Кой е виновен за насилието в Киев?

| от |

Маскирани мъже с палки в ръце – от неделя насам те са неизменна част от кадрите от Киев. Да, в протестите срещу Янукович участват и десни екстремисти. Това обаче не превръща цялото протестно движение в екстремистко. Един анализ на Дойче веле.

BemzUMECYAADfQL

Миналата неделя, по време на протестите на площад Майдан в Киев, група склонни към насилие хора се отцепи от мирните демонстранти и нападна силите за сигурност. Оттогава насам маскираните мъже с палки и коктейли „Молотов“ са неизменна част от кадрите от киевските протести.

Склонните към насилие протестиращи са само една част от противниците на правителството. Всъщност в първите седмици на протестите този вид демонстранти бяха по-скоро сдържани. От миналия четвъртък насам обаче нещата се промениха. Именно тогава стана ясно, че държавното ръководство около президента Янукович изобщо не е склонно да отстъпи пред протестиращите. Вместо това то прокара в парламента пакет закони, обявяващи протестното движение за нелегално. Тези закони ограничават също така свободата на медиите и на неправителствените организации. Опозиционните политици в парламента могат всеки момент да загубят своя имунитет.

Каква е целта на „Десния сектор“?

На този фон на опозиционери като Виталий Кличко вече не им останаха аргументи, с които да удържат склонните към насилие демонстранти от атаки срещу силите за сигурност. С проявите си тази група дискредитира протестното движение. И украинското ръководство, и руското правителството говорят за екстремисти, които застрашават стабилността в страната.

Източник на насилието са групировки като „Десния сектор“ – неформално обединение на десни екстремисти, което съществува от първите протестни дни, т.е. от ноември 2013. Неговите членове координират акциите си чрез социалните мрежи, откъдето отправят и призиви за дарения, за да могат да се въоръжат за стълкновенията си със силите за сигурност.

Говори се, че към тях се числят и рускоговорящи футболни фенове, както и склонни към насилие хора от различни украински региони. Всички те са обединени от враждебното си отношение към Русия. Те не са склонни на диалог с държавното ръководство, нито пък поддържат идеята за предсрочни избори. Тази група протестиращи има една цел: да свали президента Янукович и да установи нова национална държава. За разлика от повечето останали участници в протестното движение, тези демонстранти не поддържат присъединяването на Украйна към Европейския съюз и не приемат критиките, отправяни от Кличко и другите опозиционери.

Формацията „Свобода“ е по-умерена

„Десният сектор“ има по-радикални позиции от партията „Свобода“ на опозиционния политик Олег Тягнибок. Той често се явява заедно с лидера на „Удар“ Виталий Кличко и с Арсений Яценюк от партия „Отечество“ – било то на трибуната на площад Майдан, или пък в чужбина – както по време на посещението си във Вилнюс в края на ноември.

В литовската столица опозиционният украински политик се показа проевропейски настроен. Той е по-добър оратор от Кличко и може да увлече масите. Но макар да е по-умерен, през годините неговата партия неведнъж е заемала „расистки, антисемитски и ксенофобски позиции“, както е записано в резолюция на Европейския парламент от 13 декември 2012.

В края на май миналата година депутатът от партия „Свобода“ Михайло Головко се срещна в Дрезден с местната фракция на Националдемократическата партия в Германия. Партията „Свобода“ поддържа контакти и с други дясноекстремистки и националистически партии в Европа чрез „Европейския алианс на националните движения“.

Национализмът е широко разпространен

В Украйна „Свобода“ се ползва с популярност: на парламентарните избори през 2012 партията на Тягнибок получи 10,4 процента от гласовете. В името на обединението на опозицията, партията на Кличко „Удар“ и партия „Отечество“ се съюзиха със „Свобода“.

И други политици – като арестуваната бивша министър-председателка Юлия Тимошенко – не са чужди на призивите от типа „Украйна над всичко“. В Украйна национализмът се разбира като гордост от волята за самоопределение на нацията и опазване на собствената идентичност най-вече спрямо Русия. А по отношение на ксенофобията и антисемитизма прагът на чувствителността е пределно нисък – както в много от постсъветските държави.

В Украйна свидетелство за това е отношението към спорния политик Степан Бандера, който е честван като национален герой и борец за свобода, особено в западна Украйна. Той е отговорен за избиването на хиляди евреи и комунисти на 30 юни 1941 в Лвов. По време на Втората световна война Бандера се бори за независима украинска държава – ту с подкрепата на германците, ту на страната на Съветската армия.

Платени отряди на правителството?

Колкото повече расте недоволството от управлението на Янукович и колкото по-зависим става той от Русия, толкова по-остро става националистическото упорство на хората най-вече в западна Украйна. Но не би било вярно да се обобщава, че екстремистките и насилнически тенденции са проникнали сред цялото протестно движение.

Ако правителството на Янукович и Русия обвиняват протестиращите за ескалацията на насилието, то те би трябвало от своя страна да приемат упреците, че напрежението в Киев се дължи на платени бойни отряди. Експертът по украинските въпроси Вилфрид Илге например отбелязва, че такива отряди отдавна са пуснати в действие, за да сплашват опозиционерите и журналистите – с благословията на силите за сигурност, разбира се.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Ssheena закри Седмицата на модата в Милано с „пижами“

| от |

Седмицата на модата в Милано приключи с дефиле на бранда „Сшина“, чието название е заимствано от песен на рок бандата „Рамоунс“, предаде Франс прес.

Блогъри, купувачи и фенове на модата бяха поканени в Миланската катедрала, но изненадата беше, че манекенките се появиха пред нея и приковаха вниманието на туристи и минувачи. „Това е невероятно – никога не бях виждала модно дефиле на улицата – заяви 25-годишната мексиканска туристка Мариса Гонсалес. – Човек може да се снима заедно с манекенките.“

Колекцията на „Сшина“ включва облекла, напомнящи копринени пижами, както и черни поли и костюми. „За мен пънкът не е само музика, а и дух – заяви Сабрина Мандели, която отговаря за колекциите на бранда. – Надявам се, че това се вижда във всички облекла.“

Вниманието привлякоха сака, носени в комбинация с шорти, рокли с украса от сребристи пискюли, черни панталони, които стигат до средата на бедрото. Мандели отбеляза, че колекцията е своеобразно намигване към парижкия клуб на лесбийките „Монокъл“ от 30-те години на миналия век.

 Sshena Urban Catwalk
Getty Images
 
 

Златното момче на нова Великобритания

| от |

Тази година той ще навърши 28 години и се е запътил към върховете на по-доброто кино, което в наши дни е рядкост. Избира роли внимателно, изглежда различно и не се срамува да прави неща, които някои биха намерили за прекалени. Може би, защото е британец или защото знае какво прави.

Тайрън Еджъртън е един от вълнуващите млади актьори, които Великобритания праща към Америка и посява в киното, където той има шанс да разцъфне, ако има талант. А той има доста.

Роден в Чешир, Англия, когато е дете Тайрън се мести в Уелс със семейството си, защото имат такива корени и дори името му е вдъхновено от келтите. На техния език то означава „гръм“.

В момента актьорът живее в Лондон и иска да направи голяма кариера в киното, защото го обича. Първият филм, който вижда на кино е „Бамби“ и няколко години по-късно разбира, че иска да се занимава именно с това, след като играе в „Сън в лятна нощ“.

От този случай минават години и днес Тайрън има няколко награди зад гърба си, GQ го нарича „един от най-добре облечените британци за 2015-а“ и участва във филм с Колин Фърт. Както се казва планът му да стане известен актьор очевидно работи. Днес Тайрън има 9 филма и сериала зад гърба си и четири в процес на правене. Освен това е момчето, което ще изиграе Робин Худ в най-новата продукция за крадеца герой.

Освен, че може да играе Тайрън пее и танцува и може да го видите в два от неговите филми, в случай, че не вярвате. Иначе го препоръчваме в ролята, която го направи звезда – Егси в guilty pleasure шпионската комедия Kingsman – нейната втора част вече е по кината.

Междувременно ви черпим и с останалите му роли. В галерията горе.

 
 

„Аз, Тоня“ ще излезе на екран през декември

| от |

Биографичният филм „Аз, Тоня“ за скандалната състезателка по фигурно пързаляне от САЩ Тоня Хардинг ще излезе на екран през декември.

Продукцията ще тръгне по кината в САЩ на 8 декември – навреме, за да се включи в наградния сезон, кулминация на който са „Оскар“-ите, след като получи ласкави отзиви от критиката след премиерата си на кинофестивала в Торонто по-рано през месеца.

Главната роля в „Аз, Тоня“ е поверена на Марго Роби. Във филма й партнира румънският актьор Себастиан Стан.