Кой бие журналистите?

| от |

Премиерът ги нарича „чужди агенти“ и „медийни чудовища“, а неизвестни извършители ги нападат с бомби и бухалки: журналистите в Черна гора са изложени на сериозна опасност. В началото на 2014 там вече имаше две нападения, разказва Дойче веле.

montenegro

За Черна гора 2014-та започна с лоши новини. Две нападения над журналисти, извършени в рамките на четири дни, припомниха една добре известна истина: че разследващите и критично настроени към режима журналисти са изложени на сериозна опасност.

Първото нападение тази година бе извършено срещу редакцията на вестник „Вести“. Непознати лица хвърлиха бомба срещу сградата. Истинско чудо е, че няма пострадали, въпреки че в този момент в редакцията се намирали 15 души. Второто нападение е извършено от маскиран мъж, който преби с бейзболна бухалка известната черногорска журналистка и кореспондентка на критичния вестник „Дан“ Лидия Никчевич.

Тези две посегателства са само една малка част от дългия списък с нападения над журналисти в Черна гора, извършени през последните няколко години. Повечето от престъпленията попадат в графата на „нападения с неизвестни извършители“, както гласи официалната формулировка на полицията. Установено е обаче, че жертвите са все представители на медии, които пишат за корупцията, злоупотребата с власт или преплитането на интересите на политиката и организираната престъпност.

„Разширява се спектърът на нападенията над независими журналисти“, потвърждава шефът на германския клон на „Репортери без граници“ Кристиан Мир. Той смята, че освен самите нападения, най-големите проблеми пред свободата на пресата в Черна гора са безнаказаността и толерантността, проявявана от страна на правосъдието. В последната класация на „Репортери без граници“ за свободата на медиите Черна гора заема непрестижното 113 място, заставайки след страни като Киргизстан и Катар.

Опасната професия „журналист“

Черногорски експерти се съмняват, че правителстото в Подгорица е решено да разследва обстойно тези актове на насилие. Вярно е, че високопоставени политици осъдиха последните нападения над жуналисти, но същевременно те не правят нищо, за да бъде сложен край на безнаказаността. Министър-председателят Мило Джуканович, който е на власт от 23 години, нарича критичните медии „чужди агенти“ и напоследък разшири речника си с думи като „медийни чудовища“ или „медийни мафиоти“.

„Системата си показва недъзите. Връзките между властта и организираната престъпност станаха толкова тесни, че вече не могат да бъдат прикривани от държавната пропагандна машина“, казва пред Дойче Веле Есад Кочан, редактор в независимия седмичник „Монитор“.

През май 2004-та година в Черна гора беше убит главният редактор на критично настроения срещу правителството вестник „Дан“ Душко Йованович. От извършителите само един беше осъден на 18 години затвор, а поръчителите не бяха разкрити. Оттогава насам са били извършени общо пет бомбени атентата срещу редакцията на вестник „Вести“ – досега щетите са само материални. През 2009 година главният редактор Михайло Йовович и фотограф от вестника бяха пребити от сина на кмета на Подгорица и един от бодигардовете му, след като журналистите заснели неправилно паркираната му кола. Самият кмет Миомир Мугоша също присъствал на побоя. Дългият съдебен процес приключи в крайна смека с 6-месечна условна присъда за сина на кмета и 400 евро глоба за бащата.

Преговорите с Брюксел като средство за натиск?

Преди три седмици бяха отворени нови глави от преговорите за присъединяване на Черна гора към ЕС. Някои от тях засягат именно реформите в правосъдието и състоянието на човешките свободи – области, смятани за Ахилесовата пета на Черна гора. По този повод Сетлана Райкович от правосъдното министерство казва, че представители на ЕС ще следят много внимателно ситуацията със свободата на медиите в Черна гора. „Успехът в преговорите обаче няма да зависи от отделни случаи. Нашата задача е да изпълним мерките в плана за действие и така да осигурим бързо разследване и правосъдие за извършителите на нападения срещу журналисти“, казва тя пред Дойче Веле. Райкович не може да си обясни защо досега органите по сигурността и съдебната власт са били толкова неефективни в превенцията на посегателствата срещу свободното слово.

Впрочем, след като напусна болницата с шев на главата нападнатата журналистка Лидия Никчевич заяви за хърватската телевизия HRT, че няма да спре да пише: „Могат да продължат да ме атакуват с бейзболни бухалки, а аз ще им отговарям с единственото оръжие, което притежавам – перото“, уверява журналистката.

 

 

 

 
 

80 години от първата публикация на „Хобитът“!

| от |

Днес се навършват 80 години от първата публикация на книгата „Хобитът“ на известния британски писател Джон Роналд Руел Толкин.

Той е известен не само като писател в жанра фентъзи, но и като поет, преводач, лингвист и филолог. Възпитан е в строги католически традиции и получава блестящо образование. През 1915 г. завършва колежа Ексетър към Оксфордския университет, където изучава английски език и литература. По-късно Толкин взима участие в Първата световна война, по-специално в сраженията край река Сома през 1916 г., преди да бъде демобилизиран през 1920 г. През 1925 г. става преподавател по англосаксонски език и литература в колежа Пембрук към Оксфордския университет, където си спечелва репутация на един от най-добрите филолози на своето време.

Успоредно с педагогическата и изследователската си работа пише стихове и проза. Книгите му стават класически образци в жанра фентъзи. Освен това Толкин създава няколко изкуствени езика, сред които куеня (език на висшите елфи), синдарин (език на сивите елфи), хуздул (таен език на гномите). Приживе са публикувани над 10 негови романа, повести, разкази и поеми, много стихотворения и редица трудове в сферата на езикознанието. Много други негови творби са публикувани след смъртта му.

толкин

Първото издание на „Хобитът“ е публикувано от издателство „Джордж Алън и Ънуин“ на 21 септември 1937 г. с тираж 1500 екземпляра.

Всички илюстрации и карти в книгата са дело на Толкин. Тя получава положителни отзиви от критиката и първият тираж е разпродаден до декември същата година. Затова в края на 1937 г. излиза от печат втори тираж на книгата. През 1951 г. тя е преиздадена, тъй като Толкин искал да я адаптира като предистория към трилогията „Властелинът на пръстените“, над която работил от 1937 г. до 1949 г. Впоследствие книгата е преиздадена през 1966 г., 1978 г. и 1995 г.

„Хобитът“ е първата от публикуваните книги на писателя, в които действието се развива в Средната земя – част от измисления от Толкин свят, населен с хора, хобити, гноми и елфи, орки и гоблини. Повечето от тези същества се срещат в западноевропейската митология и творбите на други писатели, но хобитите са измислени от Толкин. Въпреки привичките на своя народ, главният герой Билбо Бегинс се отправя на дълго и изпълнено с опасности пътешествие в компанията на гноми, за да помогне да им бъдат върнати съкровища, които дракони са откраднали от тях.

Книгата, която първоначално била замислена като произведение за деца, станала много популярна сред читатели на различна възраст. Преведена е на над 40 езика. „Хобитът“ е с важен принос за развитието на жанра фентъзи, а Толкин е повлиял върху творчеството на редица други писатели в същия жанр.

 
 

Днес е и Световният ден без автомобили

| от |

По случай днешния Световен ден без автомобили много хората от различни държави ще се придвижат до работните си места и други дестинации пеша, с велосипеди или с обществен транспорт, предаде ТАСС.

Денят се провежда, за да бъде привлечено вниманието на обществото към екологични и социални проблеми, причинени от прекомерното използване на автомобили. Освен това той цели да бъдат увеличени инвестициите в развиването на обществения транспорт и създаването на безопасна и удобна градска среда за пешеходците и колоездачите.

Първоначално Световният ден без автомобили бил отбелязан през януари-февруари 1974 г. в Швейцария, когато властите в страната призовали хората да изоставят автомобилите си за четири дни. Причината била криза с горивата. Идеята за планирани акции за отказване от личния автотранспорт за първи път била формулирана от американския политолог и екологичен активист Франсис Ерик Бритън. През 1998 г. списанието „Карбъстърс“ (настояще онлайн издание на организацията „Уърлд карфрий нетуърк“) предложило денят да се чества на 22 септември.

Световният ден без автомобили се отбелязва от 1999 г. първоначално в Европа, а от 2000 г. в над 1100 града по света.

 
 

Mtel ще има ново име

| от |

Мтел ще има ново име, по желание на собственика си Telekom Austria Group. Компанията обявява, че променя стратегията си по отношение на марките и ще въведе единна политика за всички пазари, на които присъства.

Това бе съобщено в официално прессъобщение на австрийския телеком.

Новото име ще бъде A1 – по наименованието на марката в Австрия. Опитът с новото име е въведен първо в Словения и след успешното реализиране, австрийският телеком решава да го приложи и за другите си дружества.

Това са хърватските, сръбски и македонски оператори – VIP, беларуския Velcom и българския Mtel.

Въвеждането на единна марка ще струва 350 милиона евро на австрийския телеком, като това ще засегне финансовите резултати за следващите три години.

Общият брой на клиентите на Telekom Austria Group e 24 милиона души. Приходите на компанията за 2016 година са 4,21 милиарда евро

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.