Крим: “Гривнята си отива, иде рублата!“

| от |

Референдумът за Крим още не проведен, но за някои резултатът му явно е предрешен. Затова и са заети с практически грижи – да харчат украинските си гривни и да си поръчват нови банкови карти. Репортаж на Клаус Янсен от Дойче веле.

Дъждовен ден в Симферопол. Дъждът превръща кратерите но улиците на 350-хилядната столица на Крим в малки езера. Шофьорите обаче нямат навика да намаляват скоростта, за да пазят пешеходците. Резултатът винаги е един и същ, и все за сметка на последните… От една будка продавачка приканва минувачите да си купят чадър – възможно най-скъпия, защото „гривнята така или иначе си отива, идва рублата“, тръби с всичка сила жената от щанда.

1_c398d05b68dd

Цените – в рубли!

В съседния магазин за хранителни стоки няколко продавачки усърдно са заети да сменят табелките с цените на стоките – от украински гривни в руски рубли. Пред магазина срещам Ирина. Тя е лекарка в отделение за ветерани от войната. Жената говори руски, украински и английски. Уверява ме, че е широко скроена и толерантна към чуждите култури, но в родния си Крим предпочита да говори само на руски. Защото Крим „винаги е бил, а и ще си остане руски“, казва тя.

Ирина отказва да назове пълното си име. „Обадете ми се след седмица, тогава вече ще съм на страната на победителите“, казва ми още. Тя има предвид резултатите от референдума за присъединяването на автономната република Крим към Руската федерация. Първоначално допитването трябваше да съвпадне с украинските президентски избори на 25 май. Но изненадващо то беше изтеглено с два месеца напред и ще се проведе на 16 март.

Малко по-нататък добре облечен мъж ме моли за цигара. Не е просяк, просто не разполага с пари в брой. „Имам две банкови карти, и в двете сметки имам пари, но нито един банкомат вече не приема тези карти“, обяснява той. Тюхка се, как ще обясни на приятелката си, че не може да си купи билет, за да се прибере в Мелитопол – малко градче в украинската Запорожка област, на около 250 километра от Симферопол.

„Как се организира референдум за една седмица?!“

Никой в Крим не се съмнява какъв ще е резултатът от референдума. Предстоящата промяна вече създава на местните хора сериозни проблеми от финансово естество. Така например заплатите на много работници и служители вече не се изплащат от украинските банки, а се пренасочват към руски банкови институции. Това пък означава, че хората имат нужда от нови банкови карти.

„Какъв ти референдум? Кой ще брои гласовете, а и как се организира всенародно допитване за по-малко от седмица? Никой не си задава тези въпроси“, възмущава се таксиметровият шофьор Витали. Според него всичко се знае предварително, президентът Путин отдавна е решил всичко. Повечето хора в Симферопол мислят така.

Витали е руснак, но твърди, че му е безразлично дали Крим ще бъде украниски или руски. Чувства се еднакво пренебрегнат и от Киев и от Москва. Гледа само руска телевизия. Затова е убеден, че в Киев е извършен преврат от страна на радикалните сили от Западна Украйна. „Сега те искат да ни тероризират, готвят ни коли-бомби“, вярва Витали. Щом така говорят по телевизията, значи трябва да е вярно, аргументира се той.

Страховете на татарите

С местното татарско малцинство Витали се разбира добре. Според него е лъжа, че руснаците и татарите не се обичали. „Моят съсед е татарин. Когато има работа, оставя децата си у нас. И обратно – той гледа моите деца, когато аз съм ангажиран.“ И действително – по съседски хората явно се разбират добре. Но татарите са загрижени от евентуалното присъединяване на Крим към Русия.

Затова шефът на Меджлиса – местният орган на самоуправление на татарите – призовава към бойкот на референдума. Подобно на повечето представители на татарското малцинсво на полуострова и Рефат Чубаров не гледа с добро око на присъединяването на Крим към руската сфера на влияние. Все още е жив споменът за масовите депортации от времето на Сталин.

В същото време етническите руснаци имат по-прозаични грижи – как по бързо да се освободят от украинските си гривни, и как да си изкарат нови банкови карти.

 

 
 

Милано – модерното предградие на Италия

| от Дарио Диониси |

Посетих Милано в началото на годината в един мрачен дъждовен ден, но точно това време ми показа автентичната атмосфера на града. Милано е един от онези динамично движещи и развиващи се градове, в които не се усеща колко бързо лети времето и не бива да се изостава от ритъма на града. Известен още като една от модните точки на света, Милано се е утвърждава като един от фаворитите за посещение от туристите.

“Малката” катедрала на Милано е една от най-красивите в света, в това няма спор. Тя е обградена и изрисувана в красив бял мрамор, който става още по-красив, когато е облян от слънчеви лъчи. Но защо я наричам малка? Ако помните от публикациите за Флоренция и Верона, повечето италиански градове имат въведен закон, в който забраняват да се строи нещо по-високо от катедралата. Не и в този случай! Милано, като най-бързо развиващия се град в Италия, има небостъргачи и други по-високи сгради, които скриват катедралата.

1-min

За посещението на катедралата имате две възможности: да се качите и да разгледате архитектурното разнообразие по балконите й и да се качите на покрива, който ще ви отвори гледка към града или да влезете вътре в самата катедрала. Повече детайли в полезна информация.
Аз, като любител на гледките от високо, предпочетох да се възползвам от изкачването на сградата. Опашките бяха километрични и нямах времето, за да си позволя да посетя и двете неща едновременно, но силно ви препоръчвам, ако вие имате тази възможност, да се възползвате.

Любопитен факт:

Знаете ли, че катедралата разполага с 3591 статуии и 135 кули. Като на тези кули са поставени мадоните.
Интересно е да спомена, че можете да си „осиновите“ една от мадоните, като заплащате чрез дарения поддръжката й.

Полезна информация:

Работно време на катедралата: Всеки ден 09:00 – 19:00;

Входа на катедралата е безплатен, но се изчаква опашка в натоварените дни;

Следващата значителна забележителност е в непосредствена близо до дуомото на Милано, става въпрос за уникалната по рода си Галерия Виторио Емануеле II. Тя представлява две улици, които се кръстосват под формата на латински кръст и всичко това е покрито под изрисувано стъкло и желязо.
Също така, това място притежава титлата на първия мол в света. Мястото набира бързо популярност и става любимо за срещи на граждани и туристи. В днешно време може да се насладим на многобройни ресторанти и магазини от висок клас. По фасадите забелязваме изобилие от изкуство. Като започнем от купола, където са изобразени под формата на мозайки континентите- Европа, Азия, Африка и Америка и около тях са поставени много статуи на видни артисти и учени от Италия.

IMG_20170430_095107-min

Полезна информация:

Мястото винаги е пълно и няма конкретен час, в който бих ви препоръчал да го посетите, освен рано сутринта. Но определено няма да го усетите така, както когато е пълно с хора и животът кипи; По четирите коридора на галерията са изобразени гербовете на 4 града- Рим, Флоренция, Торино и Милано. Казва се, че ако стъпите върху гениталиите на бика (гербът на Торино) и се завъртите три пъти, ще ви донесе много късмет;

За съжаление времето ми в града беше ограничено и това, на което наблегнах беше самата разходка в него. Нали знаете как всеки един град носи своите мисли, емоции и чувства и за да ги усетиш, трябва да му отделиш време и да се потопиш в него. Ето защо понякога е приятно само да се разходиш без определена цел и посока, без да е нужда да обиколите 10 музея за 2 часа и да забравите всичко, което сте видели, но да знаете, че сте го нащракали. Това, което направих аз бе да се разходя из културните паметници на града като: операта Ла Скала, статуята на Леонардо да Винчи, замъка Сфорцеско и арката на Мира.

7-min

Но преди да потегля и да си кажа финално ciao с Милано трябваше да посетя още едно място. А именно – Тайната вечеря на Леонардо да Винчи. Шедьовър, който си заслужава да се види на всяка цена! Тук е моментът да споделя, че бях истински късметлия, защото не си бях направил предварителна резервация, а в последствие се оказа, че има и месечна квота за билети за посещение. Но както и да е, взех последния билет за месеца в последния час за последната група за деня. (да, знам, истински късметлия съм!

Тайната вечеря (на италиански, L’Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител – херцог Лудовико Сфорца през 1498 г.. На картината е изобразена сцена на Тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията.
Тя е изобразена върху стената на малката църква Санта Мария деле Грация, което е малко рисковано от гледна точка на това какво може да се случи във времето. А последната щета върху шедьовъра е нанесена по време на Втората световна война, на 15 август 1943 г., когато трапезарията бива ударена от бомба. Защитни торби предпазват картината от разрушаване, но вибрациите от удара частично я повреждат.

Полезна информация:

Съветвам ви да си запазите билет поне три месеца по-рано! Билети може да си закупите от тук:
Влиза се в групи като те са максимум по 25 човека;

 
 

6 брилянтни роли на Виго Мортенсен

| от chronicle.bg |

Днешният рожденик е известен американски актьор, но освен актьор, малко хорат знаят, че той е и певец, поет, художник и фотограф. Иначе казано – автентичен човек на изкуството.

Носител е на награди „Сателит“, „Британска награда за независимо кино“ и награда на „Гилдията на киноактьорите“. Номиниран е за „Оскар“, „БАФТА“, „Гоя“, два пъти е номиниран за „Златен глобус“ и пет пъти за „Сатурн“.

Този мъж е роден в Ню Йорк на днешната дата през 1958г. Майка му е американка, а баща му датчанин. Прекарва детството си в Аржентина, където баща му е мениджър в птицеферма.Когато е на 11 години родителите му се развеждат и Виго се връща с майка си в Ню Йорк, където се дипломира в университета „Сейнт Лоурънс“. Следващите две години прекарва в Европа, където сменя различни професии – шофьор на камион, продавач на цветя и работник във фабрика, преди да се завърне в Щатите и да се посвети на актьорството.

Мортенсен владее отлично английски, испански и датски, може да говори на френски и италиански и разбира шведски и норвежки.

В галерията може да видите шестте му любими наши роли. А вашите?

 

 
 

Независимото кино ни връхлита с пълна сила на So Independent 2017

| от chronicle.bg |

Осмото издание на Sofia Independent Film Festival пристига на 26-ти октомври, по-мащабно от всякога. Стотици филми са подали заявление за участие, селекцията е повече от амбициозна – над 90 игрални, документални, пълнометражни и късометражни филма в продължение на 11 дена, до 5-ти ноември.

Филмите са разделени в няколко категории – игрално, документално, българско независимо кино, българско късометражно кино, международно късометражно кино, спортни филми и филми извън конкурсната програма.

За първи път фестивалът включва конкурсна програма, като няколко журита ще излъчат победителите в различните категории. Сред членовете са световни имена в независимото кино (Габриеле Каполино. Шрути Ганули, Лорен Хамдънс) и български творци (Мартичка Божилова, Евтим Милошев, Божидар Манов и други) За втора поредна година „Ню Бояна“ ще излъчи победител в категорията „най-добър филм в развитие“, който да получи награда от 50 хиляди лева за реализиране.

„Лъки“ е заглавието, което ще открие фестивала тази година. Прожекцията ще бъде премиерна за страната ни и с нея се отдава почит на филмовия творец Хари Дийн Стантън, който почина през септември. Сред останалите заглавия, които ще можем да видим, са „Призови ме с твоето име“, „Жената на пазача на зоопарка“, „И после светлина“, „Ад на Земята: Възходът на Ислямска държава“, „Маймуна“ и много други. Няма да ви разкриваме всичките – просто отидете в Кино Люмиер Лидл, Дом на киното, Кино Одео, Г-8. Евро синема, Кино „Влайкова“ и DaDa Cultural Bar между 26-ти октомври и 5-ти ноември.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.