Когато финансистите се бъркат в природата

| от |

Размиг Кьошеян / Монд Дипломатик

Суши, урагани, наводнения – по четирите краища на света климатичните катастрофи причиняват човешки трагедии и ни смайват с феноменални гледки. Поставят и един прозаичен въпрос – кой ще плаща за щетите? Когато загубите им са прекалено големи, застрахователите прехвърлят отговорността на държавите, но те, притиснати от дълга, изпитват затруднения да я поемат. Тогава се обръщат към финансовите пазари, с техните смразяващи разчети и спекулативни продукти.

toronto-snowstorm-march-12

ПРЕЗ ноември 2013 г. „свръхтайфунът“ Хаян се стовари върху Филипинския архипелаг. Над шест хиляди загинали, милион и половина разрушени или повредени жилища, 13 милиарда долара материални щети. Три месеца по-късно двама агенти на частните застрахователни компании „Мюнхен Ре“ и „Уилис Ре“, придружени от представители на Бюрото на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNISDR), представиха на филипинските сенатори нов финансов продукт, с който се избягвала предполагаемата неспособност на държавата да управлява климатичните бедствия – Застрахователна схема срещу риска за филипинските общини (PRISM). Нещо като високо рентабилен заем при катастрофи, който общините да предлагат на частни инвеститори. На последните се осигуряват солидни лихви, субсидирани от държавата, но в случай на бедствие с предварително определени параметри губят цялото си капиталовложение.

Климатичните деривати, облигациите за бедствия и други застрахователни продукти за климатични щети се радват на бурен успех. Не само азиатски държави, но и страни като Мексико, Турция, Чили и дори американският щат Алабама, силно засегнат от урагана Катрина през 2005 г., прибягнаха към тях под една или друга форма. Изобретателите на тези продукти се стремят да поверят застраховането срещу природни бедствия и всичко, свързано с тях (премии, оценка на риска, обезщетяване на жертвите) на финансовите пазари. Защо финансистите се залавят с природата точно в момент, когато тя показва все по-отчетливи признаци на изтощение?

В продължение на няколко века Земята предоставяше на икономиката суровини и ресурси на ниски цени. Екосистемата успяваше да поглъща отпадъците от промишленото производство. Днес обаче тези две функции не се осъществяват толкова лесно. Освен че цената на суровините и на управлението на отпадъците расте, зачестилите и все по-тежки природни бедствия увеличават глобалната цена на застраховката. Тя пък смъква процента на печалба на индустриалците. По такъв начин екологичната криза не е само отражение, но е и възможен причинител на криза на капитализма.

В този контест финансовият подход сякаш предлага изход – застрахователните и презастрахователните компании въвеждат нови методи за разпределяне на риска, основно чрез превръщането на климатичната заплаха в ценни книжа. Иначе казано, става дума за пренасяне в метеорологията на механизмите, които бяха изпробвани с известния на всички успех с американските недвижими имоти…

Един най-очарователните продукти на този нов финансов арсенал еоблигацията бедствие. Облигацията е ценна книга или част от дълг, която се разменя на пазара и се котира. Особеността на този вид облигации е, че те не се издават срещу дълг, сключен от дадена държава за изграждане на инфраструктурни обекти, или от компания за финансиране на нововъведения, а се отнасят за природата и евентуалните бедствия. Те се отнасят за възможно събитие, което не е сигурно, че ще настъпи, но за което се знае, че ще предизвика значителни материални щети и човешки жертви. Целта е рискът да се разпредели в пространството и времето и финансовите му последици да се облекчат. Тъй като пазарите се разгръщат в световен мащаб, тези рискове чрез ценните книжа се разпространяват максимално.

Това чудо на финансовото инженерство видя бял ден през 1994 г., малко след като серия от бедствия, нанесли скъпо струващи поражения (ураганът Андрюс във Флорида през 1992 г., земетресението в Нортридж, Калифорния, през 1994 г.), принудиха застрахователната индустрия да търси нови ресурси. Оттогава насам са емитирани около 200 облигации бедствие, 27 от тях – на стойност 14 милиарда долара, само през 2007 г.

Карибски ураган срещу цунами в Азия

ПОДОБНО на всички финансови продукти климатичните облигации са подложени на унизителната оценка на рейтинговите агенции „Стандард енд Пуърс“, „Фич“ и „Мудис“, които обикновено им присъждат невзрачната оценка ВВ, тоест, че не са без риск. Цената на една облигация бедствиеварира на пазара в зависимост от вероятността заплахата да се реализира и според търсенето и предлагането. Случва се тези ценни книжа да продължават да се търгуват при наближаване и дори по време на катастрофа, например при изключителни горещини в Европа или ураган във Флорида. Специализираните брокери, с присъщото им чувство за оригинални формулировки, наричат това търговия с ценни книжа на живо.

През 1995 г. в Ню Джърси се появи Борса за търгуване на ценни книжа, наречена „Катекс“ (Catastrophe Risk Exchange). Инвеститорите, силно заплашени от калифорнийските земетресения, могат да разнообразят там портфейла си, като обменят своите облигации бедствие срещу други за урагани на Карибите или цунами в Индийския океан. „Катекс“ поема грижата да предоставя на клиентите си бази данни за оценка на рисковете.

Важно звено в тази финансова схема са агенциите за моделиране на катастрофите. Тяхната задача е да изчисляват природните явления и да разсейват, доколкото е възможно, неизвестността. По света съществуват ограничен брой агенции за моделиране, повечето американски: Applied Insurance Research (AIR), Eqecat и Risk Management Solutions (RMS). В зависимост от променливи величини, като скоростта на вятъра, обхвата на циклоните, температурата, както и от физическите характеристики на съответната зона (използваните строителни материали, тип терен, население), те оценяват стойността на последиците от една катастрофа и обезщетенията, плащани от застрахователите. По такъв начин определят и цената на дадена облигация бедствие.

Повечето облигации от този тип бяха емитирани от застрахователи и презастрахователи. Но от средата на първото десетилетие на XXI век самите държави започнаха да пускат на пазара „държавни“ облигации бедствие. Тази тенденция, въведена от теоретиците на застрахователната дейност, възпитаници на „Уортън скул“ към университета в Пенсилвания – едно от най-престижните търговски училища в света, активно се насърчава от Световната банка и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Това развитие илюстрира тясната връзка между бюджетната криза на държавите (задлъжнялост и спад на приходите за хазната) и екологичната криза. Поради трудното положение, в което се намират, държавите се оказват все по-малко способни да поемат осигурителните разноски за климатичните бедствия с конвенционални средства, т.е. с приходите от данъците. Тази възможност ще бъде все по-ограничена поради честотата и мощта на тези катаклизми, свързани с климатичните промени. За разтревожените правителства застраховането на климатичния риск чрез ценни книжа представлява глътка въздух – този начин на застраховане се явява алтернатива на данъка и на националната солидарност. Това е точката на сливането на екологичната с финансовата криза, както показва примерът с Мексико.

Урагани в Мексиканския залив, земетресения, свлачища или изригвания на вулкана Попокатепетъл в близост до Мексико сити – страната изглежда застрашена отвсякъде. В случай на катастрофа държавата, като застраховател от последна инстанция, обезщетява жертвите за сметка на федералния бюджет, т.е. благодарение на данъците, по принципа на националната солидарност, присъщ на модерната национална държава. През 1996 г. правителството създаде фонд „Природни бедствия“, предназначен както за оказване на спешна помощ на пострадалите, така и за възстановяване на инфраструктурата. Системата функционира успешно до серията от катастрофи, връхлетели страната с непоносими за държавата от финансова гледна точка поражения. През 2005 г. федералното правителство похарчи за покриване на щетите 800 милиона долара, вместо предвидените за това… 50 милиона.

Прекомерно обвързващи критерии

ИДЕЯТА за застраховки срещу риск от земетресение с ценни книжа се конкретизира година след това по инициатива на Световната банка. През 2009 г. държавата реши да включи в системата и ураганите, което доведе до създаването на мултирискова програма. Около масата се събраха сериозни преговарящи: министърът на финансите на Мексико, представители на банката „Голдман Сакс“ и на презастрахователя „Швейцария Ре Капитал Маркетс“, поели задължението да предлагат програмата на инвеститорите. „Мюнхен Ре“ също участва, както и две големи американски адвокатски кантори –„Кадуолъдър, Уикершам енд Тафт“ и „Уайт енд Кейс“. Агенцията за моделиране AIR, натоварена да изчисли параметрите, при които се задейства застраховката, и прага, над който инвеститорите губят вложения капитал, изготви два модела – един за земетресенията, друг за ураганите. След катооблигацията бедствие беше регистрирана на Каймановите острови от „Голдман Сакс“ и „Швейцария Ре“, тя се предлага за продажба на инвеститорите, в рамките на промоционални турнета, организирани от банките.

Всеки път, когато върху Мексико се стоварва катастрофа, агенцията AIR определя дали събитието съответства на договорените параметри. Ако това се установи, инвеститорите са длъжни да предоставят парите на мексиканската държава. В противен случай те не плащат нищо, а продължават да получават щедра застрахователна премия.

През април 2010 г. мексиканският щат Долна Калифорния беше засегнат от земетресение, но епицентърът се намираше на север от зоната на действие на облигацията бедствие. Парите не бяха деблокирани, а Мексико продължаваше да плаща лихви. Същото се получи два месеца по-късно, когато щатът Тамаулипас беше поразен от ураган, но силата му беше под установения праг и Мексико не получи нито долар. Критериите са толкова обвързващи, че парите са били изплатени само за три от двестата облигации от този вид, емитирани през последните петнадесет години (Икономист, 5 октомври 2013).

В изключително застрашената зона на Югоизточна Азия въвеждането на държавни облигации бедствие се извършва при специални условия. В Индонезия, най-голямата мюсюлманска държава в света, се прилагат принципите на ислямското застраховане такафул. Презастрахователят „Швейцария Ре“ не забравя, че този сектор се радва от десетина години на годишен ръст от 25% (срещу 10% на пазара на традиционното застраховане) и полага големи усилия, за да покаже своето уважение към шериата. Развиващите се страни са често по-тежко засягани от климатични катастрофи, както поради географията си, така и защото не разполагат със същите средства за борба с бедствията като западните държави. Покачването на нивото на моретата засяга както Холандия, така и Бангладеш, но за предпочитане е да се бориш срещу наводненията в Амстердам, отколкото в Муншигандж.

Облигациите бедствие или, в друга област, въглеродните квоти не са единствените финансови продукти, свързани с природни процеси. Климатичните деривати, например, предлагат на инвеститорите да залагат върху прогнозата за времето, т.е. върху метеорологичните промени, които не прекъсват нормалния ход на обществения живот. Като се почне от спортните събития и се стигне до реколтата, през рок концертите или промените в цената на природния газ, редица аспекти от обществения живот са повлияни от времето. Смята се, че една четвърт от богатството, произвеждано ежегодно от развитите държави, е подвластно на влиянието на метеорологичните фактори. Принципът на климатичния дериват е детински прост. Определена финансова сума се деблокира в полза на собственика му, в случай че температурата (или друг метеорологичен параметър) надхвърли или, напротив, не достигне предварително уговорено ниво. Например, ако студът (и съответно енергийните разходи) превиши определен праг или ако дъждът ограничи посещенията на развлекателен парк през лятото.

В земеделието някои деривати са заложени върху реалния актив, за който се отнася финансовият инструмент – времето за покълване на растенията. Показател от рода на „градуси – дни растеж“ измерва отклоненията между средната температура, необходима за узряването на определена реколта, и реалната температура. Ако определеният праг бъде надхвърлен, се изплаща съответната сума. В рамките на т.нар. размяна две предприятия, за които климатичното отклонение има противоположни последици, могат да решат да се застраховат взаимно. Ако дадено енергийно предприятие губи пари при прекалено мека зима, и напротив, ако едно дружество, организатор на спортни събития, губи пари при прекалено студена зима, те ще си изплащат определени суми в зависимост от покачването или спадането на живачния стълб.

Предшествениците на климатичните деривати се появяват в земеделието през ХІХ век, по-специално на Чикагската борса в САЩ. Те се отнасят до суровини като памука и житото. След либерализацията и разгръщането на финансовите пазари през 70-те години на XX век и появата на изобилие от дериватни инструменти, потенциалните предпоставки за размножаването им се увеличиха. Пионери в тази област, мултинационалните компании в областта на енергетиката, сред които „Енрон“, виждат в това начин да смекчат риска от загуби. Така например, след зимата на 1998-1999 г., особено мека в САЩ поради феномена Ла Ниня, някои засегнати енергетици решиха да използват дериватите, за да покрият загубите. Нищо чудно, защото за подобни предприятия промените от няколко градуса водят до колосални финансови последици. От 1999 г. насам климатичните деривати се търгуват на Чикагската стокова борса, специализирана в земеделски продукти. Развитието на тези финансови продукти напредва успоредно с тенденцията към приватизация на метеорологичните служби (по специално в англосаксонските държави), а именно те определят прага, след който влиза в действие определен застрахователен дериват.

В статия с подзаглавие „Защо околната среда се нуждае от финансите“ трима теоретици на застрахователното дело предлагат да се въведат деривати, които покриват риска от изчезване на растителни и животински видове. Взаимното проникване между финанси и природа приема тук една от най-радикалните си форми – залага се на принципа, че ако дейностите по опазване на видовете са изгодни за предприятията, те ще бъдат стимулирани да се грижат за биоразнообразието. Тази скъпо струваща дейност в момента е грижа на държавата, чиито каси все по-често са празни. Виждаме как и в тази област аргументът за данъчна криза служи на финансовия подход към природата.

Да предположим, че щатът Флорида подпише с дадена компания застрахователен договор за изчезващи видове и залогът е застрашена костенурка, обитаваща района на действие на въпросната компания. В случай че броят на представителите на този вид нарасне поради положени грижи от страна на фирмата, държавата плаща лихви на предприятието. Но ако, напротив, костенурките намалеят или се доближат до прага на изчезване, предприятието плаща на държавата, за да може тя да предприеме действия за спасяването им.

Примери на продукти от същия тип са „ипотеките върху околната среда“ – нещо като високорисковите жилищни кредити, при които обаче залогът не е недвижим имот, а определена част от околната среда. Такива са също ценните книжа за горите и финансовите механизми, свързани с вододайните зони, либерализирани в САЩ от администрацията на Джордж Х. Буш през 90-те години.

Капитализмът предполага наличие на „условия за производство“, обяснява теоретикът на екосоциализма Джеймс О’Конър. Паралелно с развитието си той изчерпва и дори разрушава условията за производство. В течение на повече от век евтиният петрол позволи функционирането на това, което Тимъти Митчъл нарича „въглеродната демокрация“, но оскъдицата му значително оскъпява промишлената дейност. Капиталът има нужда от условия за производство, но няма друг изход, освен да ги изчерпва. Именно това О’Конър нарича „второто противоречие“ на системата – между капитала и природата. Първото той определя като противопоставяне на капитала и труда.

Тези две противоречия се преплитат – човешкият труд създава стойност, като трансформира природата. Първото противоречие води до тенденцията към спад на печалбата, т.е. до появата на дълбоки кризи на системата. Второто противоречие пък води до оскъпяване на поддръжката на условията за производство, което също допринася за спада на печалбата, тъй като се използва все по-голям капитал за тази поддръжка. Например, нарастващите разходи за откриване на все по-трудни за експлоатация залежи от петрол не се превръщат в печалба.

При това положение съвременната държава играе ролята на посредник между капитала и природата. Тя регулира използването на условията за производство, за да ги запази. Целта на екосоциализма е да разбие триптиха, образуван от капитализма, природата и държавата, да попречи на държавата да действа в интерес на капитала и да насочи дейността си в полза на благосъстоянието на населението и съхранението на природното равновесие. Климатичната конференция в Париж през 2015 г. (СОР 21), на която правителството на Франсоа Оланд изглежда възлага големи надежди, ще предостави на глобалното движение за климатична справедливост възможността да постави това искане.

 
 

Наградите Emmy 2017: мъжките тоалети, които ни отвяха главата

| от |

Ако сте очаквали скандални облекла, много открита плът и футуристични модни визии на церемонията по връчването на Наградите Еми преди два дена, ще сте останете разочаровани.

И мъжете, и жените се появиха на червения килим облечени както подобава за събитие от такъв характер. С изключение на няколко известни личности, които биха могли да се справят по-добре, всички останали поне бяха премерени.

При жените цветните принтове, изрязаните части в областта на гърдите или корема, ефирните материи и широките в долната част рокли бяха сред общите елементи. Мъжете бяха заложили на традиционните тъмни цветове.  И  все пак онези, които си  бяха позволили да заложат на по нестандартни тоалети, се откроиха най-много.  При някои става въпрос само за един аксесоар – акцентът, който завършва тоалета.

Ние спираме да анализираме и оставяме на вас да се насладите на най-открояващите се мъжки тоалети от снощи. Независимо дали бихме ги носили, едно е ясно – притежателите им заслужават адмирации за добрия вкус.

 
 

Здравият сън и сексът са най-важни за щастието

| от |

Здравият сън и сексът са по-важни за щастието от парите, установиха британски учени, цитирани от в. „Мирър“.

Проучването е извършено от Националния център за социални изследвания, след което резултатите са анализирани от консултантската фирма „Оксфорд икономикс“, която разработи точков индекс на щастието. Той показа, че дори тройното увеличаване на доходите на домакинството носи само две точки, докато добрият нощен съд повишава чувството за щастие на средностатистическия британец с цели 15 точки.

Сексът също повдига духа. Хората, които са доволни от половия си живот, имат средно седем точки повече от останалите.

Други фактори, допринасящи за щастието, са силните семейни и приятелски връзки, сигурната работа, здравето на близките. Те са много по-важни от лъскавите коли и екзотичните почивки.

Хората се чувстват добре и когато могат да излизат на открито, когато разговарят с приятели и съседи, когато са семейни.

Младите семейства са най-щастливата демографска група.

 
 

„Може ли да спреш климатика“ и други супер дразнещи реплики в колата

| от |

По цял ден си шофираме като пичове сами в колата и ни е много добре. Е да, засичат ни, подпират ни, псуват ни, но каквото и да се случва извън купето на автомобила, то не е в състояние да ни изкара извън кожата така, както онова, което се случва вътре.

Компилирахме няколко от най-разпространените реплики, които се отправят към шофьора и са в състояние да го накарат да натисне рязко спирачката и да излезе от колата, за да си блъска главата в бордюра 15 минути, докато се успокои и продължи напред. Ето ги и тях:

„Аре да караш малко по-внимателно, че си слагам спирала“

Жената се вози отзад като президент и си върши нейните женски работи. Решила е да се гримира в последния момент, докато отивате на вечеря на центъра и ти караш по „Борис“. Паветата обаче й пречат да сложи спиралата, така че да не й станат бучки на миглите. За отмъщение можеш да й кажеш, че след малко сте на гладко и може да си сложи очната линия. Когато излезете на ремонта на „Прага“ или „Дондуков“, кажи, че вече може да действа и завий обратно към Пирогов, защото ще имате спешен случай с набучена очна линия в зеницата.

„Ей там май има място за паркиране“

Доверяваш се на пасажера, който МИСЛИ, че някъде там има място за паркиране, което е по-близо до входа на мола, и пропускаш единственто свободно място на този етаж. Естествено, ТАМ няма свободно място. Просто има паркиран Smart. Колкото и да е неприятно, не можеш да го избуташ деликатно назад, защото не е учтиво и слизаш още две нива надолу, за да паркираш накрая на инвалидно място и след 10 минути да намериш автомобила си облепен в стикери „Аз искам да съм инвалид“.

„Е що не минеш/мина оттам?“

Пътниците регулярно имат претенции откъде да мине шофьора. Все едно с качването в колата, в главата им се материализира холограмен Google Maps. Те знаят, че за да стигнеш от „Стрелбище“ до „Люлин“ е по-добре да се мине през „Дружба“, и че пътят за „Банишора“ се вие през „Младост“. И не свенят да дадат акъл откъде, аджеба, трябва или е трябвало да се мине.

„Хапни си яйчице, за какво го варих?“

Баба ти. Возиш я до Банкя да налеете минерална вода и багажникът е пълен с празни туби. Няма лошо, докато жената не реши, че не си ял от цял час и е време да хапнеш прясно сварено домашно яйце от радомирска кокошка. Веднага. Специално за теб го е варила. Доводите, че не желаеш колата ти да вони на яйца цяла седмица се разбиват като вълна о созополска скала в нейния довод. А именно: „Е а аз за какво го варих?“.

„Е що си паркирал чак там?“

„Чак там“ е на отстояние два метра от другото възможно място за паркиране. Необходима е обосновка на избора обаче.

„Благо, нали знаеш, че ти гледам километража?“

Да, жената е отзад и гледа. Не гледа стадата с крави покрай пътя, нито шарените листа на дърветата. Тя гледа километража. От София до Будапеща. И надава вик всеки път, когато стрелката допре цифрата 150.

„Жив да си, Жоро, е те тоя трамвай не го видех!“

Реален случай. Репликата е отправена от прабаба ми към баща ми, който шофира и спира, за да пропусне трамвай.

„ОП, ОП, ОП“

Очевидно си се доближил твърде много до друга кола. Живият парктроник се включва с нотка на хистерия.

„Гледай, гледай!“

Докато лавираш между колите, пред очите ти бива набутан смартфон, на който върви видео с котка, която бие куче.

„По-леко де, все пак возиш дете, нали не искаш да си счупи врата?!?“

Да, ако возиш само възрастни може да караш с 230 по Цариградско. Ако возиш дете обаче, което месец преди абитуриентския си бал още седи на детското столче, трябва да спираш преди да минеш през легнал полицай.

„Крачето ти май е все на съединителя, нали знаеш, че така се износва много бързо феродовият диск „

Мъжът ти. Гледа ти в краката, докато шофираш. Необходимо е да обясняваш какво правиш с тях 60 секунди в минутата. Искаш да спреш колата, да ги увиеш около врата му и да стискаш, да стискаш…

 „Може ли да спреш климатика?“

Навън е 43 градуса, но зиморничавият пътник отзад се увива в шалове, трепери, подкашля демонстративно и мрънка, че ще получи фациалис.

„Айде да пуснеш климатика малко“

Навън е 15 градуса, караш на отворен прозорец и дишаш с удоволствие. На някой обаче му хрумва, че жегата е адска и трябва да бичи климатик.

„Може ли да намалим музиката, че отзад се чува много силно“

Караш нова кола с аудиосистема BOSE и искаш да слушаш 100 кила до дупка. Всеки звук по-силен от латерна обаче срива майка ти.

„Може ли да спрем на някоя бензиностанция, че нещо пак ми се пишка?“

Жената. 5 минути след като сте тръгнали. Въпросът се задава на всеки 20.

„Нещо ми стана лошо, може ли да спреш за…“…изречението прелива в звука на стомашно съдържимо, изливащо се върху кожената каросерия.

„Може ли малко по-бързо да караш, че закъсняваме…“

„Може ли малко по-бавно да караш, че ми става лошо…“

А МОЖЕ ЛИ ДА МЛЪКНЕТЕ ВСИЧКИ И ДА СИ КАРАМ НА СПОКОЙСТВИЕ?

 
 

Ryanair обяви кои са отменените полети

| от |

След като съобщи, че анулира над 2000 полета, Ryanair пусна пълен списък на всички отменени полети през следващите шест седмици.

Превозвачът първоначално публикува засегнатите полети до 20 септември, но сега след натиск от ирландското правителство и потребителски групи пусна всички подробности на сайта си до обявеният срок до 28 октомври (събота).

Пълният списък може да бъде намерен на сайта на авиокомпанита.

От и до София има няколко засегнати полета:

22 ceптeмвpи – F9961 Cтaнcтeд – Coфия и F9962 Coфия – Cтaнcтeд

28 ceптeмвpи, 5, 13,19 и 26 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

30 ceптeмвpи; 7, 14,21 и 28 oĸтoмвpи – F9967 Cтaнcтeд – Coфия и F9968 Coфия – Cтaнcтeд

Всички засегнати пътници (около 400 хил. души) ще получат обезщетения, като общият им размер достига 20 млн. евро.

Компанията предлага две възможности, ако вашият полет е сред анулираните – да подадете документи за възстановяване на средствата или безплатно да промените отменения полет.