Когато перфектната жена проговори
Семейният съвет разгледа две кандидатури – на Троянския Балкан и Северна Гърция. Резултатът бе еднолично определен от участника без право на глас, за който всяко място с концентрация под 10 тинейджъра на квадратен метър е … не знам има ли специална дума, но се обяснява с жест на бъркане в гърлото, сбръчкана физиономия и странни звуци.
Жена ми измърмори: „В Гърция е толкова спокойно, ама щом детето…“. На мен думата не бе дадена.
Едноименният хотел в Априлци е прилично реновирана част от рая, със зелена морава, тенискорт и басейн. Избран е специално – започваме с кумеца здравословен живот, спираме пушенето и пиенето, спортуваме. До седмица ще сме супер пичове с плочки по корема.
Вместо това на третия ден сме обзаведни с тотална мускулна треска, изкълчени глезени, треперещи ръце и свирепи от глад погледи. Налагат се спешни мерки – пушим по две цигари едновременно, поръчваме цялото меню и поемаме бира като слънчасали двугърби камили – животоспасяващо. Но да не избързваме.
Ранно утро – красота, по програма – тенис. Жената няма нищо против да се разкарам, за да си поспи, но много иска да я събудя, за да ми го натяква.
Семейното ни щастие е в кондиция само ако единият от двама ни е гузен, обикновено аз. Затова пъшкам, тропам и мърморя (къде са ми късите гащи). Целта е постигната, докато се измъквам, чувам изсъскване: „Не може ли поне веднъж да се наспя, а? Да не забравиш хавлиите!“.
Местата около басейна са кът и затова масово, още по тъмно, се практикува „запазване на шезлонг чрез хвърляне на хавлия“. Войната е за „централните места“, видими от бара и прозорците на хотела, по възможност и от паркинга. Как може да почиваш пълноценно, ако не си забелязван.
Закъснели сме, врагът е завзел „ложите“, но все пак се дореждаме до „първи ред на балкона“, след което се отдаваме на тениса.
След това искаме да поплуваме, но се появяват предните разузнавателни постове на противника, състоящи се от невръстни камикадзета, които след две сухопътни обиколки с поднасяне по завоите, раззуват джапанките по една в двата противоположни края на басейна, скачат панически във водата, размахвайки ръце и крещят така, че се оглеждам за рояк диви пчели.
Този ход е печеливш, междувременно основните войскови подразделения татковци са достигнали предния рубеж, разгърнали са се, заели са позиции и след канонада забележки, категорични заповеди и неистови заплахи преминават към енергични обходни маневри с недвусмислена цел – вадене на камикадзетата от водата и ошамаросване.
Най-сетне басейнът е опразнен, правя няколко дължини, но изскачам като тапа, чувайки звук, който един мъж различава и насън – тракащи женски токчета.
Тракането на женски токчета винаги предава морзово послание, водещо до незабавна, пълна и повсеместна бойна готовност. (Интересното е, че се приема по същия начин и от жените).
Кумецът си плува, аз поглеждам обекта дискретно, през рамо. Пълна десетка, без забележки, всички екстри, тунингована дълга база, спортно окачване, оторизиран сервиз, грижовен стопанин (сигурно пенсионер, да е навъртял, да е навъртял – колко да е навъртял). И какви еърбеци! И това всичко само с един поглед през рамо. Толкоз. За специалиста стига.
Истинският мъж си личи в екстремна ситуация – дали мисли бързо и дали действа решително! Дръпнах хавлиите на жена ми и детето от шезлонгите до моя (после ще ги мисля…)
Втори поглед – бял бански, който за да не прозира мокър, трябва да е адски скъп; бели чехли на висок ток – в модата тая е един сезон напред; цикламена чанта, бие на маркова, дали е, ще разберем после, като огледаме тигелите; парео – не е тигрово.
Носи огромни очила, закриващи половината физиономия, тенденция, ненавиждана от козметиците, но единственото работещо решение за проблема с бръчките около очите.
Идва, кима ми. Стил, обаяние и чар. Замайва ме с парфюма си. Доближава опасно близо, посочва заложените капани, усмихва се (разбира се, перфектни зъби) и преди да каже и дума, аз махвам небрежно, но красноречиво с ръка към шезлонгите – е как, свободни са!
Тя сяда грациозно на по-близкия до мен, при което се появяват почти невидими сатенени гънки над ръба на банския, косата й – тъмна и естествена, е вързана с цикламена панделка и нещо като мрежичка, затварям очи, защото така или иначе не мога да им вярвам… Перфектна!!!
Стърча тъпо и обмислям ситуацията. Доста трудно е да легнеш достойно, винаги се минава през седяща фаза, при която коремът напомня голяма възглавница, без ни най-малък намек от баклавички, за които мечтаеш – по час всеки ден – на килима в хола.
Прилага се вариант на странично полягане, но само с гръб към обекта – някаква странна маса се изсулва надолу, висва и достига шезлонга доста преди теб, разстилайки се издайнически. Най-добре е да падна заднишком, прав като талпа.
Направих го. Сигурно боли, ама на кой му пука! Лежах си, в кататоничен ступор, замечтан, когато чух едно ангелско: „Альоо, хааай…“ (обажда се на някого). „Аха, аз съм, муцка. Тукай супир, мноо яко. И човека и напрао виликулепин. И муцка, ши падниш, такова ма пирфектно.“
Главата на кумеца стърчеше над ръба на басейна, вода се стичаше в зяпналата му уста. Пирфектната затвори телефона, погледна ме кокетно и попита:
– Дей дилбокоту?
Скокнах, хванах я за ръка, направихме няколко решителни крачки напред, в очите ми – сълзи от гняв и отчаяние. Дрезгаво, с предупреждение да не се меси, каквото и да стане, изръмжах към кумеца:
– Дей дилбокоту!
