Коледни шоколадови звезди

| от |

Повечето от вас познават Аделина Марини като журналист и създател на сайта http://www.euinside.eu/. И ако горещо препоръчваме статиите, анализите и интервютата на европейска тематика, днес решихме да покажем ‘сладката страна на нещата’, защото обичаме нестандартните гледни точки. И тъй като до Коледа остават по-малко от 10 дни, време е Аделина Марини да обяви Коледата за открита.

Нищо не прави Коледата по-Коледа от това да имаш деца. Те са тези, които вярват в чудеса, магия и виждат вълшебства там, където ние възрастните обикновено виждаме само работа и загуба на време. Затова и Коледата ми е любимото време, когато се сещам, че все още не съм пораснала и искам да мога да виждам вълшебства, магия и чудеса всеки ден. Или поне на Коледа. Едно от нещата, които правят Коледата специална и очакването голямо, са сладките. В католическата култура адвентът е съпроводен с много сладости, а не с тежък пост, както е при православните християни, за които мъката и себепоглъщането са основна ценност. Всички добре знаем за адвент-календара, при който се полага малко шоколадче за всеки ден от декември до Коледа, когато ще дойде Голямото нещо.

По купища семейни и житейски обстоятелства католическият подход ми е много близък. Затова и коледното дърво се украсява на 1 декември или уикендът преди него. Цялата къща се украсява постепенно след това, за да може да има по нещо ново до Коледа, че да не „омръзва“ и да не се превръща в част от интериора. Това е много важно. Второто важно е да имате под ръка голям рецептурник, за да може всеки уикенд до Рождеството да правите различни сладки и по този начин да поддържате адреналина на децата, на дома си, а и на себе си. Все пак това е времето, когато забравяме за диетите и опъващите ни се дрехи.

1469971_3680723754041_1715229832_n

 

Интернет е чудесно място за намиране на рецепти, но отнема много време да изберете какво точно търсите. Преди няколко години на бензиностанция някъде в Германия попаднах на книжка с традиционни рецепти за коледни сладки. Цели 100 на брой (СТО), придружени от чудесни снимки и обяснения за тънкостите при работата с шоколад, обикновено тесто, ядки и прочие. Вече няколко години работя по рецептите в тази книжка и трябва да отбележа, че е по немски прецизна. С други думи, ако спазвате точно дозите и продуктите, ще се получи точно това, което виждате на снимката. Та, от всички рецепти, които досега пробвах, повечето се приеха добре от взискателната „публика“, която вече не е никак малка, но все така по детски „адвентска“. Но любимите им сладки са шоколадовите дюлеви звезди. Те са и най-пипкави от всички, които съм правила досега, но пък суматохата около приготовлението е очарователна и лекува всякаква умора.

Та за тях са ви нужни следните продукти: 150 гр. пудра захар, 200 гр. брашно, 50 гр. царевично нишесте (царевично брашно става също), 50 гр. какао на прах, 3 яйчени жълтъка, 200 гр. студено масло, 125 гр. дюлево желе (или пелте, както е познато в България), 1 ч.л. лимонов сок или кайсиева есенция (не я препоръчвам), пудра захар за украса, брашно за омесването.

1461802_3680724034048_1918790931_n

Върху работния плот пресявате брашното, слагате пудрата захар, нишестето (брашното), какаото, омесвате ги хубаво и правите в средата кладенче. Тук в Хърватия имаме няколко вида брашно и да ви кажа още не съм разучила всички, но основните два вида са „остро“ и „меко“. В тази рецепта няма пояснение, защото в Германия не правят голяма разлика, но в случай, че правите, да ви кажа, че за тези сладки за предпочитане е „мекото“ брашно, което според мен отговаря на най-обикновеното тип 500. В кладенчето слагате яйцата и нарязаното на парченца студено масло. Много е важно да е току-що извадено от хладилника. Омесвате всичко това, като ще усетите по време на месенето, че от топлите ви ръце маслото започва да омеква и да слепва всички останали продукти. Съветвам ви да внимавате с ръсенето на още брашно за омесването, защото може да направите тестото доста по-твърдо, а това ще направи бисквитките ронливи. Най-добре е да не добавяте още, след като тестото „изконсумира“ всичкото брашно. Маслото ще е размекнало достатъчно, за да не ви полепва тесто по плота или съда, в който месите. Но това ще си го усетите сами. Като получите хомогенна, кафява и вече мазничка топка, я размачкайте с ръце като за питка, увийте я в свежо фолио и оставете тестото за около половин час в хладилника да стегне.

1504035_3680723954046_742794122_n

През това време включете фурната на 160 градуса, пригответе си тавата с хартия за печене (ще ви трябват 2 тави) и си извадете формичките за рязане. Това е нещото, което дечурлигата най-много обичат. Като ви изтече времето, извадете тестото и го разточете с точилка, която е хубаво да наръсите добре с брашно, за да не ви залепва тестото. Отдолу на плота също наръсете малко брашно. Разточете до дебелина 3 мм или както сами прецените след първия път. Не е хубаво да са много дебели звездите, защото все пак трябва да ги разглеждате като двойни, тъй като ще ги лепим с пелтето. Половината от звездите трябва да имат дупка в средата, ако имате с по-малка формичка на звезда, а може и с кръгче. Каквото имате под ръка. Вече продават най-различни формички, така че, може да си ги направите „по учебник“ за разкош. Нареждате ги в тавата и печете около 12 минути.

След това вадите, охлаждате (може на балкона) и слепвате с пелтето. Пелтето по принцип си го правя сама, понеже много обичам, но ако нямате, може да ползвате всякакво друго сладко по ваш вкус. В рецептата препоръчват пелтето да се разреди с лимоновия сок, за да стане годно за мазане, че иначе е по-твърдичко. Слагате върху звездите, слепвате с близначките с дупката, които предварително сте наръсили с пудра захар, и подреждате в съда, в който искате да ви стоят и да ви красят. Важно е да наръсите звездите с дупката отделно, защото иначе ще ви скрият дупката с желето и така се губи естетическия ефект от цялата работа. У нас тези сладки не успяват твърде дълго да красят дома или да разнасят ухание, защото изчезват за секунди, но поне може да се снимате с тях. Успех с първия опит и с пожелание за добре дочакана Коледа.

1486803_3680724274054_1447395905_n

 
 

Бивша готвачка на Гуинет Полтроу разкри, че тя „не яде нищо“

| от |

Актрисата и лайфстайл гуру Гуинет Полтроу е смайващо слаба, но начинът, по който поддържа елегантната си фигура, никак не е за подражание. Бивша нейна готвачка разкри тайната й – тя практически „не яде нищо“, съобщи Контактмюзик.

Същият режим е спазвал и фронтменът на „Колдплей“ Крис Мартин, бивш съпруг на Гуинет Полтроу, когато шеф-готвачът Кейт Макълун е работила за суперзвездите. Тя се е грижела за храната им през 2008 г., по времето на снимките на първия филм „Железният човек“.

Кейт Макълун разкри изключителните ограничения, които звездите непрекъснато са си налагали. Когато личният асистент на двойката й ги съобщил първоначално, тя била шокирана. С такива продукти не можела да сготви нищо прилично.
„Те не ядяха нищо. Много са стриктни. Избягваха всякакви захари, всичко сладко, без млечни продукти, само зеленчуци“ – разказа Кейт Макълун.

За да има храната някакъв вкус, Кейт Макълун решила тайно да добавя забранени съставки. Семейството веднага започнало да хвали гозбите й.

„Така е като ядеш само трева“, коментира Кейт Макълун.

Лайфстайл сайтът на Гуинет Полтроу редовно предизвиква критики. Актрисата обаче настоява, че те са неоснователни и са базирани не на факти, а на предположения.

 
 

109 години!

| от |

България празнува 109 години от независимостта си. Тя е обявена на 22 септември 1908 година от цар Фердинанд. Той прочита Манифеста в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в град Търново.

След провъзгласяването й България започва да се нарича царство, а владетелят й – цар.

Обявяването на независимостта на България е акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, която е наложена от Берлинския договор.

Денят на независимостта е обявен за официален празник на 10 септември 1998 година.

За обявяването на независимостта спомага това че Австро-Унгария се готвела да наруши Берлинския договор като анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина.

Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф да съгласуват действията си.

Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта. Отслужва се и молебен за благоденствието на българската държава.

След това министър-председателят Малинов прочита отново Манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

 
 

Най-добрите цитати за забранените книги

| от |

Всички имат право на свобода на мнение и изразяване. Или поне така се твърди в Декларацията за човешките права на ООН. Това право включва свобода на мнение, както и това да се търси и получава информация и идеи през всякакви медии и без ограничения.

Тези ограничения днес се тестват повече от всякога, а думите, които използваме се променят така, че да включват (или изключват) нови значения. 

Наближава Седмицата на забранените книги и затова е добре да си спомним какво всъщност правим, когато цензурираме. Тогава не само ограничаваме настоящето, но и извършваме престъпление срещу свободата на миналото.

В галерията ни ще намерите няколко цитата от невероятни автори, които коментират свободата на словото и цензурата. Разбира се, бихме се радвали да изразите мнението си за тях. Това все пак е ваше право.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.