Когато есента задуха по прозореца

| от Дилян Ценов |

Не можеш да сложиш етикет на отиващото си лято. То е нещо едновременно хубаво и неприятно. Хубаво, защото вече си се уморил от жегите. Уморен си от пътуванията, от непрестанното бързане нанякъде. И сега знаеш, че е време за почивка. Дори екстровертът в нас понякога има нужда да презареди и това обикновено се случва в края на лятото.

Есента никога не идва без предупреждение. Известява намеренията си да покрие земята с изгорели листа и вода много преди да започне да се стъмва рано. И макар понякога да се радваме на няколко дни циганско лято, от един момент на годината е ясно, че трябва да извадим блузите с дълъг ръкав, междусезонните връхни дрехи и тънките шалове(които ще се удебеляват с времето).

Тъжно е, защото всяко лято си има история. И колкото и да си изморен, не искаш то да свършва. Ако може да го удължиш дори с малко, ще го направиш. Ако можеш да изживееш флирта пак, ще го изживееш. Ако можеш да прекараш още една такава почивка, още едно къпане в морето, ще го направиш. Това е тъжното. Когато си живял на max през цялото време, неизменно те обзема тъга на финала.

Идват нови неща с всяка нова есен. Нови проекти в работата. За някои нова академична или учебна година. Новият театрален сезон. Поредната Коледа, подаръци, украса, ако си късметлия – семейство и приятели.

Съвсем скоро, както гласи популярното клише, „лятото ще изгори листата на дърветата“ и клоните им ще бъдат оголени. Романтиката пак ще излезе на преден план. Онази, есенната романтика с чая или кафето с канела, ароматното греяно вино, пуловерите, одеялата, огънят и неминуемо – добрата книга. И тъгата. Тъгата на ромолящия по прозореца дъжд, която е една от най-приятните. Тъгата от мрака, който все по-рано ще се спуска и някои ще го използват за прикритие, за да излязат навън, а други ще се затворят там, където през лятото нямат време да бъдат.

Есента е бавен сезон. Може би дори по-бавен от зимата. През зимата все бързаш нанякъде, към топлото, към вкъщи, към работата, нямаш толкова време да седнеш и да размишляваш. Есента обаче е някъде по средата на гамата между бялото и огненото. Тогава имаш достатъчно време да мислиш за всичко.

И тя, както и лятото идва със своите обещания. И тя е красива като пролетта, но с обратен знак. И в това няма нищо лошо. Красиви са както зелените, така и оранжевите, така и оголените дървета. Магична е лятната буря, магичен е и тихият есенен дъжд. Красиви са летните флиртове, красив е и есенният секс със своята неподправена тъга.

Красивата есен още не е тук. Но държи да знаем, че идва. Като Чехова героиня, която хем искаме да видим, хем знаем, че бързо ще й се наситим. Тя праща своя лакей (вятърът), който тропа по прозореца и ни казва, че господарката е пристигнала на гарата и скоро ще дойде в имението. Направете й място. Тя няма да е като гостът, когото изпратихте преди малко, но няма и да ви разочарова.

 
 
Коментарите са изключени за Когато есента задуха по прозореца