Кога Уди Алън спря да прави кино?

| от |

За мен отговорът на този въпрос е много лесен. Годината е 2008-а, а филмът е „Вики Кристина Барселона“ и това е лентата, която завършва цикъла на Алън за любимите му места по света. 

Някъде след това за Уди Алън – великолепен режисьор и сценарист в миналото, рязко следва спад.

За някои периодът на преповтаряне на Алън и неговата филмография е започнал дори по-рано, но аз прекалено много харесвам „Мач Пойнт“ и Скарлет Йохансон като цяло, за да приема, че филмите му с нея повтарят какво и да било. Това му е най-хубавото на Алън, когато се влюби филмово в някоя жена. Тогава той започва да я облича в роли, които й отиват.

Последната му муза е Ема Стоун, но истината е, че магията не им се получава. Може да е възрастта му, а може би е от прекалено детското излъчване на Ема. Не знам. Истината е, че в Скарлет има много повече секс и женственост и това си личи във всички негови филми с нея.

И въпреки това всеки нов проект на Уди Алън предизвиква вълнение у хората и киносредите. Последният му филм „Почти нормален“ излиза по кината у нас, но първо ще мине през „Киномания“ (следващата му прожекция е на 22.11.) и уви, е може би най-слабият филм на Алън до момента.

Странният случай с Уди Алън и Хоакин Финикс

Първото, което трябва да знаете за последния филм на режисьора, е, че това е кримка, маскирана като любовна история. Второто – не се получава, просто защото химията между Финикс и Ема Стоун отсъства напълно. Ако в този филм отсъстваше и самият Хоакин Финикс, то провалът щеше да е пълен. Мистър Финикс направи завръщане преди няколко години и е unstoppable! Той е наистина добър и ако някой още не го е разбрал да си пусне „Тя“, за да разбере колко точно.

„Почти нормален“ е филм за нещастен и депресиран мъж на средна възраст, който работи като професор по философия и се сближава със своя студентка. Но дори нейната млада плът не може да му повдигне настроението – буквално и преносно. Както и рояците жени, които се тълпят около него. Но странна случка – идеята да убие един лош съдия – някак го връща към живот. И той бавно, забавно и методично започва да планира убийството.

Нататък, по типично удиалъновски начин, нещата се развиват обратнопропорционално на представата ви за случването на такъв тип събития. Тоест, Хоакин Финикс си върши работата прекрасно, Ема Стоун става все по-досадна, а накрая дори убийството няма значение. Да, финалът е нелеп. Леко deus ex machina.

Лично аз предпочитам онези сюжети от Алън във вида, в който ми ги поднасяше в Scoop или „Мач Пойнт“. Магията в „Почти нормален“ някак отсъства.

За някои Уди Алън отдавна е загубил представа какъв тип кино иска да прави – дали за градовете, или за хората в тях. За жените, които обича, но няма да има, или за откачалките, които ни заобикалят. И всичките му филми след „Вики Кристина Барселона“ го доказват.

Като се започне от изключително мудния „Каквото дойде“, който получава своите средни оценки, само защото името на Уди Алън стои в надписите му и се мине през „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“, прехваления „Полунощ в Париж“ и се стигне чак до „Син Жасмин“, който е най-различното нещо, което съм гледала от Уди Алън в последните години. И дори и той не ми хареса толкова.

Какво се случи с мъжа, който можеше да се обясни в любов на Ню Йорк и Даян Кийтън и ти да се влюбиш в тях точно толкова, колкото и той?

Прекалената производителност неизбежно води до сваляне на качеството, а в последните години Алън сякаш има нужда да докаже на някого, че още го бива. Че въпреки всичко, може да прави кино.

Може би, ако той беше среден клас режисьор, от когото сме гледали какво ли не, щяхме да приемем „Магия в полунощ“ и „На Рим с любов“ по много различен начин. С усмивка и кимване на глава. Като филми, от които не очакваме нищо и въпреки това получаваме много. Но това е Уди Алън. На него му е забранено да бъде посредствен.

Ако искате да направите история на абсурда, се обръщате към Алън. Той беше царят на този жанр. Той е циник. Човек, който ви казва, че независимо какви планове си правите, съдбата си знае нейното и ще ги направи на пух и прах. Вече не обаче.

Наскоро приятел каза, че ако животът ми беше филм, то той трябва да е режисиран от Уди Алън и действието да е в Ню Йорк. Но след като гледах „Почти нормален“ се съмнявам Уди Алън да направи филма, който аз и моят приятел си представяхме онази вечер. Абсурден, комичен, много циничен и с малко доза любов. Разбира се, че със странен финал – никой не иска животът му на кино да свършва с отпрашване към залеза. Освен, ако там не го чака дупка към нещо по-интересно.

Още помня „Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате“, „Ани Хол“, „Хана и нейните сестри“ – абсолютният ми фаворит във филмографията на Алън, „Пурпурната роза от Кайро“, „Мистериозно убийство в Манхатън“ и „Куршуми над Бродуей“. Какво стана с тях? Дали Холивуд не запази магията им капсулована само за себе си и времето, в което са произведени?

Стана ли Уди Алън прекалено мейнстрийм?

Да харесваш Уди Алън вече е мейнстрийм. Всеки, който се има за „арт“ харесва Уди Алън. Ама не онзи, когото аз помня, а някаква нова, комична версия на човека, чийто филми можех да гледам винаги.

Знам, че никой няма да ми вземе онзи Уди Алън от едно време, но този, с когото са го сменили, не ми харесва въобще. Чакам сериала, по който работи, със смесени чувства.

Не ме разочаровай и този път, мистър Алън.      

 
 

Защо по-скъпото вино има по-добър вкус

| от chronicle.bg, БТА |

Изследователи от Германия и Франция са открили защо скъпото вино има по-добър вкус от евтиното, предаде ДПА, позовавайки се на публикация в сп. „Сайънтифик рипортс“.

Причината се в крие в наградната система на мозъка.

„Въпросната система е по-активна, когато пием по-скъпи вина и това съответно се отразява върху възприемането на вкуса им“, обяснява Бернд Вебер от университета на Бон, Германия, един от авторите на изследването, осъществено съвместно с Европейския институт по бизнес администрация (INSEAD) във Франция.

„Сега въпросът е дали можем да тренираме наградната система и да я направим по-слабо податлива на подобни „плацебо“ маркетингови ефекти“, допълва специалистът.

За да разберат защо скъпото вино ни се струва по-вкусно, учените са изследвали със скенер за ядрено магнитен резонанс мозъчната активност на 15 мъже и 15 жени. Участниците в експеримента са били уведомявани колко струва всяко едно вино, преди да им бъде подаден милилитър от течността през маркуч. След това изследваните лица е трябвало да натиснат бутон, за да оценят вкуса на виното по деветстепенна скала.

В действителност напитката е била една и съща, но на участниците са били съобщавани различни цени – 3, 6 или 18 евро на бутилка.

„Както се очакваше, тестваните лица твърдяха, че виното с по-висока цена има по-добър вкус от евтиното“, отбелязва Хилке Пласман от изследователския екип.

Скенерът същевременно е показал, че предните дялове и част от мозъка, известна като вентрален стриатум, за които се смята, че играят роля в наградния процес, са били по-активни при по-високите цени на виното.

„В крайна сметка изглежда, че наградната и мотивационната система ни мамят“, казва Лиане Шмит от изследователския екип.

 
 

YALTA Club VS. Валери: 1:0

| от |

От няколко дни социалните мрежи възбудено се тресат от набезите на Валери Симеонов, който самоотвержено обикаля дискотеките в Слънчев бряг, иззема техника, арестува диджеи, спира музика т.н.

Преди час YALTA CLUB обяви във Facebook официалната си позиция, с която прекратява преждевременно ежегодния фестивал SOLAR Summer 2017 – фестивал, който се провежда повече от 10 години на Cacao Beach и в който са взимали участие имена като Fatboy Slim, Armin van Buuren, Pete Tong, Tiesto, Richie Hawtin, Fedde Le Grand, Mark Knight, Victor Calderone и други.

Решението на организаторите беше посрещнато едновременно с разочарование от тези, които вече са си взели билети за фестивала, и с възмущение от нелепостта, която поставя YALTA в такова положение.

Не е ясно дали в последните 10 години шумът от Cacao beach пречеше на някого, но това лято вицепремиерът реши да си направи малко очеизваждащ пиар и да поведе полицията в битката й за тишината на един курорт, където от години никой, пожелал да прекара почивката си на тишина, не ходи. Пазителят на българското семейство разцепи обществото на две: от едната страна на барикадата застанаха тези, за които Слънчака е синоним на хаос, ужас, пияни англичани и балконинг. Те подкрепиха Симеонов в борбата му срещу наглостта на част от заведенията и решиха, че това е удачният начин за натриване на едни носове и за въдворяване на ред в меката на тежките пиянства и лекия секс.

От другата се строиха онези, които защитават курорта като единствената парти дестинация в България и като място, което поглъща парите на туристите (които после отиват в родната икономика).

Кой е крив и кой – прав, подлежи на дискусия. Онова, което не подлежи, е друго.

Присъствието на министър, който лично, с лицето си, се развява по дискотеките и санкционира, конфискува и унижава, след което се хвали във Facebook, е нелепо и мирише на полицейщина, която мислехме, че е останала в едно друго минало. Никой не може да обвини организаторите на YALTA, че отлагат провеждането на ежегодния си фестивал, при положение, че на риск са изложени репутацията и финансите им.

Дори да оставим настрана неустойките, които клубът би дължал на артистите в случай на намеса на Защитника на тишината, и дори да пренебрегнем неизбежните финансови загуби, които би причинило връщането на билетите на посетителите, остава безумната излагация пред световното фен общество на електронната музика.

Сцената, в която Валери Симеонов собственоръчно конфискува техниката на Adam Beyer, който заедно с колегата си Paco Osuna, бива тикнат зад решетките в ареста, е съвсем реалистична предвид устрема на вицепремиера.

А отзвукът, който такава случка би имал в едни среди, за които Симеонов нехае, тъй като не раждат децата на България и вдигат шум, би бил оглушителен.

Вероятно дори ние бихме се посмяли, ако в Privilege на Ибиса пристигне Фелипе VI-ти и започне да конфискува диджейски пултове и да мести колони.

И не че арестуването на DJ Stancho е по-малко срамно отколкото би било арестуване на DJ – чужденец. Еднакво унизително, неловко и срамно е, тъй като прилагането на закона е едно, а лошо скроеният популизъм – друго. Но не можем да обвиним YALTA в претенциозност или прекалена предпазливост, която се случва на гърба на посетителите на SOLAR Summer.

Става дума за клуб с име, което говори нещо на световната електронната сцена. И ако организаторите имат възможност да не се поставят в ситуация на седмокласник, събрал съучениците си на порно у дома, и ненадейно връхлетян от гневна майка, няма да се поставят.

И това трябва да се уважи.

 
 

Силви Вартан – първото рок момиче на Франция

| от Дилян Ценов |

Годината е 1944, България. В селото близо до София, Искрец, се ражда дъщерята на Жорж и Илона Вартан, Силви. Майката е дъщеря на известен унгарски архитект и живее от дълги години в България. Бащата, Жорж, е наполовина българин и работи като аташе във френското посолство в София. Семейството е част от висшето българско общество на следвоенна България. Силви израства заобиколена от любов.

Комунистическият режим обаче кара семейство Вартан да емигрира във Франция. Това се случва през 1952 г. Малко преди това обаче бъдещата икона на френската музика вече знае каква иска да бъде – режисьорът Дако Даковски я избира за епизодична роля в своята екранизация на „Под игото“ и тя знае, че иска да бъде пред камерата. След като семейството се мести в Париж, смелата, дръзка и луда Силви започва своето пътешествие, докато не се превръща в една от вечните френски певици, символ на музиката от 60-те и 70-те, най-яркото момиче „йе-йе“ (стил в музиката идващ от Франция).

Силви Вартан е от личностите, с които народът ни не просто може, а е длъжен да се гордее. Тя е Рудолф Нуреев на България. Руснакът, който мечтае да стане известен балетист, но родината му не му позволява да постигне желания успех. По същия начин България е тясна за чудовищния талант на певицата и тя получава успех първо и предимно във Франция.

maxresdefault

Започва кариерата си в началото на 60-те години, когато още няма двайсет. Веднага е забелязана от публиката. Скоро след първата й поява по телевизията се запознава с певецът и музикант Джони Холидей и двамата започват да работят заедно. Връзката бързо преминава в лична и двамата се женят през 1965 г. Двамата заедно се изкачват на върха на славата. Пеят в зала Олимпия в Париж, правят невиждани фурори в Palais des congrès de Paris (зала за концерти в Париж). Публиката ги обиква, появяват се по телевизията непрекъснато.

През 60-те тя е млада, енергична, руса, убийствено секси , която на всичкото отгоре пее безупречно. Тя е една от първите изпълнителки, която започва да танцува в клиповете към песните си. Със своя момичешки вид, танци и пеене пленява всички. Това е времето на възхода на „йе-йе“ стила. Това е стил в поп музиката, който възниква в началото на 60-те и негови типични представители са Бийтълс, а във Франция Серж Генсбур, Франсоаз Арди и Франс Гал. Момичетата от този стил са млади, наивни на вид, но примамващо хубави. Пеят за любов, за авантюри, загатват деликатно силното си желание да съзреят по-бързо, но същевременно остават труднодостъпни, само най-добрите момчета могат да ги имат. Обличат се с къси поли и понякога дълги ботуши, носят момичешки прически и живеят за удоволствието.

В този период тя създава най-известните си песни – La plus belle pour aller danser (1962), Tous mes copains (1962), Si je chante (1963), Le Loco-Motion (1962), Cette lettre-lа. След време ще създаде хитове като Nicolas, Comme un garçon и прекрасната L’amour c’est comme une cigarette. Работи активно през целия си живот. Остава женена за Джони Холидей до 1980 г. От този брак, през 1966 г., се ражда Дейвид Холидей. Джно и Силви са звездната двойка на Франция и медиите ги преследват на всяка крачка.

Мотото е едно единствено и то важи за целия й живот: Carpe diem – Улови мига.

Sylvie-Vartan_width1024

Живее в България в продължение само на 7 години. Седем години, които оставят отпечатък завинаги и тя се завръща в България през 1990 г. Споменът за първите години се превръща в любов към родното й място. Майка й е човекът, на когото посвещава автобиографичната си книга „Мама…“, която излезе у нас в края на миналата година. Тя е жената, от която научава как да бъде успешна майка и жена. Илона Вартан остава най-близкият й човек.

Nikos Aliagas : Photo Exhibition At Palais Brogniart In Paris

Днес Силви Вартан става на 73 години. Вече 73 години звездата на певицата, актриса и писател, родена в България и изпълнила едни от емблематичните френски хитове на миналия век продължава да свети в пълния си блясък. Живее така както винаги, на пълни обороти, между Париж, Лос Анжелис и София – градовете, които обожава, а последният, който е началото на дългия й и богат път.

Честит рожден ден, Силви! Бъди винаги la plus belle pour aller danser! (от фр. най-хубавата, за да отида да танцувам)

 
 

Терорът в Барселона: на сутринта

| от chronicle.bg |

След Лондон, Париж, Ница и Брюксел, тероризмът акостира и в Испания. Бял ван се вряза в туристическия център на Барселона, прегазвайки пешеходците. До момента трагичната равносметка е от 13 загинали и стотици ранени.

Сред жертвите има и чужденци, потвърдена е самоличността на трима немци и един белгиец.

Издирват се двама българи

Двама български граждани се издирват от техните близки след атентата в Барселона“ – заяви българският консул Борислав Евлогиев. Те не могат да ги намерят по телефона. Първият сигнал е получен веднага след нападението, а вторият няколко часа по-късно.

Става въпрос за български граждани, живеещи в Барселона, а не за туристи.

Към момента няма данни за пострадали българи, сред загиналите има и чужденци, потвърдена е самоличността на трима немци и един белгиец.

Телефоните на българското консулство, на които можете да подавате сигнали за ваши близки или да потърсите информация за тях са: 0034 913 455 761 и 0034 913 456 651.

Испанските власти разпространиха и още два официални номера:0034 932 142 124 и 0034 900 400 01.

Кои са терористите?

Задържани са двама души – единият е Дрис Укабир от Северна Африка, а другият е с испанско гражданство, но роден също в Мелийа, испанска анклав в Северна Африка.

Намерен бе втори ван, използван от терористите в град Вик, северно от Барселона.Полицията разпространи снимка на Дрис Уакабир, чийто паспорт бе намерен в колата. Той е и човекът, наел микробуса.

Засега Уакабир твърди, че са му откраднали превозното средство. Но все още се издирва шофьорът на вана.

Според някои испански медии, 28-годишният Укабир може наистина да е невинен. Още повече, че се е предал в полицията в Рипол, каталунският град, където живее. В момента подозренията са насочени срещу брат му – 18-годишният Муса Укабир, който е пристигнал в Барселона от Мароко едва миналата неделя.

За момента не е ясно колко точно са били терористите и къде се намират. Арестувани са двама души, единият от които Укабир, друг мъж, който прегази полицаи при контролен пост бе застрелян, а шофьорът на злополучния фургон все още не е намерен.

Със сигурност не става дума за атентат на терорист – самотен вълк, а за организирана клетка.

 

Втората атака в курортния град Камбрилис

Междувременно в един часа през нощта на крайбрежната улица в Камбрилис, курортен град на морето близо до Терагона, се прави опит за втори атентат. Отново схемата е била да се връхлети с превозно средство върху пешеходците.

Полицията е стреляла по нападателите и петима от заподозрените терористи са мъртви. Някои от тях са носели колани с експлозиви.

Полицията предполага, че хората от Камбрилис са свързани с атентаторите от Барселона. Целта е била „да се убият колкото се може повече хора“.

След престрелката има шестима ранени минувачи и един полицай, те не са в тежко състояние.

На няколко места през нощта са правени контролирани взривове.

„Работим с хипотезата, че случилото се в Камбрилис е терористична атака. Предполагаемите извършители са обезвредени“ – написа каталунската полиция в Twitter.

Камбрилис е курортен град на 120 км от Барселона, целта на нападателите е била крайбрежната улица, където вечер се разхождат туристите.

Какво се случи в Барселона?

Вчера Ислямска държава пое отговорност за атаката, чрез един от сайтовете, които използва.

В пет часа бял микробус Фиат излиза от пътя и се врязва в тълпата в препълнения туристически пешеходен площад Ла Рамбла в Барселона. Той гази хората наред, като пешеходци и колоездачи са изхвърлени на 500 метра от мястото.

След това шофьорът избяга и полицията започна да го гони, търсейки допълнителни превозни средства, използвани от терористите. Още един микробус на терористите бе намерен по-късно в град Вик, северно от Барселона.

Булевард Лас Рамблас – сърцето на Барселона

Мястото на атаката е стратегически избрано – булевард Лас Рамблас, централен булевард, дълъг 1,2 километра, който минава през центъра на града.

Улицата тръгва от градския площад Каталуня до паметника на Христофор Колумб на морето. Районът е много популярен сред туристите, заради пазара, магазинчетата, баровете и ресторантите.

Това лято Барселона е изключително натоварена туристическа дестинация, даже имаше протесит от страна на местните жители заради големите струпвания на туристи.

Имало ли е втора атака?

В 21.24 в четвъртък, на полицейски контролен пункт в Барселона, двама полицаи са прегазени от автомобил. Няма доказателства, които да свързват случая с атаката в Рамблас.

Но силите на реда правят връзка между атентата и експлозия в сряда вечерта в Алканар, на 200 километра южно от Барселона. Инцидентът се случва в къща, която е напълно разрушена от взрива, има един загинали и седем ранени.

Къщата е била пълна с бутилки с пропан-бутан.

Минута-мъчлание в 12 часа

Местните власти изразиха увереност, че Барселона – град на мира и на гостоприемството ще превъзмогне този труден момент. Кметицата Ада Колау обяви минута -мълчание в памет на загиналите, която ще се състои точно в 12 часа местно време. „Няма да позволим терористите да унищожат нашия начин на живот. Ние сме силен град, по-силен от терористите, и го показваме в момента. Ние сме мултирелигиозен и космополитен град и ще продължим да бъдем такъв и след това нещастие“ – заяви градоначалничката.