Консерваторите избират между по-, по-, най- за ЕП

| от |

maria-stoyanovaМария Стоянова, анализатор, дългогодишен кореспондент в Централна и Западна Европа, агенция Фокус

Европейските избори вече навлизат във фаза на нагорящаване, въпреки че, според нашите стандарти, има още доста време до 25 май. Двама водещи политици от Стария континент обявиха готовност да оглавят листата на консерваторите.

Първи Жан-Клод Юнкер, който в продължение на 20 години беше премиер на Люксембург и се утвърди като принципен, но и безкомпромисен шеф на еврогрупата /обединението на страните, които ползват единната европейска валута/, заяви още преди Коледа готовност да води листата на предстоящия вот. Във вторник тази седмица се предложи и Мишел Барние, Еврокомисарят по въпросите на вътрешния пазар и услугите.

Европейската народна партия /ЕНП/, в която офциално членуват и българските формации ГЕРБ, ДСБ, СДС, ДП, БЗНС-НС, съставя най-силната група в Европейския парламент. В началото на март в Дъблин ЕНП на конгрес официално ще избере своя кандидат. Борба за първото място не е желателна. Водачът на листата трябва да е приемлив най-вече за консерваторите-премиери Дейвид Камерън /Великобритания/, Мариано Рахой /Испания/ и Фредерик Райнфелд /Швеция/ с посредничеството на новия председател на ЕНП французинът Жозеф Дол.

Последната дума обаче ще има германският канцлер Ангела Меркел. За нея на първо място е важно консерваторите да извадят силни кандидатури за националните си листи. За своята, тя се е спряла на млад и симпатичен водач – бившият премиер на Долна Саксония Дейвид Макалистър. Той освен германско има и британско гражданство, което го прави най-точният човек за Европейския парламент.

И ако вътре в Германия Меркел вече е взела решение, то за ЕНП въпросът все още е открит. Консерваторите търсят фигура, която не само да конкурира Мартин Шулц, водач на социалистите, но и да се противопостави на антиевропейските сили. Целта е търсеният сега топ-кандидат след изборите да заеме поста на председател на Европейската комисия или да оглави Европейския съвет.

За Юнкер и Меркел отдавна се знае, че нямат топъл контакт по между си. От по-близкото обкръжение на канцлера се чува, че «той излючително й лази по нервите». Бившият люксембургски премиер обаче има много привърженици, както в Германия, така и в Европа. Критици също. Един от тях е Йерун Дийселблум, холандски финансов министър и наследник на Юнкер като шеф на еврозоната. В едно тв-предаване неотдавна Дийселблум изложи предшественика си с разкритието: «Той беше тежък пушач и пияч.» Публиката в студиото реагира със смях, а Юнкер после се обясняваше, че няма проблем с алкохола.

С големи шансове за водачество на листата са и консерваторите-премиери от Полша и Ирландия. Първият, Доналд Туск, отдавна е заявил съгласието си пред Ангела Меркел да се впусне в голямото състезание. В негова полза говори фактът, че на високия пост ще олицетворява успешната интеграция на източната част на Европа. Освен това той е първият преизбран премиер в страна от бившия соц-лагер. Към това се прибавят и отличните икономически показатели на държавата му. Неговият минус обаче е липсата му на чар и излъчване. Ирландецът Енда Кени е известен като човек, който не се плаши от трудности. Негова е заслугата, че странатата му първа излезе от тежката евро-криза. Затова кандидатурата му може да се разглежда като сигнал за оттласкване от проблемите.
Консерваторите имат да избор между по-, по- и най-.

 

 
 

Най-романтичният жест за съвременните жени е храната за вкъщи

| от |

Мъже, ако искате да спечелите сърцето на дамата, забравете розите и шоколада. Оказва се, че в представите на съвременните жени най-романтичният жест е да получат храна за вкъщи, пише в. „Дейли стар“, позовавайки се на резултатите от проучване, направено във Великобритания.

За никого не е тайна, че представителките на нежния пол обичат да бъдат обсипвани с внимание – до такава степен, че близо две трети от тях биха изневерили на партньора си, ако се почувстват пренебрегнати от него.

Същевременно според британците галантността изглежда е мъртва – внушителните 90 процента от тях смятат, че партньорите им не са романтични.

За да установи каква все пак е съвременната представа за романтичен жест, сайтът Ваучър коудс про е направил допитване сред 1241 дами. Водещият отговор е изненадал авторите на проучването. Съдейки по него, пътят към сърцето на модерната жена минава през стомаха – 27 процента от участничките в анкетата са отговорили, че мъжът може да ги спечели, ако им поднесе храна за вкъщи.

Като потвърждение на това, че съвременните дами нехаят за големи жестове идват и следващите два отговора. Гледането на телевизия у дома, посочено от 23 процента от анкетираните жени, е второто най-популярно романтично нещо, което могат да правят партньорите заедно. На трето място с 15 процента е дългата разходка.

Класическите романтични жестове – букет и вечеря в изискат ресторант, съвременните жени поставят едва на четвърто и пето място, съответно с 13 процента и 11 процента.

Внушителните 90 процента от участничките в допитването признават, че за да се прояви като романтик, партньорът им не трябва да пести средства.

„В наши дни според някои хора романтичните жестове са евтини и смешни. Други обаче не могат без тях. Изненадващото обаче е, че според мнозинството дами романтиката има паричен израз, при положение, че част от жестовете, които смятат за най-галантни, са напълно безплатни“, казва говорителят на Ваучър коудс про Джордж Чарлс.

 
 

Как да подобрим качеството на съня си

| от |

Експерт по фън шуй съветва да покрием огледалото в спалнята си или да го премахнем, за да се радваме на по-здрав сън, съобщи в. „Дейли мирър“.

Аманда Гиби Питърс е консултант по фън шуй в Далас, щата Тексас. Тя съветва хората с проблеми при заспиване да изпробват този малък трик в обзавеждането на стаята. Според нея огледалата са много вредни за съня и затова е добре да ги заместим с голяма картина или друг вид декорация.

Ако не можете да живеете без огледало в спалнята си, то поне го окачете на стена, която не е срещу леглото, съветва Питърс.

Според принципите на фън шуй съществува силна връзка между огледалата и лошата енергия, като те я отразяват и не позволяват на човека, лежащ в посоката на разпространението й, да заспи.

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.