Кой кой е в „Ислямска държава“

| от |

Висшите ръководители на групировката „Ислямска държава“ (ИД), включително и вероятният й лидер, бяха подложени на въздушни удари от международната коалиция в Ирак.

Информацията, че лидерите на ИД са ранени или убити, повдига въпроси за това как джихадистката групировка е организирана в териториите под неин контрол в Ирак и Сирия. „Административната структура на ИД на провинциално и транснационално ниво има всички характеристики на една истинска държава“, казва Аймен Ал-Тамими, участник в Близкоизточния форум.

Ако лидерът на ИД Абу Бакр Ал-Багдади наистина е бил убит или сериозно ранен, това може да предизвика проблеми в групировката. „В ИД много неща се свеждат до личността на Багдади. Ако той наистина е бил убит, не зная кой би го заместил“, казва Тамими.

Подробностите около организационната структура на ИД не са много, но от нейните публични изявления, както и групите, които проследяват екстремистки организации и съобщенията в медиите става ясно, че съществуват няколко основни елемента:

Халиф: Абу Бакр Ал-Багдади ръководи както военната групировка, така и самообявилата се държава, която обхваща части от Ирак и Сирия. Титлата му „халиф“ е опит да се съживи една система на ислямско управление, което не съществува от Османската империя насам. Той нареди на мюсюлманите по целия свят да му се подчинят.

Заместници: Абу Муслим Ал-Туркмани се смята, че е заместник на Ал-Багдади, който отговаря за Ирак, а Абу Али Ал-Анбари ръководи съседна Сирия.

Военен командир: Омар Ал-Шишани е чеченец с рижава брада. Той е определян като топ военен командир на ИД.

Говорител: Абу Мохамед Ал-Аднани е говорителят на групировката и един от нейните висши лидери. Той говори в дълги аудио обръщения, но лицето му никога не е показвано в официалните медии на ИД.

Други съвети: Вероятно има и други съвети, които се занимават със специфични въпроси, като военното дело, сигурността, финансите и медиите.

Провинции: Групировката е разделила територията на Ирак и Сирия на „вилаети“, които се оглавяват от губернатори и имат местни военни и административни структури./АФП/БГНЕС

 
 

Сайтът на „Монитор“ използва компютъра ви, за да „копае“ крипто-валута

| от |

Текстът е копиран без изменения от фейсбук профила на Красимир Гаджоков

 

Работейки върху проекта ми „Медийно око 2.0″, заредих „monitor.bg“ (НИКОГА не чета този сайт!).
По едно време чух, че вентилаторите на Mac лаптопа ми започнаха да се чуват доста силно.

Прегледах всичко и видях, че бразуъра ми Chrome натоварва много сериозно процесора.

Буквално преди дни излезе новината за програмен код, който сайтовете добавят в страниците си и така „копаят“ криптовалута, използвайки компютрите на посетителите си (прочутият сайт PirateBay го направи, но след много силна реакция го махна след ден).

Отворих кода на сайта на monitor..bg и какво да видя – ТОЧНО този код е там! Затворих таб-а с Минитор – и заетостта на процесора ми веднага падна.

Така че Монитор ИЗПОЛЗВАТ компютъра ви да печелят от криптовалута. Но по-ЛОШОТО е, че така хабят много по-бързо БАТЕРИЯТА и правят МНОГО БАВЕН целия ви компютър>

ПРИЗОВАВАМ да БОЙКОТИРАТЕ сайта им!

Прилагам илюстрации – ето тук се вижда кода на coin-hive за криптовалути вграден в сайта на Монитор, както и скока и спада на натоварването на компютъра при отваряне и затваряне на сайта.

 
 

Какви документи трябва да пратите на Слави Трифонов, за да ви вземе

| от |

Вероятно до вас вече е достигнала новината, че Слави Трифонов обяви кастинг за политици, на който може да се яви всеки, който иска да направи България „прекрасно и желано място за живеене“.

Е, дотук добре. Звучи като перспективна работа с добра стартова заплата и възможности за развитие. В Jobs.bg и Zaplata.bg обяви за политици няма, така че един кастинг ни идва дюшеш. Само дето се говори,че Слави Трифонов е взискателен работодател, а тая работа не е като оная работа. Затова желаещите да подадат кандидатурите си за политици ще трябва внимателно да помислят какво трябва да присъства в CV-то и мотивационното им писмо.

Излизаме крачка напред с няколко предложения какво да включите в документите си за новата длъжност, преди да ги изпратите на slavi@referendumbg.com:

Относно първата част на CV-то няма какво да усуквате. Имена, телефон, имейл адрес – тук може да сте откровени. Рисковано е да лъжете за прогимназията и университета, които сте завършили, но в частта, в която обръщате внимание на личните си качества, артистичните си умения, хобитата си и качествата ви, свързани с работната позиция, може да се развихрите.

Освен традиционните „умения за работа в екип“ и „основно владеене на Microsoft Office“, вмъкнете нещо патриотично. Умение за плетене на една кука, спечелен конкурс „Валя Балканска“ за най-добре изпята българска народна песен в трети клас, три години народни танци в читалище „Народна плам“, нещо такова. Упоменете, че никога не сте се занимавали с политика, но имате голямо желание да направите България желано място за живеене. Не подхождайте популистки, Дългия ги разбира тия работи.

Много е важно какво мотивационно писмо ще изпратите. Със сигурност е добре да проявите оригиналност, интелект, воля, но и скромност. Може да съчините нещо в стихотворна форма. Например:

„Политик ще стана аз,

този път от раз,

не го правя за пари,

ни за хубави жени,

не ща ферари с цвят червен,

ни блондинка с бронзов тен.

За небето от коприна аз милея,

за родината си свидна,

всяка вечер със ракия пея,

знам, че каквото пожъна това ще посея,

и ще бачкам за народа наш…докат’ побелея.“, Иван Тодоров, електротехник.

Друг вариант е да се спрете на добрата, стара проза, но отново да вкарате фолклорен патос. Например:

„Никога не съм харесвал българските политици. Всяка вечер семейството ми се събира на вечеря и след баклавата ритуално късаме снимки на различни партийци. След като дойде Вашето предложение да променим България, нещо в мен се пробуди – като пламък из недрата на сърцето ми, побрало в себе си години мъка от потисничеството на турското иго, комунистическите отрепки, Костов, Бойко и всички политикоиздънки на прехода. Пробуди се желанието да защитя родината със собствената си кръв, да работя за майка България, за да може децата и внуците ми да живеят в една чиста, зелена и гостоприемна страна. Готов съм да защитавам родината с пот на челото и да се бия за нея, както са го правили истинските българи навремето“, Георги Петров, мениджър комуникации в кол център „Диана“.

Ако поезията и прозата не са вашите формати, може да отправите писмото си към г-н Трифонов във формат на конвенционално мотивационно писмо:

„Притежавам много черни дрехи и бяла душа, които, смятам, ще допринесат за Вашата кауза. Харесвам идеите Ви и смятам, че старата политическа класа трябва да бъде изметена от парламента и там да се нанесат нови кадри, професионални, компетентни хора, които обичат страната си и искат да допринасят за нейното благо с онова, в което са най-добри. От четири години работя като хамалин и смятам, че съм натрупал достатъчно опит в тежката работа, с която неизбежно се сблъскват съвестните политици.“, Чарли-Браун Младши Карпуцев, IT corporate brand regional marketing manager.

Предлагаме и много приятен, оригинален и иновативен метод да изпратите своите документи до шоумена под формата на обява за запознанства. Ето пример:

„Приятен на външен вид, скромен, трудолюбив пенсионер, на 81 години, с богат стаж в отглеждането на фураж за добитък, търси да намери професионално призвание в сферата на политиката.“

Със сигурност има и други начини да спечелите вниманието на Трифонов и да станете политици. Просто бъдете себе си. Съдбата обича смелите.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

„Довереникът на кралицата“: абсурдната Викторианска Англия и чистото приятелство

| от |

„Този филм е базиран на реални събития… почти“. С този надпис започва филмът на Стивън Фреърс, „Довереникът на кралицата“.

За маниаците на тема историческа точност този филм не е препоръчителен. Още в началото сте предупредени, че няма да разберете къде се преплитат фикция и реалност. Ако гледате със сетивата си обаче, след първия половин час изобщо няма да ви интересува къде се намира въпросната точка. „Реално“ и „измислено“ нямат значение в този филм. Стопроцентовата истина няма място във филм с Джуди Денч – за това си има документално кино.

Официалната премиера на „Довереникът на кралицата“ беше на 3 септември на кинофестивала във Венеция, където лентата беше посрещната от противоречиви отзиви. Истина е, че поредният скок на Фреърс към историите на британската монархия, не надскача летвата, поставена от „Кралицата“, „Филомена“, да не говорим за „Опасни връзки“. Но не това е важното – този филм сам по себе си е изключителен. Нямат смисъл и критиките към изобразяването на колониите и отношението на кралицата към въпроса с Индия. Сред основните упреци беше именно образът на Виктория като мил, състрадателен владетел на Индия, когато в реалността под нейното управление Индия насилствено става Британска колония. Но отново повтаряме – за това си има документално кино и всички желаещи реално представяне на картината могат да се насочат към него.

Историята е базирана на романа на романа на Шрабани Басу  за кралица Виктория. Действието започва през 1887 г. Възрастната кралица празнува своя златен юбилей и по време на едно от честванията получава малък подарък от индиецът Абдул Карим. Срещите между тях зачестяват и скоро той става неин приятел, син, брат, баща, учител – всичко. Той е глътката свеж въздух, която влиза в балона пълен с райски газ – елементът реалност, който липсва в кралския двор, пълен с клоуни. Той е истинският живот, който монархът иска да опознае. Сами по себе си, персонажите, извървяващи този път, са плътни до степен, в която изчерпват нуждата от достоверност.

Онова, което няма да намерите в документалното кино (а тук го има) е по-ценно от всяко достоверно изобразяване на нещата. Да оставим настрана Виктория, Абдул и цялата им биография. Всяка монета има две страни. Всяка Кралица има две лица. Това на стабилния монарх, който крепи химерната институция с целия си абсурден антураж от слуги и придворни, и това на обикновената възрастна жена, която е загубила всичките си близки хора и търси онази утеха, за която всеки възрастен копнее. В това отношение образът на кралица Виктория е повече от реален и не се различава от този на всяка възрастна жена по света.

Стивън Фриърс (режисура) и Лий Хол (сценарий) заслужават адмирации за две неща – може би двете най-труднопостижими в киното – създаването на живи герои, и автентична атмосфера. Лентата е скок в края на XIX век. Викторианска Англия – аристокрацията е във възхода си и ще минат поне още 30 години докато влиянието й отслабне. Чели сме затова в романите и пиесите на Оскар Уайлд. Там е смешно – тук абсурдът е явен и дори леките комични моменти, на които публиката се смее, не могат да го прикрият. Изображението на кралския двор и нравите на висшето общество са реални и показват на какво се крепи цялата британска монархия и британска империя. Фалш. Неадекватни аргументи като цвят на кожата, пол и онова желязно „Не е прието“. Просто не е прието.

И разбира се – Джуди Денч! Очаквано и все пак възхитително. Актрисата повтаря успеха си след „Госпожица Браун“ (където също играе кралица Виктория) и дава изпълнение достойно за Оскар. До голяма степен филмът дължи блясъка си на нея. Както казва Робин Уилямс, когато й връчва Оскара за „Влюбеният Шекспир“, There is nothing like a Dame. Али Фазал е другото добро попълнение – той е в ролята на Абдул Карим. Останалата част от състава върши отлично работата си за създаването на гореспоменатата викторианска атмосфера. Тя разбира се е допълнена от костюмите и декора – и двете също достойни за Оскар.

„Довереникът на кралицата“ е от филмите, на които симпатизираш. От онези, които не печелят милиони, не правят революции, не са зрелищни, обективно се нареждат някъде в средата на скалата. Това е интимен филм за приятелството между двама души, които имат нужда един от друг. Приятелството в една от различните му форми. Напук на предразсъдъците и ограниченията на епохата. Приятелството, от което всеки, независимо дали е възрастна кралица или млад просяк, има нужда. Всичко това, през режисурата на Фриърс, сценария на Хол, играта на Джуди Денч и Али Фазал носи интимността, която ни кара да емпатираме. И в крайна сметка „обективното“ някак губи влиянието си.

„Довереникът на кралицата“ излиза в България на 29 септември.