Кога настъпва война?

| от |

Независимо дали в Сирия, Украйна или Газа – думата „война“ присъства трайно в ежедневието ни, пише Дойче веле. Но от кой момент нататък действително можем да говорим за война? И какви са белезите, които я определят?

В хамбургското Дружество за изследване на военните конфликти дават следната дефиниция на понятието „война“: „масов конфликт с използване на насилие, който трябва да отговаря на три изисквания – поне едната от страните в него трябва да е редовна правителствена армия; противниците трябва поне частично да са организирани от някаква централна власт, а битките – да се характеризират с известна продължителност. Изследване на университета в Мичиган добавя и количествен признак на понятието „война“: броят на убитите при въоръженото стълкновение да е по-висок от 1 000 души годишно. Шведският университет в Упсала пък включва в своята дефиниция и цивилните жертви на пряко физическо насилие.

Независимо че често е много трудно да се определи точният брой на жертвите, в Украйна и Газа споменатите граници със сигурност са надхвърлени, да не говорим за Сирия, където това отдавна е факт. Т.е. според научната дефиниция можем да определим военните конфликти в тези страни като война. Правната дефиниция обаче казва друго.

Разликата между война и въоръжен конфликт

Според международното право конфликтът се превръща във война едва когато поне една от враждуващите страни го е обявила за война. В практиката това се случва много рядко. Ето защо в сферата на международното право понятието „война“ е почти изцяло заменено от понятието „въоръжен конфликт“.

При това положение Женевската конвенция и Хагските конвенции, съдържащи правилата за водене на война, важат дори и формално война да не е обявена. Военновременните правила налагат на противниковите държави ограничения по отношение на начина на водене на войната и служат за защита на хората, които не участват във военните действия – например цивилните граждани или пленените войници.

Променила ли се е войната?

Днес класическите междудържавни войни са по-скоро минало – междувременно те се определят като „историческа отживелица“. Но войната не е изчезнала – днес доминират конфликтите, в които официалните военни части и бунтовниците в рамките на една държава се изправят един срещу друг. Те се водят както на територията на съответната държава, така и извън нея. А освен това съществуват и конфликти между противници, които нямат статута на държава и се водят независимо от съществуващите граници.

Колко са въоръжените конфликти днес?

Оценките на Международния институт за стратегически проучвания са, че в момента в света има 41 въоръжени конфликта. Сред тях са и конфликтите в Украйна, Израел, Палестина и Сирия, но също така – и тези в Либия, Централна Африка или Афганистан.

 
 

Братът на Пабло Ескобар иска 1 млрд. долара от Netflix заради „Narcos”

| от |

Роберто Ескобар, който днес на 71 години, иска 1 милиард долара от Netflix за авторски права.

Сериалът „Narcos“ разказва историята на Пабло и изградения от него нарко картел. Продукцията е една от най-успешните на онлайн платформата. Роберто също така поиска да се забрани на Netflix да снима в Мексико и Колумбия, защото там картелът Ескобар все още извършва своите дейности.

Ако исканията му не бъдат изпълнени, Роберто заяви, че ще „спре сериала“.

Това идва след като преди седмица член на екипа на Netflix, който проучва местата за снимане, беше мистериозно убит в горната част на столицата Мексико сити.

Платформата не дава информация за причината за смъртта, но твърди, че работи по случая заедно с местните власти.

 
 

Кайли Дженър очаква първото си дете

| от |

Кланът Кардашиян/Дженър е на път да се увеличи с още един член – най-младата звезда от риалити семейството Кайли Дженър очаква първото си дете, съобщават Ройтерс и Асошиейтед прес.

Според няколко източника 20-годишната полусестра на Ким Кардашиян чака рожба от приятеля си, рапъра Травис Скот.
Неназовани източници, цитирани от сп. „Пийпъл“, разкриват, че бебето трябва да се появи на бял свят през февруари.
Представители на риалити звездата не са отговорили на молбите за коментар.

Кайли Дженър и 25-годишният Скот Травис имат връзка от април, припомня Ройтерс

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.