Китай се учи как да говори по „европейски“ в Брюксел, за да разширява влиянието си

| от |

Робин Емът / Ройтерс

В разгара на кризата в еврозоната високопоставен китайски служител доста саркастично отбеляза, че Европа се е превърнала в „чудесен тематичен парк“ за туристи. Този възглед обаче вече не
се котира много, след като Пекин реши, че трябва да засили връзките си с най-големия търговски блок в света.

120607023337-china-eu-flags-story-top

В Пекин все по-ясно осъзнават, че Китай се нуждае от силно влияние в Брюксел – фактическата столица на Европа и това бе потвърдено от визитата на президента Си Цзинпин в европейските
институции тази седмица – първото на китайски лидер изобщо. Си не пристигна с конкретни бизнес оферти и нищо съществено не произлезе от срещата на върха в понеделник. Но смяната на тона
от конфронтация към сътрудничество може да открие нова страница в китайско-европейските отношения, казват служители в ЕС.

Си, който стана президент преди година с амбициозна програма за реформи, продължава линията на дипломатическата офанзива за печелене на благоразположение и престиж, започнала през последното десетилетие в рамките на усилията на Китай и неговите делови среди да отстояват и укрепват своите бизнес интереси в Европа. В миналото останаха дните на ненатрапчивото присъствие на китайското посолство в Брюксел, когато то се занимаваше главно със страната-домакин, а китайският посланик отклоняваше покани да присъства на обеди, още по-малко пък да говори на тях.

Новата китайска посланичка към ЕС Ян Яни, пристигнала през януари, носи маркови френски чанти и е редовен посетител на коктейли, където разговаря за отношенията между Китай и ЕС, раздава бизнес визитки, на които е отпечатан дори мобилният й телефон. Китайската дипломатическа мисия към ЕС вече наброява 90 дипломати, помещава се в огромното бивше здание на „Хюлет-Пакард“ и неотдавна отвори врати за семейства, които искат да опитат рисунъка на прочутата китайска калиграфия или да
поиграят пинг-понг. Дипломатите организираха пищно парти с танцуващи „дракони“ за дипломатическия елит по случай китайската Нова година. Те уредиха и деликатната сделка по докарването под наем на две гигантски панди в белгийски зоопарк.

Посланичката Ян успя неотдавна да пробие и в престижния „президентски салон“ на Европейския парламент – голяма зала на покрива на импозантната сграда, обикновено запазена за височайши
посещения – за промоция на китайския телекомуникационен гигант „Хуавей“. И всичко това въпреки подозренията на ЕС, че успехите на „Хуавей“ се дължат на държавни субсидии, които според Европа
са незаконни.

„Не си правя илюзии, че в нашето партньорство няма да има дразнещи елементи. Разногласията и споровете са нещо нормално, но ние можем да ги преодоляваме“, каза г-жа Ян пред Ройтерс.

Вашингтон, Пекин и . . . Брюксел

Такъв език би бил немислим само преди година, когато Пекин и Брюксел изглеждаха на ръба на търговска война заради спора за много милиарди евро относно вноса на китайски соларни панели –
най-големия досега търговски сблъсък между тях. Брюксел обвиняваше Пекин, че се опитва да монополизира европейския пазар с евтини китайски стоки. Конкретният казус бе разрешен
приятелски, но той напомни на Китай, че Брюксел има достатъчно мощ да накърни интересите му.
Стоманено-стъкленият квартал на европейските институции в Брюксел не само провежда политиката на блока с 500 млн. жители, но има за цел и да разширява европейското влияние по света.

„Когато става дума за международно регулиране и вземане на решения, има три града в света, чийто глас е от значение – Вашингтон, Пекин и Брюксел“, каза бивш високопоставен американски служител, работил и в трите столици. Макар че имаше своите резерви по време на кризата, довела почти до крах еврозоната, Пекин разбра посланието. Китайските служители и компании вече наблюдават внимателно, изучават европейските абревиатури, жаргонни изрази и работни практики, следят всичко – от решенията на Съда на Европейския съюз в Люксембург до решенията за търговската политика на ЕС, за да
решават как най-добре да реагират.

Някога китайските компании гледаха да не се набиват много на очи и разчитаха на министерството на търговията да защитава техните интереси. А сега големи корпорации, като „Хуавей“ – втората по големина в света фирма за телекомуникационно оборудване, имат собствени пиар екипи, а същото се готвят да сторят и останалите.

Водещите китайски медии, включително държавната информационна агенция Синхуа и вестниците официози, разширяват мрежите си, за да следят все по-тесните връзки на Китай с ЕС по въпроси като търговията, финансите, законодателството и регулациите. Синхуа например вече е акредитирала 50 журналисти към ЕС – повече от всяка друга световна медия.

„Още щом дойдохме тук, ние разбрахме значението на Брюксел като център на Европа, където всички столици се свързват в едно“, каза Лео Сун – шеф на европейския публичен отдел на „Хуавей“, който отвори офис в Брюксел през 2009 г.

Отменете пресконференцията

Дори правителствени агенции, като Китайската авиационна служба, използват пиар и лобистки фирми в Брюксел, докато министерството на търговията служи като съветник на китайски компании, изправени пред търговски разследвания от страна на ЕС, като им помага да попаднат на най-добрите консултанти, които да лобират за тях.

Нарастват обаче и неволите. Служители на ЕС казват, че нежеланието на висши китайски официални лица да дават пресконференции след срещи на високи нива в Брюксел е постоянен източник на конфликти, тъй като Европейският съюз се гордее със своята откритост към медиите. След една среща с китайски министри в Брюксел миналата година един служител на ЕС предизвика проблем, като реши да отговори на допълнителни въпроси на пресконференцията, вместо да придружи китайския си
партньор до колата, както китайската делегация бе поискала.

Европейската комисия настоява също така да докарва обратно от Пекин най-добрите си преводачи, за да е сигурна в правилния превод от английски и френски на китайски, когато има такива събития, за да се избегнат двусмислици при тълкуванията на думите на европейските служители.

Брюксел се опъва и на китайските призиви за споразумение за свободна търговия с ЕС заради политиката на Пекин силно да субсидира държавните си износители.

Китай иска да бъде смятан за „пазарна икономика“ – което означава решенията да се вземат на основата на търсенето и предлагането, а не от държавата, за да бъде третиран по-благоприятно при търговски спорове. „Има сериозни различия и търкания във взаимоотношенията. Но те постепенно стават по-нормални, както и трябва да бъде“, казва Дънкан Фриймън, политически анализатор в брюкселския Институт за изследвания на съвременен Китай.

 
 

Как Netflix бавно убива класическото кино?

| от |

Факт е, че онлайн стрийминг платформите ще бъдат употребявани все повече с течение на времето. У нас те може да не са масово разпространени, но и това ще се промени. Това е бавен, но неизбежен процес. Най-малкото, защото това е честният начин за гледане на филми.

Какво правим обаче, когато заплащаме за дадена услуга, но асортимента, който получаваш, е обидно малък както за сумата, която даваме, така и за пренебрегнатия културен продукт?

Всички знаем, че както казваше един обичан български журналист, нищо не започва от днес. В това число влиза и киното. Нищо не започва от днешните филми. Преди тях има хиляди заглавия, които е задължително да бъдат съхранени и разпространявани. Просто защото имат какво да ни кажат – за историята, за духа на времето, за киното като възможности, за гения на добрите режисьори, актьори и сценаристи. Говорим за класическите филми. За онези, които сте забравили или изобщо не сте гледали. А може би ако ни ги сложат една идея повече пред очите, ще ги видим.

Няма как. Ако се интересувате от класическо кино, не се обръщайте към най-голямата стрийминг платформа – няма да ги намерите там. В базата данни на Netflix няма нито един филм от 1960, 1963, 1968, 1955, 1948 … ще спрем да изброяваме. Само ще кажем: 1960: „Психо“, „Апартаментът“, „Спартакус“, 1963 – „Клеопатра“, 1955 – „Да хванеш крадец“, „На кея“. Нито един филм на Хичкок, нито едно от култовите заглавия на миналия век, които независимо дали гледате или не, са колоси, явления, гениални ленти, променящи облика на киното днес. Нищо от Серджо Леоне до Франсоа Трюфо няма да намерите в Netflix. Което малко странно при условие, че това е най-голямата стрийминг платформа (с над 100 млн. клиенти в световен мащаб), създадена с цел да се намали пиратството в интернет.

Тенденцията на количеството на класическите филми намалява с годините. Още преди платформата да навлезе в България имаше по-широк спектър от филмите от „Златната ера“. Но с времето той ставаше все по-малък.

По-сериозният проблем обаче не е, че киноманите и ценителите на вечното кино не могат да гледат филмите на Хичкок. Този проблем е индивидуален и се решава лесно в пиратските сайтове. Хубаво или лошо – това е.

По-големият проблем е широкото наблягане на мейнстрийма, съвременните популярни заглавия – залагането на гарантите за високи приходи и пренебрегване на архива. А архивът е важен. Както казахме тези филми, макар да изглеждат остарели, дори смешни като актьорски похвати, трябва да бъдат съхранени. Понастоящем това се случва именно, където не трябва – в затънтени сайтове, които заедно с филма носят няколко вируса. Резултатът е загубването на цели култури, чийто посланици са именно филмите. Защо се случва това? Основните причини са две. Първата е слабият пазарен дял, който има класическото кино. Това означава по-малко публика за него и респективно – по-малко приходи. На второ място е сложността по въпроса с уреждането на авторските права. При класическите филми е значително по-трудно отколкото при съвременните.

С надигаща се вълна на стрийминга като масово средство за разпространение на филми, бедният запас от класически заглавия е голям проблем. Той прави досега до минали епохи неимоверно труден. Тези филми не са само за запалени киномани и „архивари“. Казахме и отново ще повторим, че класическото кино има какво да предложи на всеки един зрител. Стига той да пожелае да погледне с други очи.

Засега обаче, където в най-добрия случай ще плащате по 7.99 евро на месец, не е вариант. Така че минете през някой пиратски сайт за филм на Хичкок, например.

 
 

Уроците на Краля

| от |

Днес Стивън Кинг навършва 70 години. Вече сме писали за най-страшните моменти от екранизациите по негови творби, за отношението на Краля към Тръмп, за филмите по негови книги, които ТРЯБВА да гледате, за нещата, които може би не знаете за него, за новия филм „ТО“ и още сума ти други неща за автора, който пише лично до всеки от читателите си.

Не можем да се мерим с продуктивността на Кинг, но се опитваме да поддържаме нивото с интереснит теми около Краля, а такива винаги има. От кучето му Моли, The thing ot evil, в социалните мрежи, през изказванията му по политически и социални въпроси, до многобройните нови екранизации по негови романи, които чупят боксофиса.

Днес, по случай рождения ден на Големия писател, сме подготвили няколко от неговите уроци. Дано сте ги научили. Ето ги и тях:

1. Никога не взимайте червен балон, случайно реещ се над забравен от Бога пущинак.

2. Не погребвайте мъртвата си котка в индиански гробища.

3. Не се подигравайте на лузърите в училище.

4. Ако си изпуснете хартиената лодчица в шахтата на улицата, оставете проклетата лодка да потъне в канала.

5. Избягвайте работата с големи машини за гладене.

6. Не хвърляйте топка на санбернари, болни от бяс.

7. Не правете твърде дълги разходки, особено ако са в риалити формат.

8. Ако изгубите ръка вследствие на инцидент и внезапно откриете неподозиран до момента свой талант, не се завирайте по безлюдни острови.

9. Страшните снежни бури са страшни снежни бури, не за да шофирате през тях, за да стигнете до хотел, откъснат от света.

10. Ако татко ви се движи към вас с чукче за роук и налудничав блясък в очите, бягайте.

11. Ако Кати Бейтс тръгне да ви спасява от каквото и да е, бягайте.

12. Не се разхождайте по пътища, обградени от царевични полета, не е полезно за здравето.

13. От майките по-страшно няма.

14. Не правете секс с BDSM елементи, особено връзване, с човек, който има проблеми със сърцето.

15. Не изваждайте подозрителни стари играчки от кашоните на тавана.

16. В ситуация на усложнена метеорологична обстановка, особено МЪГЛА, не ходете до супермаркета.

17. Не позволявайте на жена ви да ви обслужва сексуално, докато шофирате. Това може да доведе до притеснително много загубени килограми.

18. Не учете децата си да бъдат твърде религиозни.

19. Ако намерите негър до убити и изнасилени момиченца, не бързайте да съдите.

20. Ако пишете под псевдоним, грижете се за здравето му.

 
 

Любопитни факти за хобитите

| от |

Преди 80 години на днешна дата книгата „Хобитът“ на известния британски писател Дж. Р. Р. Толкин е публикувана за първи път. По случай годишнината в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за хобитите:

– В средата на 19-и век думата „хобит“ или „хобет“ означава кошница за съхранение на семена за посев или мярка от 2,5 бушела (мярка за зърнени храни).

– В значението, използвано от Толкин, хобит е „строител на дупка“ или „обитател на дупка“.

– Хобит се използва и като прякор на изчезналия човешки вид Хомо флоресиенсис, останки от който са открити на индонезийския остров Флорес през 2003 г. Представителите на вида са били с ръст около 1 метър, необичайно малки глави и мозък с размер като този на шимпанзетата.

– В творбата на Толкин липсват женски персонажи. Единствената жена хобит, която се споменава, е Беладона Тук.

– Според писателя хобитите са били пристрастени към яденето на гъби.

– Хобитите на Толкин, наричани също полуръстове, са високи около 90 сантиметра и имат космати крака, но никога не си пускат бради.

– За първия филм от трилогията „Хобит“ на новозеландския режисьор Питър Джаксън са изработени общо 263 бради.

– За изобилието от перуки в продукцията се е наложило да бъдат закупени 60-80 килограма косми от як – цялото налично по това време количество от продукта във Великобритания.

– Първото португалско издание на „Хобитът“ е озаглавено „Гномът“.

 
 

Новият албум на Деми Ловато е вдъхновен от Кристина Агилера

| от |

Предстоящият да излезе нов албум на Деми Ловато е повлиян от Кристина Агилера, тъй като преди години Агилера била идол на Деми, съобщи Контактмюзик.

25-годишната Ловато разкри, че се възхищавала толкова много от изпълнителката на хита „Dirty“, че когато започнала да работи над новия си диск „Tell Me You Love Me“, се вдъхновила от нейния албум „Stripped“, излязъл през 2002 г.

„Израснах, слушайки песни на Агилера – довери Деми. – Тя бе сред идолите ми, докато бях тийнейджърка. Агилера все още е мой идол, вокалните й способности са невероятни и това действително може да се долови в „Stripped“. Смятам, че това е албумът, с който тя направи пробив. „Stripped“ я превърна в икона, каквато е и днес. Така че Агилера ме вдъхнови.“

Изпълнителката на песента „Sorry Not Sorry“ все пак не е била повлияна единствено от 36-годишната Агилера, а и от собствения си живот, защото увери, че искала да запише албум, който разкрива възможно най-добре каква всъщност е тя.

„Кариерата ми е известна – каза Ловато пред сп. „Пийпъл“. – Преживях много неща през последната година и половина. Искам албумът ми да представи коя всъщност съм аз. Надявам се звученето на песните ми сега да е по-автентично. Искам феновете да го свързват с всяка песен в диска.“

Албумът й „Tell Me You Love Me“ трябва да излезе на 29 септември.