Лана Дел Рей е похот и лято

| от |

 Хората обичат да се отгечават бързо от артисти от всякакъв тип. Сякаш им омръзват, като ванилов сладолед тип Ескимо от едно време, памучна рокля или бели чорапи. Стават им обикновени и ги захвърлят настрани, и повече не се сещат за тях.

Хората, забелязала съм, някак са развили този навик и към Лана Дел Рей. Не всички, но голяма част от онези, които се отегчават от лятото през юли, от бирата по средата, от хората след второто излизане… И по-добре, Лана Дел Рей не е за едно слушане, а поне за няколко.

Другото, което обичат да правят с нея е да я категоризират, лепят с етикети и поставят в ъгъла наказана, да се срамува. Сякаш това ще ги облекчи по някакъв начин, защото имат нуждата да определят всичко, за да го разберат. То трябва да е или добро, или лошо, или хипстърско, или модерно, или, недей си боже, прекалено модерно или пък прекалено не… И лана Дел Рей е всички тези неща и същевременно не е нито едно от тях. И това е скандално! Знам.

Голямото отдръпване от американската певица с меланхоличен тон и леко отгечен вид, стана след албума Ultraviolence. Хората, харесващи и клатещи се като младежи на антидепресанти на по-популярните парчета от Born to Die, така и не можаха да преживеят бавния и виещ тон на Ultraviolence. Нито решената в черно бяло визия. Да не говорим за неразбираемите текстове, речитативите и постоянното виене на места, все едно на фон има болно животно.

Лана Дел Рей сменя рязко плочата и минава в крайно меланхолична фаза, електро саунд, високи и почти фалцетни тонове, но не се отказва от онова нещо, което всички толкова харесваме в нея – елегантно поднесения романтичен цинизъм, който на места звучи като еротика. Или поне може да се използва за фона на пошъл еротичен филм, сниман на лента от 70-те. Лана Дел Рей е перфектна за това.

Между Ultraviolence и появата на Honeymoon, минава само една година, но за хората, които така и не са преодоляли промяната, все едно са минали 100. Междувременно Лана прави парчета към филми и пуска спорния видеопроект Tropicana, който някои все още се опитват да забравят или поне се правят, че не се е случил.

Годината е 2015-а и Дел Рей пуска Honeymoon. Онези същите, които са харесали само Born to die и най-вече Video Games са крайно разочаровани. Един от коментарите дори гласи, че: Honeymoon звучи така все едно е имало такъв диалог: „Аз съм Лана Дел Рей, напиши ми песни“, и някой некадърник е родил това, за някакви си ден-два.“ Наистина ли? Honeymoon всъщност носи духа на онова, в което хората някога някъде са се влюбили, щом са чули Born to die, но явно са забравили, и надгражда с онази непоносима за някои, но толкова ярка, отегчителна меланхолия. Тя пък е всичко, което аз харесвам в Лана Дел Рей.

Цинизъм, някаква лека и лежерна умора, отегчение… Тишината, пълна със случайни звуци и пиене, докъдето можеш да понесеш… Лана Дел Рей ми е всичко това.

За мен Лана Дел Рей звучи като горещо лято. Като музика, която може да озвучава роман на Фицджералд, като похот, като секс, като музика за гледане на секс, мъже, еротика. Като силно питие, което е направено само и специално за теб, и което съдържа перфектния процент горчилка, която можеш да понесеш.

Две години след Honeymoon, това лято се появи Lust for Life. За много хора новият, пети поред  албум на Дел Рей звучи като всичко, което те вече някога са чували от нея (очевидно само Born to Die) и не желаят да губят време и енергия. Може би това мнение се дължи на факта, че не са чували двете най-добри композиции в Lust for Life – 13 Beaches и In My Feelings. Да, дори не са парчето с The Weeknd или Love…

В Lust for Life Лана Дел Рей е пораснала, развила е ново ниво на цинизъм и сарказъм, от онези, които отиват само на определени хора, и е готова да те поведе на незабравимо, миришещо на джин с тоник и окъпано в горещи безбрежни дни, лято.

Причини си го, пък нека другите не я слушат. Няма лошо.   

 

 
 

Най-гиздавите SUV автомобили на Автосалон София

| от chronicle.bg |

SUV автомобилите отдавна излязоха от калните пътища и влязоха по тесните, софийските улички. В началото това ни дразнеше, но впоследствие чарът на вдигнатите, едри коли ни спечели.

На автосалон София SUV колите доминират категорично. В галерията може да видите най-атрактивните от тях.

 
 

“Гласът на България” Радко Петков с дебютен сингъл

| от chronicle.bg |

Дебютният видеоклип на Радко Петков, победител в четвъртия сезон на „Гласът на България”, прави своята премиера на официалния сайт на шоуто и каналите на bTV Media Group.

Парчето, озаглавено „Ябълката на раздора”, е продуцирано от bTV Media Group, съвместно с “Монте мюзик”. Видеото на Радко ще бъде завъртяно по родните музикални телевизии след неговата втора премиера в каналите на „Монте Мюзик” на 19 октомври.

Първата си самостоятелна песен „Ябълката на раздора” талантливото момче от Троян записва само няколко месеца след като грабна голямата награда от 50 000 лв. и титлата „Глас на България 2017”. Музиката, текстът и аранжиментът са на Владимир Ампов – Графа, треньор в музикалния формат и партньор в „Монте мюзик”.

Radko Petkov_videoclip

Видеоклипът към „Ябълката на раздора” е дело на известния музикален режисьор Павлин Иванов – Bashmotion. Заснет е на три различни места около София в един от най-студените дни на септември.

Любимецът на публиката Кристиан Грънчаров и момчето, което сбъдна мечтите си в „Гласът на България” – Мишо Мишев са другите двама участници от четвъртия сезон на най-успешното музикално риалити у нас, на които bTV и „Монте Мюзик” гласуват доверие, като продуцират за тях оригинален сингъл и видоклип към него. Феновете им ще могат да се насладят на парчетата до няколко седмици.

Radko_videoclip_1

Петият сезон на „Гласът на България” ще се завръне в ефира на bTV през пролетта на 2018 г. От трети до 11 ноември екипът на шоуто тръгва на път, за да търси даровити гласове, които да се състезават за престижната титла „Глас на България 2018”.

Дебютното видео на Радко Петков „Ябълката на раздора“ може да гледате ексклузивно тук.

 
 

„Блейд Рънър 2049″ на върха на топ 10 у нас

| от chronicle.bg |

Създаденият по романа на Филип Дик „Do Androids Dream of Electric Sheep?“ и римейк на едноименният филм от 80-те години – „Блейд Рънър 2049″ вече втори уикенд продължава да е най-гледаният в българските киносалони, сочат обобщените данни от тях.

Продуцираната от режисьора на първия филм Ридли Скот нова история по същия сюжет, в която играе и главния герой от тогава – Харисън Форд, е гледана от 26 201 зрители и има 301 702 лева за десетте дни от излизането си на екраните у нас.

На втора позиция е премиерният филм от миналия уикенд – „Вездесъщият“. Българският филм, награден вече със „Златна роза“ в пет категории, който поставя въпроса докъде стига личното пространство, с Велислав Павлов и Теодора Духовникова в главните роли, е гледан от 7 998 зрители и има 68 507 лева приходи за първите три дни у нас.

Трето място е за втората премиера от миналия уикенд – „Снежния човек“ по едноименния роман на Ю Несбьо. Криминалната история, свързана с разследването на загадъчни убийства, започнали при първия сняг, е гледана от 5 177 зрители и има 48 720 лева приходи за първите три дни у нас.

Четвърто място е за анимацията „Емоджи: Филмът“. Макар и вече над два месеца по екраните у нас, разказът за случващото се в един смартфон продължава да предизвиква интерес, като до този момент е гледан от 97 776 зрители и има 843 744 лева приходи.

На пето място сред най-гледаните филми е третата премиера за миналия уикенд „My Little Pony: Филмът“. Анимацията, създадена по едноименния телевизионен сериал отпреди седем години, разказва за приключенията на Сумрачна искрица, Ябълчица, Бързоногата дъгичка, Розовка, Срамежливка и Чаровница, като вече са я гледали 4 280 зрители и има 33 322 лева от билетите им за първите три дни у нас.

На шесто място е римейка на едноименния филм от 90-те години на миналия век – „Линия на смъртта“. Историята за прескачането между живота и смъртта, в която играе и българката Нина Добрев е вече 17 дни по екраните у нас и за това време са я гледали 24 546 зрители и има 202 232 лева приходи.

На седмо място е българският „12 А“. Историята на учителката по литература Лина, която вече се е разделила със съпруга си и трябва да спечели доверието на новият си клас, е от пет седмици на екраните у нас и за това време са я гледали 51 959 зрители, като има 404 541 лева приходи.

Осмо място сред най-гледаните филми у нас е за „Lego Ninjago: Филмът“. Анимационният филм за шестте малки нинджи, които защитават своя остров Нинджаго, е гледан от 33 616 зрители и има 297 161 лева приходи за месец на екраните у нас.

На девета позиция е екшънът „Kingsman: Златният кръг“. Продължението на историята за елитните британски шпиони, които трябва да потърсят своите американски събратя за помощ, за да спасят повторно света, е от месец на екраните у нас и за това време филмът е гледан от 40 588 зрители и има 375 113 лева приходи.

Десета позиция е за комедията „Всички мои мъже“. Историята с Рийз Уидърспун, в която самотна майка с две деца приютява трима младежи, нуждаещи се от жилище, е гледана от 8 003 зрители и има 68 618 лева приходи.

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.