Кога е най-правилното време да купим смартфон на нашето дете?

| от |

Дан Тилън специално за Yahoo Tech

В живота на всяко дете има определени незаличими ритуали които бележат прехода от една възраст към друга. Първото колело. Първите ролкови кънки, първата китара. Първата кола.

Никой от тези първи моменти обаче не е изпълнен с по-голяма несигурност, страх и потенциал да банкрутираме ненадейно от покупката на първия мобилен телефон. Добре де, колата може би попада в тази категория – със сигурност е трудно да забиеш телефона си дърво или да бъдеш арестуван заради изпращане на СМС-и в нетрезво състояние. Въпреки това, опасностите, които грозят децата ви на високотехнологичната магистрала са също толкова реални, колкото и тези, които ги дебне на пътя, да не кажем и по-смъртоносни.

KidCellPhone

Освен това всеки един от вас може да се окаже с ситуацията да му се наложи да харчи повече да мобилния интернет на детето отколкото за първата му кола . Според един от големите американски доставчици на евтини мобилни телефони за тийнейджъри , родителите броят средно 10 500 долара за мобилните услуги на детето си докато е на възраст между 12 и 22 години (това е средно около 87,5 долара на месец). С една дума – ох!

Проучванията в Америка сочат, че едно средностатистическо дете получава първия си мобилен телефон някъде около 12-я си рожден ден, а една трета от тези подаръци са смартфони. Кога е правилното време да връчите на детето първия му телефон? Как трябва да го направите? И какво следва да предприемете за да сведете до минимум разходите? Има ли въобще някакъв начин да се измъкнете от този модел? Отговорът на този последен въпрос вероятно е НЕ. Но ето отговор на останалите…

Помощните колела

Нищо не дава по-ясна картинка на израза „полудял потребител“ като очите на щастлив 9-годишен притежател на iPhone. От друга страна може да видим и четвъртокласници, които носят наследени от родителите си телефони, които без да се замислят се ъпгрейдват до последната версия на Apple или Android и не виждат нищо по-логично от това да дадат старата версия на мощните си миникомпютри на своите наследници.

Нещо като да дадеш ползвано Порше Карера на начинаещ шофьор. Експертите са категорични, че родителите оставят много мощни технологии в ръцете на своите деца без да осъзнават последствията от това. Децата от своя страна използват тези притежания като символи на техния социален статус повече отколкото като реален инструмент за комуникация с техните родители.

Затова, обикновен телефон с ограничени функции, който ще позволи на хлапето да си говори с вас или вие с него и ще ви дава координати на местонахождението му е абсолютно достатъчна екстра за дете в предтинейджърска възраст. Подобно на помощните колела на колелото, обикновените телефони са отличен начин да научите детето как да се отнася и комуникира посредством технологиите.

Ние дадохме едни такъв модел на дъщеря ни, когато навърши 8. Той имаше два големи бутона на него – единият да набира мама, а другият да набира татко, плюс още един за спешни случаи. Така ние контролирахме не само на кого се обажда, но и от кого получава обаждания. Телефонът беше много хубав като дизайн, много цветен и… тя го загуби след една седмица. Така че, обикновен телефон и предплатен мобилен план. Перфектната комбинация. Имате ли по-добри идеи?

Ако решите все пак да връчите стария си смартфон на своите наследници, уверете се че сте изключили всички онези  функции, които не искате те да използват. И нещо което не сте се сетили нали? Хубаво е да научите децата си предварително как се провежда телефонен разговор. Защото, колкото и невероятно да ви се струва, оставени, буквално, сами с устройство в ръка, повечето деца няма да се справят с тази задача. Трябва да ги научим още и че често най-добрия начин да се разрешим някой проблем е да се обадим по телефона и да поговорим за него.

Спомням си как самия аз учех децата си да казват „здравейте“, когато вдигнат телефона, „довиждане“, когато затварят и да оставят съобщение, когато им се гласова поща. Нямам спомен моите родители да се ме учили на тези неща. Очевидно това е изгубена част от моето възпитание.

Умни телефони, умни родители

И така, коя е правилната възраст вашето дете да получи смартфон?

Питах много хора по този въпрос и очевидно постигнатия консенсус по този въпрос е – по време на средното образование (от 8-ми клас нататък). Тогава именно мобилните телефони стават необходимост – в повечето случаи за родителите, не толкова за децата. Училищата на децата са в повечето случаи са далеч от вкъщи, често самите те имат извънкласни занимания  и е добре да може да им се обадиш или да им пуснеш съобщение, дори само за да кажеш, че ще закъснееш с десетина минути да ги вземеш.

Ето тук може да продължите с варианта обикновен телефон, като устоите на безграничния гняв на вашия тийнейджър („Проваляш живота ми! Мразя те!“) или пък да утолите глада му за смартфон технологии и да свикнете с безкрайното текстване, сексване, снапчатинг, кибертормоз, пристрастяване към видео игри и всички останали неща, от които ви побелява косата.

Един приятел казва, че не трябва да купуваме на нашия тийнейджър мобилен телефон – трябва да му купим два! Единият е смартфонът който иска, а другият – евтин функционален телефон тип пръчка. Тогава вече му връчваме договор, който да определи правилата, които му позволяват да запази смарт придобивката си –  например мама или татко да имат всички пароли на устройството и разрешението да го проверяват по всяко време (в интернет дори има подробни насоки и образци как се правят такива договори). Ако откаже – получава пръчката. Това в общи линии дава на детето основните безопасни функции, на които вие държите, без всички останали цифрови екстри, които то жадува.

Вариант е да купите и смартфон с вградени функции за родителски контрол. Има такива, които позволяват да се определя лимит за време разговори, да се филтрират уеб сайтове, да се блокират номера и т.н. Има и подобни пакети, които може да инсталирате на старите си Android или iPhone-и и да плащате на месечна база за такава услуга.

Вашият телефон е вашето проклятие

Да купиш телефон е само половината от сражението. Сега трябва да внимавате наследниците ви да не ви докарат до фалит с месечните сметки, които правят. Никой няма да е особено щастлив да плати 2 хилядарки само за да гледа детето му YouTube през цялата нощ.

Предплатената карта в случая изглежда най-приемливия вариант в дългосрочен план, вместо да прибавите разходите на полуделия ви тийнейджър към семейния тарифен план. Когато изхарчи отредените му минути, СМС-и или мобилен интернет – край, точка по въпроса.

В допълнение трябва са се подсигурите и за неизбежните случаи, в които вашия наследник ще загуби умната машинка или още по-лошо – изпусне я в тоалетната. Мислете за това като бойното ви кръщене в един период, който трябва да дойде рано или късно и неизбежно ще отмине.

 
 

Кучешката одисея на Уес Андерсън

| от |

 Isle of Dogs е деветият филм режисиран и написан от Уес Андерсън за негов личен кеф и кефът на неговите верни кинопочитатели.

Роден в Тексас и изглеждащ като нелеп анимационен персонаж, Уес Андерсън е един от най-ярките представители на доброто кино, което 21 век може да предложи. Различен, остроумен и ярко разпознаваем, киното на Андерсън е като приказка на неговия поименен събрат от Дания. Винаги ще познаете, че една творба е правена от Уес Андерсън. Почеркът му е толкова различен от онова, което киното може да предложи и толкова личе, че рядко човек ще се обърка за някой негов филм.

Андерсън режисира деветия си поред пълнометражен филм и 17 в пъстрата си филмография с прецизността и точността, с която малко момче строи любимия си самолет. Филмите на Уес са ярки, цветни и юлистрират с една иронична истерия живота и проблемите на своя създател. Темите като първата любов, сексът, разпадащото се семейство и липсващата бащина фигура, присъстват в умопомрачителния танц, който режисьорът танцува със седмото изкуство.

Isle of Dogs освен филм номер 9 е и втората заигравка на режисьора с анимационното кино. Една елементарна психологическа теория гласи, че хората които харесват абстрактно изкуство са с по-отворени умове и широкоскроени разбирания. Ако вземем тази теория за предимно вярна, колкото и плоска да е тя, то можем да кажем, че хората които се заиграват с анимацията, която е един необятен свят в киното, който не е изследван напълно и както трябва, са най-широкоскроените сред режисьорите. И имат смелост, колкото за 20 човека, които са се навили да направят блокбастър, който може и да се провали.

Анимацията, която като жанр се предполага да е за деца, рядко успява да се пренесе адекватно в света на възрастните. Уес Андерсън е един от хората, които обаче някак правят този преход възможен. Другият е Чарли Кауфман.

Първата заигравка на Андерсън със света на рисуваното кино е стоп моушън адаптацията по романа на Роалд Дал „Фантастичният господин Фокс“. Той толкова умело хваща света на талантливия британец, че го капсулира в два прекрасни часа, които му носят две номинации за „Оскар“ и аплодисменти и поклон от критици и фенове.

Близо десет години след господин Фокс и ироничният поглед на Дал, Андерсън посяга към стоп моушън анимацията отново. Този път, за да разкаже историята на група кучета и едно момче. Подобно на повечето неща, които прави и тук Андерсън праща своите персонажи на странни места и ги впуска в невероятни приключения. Този път дестинацията е Япония, а пътешествието е свързано с търсенето на едно момче и неговото куче.

От всеки друг човек тази история би звучала като глупост, която дори най-заблуденият зрител би подминал с лека ръка, но Уес Андерсън има вредния навик да те изненадва. Винаги когато си помислиш, че ти е разказал всичко странно и се е изчерпал, лудият тексасец вади нов заек от шапката си. Или както е в този случай – ново куче.

Isle of Dogs трябва да излезе през 2018 година и е един от почти сигурните удоволствия в киното за догодина. Неговият първи трейлър е като полет с вълшебно влакче, на което може да се качиш само ако си взел приличен брой стимуланти. Трябва да оставиш предрасъдъците настрана и да се повеселиш с горчиво-сладкия свят на Уес Андерсън. Всяко возене си заслужава. Isle of dogs не прави изключение.

 
 

Половин час физическа активност дневно удължава живота

| от |

Хората, които се движат активно пет дни седмично по 30 минути, значително намаляват опасността да умрат преждевременно и да получат сърдечносъдови увреждания, дори и да не могат да отидат в спортен клуб или фитнес, съобщи Ройтерс.

Учени, ръководени от Скот Лиър, кардиолог от болницата „Сейнт Пол“ в Канада, проследиха 130 000 души в 17 държави, както богати, така и бедни. Те установиха, че всяка физическа активност – независимо дали тренировки, или ходене пеша до работа, домакинстване и градинарство, удължава живота.

Колкото повече хората се движат, толкова повече намалява рискът от сърдечносъдово заболяване или ранна смърт. „Таван“ за движението няма. „Рискове, свързани с прекалено голяма физическа активност“ – надвишаваща 41 часа седмично, няма.

Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за ранна смърт в света и основно икономическо бреме за лечението и грижата на болните. Те са отнели живота на 9,48 милиона хора в света през 2016 г.

Резултатите от изследването са публикувани в сп. „Лансет“.

 
 

“Kingsman: Златният кръг“ е тук и Слава Богу!

| от |

 Все още е рано да говорим за хубавото кино, което ни предстои да видим и което, в крайна сметка, ще се бори за престижни награди, но първите студени подухвания и листата по земята говорят на върлия киноман, че по-доброто идва и той може да си отдъхне.

Летните заглавия се провалиха не само финансово, но и чисто творчески в очите на хората, които обичат кино. Простите неща като забавата, добрият сюжет и интересните персонажи бяха натикани някъде в ъгъла, за сметка на бомбастик ефекти, много силни саундтраци и мерене на пишки откъм тъпи сюжети. Дори епичното чудо „Дюнкерк“ трудно успя да измие срама от неприятното кино, на което бедният зрител беше подложен многократно през изминалите няколко месеца.

Есента е предвестник, че по-добрите истории предстоят да бъдат разказани. Кината ще се пълнят с истории, страхотии, добри актьори и крайности, които могат да шокират някои, но ще бъдат запомнени.

Kingsman: Златният кръгне е заглавие, което ще ви шокира или ужаси и не това е неговата цел. Тя е по-скоро да ви забавлява и умело да отмие срама на летните си събратя и той го прави на няколко доста прилични нива.

Британската шрионска комедия е логично продължение на своята първа част от 2014 година. Тогава „Kingsman“ прави приличен боксофис по света и има доста приятен успех, както сред критиците, така и сред обикновените зрители, но не и у нас. Тук той минава незабелязано от повечето, въпреки наличието на първосигнални знаци за комерсиален успех, каквито са Колин Фърт, Марк Стронг, Самюел Л. Джаксън и ефектите.

Слава богу, че световното кино не се влияе от родния пазар, така че „Kingsman“ получава своята втора част три години по-късно. И тя е толкова забавна, цветна и крещяща, колкото трябва да бъде.

Адаптация по комикс, „Kingsman“ няма никакви претенции, че ще е киното, което ще се хареса на всеки. Той разполага с няколко ключови елемента, които могат да ви допаднат обаче – има хубави ефекти, много звезди, готин саундтрак и боже, великолепно чувство за хумор, което понякога минава границите на добрия вкус, но по онзи начин, по който само британците могат да го направят.

Ако не сте гледали първата част е редно да си я причините и няма да съжалявате нито за миг. „Kingsman“ е забавното guilty pleasure вълнение, което ще ви оправи деня. Историята разказва за тайни служби във Великобритания, маскирани като скъпа марка за мъжки дрехи, които се борят с голямото зло, за което обикновения гражданин няма и идея.

Както се очаква от филм адаптиращ комикс всичко вътре е хипербола. Злодеите са почти всесилни и доста ненормални, ефектите са много, а супер агентите са толкова супер, че дори Спайдърмен ще се срамува пред тях. В центъра на цялата тази епохална цветна британска истерия стои великолепният Колин Фърт, за когото са измислени добрите смокинги и перфектните маниери.

Той е най-добрият таен агент, който вербува млад келеш и го превръща в джентълмен, който може да ти направи чай и да те убие с чадър в рамките на пет минути, и не непременно в този ред.

Втората част на комиксовото удоволствие логично е продължение на първата част. Тоест, ако не сте гледали „Kingsman 1вероятността да не разберете „Kingsman 2е много голяма, затова препоръчвам неговото гледане в прилични дози в някой следобед.

Във втората част на тази великолепна поредица, която може да продължи колкото си иска и има вероятност да е феномен след комиксовите адаптации и да не омръзне, голяма част от сюжетните линии заплетени в първата част се разплитат и се заплитат нови.

Kingsman са унищожени, за да могат да потърсят помощ от своите американски събратя – чаровни реднеци предвождани гордо от Джеф Бриджис и с антураж от Чанинг Тейтъм и Педро Паскал. В компанията на младото британско секси бижу Тайрън Еджъртън и Марк Стронг те се впускат в неравна битка срещу новото всемогъщо зло в лицето на ухилената до уши Джулиан Мур, която буквално може да те направи на кайма и да те изпече.

Към цялата тази палитра от приятни хора събрани на едно място, добавяме и щипка от Колин Фърт, Хали Бери, Попи Делевин и гост участието на сър Елтън Джон в ролята на сър Елтън Джон.

Kingsman: Златният кръге забавното бижу в ранния есенен киноафиш, което има чувство за хумор на интелигентен простак, шокиращо добри ефекти – благодарение на чудесния Матю Вон, на когото дължим и чудния Kick-Ass, готин сюжет, чувство за хумор, чувство за мярка и достатъчно кръв, за да задоволи и най-претенциозните от вас. Изобретателността и бързината, с която „Kingsman“ убива своите персонажи е наистина трогателна и ще допадне на повечето зрители с афинитет към насилие и сарказъм.

Kingsman: Златният кръге онова, което може да си причините на кино и няма да съжалявате в нито един от двата часа, които ще прекарате там. Да, „Kingsman: Златният кръге вече по кината и у нас, въпреки възможността за неуспех, и Слава Богу, иначе ще бъдем принудени да дъвчем плоски сюжети и тъпи смешки, докато падне първия сняг. А никой не иска това!

 
 

Дженифър Лопес дари 1 милион долара на Пуерто Рико

| от |

Дженифър Лопес дари 1 милион долара в полза на бедстващите в Пуерто Рико по време на кампания в щата Ню Йорк за набиране на средства за острова, разрушен от циклона Мария преди пет дена.

Певицата е родена в Ню Йорк, но родителите й са пуерториканци. Тя обясни, че дарението ще бъде предадено на няколко благотворителни организации и увери, че ще продължи да работи с други латиноамерикански звезди, за да помогне на бедстващия остров.

Циклонът взе най-малко 33 жертви в Пуерто Рико и Доминика, няколко дена след като оттам премина ураганът Ирма. Пуерто Рико беше залят от поройни дъждове и наводнения. Електрозахранването е прекъснато, като това може да продължи месеци. Телекомуникационните връзки почти изцяло са унищожени.

Условията за живот в Пуерто Рико непрекъснато се влошават след преминаването на циклона Мария. Хората чакат с часове на опашки, за да купят храна и бензин.