Кино за път (Част 1)

| от |

От италианската провинция в Тоскана през три щата в Северна Америка до ретро гледки към Вечния град, едни от най-добрите филми за път и пътешествия са тук…

Под небето на Тоскана

Преди „Яж, моли се и обичай“ e този филм и книга. Франсис Мейл създава любов на американските читатели с романа си „Под небето на Тоскана“. Тя разказва истинската си история за това как решава да зареже уредения си живот в Америка като университетски преподавател и да си купи вила в италианската провинция. Когато Франсис вижда 200-годишната вила, сгушена в сърцето на Тоскана, тя знае, че е открила своето място. И нейната афера с Италия и не само с държавата, но и с един мъж там, започва. Историята на писателката се превръща в бестселър и през 2003-а се появява филма с Даян Лейн в ролята на Франсис. Сниман в сърцето на Тоскана, филмът е едно вкусно, любовно и невероятно преживяване в Италия.

Моторни дневници

Филмът, базиран на „Мотоциклетни дневници“ на Че Гевара и книгата „Пак на път: пътешествие през Латинска Америка“ на писателя Алберто Гренадо, разказва за истинските приключения на двамата, в ранните им 20 години, когато решават да обиколят част от Латинска Америка с мотоциклети. Това се случва през 1952 година и според много изследователи, това пътуване и сблъсъкът с бедността и различните социални прослойки, оформят голяма част от мирогледа му. Филмът е от 2004-а, а Гаел Гарсия Бернал играе Че Гевара. За фон на прекрасния филм е красивата Латинска Америка.

Беднякът милионер

Базиран на романа на индиеца Викас Сваруп, историята разказва за младия индиец Томас – във филма преименуван на Джамал, който печели „Стани богат“ на базата на личния си опит и преживявания в миналото. Филмът е адаптиран от Дани Бойл и взима 8 Оскара през 2009-а, а Дев Пател, който дебютира в голямото кино, има номинация за BAFTA. Независимо от наградите обаче, филмът е една наистина екзотична разходка в Индия, каквато е и прекрасният роман.

Римска ваканция

Филм от времето, когато романтичните филми бяха точно толкова добри и ценени, колкото и драматичните такива. Това е филмът, който печели първия и единствен „Оскар“ на Одри Хепбърн, след него тя е номинирана още 4 пъти, а през 1993-а получава „Jean Hersholt Humanitarian Award“, която се води „Оскар“, но реално не е такъв. В „Римска ваканция“ Одри Хепбърн си партнира с Грегъри Пек, като двамата – той журналист, тя принцеса, и двамата под прикритие един от друг, прекарват един незабравим ден в Рим. Обикалят най-известните места и дори минават през няколко типични римски партита. Филмът е наистина прекрасен, а Хепбърн и Пек само допълват великолепния Рим, който дори и черно-бял изглежда величествен.

Сред дивата природа

Режисиран и написан от Шон Пен, филмът разказва истинската история на студента Кристофър Маккендлес, който след завършване на университета дарява цялото си имущество и събраните си пари, и се отправя на пътешествие сред дивата природа. Той изоставя колата си в пустинята и се отправя на мечтаното пътуване, като накрая започва да живее в изоставен автобус в Национален парк Денали в Аляска. Крис живее като пие разтопен сняг и яде само неща, които сам е уловил и си е набавил. През цялото време си води дневник, който служи за написване на книга и след това за направата на филма.

Писма до Жулиета

Романтична историята, която ще ви заведе на пътешествие из цяла Италия. Аманда Сейфрид играе журналистка, която отива на романтично пътешествие с годеника си във Верона, но тъй като той я оставя, за да си върши своята работа, тя отива до балкона на Жулиета, където намира старо любовно писмо. След като му отговаря, младата журналистка изведнъж се озовава в ситуация, в която възрастна британка и нейният внук я намират във Верона и се впускат на пътешествие, за да открият загубената любов на възрастната дама. Към удоволствието от красива Италия добавям и Ванеса Редгрейв в ролята на възрастната британка, която си партнира със съпруга си Франко Неро, който пък играе загубената й любов.

Телма и Луиз

Един от най-феминистките филми на 90-те години. А Сюзан Сарандън и Джина Дейвис са неговите икони. Те играят модерните Бони и Клайд, макар и не точно – Телма и Луиз, които един ден, след случка, след която убиват изнасилвач, яхват колата и потеглят на последното пътешествие в живота си. Те решават да правят каквото си искат, докато полицията не ги хване и така успяват да обиколят няколко щата в Америка, като приключват своето незабравимо пътуване на Гранд Каньон. Един от филмите икони на 90-те години и едно от топ творенията на Ридли Скот.

 
 

Продукт на седмицата: Lactoflor Opti 6

| от chronicle.bg |

Представете си следната картина: плажен чадър от слама, мек пясък, крясък на гларуси, ледена бира в изпотена халба, човешки говор, грохот на вълни, гальовен вятър…хубаво е, нали? Лято е. Наслаждавате се на синия ден, на чувството за свобода, на безпричинно доброто си настроение…и в този момент ви прорязва корема. Остро и належащо.

Час по-късно не можете да мръднете от тоалетната, страхувате се да мърдате и да дишате, чувствате се все едно през тялото ви е преминало стадо бесни бизони и искате само да се приберете вкъщи. И да умрете.

Честито, хванали сте летен вирус. В добрите случаи ще ви държи само един ден, в лошите – цяла седмица. В още по-лошите: поне месец след това ще изпадате в паник атака при всяко усещане за свиване на стомаха, леко гадене или невинна регургитация.

Всички познаваме сюжета на кошмара, наречен „ентеровирус“, и не желаем да ставаме участници в него. И въпреки това, стотици хора през лятото, особено по морето, медитират върху фугите на плочките в тоалетната, вместо да се отпускат върху морската вода и да гледат небето.

Затова тази седмица избрахме за продукт на седмицата Lactoflor Opti 6 – синбиотик, съдържащ разнообразни видове млечнокисели добри бактерии и фибри.

Всяка капсула LactoFlor Opti 6 съдържа 10 милиарда жизнеспособни добри бактерии от 6 различни щама за поддържане активността на полезната микрофлора на гастроинтестиналната система, подпомагайки правилното функциониране на имунната система и възстановителните функции на лигавицата на червата, фибрите (пребиотик) спомагат за подобряване храносмилателните процеси и по-доброто усвояване на хранителните вещества.

Lactoflor_Opti6

Съответно редовният прием на капсулите, особено през летните месеци, значително намалява шанса да бъдете тръшнати от коварните ентеровируси, които дебнат зад всеки ъгъл и всяка вълничка. LactoFlor Opti 6 подпомага дейността на имунната система, възстановява баланса на чревната микрофлора, подпомага храносмилателните процеси, които могат да възпрепятствани от огромните количества миди, които поглъщаме през лятото, и помага за оптималното усвояване на хранителните вещества.

Затова, когато приготвяте багажа за почивката си, не забравяйте банския, джапанките, кърпите, чадъра, слънцезащитния лосион, самобръсначката, душ гела, аспирина, урбазона, парацетамола, мазилото за ухапвания от комари и…Lactoflor Opti 6. Защото какво като не ви сърби ухапаното от комар и сте с гладки крака, ако не може да мръднете на сантиметър от оста тоалетна-легло?

Всеки ден очакваме да се измислят хранителни добавки за нови неща – като махмурлук, разбито сърце, патологичен мързел др. Но дотогава можем спокойно да се възползваме от тези, които вече са измислени. И ако благодарение на една капсула дневно можем да се предпазим от провалени летни дни, да. Взимаме я.

 
 

Излезе трейлърът на „Baa Baa Land“- най-досадния филм на всички времена

| от chronicle.bg, БТА |

Излезе трейлърът на 8-часовия филм „Baa Baa Land“, окачествен от собствените си създатели като най-досадния на всички времена.

Питали ли се сте се някога дали броенето на овце наистина помага на човек да заспи? Скоро страдащите от безсъние и почитателите на киното вероятно ще научат отговора. Това ще стане благодарение на ексцентричния филм „Baa Baa Land“, който не представлява нищо друго, освен гледка на овце на забавен кадър. При това в продължение на осем часа. Продукцията няма сюжет, диалог и актьори. Само овце, заети със свои дейности.

„Baa Baa Land“ е не само първият филм изцяло с овче участие, но и първият, продуциран от калифорнийските разработчици на приложението за медитация Calm.

Продукцията е снимана изцяло в Есекс, Великобритания. След очакваната премиера на „Baa Baa Land“ през септември в Лондон, филмът ще тръгне и по кината на Острова.

Според продуцента Питър Фрийдман това е най-отегчителният филм, правен някога. „Щом ние смятаме така, се надяваме и публиката да се съгласи“, казва той.

Съоснователят на Calm и изпълнителен продуцент на „Baa Baa Land“ Алекс Тю допълва: „Филмът е по-добър от което и да е сънотворно хапче, най-доброто средство срещу безсъние“.

Заредете се с търпение и вижте трейлъра:

 

 

 
 

Гадни улици, кръстени на велики личности

| от |

Представете си, че ей сега в този момент Цариградско шосе вече не се казва така, ами се казва с вашето име. Вие ще сте един от един от мацината удостоени с честта да нарекат този път на тяхно име. Заедно с Ленин и Хитлер. Но въпросът е – ще се радвате ли на мародерствата, които се случват там. Най-вероятно не.

Защо тогава кръщаваме тъмни, гадни улици на велики личности? Или по-скоро, защо допускаме улиците, кръстени на велики личности, да тънат в депресия?

улица „Алабин“

Алабин е едно тъмно, каширано уличе, което започва със Съдебната палата и свършва в площад Македония. Преди да обясня с какво е характерен площад Македония, искам изрично да отбележа, че нямаме нищо против хората с каквато и да е сексуалност. Проституцията обаче е нещо, което граф Пьотър Алабин не заслужава върху улицата си.
Той е инициатор на създаването на Самарското знаме за Българското опълчение, а също така, докато е губернатор в София, подпомага изграждането на паметника на Левски. Все хубави работи.

улица „Парчевич“

Общо взето всичко от ул. „Витошка“ към Руски паметник е като всичко от булевард Дондуков към Сточна гара – старият град. Гледали ли сте „The Interview“? Когато Джеймс Франко беше в Северна Корея и се разхождаше по улиците й по тъмно, видя, че всичко беше само фасада. Та на „Парчевич“ е така. Някой въобще живее ли там? Или Големият брат иска да си мислим така? Не знам. Мистерия.
Императорът на Свещената римска империя удостоява с баронска титла Петър Парчевич. Той е един от най-големите българи през 17 век.

булевард „Цар Борис III“

Ако велоалеята е най-безопасното място на улицата ти, значи нещата не са на център. Този и следващият булевард са единствените места в София, където да видиш дюнери не е обещаващо. Освен това, булевардът води към Нов Български Университет.
Няма да обясняваме кой е Цар Борис III.
Но докато сме на темата:

булевард „Княгиня Мария-Луиза“

Там е ужас. Криминален, черен, бежански ужас. Не че всички бежанци са задължително лоши хора, но изглеждат страшно. Само вижте какви са цените на квартирите около булеварда и около Руски паметник. Все едно мястото не е в столицата.
Мария-Луиза Бурбон-Пармска e италианска принцеса, първата съпруга на княз Фердинанд I. По-добре да си в горите на брат Симеон, отколкото на нейния булевард.

Това най-вероятно е част 1 от серия текстове, които ще направим на подобни теми. Защото има цели квартали, кръстени на националните ни герои, в които обаче се случват най-позорни работи.

Да не говорим пък за отборите.

 
 

Ротвайлер разкъса малко кученце или парадокса на естествения подбор

| от |

Предполагам знаете – ротвайлер разкъса малко кученце във вторник сутринта до Борисовата градина.

Коварното несъобразяване на съседите е класически троп. И това не е само при нас, разбира се, по целия свят го има. Най-лесният пример е как едно време Германия съсипа съседката си Франция за има-няма 2 седмици. В този случай също има цивилни жертви.

Стопанката на ротвайлера има още един ротвайлер, две немски овчарки и един пинчер. За тях съседи твърдят, че са агресивни, а жената ги разхожда без каишка и наморник. С един агресивен пинчер ще се преборим, но два ротвайлера и две овчарки са много. Няма да ни стигнат оплакванията до Общината.

Ясно е, че проблемът е в жената. Ясно е, че тази жена познава кучетата, както е ясно и че е глупава да не им сложи наморници. Защо не му слагаш намордник? Искаш да си говорите с кучето ли, какво?

Но колкото и гаден случай да е този, вече такива неща са като че ли нормални. Някак влиза в печално появилата се категория „стандартното гадно“. Като катастрофите и сбиванията между ученици. Друга ми я мисълта.

В животинския свят все още съществува естественият подбор. Ако едно животно е по-силно, разкъсва другото в парка пред блока. В човешкия, надживотински уж свят естественият подбор, е едва забележим. Като рапърът Кулио. Като БНТ2.

Жената е достатъчно нескопосана да не сложи наморник на злобните си кучета. На каквото и да е белег това – дали на глупост, на наивност или на самонадеяност – във всеки случай тя би била губеща в естествения подбор.

И сега парадоксът:

Парадоксално е как именно тя получава надмощие над околните, които се страхуват, заради успехите на сателитните й кучета в подбора. Тоест, губещ в „природното състезание“ човек, в момента печели именно в това състезание.

Инструментите, които тя използва за победата не са само наглостта й и кучетата. Има го и страхът на останалите човеци. Срамен ансамбъл от тези две неща е причината.

Разочароващо не знам към какво сочи това. Може би е коментар към достойнството на средностатистическия човек, не знам. Като всеки българин, затруднен от философията зад някакво събитие, и аз ще кажа просто – правете си извода сами.

И си пазете децата да не ходят далеч от вас, защото има опасности.

Може да ги вържете на каишка.