Кой освободи Боевски ?

| от |


Появата на Олимпийският шампион Гълъбин Боевски на Летище София вчера изненада всички, дори и българските институции.

Боевски излежаваше 9-годишна присъда в бразилски затвор заради трафик на наркотици, но в сряда се завърна в България. Боевски е напуснал Бразилия с временен паспорт, издаден му от българското посолство в Бразилия, след като е бил освободен преди два дни. Това съобщи Нова телевизия, като се позова на говорителя на българското външно министерство Ивайло Кашканов.

По официален път не сме имали искане за изтърпяване на наказание на осъдено лице в България, заяви вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова.Тоест Министерството на правосъдието не е въвлечено по официален път в този случай и няма как да бъде. Нямахме информация от МВнР за това, че на Гълъбин Боевски е издаден очевидно документ за самоличност, с който той се е прибрал от Бразилия, каза Златанова преди заседнието на ВСС. 

Тя обясни, че не е било лошо да имат такава информация. „Учудващото е, че външно министерство не е имало информация от посолството ни в Бразилия, както става ясно от говорителя на МВнР“, отбеляза Златанова.

От друга страна Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че  „МВнР знаят защо е освободен Боевски“, а той все още няма информация

„Не мога да кажа дали има нещо нередно. МВнР би трябвало да разполага с информация. Те най-малко трябва да имат информация за крайния акт на бразилските власти, заради който Боевски е на свобода. Не знам защо от министерството чакат доклад вече три дни. Не знам дали е помилван. Не мога да ви кажа какви са мотивите за освобождаването му“, каза Цацаров пред Нова телевизия и добави: „Възможен е и т.нар. експулс на осъдени лица, лишени от свобода. Това е едната възможност, при която бразилските власти могат да освободят някого, след влязла в сила присъда. Но информацията, с която разполага Бразилия, не е била подадена в нашето Министерство на правосъдието.“

Цацаров коментира, че това е изненадващо за прокуратурата и  от там нямат никаква информация по случая. Завръщането на Боевски не се държи на трансфер на лицето, нито пък има някакво споразумение с бразилските власти. Информацията в Министерството на правосъдието е същата, както в прокуратурата. „Казано по друг начин – освобождаването на Боевски, както и завръщането му, е едностранен акт на бразилската страна и не е съгласувано с българските власти“, каза още главният прокурор.

От посолството на България в Бразилия коментираха: „Ние можем да знаем, но нямаме право да даваме информация“, цитирани БГНЕС.

Според Mediapool, Най-правдоподобната версия за внезапното му освобождаване от затвора е, че олимпийският ни шампион от Сидни е бил помилван от бразилския президент Дилма Русеф, която има български корени.

Временният паспорт, с който Гълъбин Боевски е напуснал Бразилия, е бил издаден от българските консулски власти, за да може той да работи докато изтърпява наказанието си за трафик на наркотици, от което оставаха още над 8 години. Това се казва в официално съобщение на Министерството на външните работи на България.

„Документът издаден на 11.10.2013 г. по искане на Боевски, като то е обосновано с необходимостта да притежава документ за самоличност с цел назначаване на работа до края на срока за изтърпяването на наказанието

Съгласно бразилската съдебна система, решения за експулсиране от страната се вземат за всички чужденци, осъдени за трафик на наркотици. Решението се взема от министъра на правосъдието на Бразилия, потвърждава се от федерален съдия по експулсирането и от федералната полиция.

Информацията за освобождаването на г-н Гълъбин Боевски е постъпила в Посолството на Република България в 16.00 часа на 22 октомври т.г. (23.00 часа българско време) от управата на затвора в гр. Итай.  Час и половина по-късно г-н Боевски е излетял за България, като според посланик Чавдар Николов посолството не е било информирано предварително за това.

Българската страна не е била предварително уведомена от бразилските власти за готвеното освобождаване на г-н Гълъбин Боевски. Към момента посолството на Република България в Бразилия събира необходимата допълнителна информация по случая.“

Гълъбин Боевски беше осъден на 9 години и 4 месеца затвор. През 2012 година второинстанционният апелативен съд в Бразилия отказа да намали присъдата на спортиста.

 
 

Отличиха Фолкер Шльондорф със „Синелибри” за цялостен принос

| от chronicle.bg |

На режисьора Фолкер Шльондорф бе връчена наградата за цялостен принос към киното и литературата заради огромната вътрешна енергия, интелигентност и страст, с които одухотворява и пренася на екран едни от най-значимите литературни персонажи на всички времена.

Значими творби на писатели като Макс Фриш, Гюнтер Грас, Хайнрих Бьол, Роберт Музил, Маргарет Атууд и Марсел Пруст живеят втори живот благодарение на неговата продуктивна и неизтощима фантазия, се казва в мотивите за връчване на наградата.

Известният с фразата „Киното е светлина, сянка, движение“ режисьор е сред най-изтъкнатите фигури на европейското кино, спряган като един от основоположниците на „новата вълна” в немската кинематография. Любовта му към литературната класика ражда знакови адаптации на голям екран като „Тенекиеният барабан”, „Изгубената чест на Катарина Блум”, „Хомо Фабер”, „Горски цар”.

Шльондорф дойде в България, за да се срещне с българската публика и да види панорамата на свои филми в рамките на „Синелибри” 2017. Три великолепни екранизации под негова режисура можем да гледаме до края на фестивала: „Историята на прислужницата“ по дистопичното произведение на Маргарет Атууд, „Хомо Фабер“ по емблематичния роман на Макс Фриш и „Една любов на Суан“ по монументалната творба „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст.

 
 

“Гласът на България” Радко Петков с дебютен сингъл

| от chronicle.bg |

Дебютният видеоклип на Радко Петков, победител в четвъртия сезон на „Гласът на България”, прави своята премиера на официалния сайт на шоуто и каналите на bTV Media Group.

Парчето, озаглавено „Ябълката на раздора”, е продуцирано от bTV Media Group, съвместно с “Монте мюзик”. Видеото на Радко ще бъде завъртяно по родните музикални телевизии след неговата втора премиера в каналите на „Монте Мюзик” на 19 октомври.

Първата си самостоятелна песен „Ябълката на раздора” талантливото момче от Троян записва само няколко месеца след като грабна голямата награда от 50 000 лв. и титлата „Глас на България 2017”. Музиката, текстът и аранжиментът са на Владимир Ампов – Графа, треньор в музикалния формат и партньор в „Монте мюзик”.

Radko Petkov_videoclip

Видеоклипът към „Ябълката на раздора” е дело на известния музикален режисьор Павлин Иванов – Bashmotion. Заснет е на три различни места около София в един от най-студените дни на септември.

Любимецът на публиката Кристиан Грънчаров и момчето, което сбъдна мечтите си в „Гласът на България” – Мишо Мишев са другите двама участници от четвъртия сезон на най-успешното музикално риалити у нас, на които bTV и „Монте Мюзик” гласуват доверие, като продуцират за тях оригинален сингъл и видоклип към него. Феновете им ще могат да се насладят на парчетата до няколко седмици.

Radko_videoclip_1

Петият сезон на „Гласът на България” ще се завръне в ефира на bTV през пролетта на 2018 г. От трети до 11 ноември екипът на шоуто тръгва на път, за да търси даровити гласове, които да се състезават за престижната титла „Глас на България 2018”.

Дебютното видео на Радко Петков „Ябълката на раздора“ може да гледате ексклузивно тук.

 
 

Властите иззеха от контрабандисти картина на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, БТА |

Портретът „Мис Рийвс“ от 1954 година, по всяка вероятно дело на Салвадор Дали, попадна в ръцете на ливанските специални служби, борещи се с контрабандната търговия на произведения на изкуството.

Предполагаемият шедьовър е бил откраднат от частна колекция в една от съседните на Ливан държави и може да струва милиони долари.

Двамата контрабандисти, ливанец и сириец, са били задържани в планинския район Дохат-Арамун в околностите на Бейрут.

Международни експерти трябва да установят в близките дни автентичността на творбата. На нея е изобразена жена с червена роза в ръката на фона на пустинен каталунски пейзаж. Мисис Рийвс е осветена от слънчевите лъчи, които падат от плътни облаци.

 
 

Какво празнуват българските лекари?

| от |

„Лош лекар“ е като „дебел пилот“ или „стриптийзьорка с целулит“. Някак не върви. Всички професии носят стереотипите си , но при лекарите е най-страшно. Не помня някой да е вдигнал шум до Бога за това, че пилотът е приземил самолета така че всички пътници са се сдобили със синини на задниците. Напротив, хората си отдъхват, потъркват натъртените части и пляскат от благодарност, че самолетът все пак се е приземил.

Никой не тръгва да оспорва решението на пилота да дрънне самолета на пистата по-грубовато, може би защото никой не разбира от пилотската професия. А може би защото в Google има доста повече отговори на въпроса „Какво да си набутам в носа при остра хрема?“, отколкото на въпроса „Как да приземя самолет гладко?“

В лекарския кабинет нещата стоят другояче. Никой не ръкопляска, а хората си тръгват сърдити и със заплахи, че „‘ще се обадят в здравната каса“, ако лекарят не им се е усмихнал на влизане, ако не е изслушал оплакванията им от 1968г. насам, или ако не им е казал, че няма нужда да плащат, защото, нали, са здравно осигурени. Тоест – всичко им се полага безплатно.

С диагнозите и терапиите нещата тотално излизат извън контрол. От висотата на интернет форумите, фейсбук групите, прочетеното в „Журнал за жената“ и чутото в „На кафе“, пациентите масово оспорват решенията на лекарите. Те са винаги в бойна готовност да напишат в социалните мрежи, че „Докторката ми изписа антибиотик, но аз, РАЗБИРА СЕ, няма да го пия. Кажете нещо друго, с което мога да оправя двустранна си пневмония“.

Разбира се, е нормално хората да бъдат свръхизискващи към лекарите. Все пак онези държат в ръцете си здравето и живота им. Както и, впрочем, пилотите.

Българските лекари, тези ненавистни пешки на фармацевтичната мафия, тези презряни служители на общественото здраве, днес имат професионален празник. Въпросът е обаче, има ли какво да празнуват?

Може би финансовата си благосъстоятелност. Да, ама като изключим една шепа известни лекари, които се появяват по билбордовете, кориците на списанията и ТВ предаванията, заедно с още няколко мастити гинеколози и пластични хирурзи, повечето лекари у нас не карат Maserati и не живеят в позлатени палати в бароков стил. Самите факти, че в лекарските среди има корупция и че младите медици бягат от България като от остро заразна венерическа болест на жизнения стандарт, говорят, че едва ли лекарите ни празнуват материалното си благополучие.

Може би празнуват благодарността на пациентите. Ако се разровите малко в социалните мрежи обаче, или поседите за няколко часа в лекарски кабинет, ще видите, че не е и това. Свидната родна всезнайковщина, съчетана с хистеричното „търсене на права“, което избуя сред останките от социализма и с невротичното изискване за „добро обслужване“ в лечебните заведения, направо забиха в земята онези единици хора, които изпитват и изразяват признателност към лекари, от които са получили помощ.

Черните овце в съсловието, които искат подкупи, за да отпуснат направление, назначават излишни оперативни интервенции, за да вземат пари от клинични пътеки, забравят в коремите на пациентите инструменти с размера на градински лопати, и крещят на родилки с 10см разкритие, също не помагат. Нито помагат медиите, които хващат случаите с въпросните черни овце, напудрят ги е възмутени коментари и псевдоекспертни оценки, и ги раздухват максимално, така че да не остане никакво съмнение, че доверието между лекар и пациент е остаряло понятие, което трябва да се смаже в прахта.

Добре де, все нещо трябва да празнуват. Все пак са избрали да лекуват хора, вместо да станат регионални мениджъри на малка фирма за производство на плюшени калъфи за смартфон. Ако не са парите и пациентската благодарност, вероятно е самото удоволствие от работата.

Колкото и странно да звучи, че някой може да изпитва удовлетворение от гледането на големи, черни бенки под лупа или от смяната на катетър, много лекари наистина обичат самото естество на работата си.

Ако си смазан обаче от една система, която е превърнала работата ти в ежедневна борба с административни чудовища, недоволни пациенти и неудовлетворително заплащане, смяната на катетри не е достатъчна, за да те накара да обичаш професията си. И ставаш отегчен и ядосан.

Което е съвсем ОК за регионалните мениджъри, но никак не е приемливо за лекарите. Както, впрочем, и за пилотите.