и да видиш какво ще излезе от това.

fdsfs
Instagram