Кой воюва в Източна Украйна?

| от |

Експерти от фондация „Наука и политика“ в Берлин анализират военните аспекти на конфликта в Източна Украйна и проблемите пред участниците в бойните действия, пише Дойче веле.

Германската фондация „Наука и политика“ публикува изследване, посветено на военните аспекти на конфликта в Източна Украйна. Експертите на фондацията са анализирали хода на започналата на 15 април антитерористична операция и ролята на страните в бойните действия.

Асиметричен противник

В изследването четем, че Киев воюва срещу „асиметричен противник, който систематично използва цивилното население за собствени цели“. Експертите от фондация „Наука и политика“ изчисляват, че на страната на сепаратистите се бият около 15 000 души. Част от бойците, които се сражават на страната на сепаратистите, са местни жители, застъпващи се за повече автономия или за присъединяване към Русия. Сред тях има и сътрудници на тайните служби, поддръжници на бившия президент Виктор Янукович. След свалянето на режима те са били лишени от власт и източници на доходи, подчертават експертите от фондация „Наука и политика“. Друга част от сепаратистите са доброволци и наемници, дошли в региона на бойните действия през руско-украинската граница.

„Наред с етническите руснаци и казаците, сред тях има и представители на други националности – чеченци, осетинци и арменци“, пишат експертите Маргарете Клайн и Кристиан Пестер. Те воюват на страната на сепаратистите, подтикнати от финансови и идеологически съображения или от чист авантюризъм. Не са вътрешно обединени и не срещат широка подкрепа сред местното население, въпреки числеността си и доброто въоръжение. Фондацията публикува анкета, според която мнозинството местни жители са отрицателно настроени към новата власт в Киев, но същевременно са против войната и отделянето от Украйна. Това обяснява и трудностите на сепаратистите да вербуват повече бойци сред местното население, твърдят експертите.

На кого разчита Киев?

Пъстра картина представляват и бойците, които участват в антитерористичната операция. Анализаторите на фондация „Наука и политика“ обръщат внимание на редовната украинска армия, която за разлика от руската, не е модернизирана и числеността й е намалена от 450 000 на 130 000 души. Над половината бойци в украинската армия са новобранци, които не горят от желание да участват в бойни действия. Експертите твърдят, че боеспособната част от украинските сили са военно-десантните сили и специалните подразделения.

В антитерористичната операция участват и сътрудници на службата за безопасност на Украйна (СБУ). Ключова рола в операцията играят специалните подразделения за борба с тероризма и вътрешното разузнаване. Анализаторите на фондация „Наука и политика“ отбелязват, че в СБУ служат около 30 000 офицери. Тяхната численост надвишава шест пъти числеността на двете най-големи британски тайни служби за вътрешно и външно разузнаване. Експертите отбелязват и участието на украинската гранична охрана, която би трябвало да ограничава притока на доброволци и наемници през границата. В гранични войски служат също така новобранци и административни сътрудници. „Те са лошо платени и по тази причина отделни граничари пропускат през границата военна техника и бойци от Русия срещу заплащане“, пишат експертите на фондацията.

По данни на фондацията, разформированите и преименувани в „Национална гвардия“ вътрешни войски не участват пряко в бойните действия. Задачата на националната гвардия е да охранява инфраструктурните обекти и контролно-пропускателните пунктове. А въоръжените подразделения на министерството за извънредни ситуации (МЧС) действат в тила, където обезвреждат мини и неизбухнали снаряди и възстановяват електро- и водоснабдяването.

Частните армии

Специален раздел в изследването е посветен на различните военизирани проукраински формирования, които не са под непосредственото командване на антитерористичната операция. Анализаторите ги делят условно на три групи. Към първата група те класифицират подразделенията на активисти от Майдан, в това число „Десен сектор“ и други радикални групировки. Втората група са т. нар. „частни армии“. Сред тях изпъква батальонът „Донбас“, в който са преминали бивши военнослужещи от украинската армия. Към третата група анализаторите причисляват подразделенията, създадени и финансирани от местните олигарси, в частност батальоните на Игор Коломойски.

Корупция и лоялност

Експертите се спират и на основните проблеми на украинската армия. Те изтъкват лошото оборудване и липсата на средства. 1,8 милиарда евро е бил военният бюджет на Украйна за 2013 година. Числеността на руската армия е значително по-висока, а военният й бюджет е 25 пъти по-голям. Друг сериозен проблем е „системната корупция на всички нива“. Голяма част от и без това скромните военни разходи потъват неизвестно къде. И накрая проблемът с лоялността. Анализаторите припомнят, че в началото на конфликта много сътрудници на украинските органи за безопасност са преминали на страната на сепаратистите. Много фактори подкопават лоялността към Киев, твърдят експертите. Сред тях те споменават етническия произход, наличието на роднини в Русия, стари връзки от времето на Янукович или зависимостта от едни или други олигарси.

В заключение експертите от фондация „Наука и политика“ се застъпват за изпращане на международна умиротворителна мисия в Източна Украйна, за разделяне, демобилизиране на воюващите страни и интеграцията им в гражданското общество. „Участието на Германия и други държави в подобна мисия, може да се разглежда само на базата на съответен мандат и подкрепата от страна на Украйна и Русия“, пишат Маргарете Клайн и Кристиан Пестер от берлинската фондация „Наука и политика“.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Най-зле облечените на наградите Emmy 2017

| от |

На тазгодишните награди Emmy имаше страхотни тоалети. И дамите, и господата се представиха страхотно!

Не всички обаче. Почти всички, но не всички. 

Някои от звездите рискуваха, стреляха, но удариха греда, удариха на камък, а някои направо удариха гредата с камък.

Първоначално не искахме да засягаме темата, за да не ни се обиди Хайди Клум, когато прочете. Но очевидно издържахме само 2 дни. Просто не може така!

Заповядайте някои от нашите мнения за някои от тоалетите, минали по червения килим на наградите Emmy 2017.

 
 

Няколко задължителни удобства – защото наистина имаме нужда

| от |

Хората се занимаваме с тонове глупости ежедневно. В магазина няма, каквото ни трябва, някой ни говори неща, които не ни интересуват, нещо се чупи, нещо се бави, някой закъснява… тонове! Затова трябва да сме психически здрави и да минимизираме по всякакви начини досадата на ежедневието си. Има предмети, с които можем да се обградим, които ще направят ежедневието ни моментално по-приятно.

Чукът, например, е прекрасен предмет. Много дзен, много фън шуи. Повече фън, отколкото шуи. Мултифункционален, става за лява и за дясна ръка, можеш да отвориш бира с него. Можеш да отвориш и още много различни неща с него. Прекрасна технология! Служи както да поддържа тонуса, така и да образова околните.

Тримерът е друга необходима вещ. В банята обикновено не се случват интересни неща. Там влизаш за досадни процедури, които трябва да извършиш не за да добиеш позитиви, а за да не търпиш негативи. Тримерът за тяло определено е за предпочитане в такива моменти. Печели ти време, дава ти каквото искаш бързо, а и е готин предмет. Алтернативата е самобръсначка и ножица, което е все едно да носиш телефон и калкулатор по отделно.

Хубави чаршафи. И въобще ако „моят дом е моята крепост“, то тронът определено е леглото. Няма нищо по-хубаво от това да излезеш от банята и да си легнеш в чисти, бели чашрафи. Сънят винаги е добра инвестиция, а спалното бельо е нещо, заради което си струва „любимото“ ни обикаляне по магазините.

Кафе машината е истинската машина на времето! Само трябва да си избереш някоя читава, за да не си като динозавър цял ден – никакъв да те няма. Когато я включиш, щракването на копчето трябва да те кара да се чувстваш като Вин Дизел, който пуска NOS на Камарото. Едновременно развълнуван, леко уплашен и много богат.

И Колелото като тримера съкращава досадни неща. Някои хора мислят, че велосипедът е играчка, но това е все едно да наречеш войната сбиване или птичия грип кихавица. Това са същите хора, които ви казват „А, спокойно, то само си играе“, докато кучето им се отделичава с крака ви. Колелото е сериозен инструмент, апарат и механизъм, с който ще избегнете задръствания – както пътни, така и артериални. Съответно ще си спестите нерви, които да инвестирате в някоя от хилядите досадни неща всеки ден. Днес, надяваме се, те станаха по-малко.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.