Край Днестър пак мирише на война

Виктор Ядуха от Росбалт

На приднестровската отсечка от украинско-молдовската граница започна да се копае ров с дължина 450 километра, съобщи Укринформ. Ровът ще е широк 3,5 и дълбок 2-3 метра. Според Олександър Яковенко от местния клон на украинската гранична служба първите 5 километра вече са готови. Дълбае се денонощно; съоръжението „расте“ средно с по 2,5 километра на седмица.

Официална цел на инженерните работи е „да се възпрепятства придвижването на тежка техника и контрабандни товари“ от Приднестровската Молдовска република (ПМР) – Украйна се страхува според нейни чиновници разквартированите в Приднестровието руски войски да не нахлуят в стратегически важната Одеска област. Но руският контингент в непризнатата република наброява заедно с миротворците едва 1400 души. Трудно е да си представим, че ще нападне Одеса: както личи от конфронтацията в Донбас, той едва ли е заплаха за Украйна дори с оглед запасите от съветски оръжия, складирани край Тираспол. Граничният ров изглежда е по-скоро част от комплексните усилия на Запада да ликвидира държавността на проруския ексклав. Както сочат и цял куп други факти.

На 25 юли Сенатът на САЩ подкрепи с резолюция Ес Ар 500 териториалната цялост на Молдова и осъди натиска на Русия върху Кишинев. Аналогична резолюция прие по-рано външнополитическата комисия в Камарата на представителите. Документът приканва Москва „да се въздържи от икономически натиск върху Кишинев“, да спре подкрепата за „сепаратистките движения на молдовска територия“ и „да изпълнява поетите ангажименти за изтегляне на войски и въоръжения от международно признатата територия на Република Молдова“. Резолюцията съдържа и призив към властите в Приднестровието – да подновят преговорите за политическо уреждане на конфликта „при зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Република Молдова“.

Призиви, незаслужаващи внимание – ако в Молдова не бяха се появили 80 специалисти от Пентагона. Както съобщи Молднюз, цитирайки свои източници в министерството на отбраната, американците преценяват състоянието на военната техника и оръжията на молдовската армия, определят нуждите й от допълнителни доставки на „материали“, опознават военната и гражданската инфраструктура в страната. Освен това „американските специалисти водят практически занятия с военнослужещи, включително от специалните сили, като тренират бойни действия в градски условия и мерки за сигурност срещу терористични и протестни акции. Инструкторите от САЩ проверяват и готовността на обектите от гражданската отбрана“, разказа източник на агенцията. С други думи, мисията готви Молдова за война.
Молднюз напомня, че под ръководството на помощник-държавния секретар Виктория Нюланд Държавният департамент активизира в началото на годината дейността си по молдовското направление в рамките на програмата за евроатлантическо и европейско сътрудничество на Балканите. Списъкът с приоритетни задачи включва превъоръжаване и реформи в молдовската армия, изтегляне на руския миротворчески контингент, замяна на тези сили с международна мисия.

Украинският изкоп по приднестровската граница на пръв поглед няма нищо общо – Украйна изглежда прави опит да се огради от бъдещата зона на военни действия в Приднестровието, за каквито САЩ готвят молдовците. Според кишиневския източник на Молднюз обаче Украйна и Молдова действат съгласувано в рамките на една и съща американска програма. Според източника от молдовското министерство на отбраната мисията, поверена на Нюланд, включва например укрепване на боеспособността на украинската армия в Одеса и създаване на транспортен коридор Одеса-Рени-Джурджулещ-Унгени за прехвърляне на военни части и техника от Одеса в Молдова.

Не се уточнява за чии подразделения става дума (теоретично в одеското пристанище може да бъдат прехвърлени транспортни кораби и десант от коя да е страна), но е очевидно, че Украйна и Молдова ще разбиват съвместно държавността на ПМР.

Трасето Одеса-Рени-Джурджулещ-Унгени е впрочем единственият възможен маршрут за настъпление на руски войски, ако Москва реши открито да се включи в бойните действия в Украйна и да се притече на помощ на ПМР. Инцидентът със самолета на Дмитрий Рогозин – специален пратеник на руския президент за Приднестровието, принуден от украински диспечери да кацне в Кишинев, показа за пореден път, че между Русия и непризнатата република просто няма други коридори. Киев и Вашингтон го бяха схванали от самото начало – тъкмо затова през март изникнаха противодесантни заграждения по плажовете в Одеса, безпрецедентно жестоко бе смазан одеският Антимайдан, Одеса фактически беше преподчинена на днепропетровския губернатор – олигарха Игор Коломойски и му бе уредена среща в този град с въпросната Виктория Нюланд (дотогава американски служители от това ниво посещаваха само столицата на Украйна).

Военни експерти от Русия потвърждават, че един бързият сухопътен марш на руската армия от Донбас и Крим до Одеса (с какъвто плашеше тази пролет Киев Михаил Саакашвили като съветник на президента Порошенко) в момента е нещо невъзможно. Започнат ли Кишинев и Киев операция за „връщане на Приднестровието в конституционното поле на Република Молдова“, днес – когато украинската армия е мобилизирана, Русия ще може да подпомогне ПМР, само ако си пробие път откъм морето, откъм Одеса, с подкрепа от авиация и група кораби. Всъщност и този сценарий има минуси, та нали остатъците от украинския военноморски флот са събрани тъкмо в Одеса. Освен това – явнно пак в рамките на „плана Нюланд“, в района постоянно дежурят бойни кораби на САЩ и НАТО.

На този фон военната групировка на Русия в Крим бързо се засилва. От 90-милиардната федерална целева програма за развитие на кримските бази на руския Черноморски флот 40 милиарда са усвоени предсрочно. Създаден е и действа нов център за материално-техническо обслужване, подсигуряващ военноморските сили, морската авиация и бреговите войски с всичко необходимо при бойни действия. Формиран е и действа нов полк за радиационна, химическа и биологическа защита. От юни носи бойно дежурство нов артилерийски полк от бреговата отбрана с противотанкови комплекси „Хризантема“, 152-милиметрови гаубици „Мста-С“ и реактивни системи „Торнадо-Г“. През август на кримския полигон „Ангарски“ са насрочени маневри на новите брегови структури и сили от флота с бойни стрелби.

Милитаризацията на Крим естествено не е задължително свързана с положението около ПМР – в крайна сметка, Русия безуспешно искаше от Украйна разрешение да модернизира Черноморския си флот още от края на 90-те. При всяко положение обаче напрегнатият мир в Приднестровието днес е доста крехък. /БТА/ /Андрей Шарков/