Когато банките плашат

| от |

Щом някоя от европейските банки изпадне в затруднения, тутакси отново възникват опасенията за нова криза – на фона неотдавнашната, пише Дойче веле. Дали става дума за паника или за състояние, с което трябва да се свиква?

618x386

„Banco Esprito Santo: слухове за фалит“ и „Нов банков скандал в България“ – това са две от водещите заглавия от последните седмици. Изпадането в проблемно положение на която и да е банка в Европа е индикация, че вероятно и кризата не е далеч. В случая с българската Корпоративна търговска банка, например, правителството заяви, че трябва да вземе заем от един милиард евро за спасяването на финансовата институция. Членът на Управителния съвет на Бундесбанк Андреас Домберт е убеден, че такива случаи ще има и в бъдеще. „Изобщо не можем да изключим настъпването на подобни събития – тъкмо напротив.“ И когато най-бедната страна в ЕС трябва да направи дългове в такъв голям размер, това ще даде отражение върху цялата икономика. В този случай България ще трябва да коригира целите си за бюджетния дефицит – той може да се покачи с над три процента, вместо с прогнозираните 1,8 на сто.

Ефектът на доминото

В сегашната глобална финансово-политическа ситуация, при която лихвите в САЩ и ЕС са на рекордно ниски нива, до сътресения в банковия сектор може да се стигне много бързо, твърди Андреас Домберт. „Комбинацията от ниски лихви, ниска инфлация и висока ликвидност показва, че на финансовите пазари отново е започнало преследването на максималната печалба.“ В такава напрегната ситуация престъпните нарушения, които изглежда са допуснати в българския случай, или провалът на мениджърите могат да вкара всяка банка в затруднения.

А и само слухът, че определена банка вече не е ликвидна, е достатъчен, за да се стигне до фалит. От страх да не загубят парите си, много вложители се впускат да изтеглят всичките си спестявания. Банката пък не е в състояние да изплати наведнъж всички авоари и тогава действително изпада в неплатежоспособност.

Както посочва по този повод икономистът професор Томас Хартман-Венделс – при банките винаги съществува опасност от верижна реакция. „Когато една банка се разлюлее, много често вложителите губят доверие и в другите банки. Или пък банките са си раздавали взаимно кредити и поради това изпадат в затруднения“, казва експертът.

Ролята на банковия съюз

Във връзка с последните сътресения, българското правителство взе решение да се присъедини към Европейския банков съюз. Финансовите министри на страните от еврозоната искат чрез този съюз да въведат правила за подхода към изпадналите в затруднения банки, като на преден план излиза въпросът за гаранциите, за да не бъдат ощетявани данъкоплатците. Сред компонентите на европейския банков съюз е и създаването на специален фонд, в който банките да внасят средства, а общата сума, която трябва да се събере, е 55 милиарда евро.

Преди банковият съюз да стане реалност обаче, ще бъдат проведени стрес тестове и проверка на балансите в 128-те най-големи европейски банки. „Така ще се гарантира, че старите дългове и слабите маста в балансите са преодолени. И то още преди Европейският банков надзор да започне работа през ноември“, казва Андреас Домберт.

Някоя банка може да издържи успешно стрес теста и въпреки това да изпадне в затруднения, казва Домберт и дава пример от медицината: „На прегледа лекарят не може да изследва всички съществуваши вируси – той се концентрира върху най-вероятните“. Икономистът Хартман-Венделс също съветва стрес тестовете да не се надценяват, тъй като в отделни случаи резултатите от тях не са показателни за състоянието на определена банка. „Масата данни всъщност не може да бъде обработена цялостно от контрольорите поради липсата на време и положението на определена банка се определя предимно на базата на общи оценки“, казва Томас Хартман-Венделс.

Кои банки действително са действително важни?

Трябва ли една банка да бъде спасена на всяка цена? Андреас Домберт припомня, че банковият мениджмънт е част от системата на пазарната икономика. Към чиито основни принципи спада и този, че фирми и банки, които нямат убедителен бизнес модел отпадат от пазара. „В този смисъл Управителният съвет на Бундесбанк застъпва становището, че и банките могат да се провалят“, казва той. Преди това обаче трябва да бъде еднозначно дефинирано, коя банка и при какви обстоятелства е твърде важна и значима, за да бъде оставена да фалира.

Андреас Домберт не крие, че отговорът на този въпрос все още не е даден. Според него обаче, не трябва да съществува зависимост от няколко големи банки, които разполагат с потенциал за изнудване на обществото само защото са много големи. Какво ще стане обаче, ако една смятана за твърде важна банка изпадне във фалит? Андреас Домберт дава пример с нивата на отговорност, установени в банковия съюз. „На първо място са собствениците на банката, след това идват техните кредитори, след това е ред на фонда на банковия съюз и най-накрая , ако изобщо се наложи – на данъкоплатеца.“ Въпросът е колко бързо може да настъпи този край? Мнението на Томас Хартман-Венделс е следното: „Вярвам, че държавата никога няма да избяга изцяло от задълженията си, ако настъпи мащабна криза, обхващаща повече банки“.

 
 

18-годишен мъж беше обвинен за атентата в лондонското метро

| от |

Британската полиция обяви днес, че е повдигнала обвинения срещу 18-годишен мъж в опит за убийство, в рамките на разследването на бомбения атентат в лондонското метро на 15 септември, съобщиха световните агенции. Ахмед Хасан беше арестуван на терминала за заминаващи за Франция пътници на пристанището в град Дувър ден след нападението. Той е обвинен също в причиняването на експлозия в метростанция „Парсънс Грийн“, при която бяха ранени 30 души.

 
 

Другите войни освен войната на пътя

| от |

Войната на пътя ни е любимата война. Въпреки че е инцидентна, защото никой не иска реално да се блъска в нищо, да убива и да рискува себе си, което не я прави точно война.

Никой не сяда зад волана с идеята за целенасочена сеч. Е…освен ако не е някой, който е тръгнал да наказва неверниците. Освен това има къде-къде по-интересни войни, които остават ненаречени войни, а заслужават дори повече тази квалификация от тази по пътищата.

Войната в класната стая, например, е една прекрасна война! Има така необходимата за една война взаимна омраза между двете страни. Когато човек изпреварва на завой в насрещното, той не мрази идващия насреща ТИР. Каква война е това! Виж, учителите и учениците се ненавиждат кръвно, както трябва – със страстна, почти нацистка омраза. Административно доминиращата  страна нарича учениците „цигани“; съпротивата обаче отговаря с дървени колове. Война бе, война. Айнщайн май беше казал (по повод изобретяването на атомната бомба, ако не се лъжа), че не знае третата световна война с какво ще се води, но четвъртата ще е с пръчки и камъни. Еми, ето.

Войната в интернет. Тя е едновременно между съседи и между всички хора на света – тя е и Междусъюзническа, и Световна. Разбира се, основният продукт на спорадичните битки в интернет са накърнените достойнства и изобличените хомосексуални. Следващият по значение удар е икономически. Да речем, че искате да продадете Форда си (което е напълно разбираемо, ако имате Форд). Поствате обява с данни и снимки на колата в някоя от групите Купува/Продава във фейсбук. Точно след 5 наностотни се появява първият коментар, в който компетентно лице обяснява как вашият форд е разплетена кошница, не си заслужава парите, а вие сте тъп човек. Това застрашава вашето скромно търговско намерение и вие изпитвате нужда да направите кризисен пиар. Но вместо с факти, отговаряте на коментара с еквивалентен език, на огъня с огън. И ето ни война, от която в крайна сметка резултатът освен накърнени достойнства и изобличени хомосексуални, е и един непродаден Форд.

Войната на работното място, когато от понеделник до петък, от 9 до 6, работодателят и работникът гледат да се прецакат. Това става предимно по малките фирми, които наемат неквалифициран или нискоквалифициран персонал. Веднъж на един съсед мащехата му (текстът в тези скоби ви дава секунда да си го представите) маркира на касата на Фантастико 15 кисели млека вместо 1. Накрая се оказа, че тя трябва да плати 14-те допълннителни. Защо – не знам. Но ето такива подобни сражения се случват ежедневно на бойното поле наречено офис.

Това са само част от истинските войни, приятели. Войната по пътищата не е война, защото там хората умират заради характера си. Войната по пътищата е природно бедствие.

В другите битки индивидуалният войник има в много по-голяма степен думата да отиде ли на война или не. Не умират хора веднага, но след боя всички се чувстваме като ветерани.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.