Кой помни „Здрач“?

| от |

 Една сутрин в началото на 2000 година домакинята и майка на три деца Стефани Майер се събужда от ярък и ясен сън – тя сънува Едуард Кълън – 104-годишен вампир, който се влюбва в невзрачното обикновено момиче на име Бела, която наскоро е пристигнала в мрачния град, където той живее със семейството си. Бела е човек, който Едуард повече от всичко иска да ухапе, но не го прави, а напротив – жени се за нея.

Сънят е толкова ярък, че Майер зарязва всичко и го записва. И това е само началото.

От този сън по-късно се раждат четири книги за любовната история на Бела и Едуард, а хиляди тийнейджъри и жени по света полудяват по книгите, впоследствие превърнати във филми. Майер , от майка и домакиня, се превръща в най-продавания автор в Америка за 2008-а и 2009 година.

Тази година сагата „Здрач“ навършва 10 години от първото си издаване и по този повод само преди ден Стефани Майер обяви, че пуска на пазара нова книга от вселената на „Здрач“. Книгата носи името “Life and Death: Twilight Reimagined, като разказва почти същата история, но този път с обърнати полове – Бела е момче, а Едуард – момиче. 

1

 

Новината беше съобщена във вторник сутринта, когато Стефани Майер гостува в американското сутрешно шоу Good Morning America, където беше представен и самият роман. Всичко това се случва по повод годишнината на четирилогията. Само преди няколко месеца Майер съобщи, че подготвя нещо интересно и специално, за да отбележи 10-те години от издаването на „Здрач“ и много хора се надяваха това всъщност да е довършването на петия й роман от сагата – „Midnight Sun“, който разказва историята на Бела и Едуард, но от гледната точка на вампира. „Съжалявам, но това няма да се случи“, беше казала писателката преди време и това важи и до днес.

Част от „Midnight Sun“ е публикуван в блога на Майер и очевидно повече от това няма как да се очаква. За разлика от нея, Е.Л. Джеймс, чийто успешен роман „Петдесет нюанса сиво“ е вдъхновен именно от „Здрач“, постъпи по-находчиво и пусна книгата си „Грей“, която общо взето повтаря първата част на еротичната й трилогия, но от гледната точна на мистър Грей. Успешен маркетинг, но не и толкова писателски ход, след който Джеймс беше оплюта от медиите и част от феновете, че просто е преиздала стария си роман, като е вмъкнала в него плоски и скучни коментари от господин Грей, който звучи по-скоро като съвременна американска батка, отколкото като сексапилен мултимилионер със страст към BDSM секса. Както по-късно Vogue.com написаха: „Проверихме какво има в главата на господин Грей и там е абсолютно празно“.

Преди да напише „Здрач“, самата Стефани Майер признава, че никога не е писала и не е вярвала, че може да стане писател. Но след раждането на първия й син тази идея се появява за кратко, но тя така и не я осъществява. Някои хора и критици твърдят, че именно липсата на опит и богат език говорят толкова лошо за книгите на Майер. Това обаче не спира четирилогията през 2011-а, година след като излиза и последната част – „Зазоряване“, романите са продали общо 120 милиона копия в цял свят и са преведени на 38 езика.

Преди да стане писател, Стефани Майер всъщност работи за кратко като рецепционист, тъй като се жени за съпруга си на 21 години, като двамата се познават от 4-годишни. „В началото мислех да уча право, защото да, обичах литературата, но не съм вярвала сериозно, че мога да бъда писател. Когато родих синовете си и се омъжих обаче, установих, че искам да бъда домакиня и майка.“  И Стефани Майер е точно такава дълги години. В момента обаче е милионер, който може да си позволи да не работи и една минута повече в живота си. Въпреки това след финала на сага „Здрач“ и излизането на четири книги, тя пише още еди кратък роман за вселената на измислените от нея вампири – „Краткият втори живот на Бри Танър“ и един голям роман – „Скитница“. Вторият, макар намиран от много за пъти по-добър и изпипан от „Здрач“, така и не получава нужното внимание.

През 2007-а, когато истерията по романите е нараснала, точно е излязла третата книга, една филмова компания купува правата за романите на Майер с идеята да филмира само първата книга и ако продукцията пожъне някакъв успех, то да направи и останалите. Едва ли някой е очаквал истерията, която последва. Особено Робърт Патинсън и Кристен Стюарт, които изиграха главните роли. И двамата, за разлика от повечето актьори станали участници в нещо толкова популярно, успяха някак успешно да се измъкнат от амплоата на Бела и Едуард. Въпреки истерията, въпреки връзката си, въпреки феновете.

Последният роман от четирилогията излиза на пазара малко преди премиерата на първия филм и голямата истерия започва.

Стефани Майер не крие, че не е опитен писател и след съня си, решавайки да напише историята на любимия й вампир и неговото момиче, черпи вдъхновение от любимите си романи. Самата тя казва, че „Здрач“ е вдъхновен от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Това важи и за останалите части на сагата – „Новолуние“ е инспирирана от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, третата част „Затъмнение“ – от „Брулени хълмове“ на Емили Бронте, а последната – „Зазоряване“ от „Сън в лятна нощ“. Майер не крие, че за вдъхновение са й послужили и книгите на Орсън Скот Кар и „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“.

Много писатели обвиняват домакинята в плоско писане, плитки сюжети и глупави персонажи, като най-чест обект на критиката им е самата Бела, която всички намират за досадна  и клиширана „дама в беда, която е прекалено фокусирана върху любовния си живот“. Но никой не може да отрече влиянието на Майер и нейния „Здрач“ като поп-културен феномен. Историята на Майер променя рязко фентъзи жанра с вампири и превръща кръвопийците от страшни, макар и сексапилни създания, в романтични бледи и тихи момчета и момичета.

Само за 10 години от издаването си досега, „Здрач“ е покорил много фенове и върна много хора в книжарниците. Сагата е повлияла за издаването на много и най-различни поджанрови истории и издания, както и адаптации, на историята. До колко те са стойностни всеки може да прецени сам за себе си.

През 2008-а Стефани Майер влиза в класацията на Time за „най-влиятелни хора на планетата“ и все още е някъде там, 10 години по-късно. За нейно съжаление тя не може да се мери с други автори от този жанр или с автори създали подобен тип феномени, каквато например е Дж. К. Роулинг, чийто романи, дори и различни от „Хари Потър“, са все така оценявани високо и жънат успехи.

И все пак, 10 години по-късно „Здрач“ все така вълнува много хора и набира все повече почитатели.

 
 

Почина Честър от „Linkin Park“

| от chronicle.bg |

Фронтменът на „Linkin Park“ Честър Бенингтън посегна на живота си.

Той се е самоубил чрез обесване днес в къщата си в Палос Вердас, Лос Анджелис.

Бенингтън е имал зависимост към алкохол и наркотици няколко пъти през живота си. Той имаше 6 деца от 2 брака.

 

Мир на праха му

 
 

Камбаната бие за Хемингуей

| от Дилян Ценов |

Руснаците имат Чехов, Толстой, Достоевски, британците имат Шекспир, Дикенс, Остин, французите имат Молиер, Мопасан, Саган. Американците имат Хемингуей! Автор толкова голям, че само той е достатъчен, за да бъде емблема на американската художествена литература.

Ърнест Хемингуей омагьосва. Той привлича и тегли към себе си, дори през фотографиите. Това явление няма име. Всеки го нарича по различен начин. Гений, талант, сияние… Каквото и да е то, едно е сигурно – обективът го улавя и образът свети дори от остарелите вече черно-бели снимки. Този огромен мъж, с грубовати черти и силна челюст не може да не събуди интерес у всеки. И същевременно цялата тази мъжка грубост влиза в силен конфликт с двете големи кафяви очи, побрали и видели толкова много неща за 61 години.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Животът на Хемингуей е една непрестанна борба. Битките, които води не свършват до последния му дъх. Всичко в този човек си противоречи. Най-голямото противоречие обаче е това, че това е мъж с душата на пеперуда и тялото на лъв. Онази пеперуда, която е толкова ефирна и усеща дори най-малкия повей на вятъра. Тази, която никога не лети в правя линия, винаги се лута, каца върху някое красиво цвете (в случая жена) за да създаде илюзията, че ще остане върху него вечно, а после за миг отново отлита. На другия полюс е огромният хищен лъв, който живее като цар на Саваната. Лъвът, който ходи бавно по нагорещената земя, убива безскрупулно, и предпочита да умре като цар, отколкото да позволи нещо да не се случи както той иска. Точно такъв е най-великият американски писател. Груб отвън и деликатен отвътре.

Първата битка е тази с майка му. Грейс Хол Хемингуей е музикант по професия. Майка на 4 деца  и амбициозна до краен предел, тя задължава Хемингуей да стане музикант. Когато е дете, тя го облича като момиче, за да прилича на сестра си. Отношенията между тях завинаги ще останат крехки, а в бъдеще синът й дори ще я нарече „кучка“. Типично в негов стил. Рязък и лаконичен. Като книгите му.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Всичко в романите на Хемингуей е изтръскано от ненужното, остава само същественото. Онова, което ще придвижи историята напред, ще хвърли светлина върху героите и ще накара читателя да настръхне. Всичко е толкова реално, че дори днес, в XXI век, имаш чувството, че циганката Пилар от „За кого бие камбаната“ ще излезе от страниците и ще насочи пушката си към теб. Мъжете са груби, водят войни, убиват се като кръвожадни зверове и са безскрупулни. Живеят като за последно, независимо дали убиват или правят любов. Също като създателя си, Робърт Джордан от „За кого бие камбаната“ преминава през крайности, за да докаже накрая, че никой мъж не е толкова силен. Че слабости има всеки, и че дори най-едрият и най-силният може да изчезне и да се погуби в собствената си вселена. Защото когато мъжът намери своята Мария, борбата престава да има значение.

Животът на Ърнест Хемингуей е един безкраен празник точно като заглавието на неговия автобиографичен роман, превърнал се в шедьовър. Геният на американската литература така и не завършва колеж. Започва кариерата си като журналист във вестник. Никога не се разделя с бурния си нрав. Иска да бъде част от въртележката, която върти света. През второто десетилетие на ХХ век тази въртележка е Втората световна война. Не го приемат в армията заради проблем с едното око, но успява да стане шофьор на линейка и за първи път среща ужаса, който години по-късно ще се отрази на страниците на „За кого бие камбаната“ и „Сбогом на оръжията“. Ранен е почти смъртоносно в крака, но след тежка операция се възстановява.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Приключенията в живота му следват едно след друго. След войната започва най-романтичният период в живота му. През 1921 г. със съпругата му, Хадли Ричардсън, се местят от Чикаго в Париж. Градът, който е в разцвета си през 20-те години, обещава на всяка бедна двойка само мизерия, несигурност, алкохол, бохемски живот… и любов. Хемингуей пише разкази и двамата живеят ден за ден. Тук се запознава със своите ментори Езра Паунд и Гертруд Стайн и заформя приятелство със Скот Фицджералд. След години бурният му нрав ще доведе дотам, че ще се скара с всички тях. Но през 20-те години животът е само „Безкраен празник“.

Слънцето в литературната му кариера изгрява през 1926 г. с публикуването на романа „И изгрява слънце“. Талантът на писателя е признат и следват десетилетия, в които той не спира да пътува и да пише. Изключение прави десетгодишната творческа пауза, но накрая, през 1952 г.,  е публикуван „Старецът и морето“. Книгата му донася Нобелова награда за литература.

Истината е, че този автор няма най-добра книга. Всичко от „И изгрява слънце“ до романите му издадени след смъртта му е най-добро. Всичко свети по своя уникален начин. „Безкраен празник“ например говори за лудостта на младостта и вярата, че морето наистина е до колене, „За кого бие камбаната“ е разказ за каузата на бореца и любовта, „Старецът и морето“ е борбата за оцеляване и приятелството… Геният живее навсякъде между хилядите изписани страници, написани на крак и редактирани с часове, докато бъдат намерени верните думи.

Ърнест Хемингуей
Getty Images

Битката със себе си. Вечната, най-важна, най-трудна и непрестанна – това е битката на Ърнест Хемингуей. Кой знае къде започва тя? Кой знае каква е причината за 61-годишната война в душата на писателя. Едва ли и той самият е знаел. Можем ли да кажем дори , че я е загубил? На 2 юли 1961г. Хемингуей се самоубива с любимата си пушка – „Винченцо Бернардели“. Това е краят на неговата борба, но дали е загуба?

Както пише Е.Е.Шмит в чудесния си роман „Оскар и розовата дама“, „Болестта е като смъртта – тя не е наказание, тя е факт.“ Самоубийството на Хемингуей е факт – физическият край на една личност, живяла бурен бохемски живот, опитала от всички сладости и гадости, които може да поднесе животът.

Трябва ли изобщо да има загуби и победи? Може би за Папа трябва. За всички хора на литературата обаче със сигурност е по-важно, че животът, благодарение на литературния му талант, е един безкраен празник, в който и слънце изгрява, и всички казваме сбогом на оръжията сред зелените хълмове на Африка, плачем и се смеем със „Старецът и морето“ и няма значение за кого бие камбаната. Защото тя бие за нас.

Благодарим ти, Папа!

 
 

7 знака, че ви изневеряват емоционално

| от chronicle.bg |

Какво правим, когато не можем да определим дали рязката промяна, която виждаме в партньора, се дължи на обикновена депресия или има нещо по-дълбоко? Напълно е възможно той/тя да ви е верен/вярна физически, но не и емоционално.

Значително по-трудно е да сложим определение на емоционалната изневяра, а от там – много по-трудно да кажем дали сме участници (преки или непреки) в такава. Дори когато сме с някого от много време, е много по-трудно да кажем дали това, което до вчера е било обикновено приятелство, днес не е нещо повече, без наше знание.

Ако все пак в дадена ситуация параноята заговори, добре е да се огледаме за следните 7 знака, че нашият човек може да мисли за някого другиго. (местоименията за условни – написаното се отнася и за двата пола)

Има промяна в сексуалния живот
Когато някой има емоционална връзка с някого, която все още не е преминала във физическа, е напълно възможно да има „положителна“ тенденция в сексуалния живот на двойката – така страстта към другия човек се освобождава в рамките на вече съществуващата връзка, твърдят американски психолози. И разбира се винаги съществува другата, далеч по-логична крайност – сексуалният живот да се влоши с изчезването на емоционалната привързаност.

Той се отдалечава и става безразличен
Ако партньорът ви получава каквото му е нужно в емоционален план, той все по-рядко обсъжда с вас това, което се случва в живота му. А когато все пак го прави, нещата приличат по-скоро на новините по телевизията, вместо на мелодраматичен сериал (което винаги е за предпочитане). Това е така, защото винаги насочваме енергията си към обекта, към когото сме най-привлечени. Ако пък започне да прекарва повече време с някого, отколкото с всички други от обкръжението си, това е сигурен знак, че е време да поговорите.

„Нови“ технологии
Ако в последно време ви пише по-рядко, прекарва прекалено много време в социалните мрежи, или просто е постоянно прикован за телефона си, това може да е индикация за нещо друго. Друг признак е, ако започне да дава прекалено много детайли за човека, с когото си комуникира… уж за да ви увери, че няма нищо нередно. А всъщност самият той съзнава вината си, знае как това ще ви се отрази и иска да облекчи както вас, така и себе си.

Отношението му към вас се е променило
Освен да ви отблъсква или изолира от детайли от живота си, е вероятно партньорът да започне все по-често да ви критикува. И то по отношение на неща, които никога досега не са представлявали проблем за него. Това е особено силна индикация, тъй като сравняването с новия обект е неизбежно. А когато прехвърляме емоционалната си енергия към някого (особено някой нов), обикновено го виждаме в най-добра светлина… с досегашния ни партньор е съвсем обратното.

Вмъква другото име постоянно
Да, всички двойки говорят за приятелите си. Но когато единият започне често да вмята нечие име, става притеснително. Тук е идеалният момент за другата страна да атакува. Да го попита за въпросния човек и да наблюдава реакцията. Ако партньорът се настърви и започне да защитава „приятелството“ им, наблягайки неколкократно на това, че няма нищо между тях, или пък настоява на всяка цена да му повярвате, е добре да проучите въпроса.

Спори с вас по друг начин
Ако чуете необичаен коментар или забележка в скандал на тема, която водите от известно време има вероятност да е доверил на някого за проблемите във връзката ви и да е попил чуждото мнение.

Започвате да се чувствате като третото колело в собствената ви връзка
Да речем, че двамата сте на парти, на което се появява другият човек. И партньорът ви веднага ви зарязва за да му се притече на помощ. Това е огромен червен флаг. Ако не се чувствате като приоритет номер едно и всичко важно не е споделено първо с вас, земята под връзката със сигурност се клати.

Разбира се нищо от тези неща не бива да се взима като чиста монета. Всеки човек е различен, а когато двама души са във връзка нещата стават още по сложни и нееднозначни. Но ако параноята ви завладее и виждате някои от тези прояви в поведението на партньора ви, винаги е по-добре да проведете разговор, за да е ясно, че (дали) всичко е наред.

 
 

Кит Харингтън и Роуз Лесли не са сгодени

| от chronicle.bg, БТА |

Кит Харингтън не е предлагал брак на приятелката си, актрисата и негова бивша екранна партньорка в „Game of Thrones“ Роуз Лесли.

Представител на 30-годишния Харингтън е опровергал за в. „Метро“ публикацията на сп. „Life and style“, че актьорът е организирал романтична вечеря на свещи, по време на която е помолил своята изгора да стане негова съпруга.

Имената на Кит Харингтън и Роуз Лесли за първи път бяха свързани през 2012 г., когато актьорите играеха Джон Сноу и Игрит. Екранното им партньорство продължи във втория, третия и четвъртия сезон на хитовата поредица.

Харингтън, който все още е част от актьорския състав на любимия ни сериал, преди е споделял, че Роуз Лесли е най-големият му дар от сериала.