Квартални пивоварни връщат блясъка на берлинската бира

| от |

Типична германска напитка, бирата напоследък се сдоби с нови посланици в Берлин, последователи на занаятчийското производство. То връща блясъка на местна пивоварна традиция, която се беше унифицирала.

1Преди един век, в Берлин, който преживяваше бурен промишлен възход, имаше не по-малко от 95 пивоварни. Berliner Kindl, Schultheiss, Berliner Pilsner, тези големи имена в производството на бира тогава красяха фасадите на прекрасни сгради от червени тухли, повечето построени в края на 19-и век. Оцелелите сред тях след бомбардировките от Втората световна война продължават да красят кварталите на столицата с архитектурата си, вдъхновена от неоготиката, само че ароматът на хмел отдавна е изчезнал.

Те станаха културни центрове, в които, благодарение на големите пространства, бяха привлечени архитекти и 2дизайнери, а те пък изградиха в тях жилища от типа лофт и луксозни апартаменти.Днес берлинската бира идва от местния завод на групата Radeberger, филиал на гиганта в производството на хранителни продукти Oetker и германски лидер на пазара за бира с близо 40 мерки.

Напоследък обаче дребни производители отново излизат на пазара, вдъхновени от модата „craft beer“ („занаятчийска бира“), тръгнала от САЩ и преживяваща истински бум в Европа. Наречени „Mikrobrauereien“ („микропивоварни“) или „Kiezbrauereien“ („квартални пивоварни), те съблазняват любителите, на които им са им дотегнали промишлените бири. „Пазарът наистина е жив и се развива бурно“, разказва Марк Хинц, на 44 години, съорганизатор на първия Берлински  празник на занаятчийската бира, който събра в края на май близо 15 производители във Фридрихсхайн, квартала на берлинските клубове.

 Мегаполисът на бирата


3Хората с радост откриват бирите, които имат вкус, които разкриват разнообразието на това, което може да се направи, в сравнение с бирите в супермаркета“, подчертава той, говорейки за„сцената“ на занаятчийската бира като би говорил за техносцената на Берлин.  „Не исках да работя в промишлеността и не исках да напускам Берлин“, разказва Вилко Берайт, на 38 години, който е създал „Rollberg Bier“ през 2009 година със съдружника си Нилс Хайнс. „Не оставаме без работа, има много бачкане“, обяснява тойсъс силен берлински акцент, облечен в суичър с качулка.Миналата година той е продал 180 000 литра на 46 бара и ресторанта в Берлин и околностите. „В Rollberg Brauerei наистина се прави традиционна  германска бира“, със задоволство заявява той. Един символ: той се настанил в подземието на бившата пивоварна Kindl, в квартала Нойкьол, съживявайки някогашната дейност на това място.„Преди Берлин е бил невероятен мегаполис на бирата и лека полека това се връща. Движението на възстановяването на една традиция от нови бирарии е ново“, казва Марк Хинц. Повечето представители на това младо поколение са завършили Техническия университет в Берлин, който предлага магистърска степен по производството на бира и техниката на напитките, но сегашната тенденция привлича и хора от други профили като тримата американци, които основаха Vagabund Brauerei.

Самоуки, те започнали да правят бира за себе си и за приятели, водени от желанието да открият вкуса на американските4
бири. „Силно бяхме учудени от ограничения избор тук“, разказва Марк Уолтхол, един от съоснователите, припомняйки, че на практика почти е невъзможно човек да намери белгийска, френска или американска бира в германски супермаркет. „Засега веднъж в седмицата варим бира и то само 200 литра, но след юли ще започнем да се развиваме“, заявява  30-годишният мъж. А вкусът на бирата Vagabund е изключително американски, но, по думите на Марк Уолтхол, търпи германско влияние. „Берлин е град на много култури, а нашата бира в известен смисъл е част от това“, казва той. Голяма страна на бирата, Германия е петият й  производител (94,6 милиона хектолитъра, според статистически данни за 2012 година), а германците са третите в класацията на  нациите, които пият най-много бира, със 106 литра на човек миналата година, изпреварвани от чехите и австрийците.

 
 

“Никой не може да слага Бейби в ъгъла”: 30 години „Мръсни танци“

| от |

  Думите: „Никой не може да слага Бейби в ъгъла“, казани от Патрик Суейзи с най-сериозната физиономия на света на самия финал на „Мръсни танци“, заковават cheesy диалога на тази романтична класика и пращат филма в стратосферата на гига успеха.

Тази година, точно на 21 август, „Мръсни танци“ прави 30 години от излизането си на голям екран. Разбира се, в родната страна той достига година или две по-късно под формата на нелегални VHS касети, които се предлагат в полулегални квартални видеотеки, където с лоша баба правите алъж-вериж, като все едно, вместо касети тя ви продава наркотици.

Бизнесът с нелегално кино, дублирано в нечие мазе, беше в апогей в началото на 90-те, а „Мръсни танци“ са били неговата перла, бъдете сигурни.

Филмът с Патрик Суейзи и Дженифър Грей е изтъркал повече видеоглави от всеки друг, разплакал е повече момичета, дори от „Наистина любов“ и има един от най-неостаряващите саундтраци на света. Колкото и тъпа да е голяма част от комерсиалната музика през 80-те, „Мръсни танци“ OST е нещо, което може да се слуша винаги.

И веднага си признайте – колко от вас са се опитвали да направят повдигането в края на танца? И колко от вас са успявали?

Днес, 30 години по-късно, нещата за „Мръсни танци“ изглеждат различно. Патрик Суейзи умира от рак на 57-годишна възраст, Дженифър Грей се подлага на множество пластични операции и не, че не изглежда добре, просто е с различно лице, филмът е номиниран само за един „Оскар“, при това за музика и нито един от целия му екип така и не успява да направи друга подобна класика.

Опит за римейк, нов прочит, нова версия, продължение и прочие вариации по темата „Мръсни танци“ е правен многократно и то без успех.

Втората част „Мръсни танци: Нощи в Хавана“ излиза през 2004-а. И освен Диего Луна в кръшен потен танц с Ромола Гарай, в него няма нищо друго за гледане. И не съществува нито един толкова ярък и да, култов момент, като множеството събрани в класиката със Суейзи и Грей.

През тази година телевизия ABC решава да направи нов римейк на филма, по повод 30 години от създаването му, и сътворява нещо, което много хора умишлено подминаха и по-добре. Както беше написал един критик: „Това, което гледаме е сюжета на „Мръсни танци“, но без повечето танци и без никаква емоция“. Всички прецакани да участват в римейка горчиво съжаляват сега, а най-доволна трябва да е Дженифър Грей, която въпреки уговорки и сделки, в крайна сметка отказва малката роля, която й предлагат вътре.

„Мръсни танци“ няма нищо кой знае какво в себе си. Сюжетът е плосък, персонажите са стереотипни, историята имитира симбиоза между тези на „Пепеляшка“ и „Грозното патенце“, и въпреки това никой не успява да повтори успеха му.

Може би, защото през 80-те нямаше толкова добро романтично кино, което, нека да кажем само – изобщо не е вярно, може би е поради факта, че филмовият мюзикъл започва своя нов втори живот… Никой не знае и може би, заради това, никой не успява да го повтори.

Днес тази cheesy класика е великолепното напомняне, че понякога само танци, емоции и един Патрик Суейзи стигат, за да направят един филм онова кино, което дори 30 години по-късно, може да ти докара повече кеф от всеки един модерен филм.

Така че, пуснете си „Time of my life“ и се насладете на невероятната, но работеща перфектно комбинация между Грей и Суейзи. Както би казала нечия баба: „Не правят такива филми вече“.

 
 

Портретът на съвременния джентълмен

| от |

Съвременният джентълмен все още демонстрира добрите маниери на предшествениците си, но същевременно спазва изискванията на модерния етикет, пише в. „Сънди експрес“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания по поръчка на компанията за мъжко облекло Moss Bros.

В духа на рицарските традиции джентълменът на новото време е почтителен, вежлив и любезен. Той прави път на другите, изслушва ги, а вместо да лъска доспехи, полира обувките си до блясък. Същевременно модерният етикет изисква от него да поставя мобилния си телефон на масата за вечеря, да носи спретнат костюм и да ходи на фитнес.

Въз основа на резултатите от проучването е изготвен портрет на съвременния джентълмен. Ето как изглежда той:

1. Съвременният джентълмен прави път на другите
2. Слуша, когато други хора говорят
3. Поставя телефона си на масата за вечеря
4. Поддържа добра лична хигиена
5. Пристига навреме за социални събития и срещи
6. Поддържа дома си спретнат
7. Услужва на дамата с връхната си дреха, когато навън е студено
8. Знае кога е моментът да признае, че е сгрешил
9. Лъска обувките си
10. Поддържа се в добра форма

 
 

Трейлърът на втория сезон на „Короната“ е повече от обещаващ

| от |

Сериалът на Netflix, „Короната“(The Crown) отново ще предизвика фурор тази есен. Сигурно сме в това, след като видяхме трейлъра на втория му сезон, в който Кралица Елизабет се изправя срещу натиска, на който е подложена от всички страни.

„Кралица съм от 10 години и за това време съм имала трима министър-председатели“, гордо заявява персонажът. „Нито един от тях не се е справял.“ Героинята на Клеър Фой доказва силата и твърдостта си на фона на всичките слаби мъже около нея.

Трейлърът показва и Принц Филип, който в последния сезон се бунтуваше срещу ограниченията и порядките на монархическата система. Намеците за изневяра в първия сезон едва ли ще се появят в новия сезон.

По рано пред годината създателят на сериала, Питър Морган, обяви, че сюжетът във втория сезон ще се съсредоточава върху образа на Принц Филип, който често е засенчван от съпругата си.

В краткото видео успяваме да видим също и някои от тогавашните представители на американския елит: Джон Ф. Кенеди (Макъл К. Хол) и Джаки Кенеди (Джоди Балфур)

Вторият сезон на „Короната“ излиза на 8 декември. А дотогава очакваме още трейлъри, с които да „преживеем“. На първо време вижте последния.

 
 

Актьорите от „Мръсни танци“ преди и сега

| от |

 Този е от онези приятни носталгични спомени, за времето, когато Дженифър Грей скача в ръцете на Патрик Суейзи. Краят на 80-те и началото на 90-те в България са такива, че филмът с двамата става един от любимите на тийнейджърите тогава. А онези, които са го гледали години след излизането му, също остават пленени.

Каквото и да говорим, „Мръсни танци“ си остава една от вечните класики. Той и „Флашданс“ са марките на 80-те години, към които винаги ще се връщаме. Може актьорите да не са най-добрите и да не повтарят успеха си, но това не пречи още да ги обичаме. Все пак те станаха част от детството и юношеството на няколко поколения.

В галерията горе можете да видите как изглеждат Бейби, Джони и тяхната банда 30 години след премиерата на „Мръсни танци“.