Киев, Москва и демокрацията

| от |

Протестите в Украйна засягат и Русия. За Москва в случая става дума не само за външнополитическо влияние. Ставащото в Украйна има връзка и с отношенията между държава и граждани в Русия. Коментар на Инго Мантойфел от Дойче веле.

За Владимир Путин Украйна е от централно значение, поради намерението на руския президент да създаде доминиран от Русия Евразийски съюз, който да играе ролята на противовес на ЕС. Протестите срещу украинския президент Янукович – и най-вече резултатите от тях – оказват голямо въздействие върху политическото съзнание на руснаците.

ukr

Нож с две остриета

Нека припомним историческото значение на Украйна за Русия: в очите на руснаците Украйна представлява най-важната братска страна. Не са малко руснаците, които изпитват трудност изобщо да признаят украинския държавен суверенитет. Защото от етническо-езиковедска гледна точка руснаците и украинците, заедно с белорусите спадат към групата на източните славяни, образували единна културна и езикова общност през Средновековието. За руснаците първото източнославянско държавно образование, създадено през 9 век, т.нар. Киевска Рус е и люлка на руската държавност, и изходна точка на по-нататъшното им историческо развитие.

И до днес много руснаци осъзнават украинците и белорусите като част от една културна общност – факт, който никак не допада на национално осъзнаните украинци, за които руската „културна прегръдка“ представлява нещо като атака срещу националната им самостоятелност и суверенитет. Но споменът за вековната обща южнославянска история е нож с две остриета за Кремъл. От една страна, това обяснява руските претенции за тесни контакти с Украйна, от друга обаче – масовите протести на украинците биха могли да окажат влияние и върху отношенията между граждани и държава и в Русия.

Тактиката на Кремъл

Защото ако украинците успеят с помощта на протестни демонстрации да се наложат над управляващия елит около президента Янукович, много руснаци също ще се запитат дали и те не биха могли да поемат съдбините на страната си в свои ръце, прогонвайки „тези горе“. Широко разпространеното в Русия схващане, че европейската либерална демокрация не приляга към източнославянската традиция, би се оказало подкопано.

По тази причина Кремъл положи големи усилия още от самото начало да дискредитира протестното движение в Киев. Информациите за Украйна и протестите на прощад „Майдан“ се представят в руските медии в твърде особена светлина – като направляван от чужбина пуч на националисти и екстремисти.

Погрешно би било да се отрича, че сред протестиращите има и националистически и радикални групировки. Това се отнася с особена сила за склонните към насилие активисти от ул. „Хрушевски“ в центъра на Киев. Това е факт, на който понякога не се обръща достатъчно внимание в германските медии.

Граждани или поданици на властта?

Съзнателното дискредитиране на цялото украинско протестно движение в руските медии преследва една-единствена цел: да осуети евентуална аналогия на руска земя. Представянето на протестиращите като хора, направлявани отвън, цели да държи руските граждани в оковите на политическата апатия. Кремъл би желал те и занапред да си останат само пасивни наблюдатели, които нямат претенции спрямо управляващите елити.

В конфликта между демонстрантите и президента Янукович се решава не само политическата съдба на Украйна и външнополитическите стратегии на Владимир Путин. Става дума за нещо много по-важно: в състояние ли са руските гражадни да поемат общите си съдбини в свои ръце или ще си останат верни поданици на кремълската власт?

 

 

 
 

„То“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Заснетият по едноименния роман на Стивън Кинг и по телевизионната поредица от 90-те „То“ продължава да е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Случващото се в Дери, щата Мейн, със седемте деца и изправилото се срещу тях чудовище-клоун е гледано вече от 47 235 зрители и е събрал 419 335 лева приходи от билетите им за десетте дни на екраните у нас.

Премиерният от миналата седмица български „12 А“, продължение на излезлия през миналата година на големия екран „11 А“, е на втора позиция по зрителски интерес. Историята на учителката по литература Лина, която се сблъсква с нови проблеми в учителстването си, е гледана от 14 312 зрители и има 112 896 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На трета позиция в топ 10 е анимацията „Емоджи: Филмът“, която е от месец на екраните у нас. За това време животът на емотиконите в един смартфон е гледан от 73 188 зрители и има 615 082 лева от билетите им.

Четвърто място сред най-гледаните фими е на екшъна „Бари Сийл: Наркотрафикантът“. Том Круз в ролята на пилота Сийл, който едновременно е бил наркопласьор, трафикант на оръжие и шпионин на ЦРУ, е гледан от 46 464 зрители и е събрал 412 682 лева за месец на екраните у нас.

На пето място е втората премиера от миналия уикенд – екшънът „Американски убиец“, създаден по едноименния роман на Винс Флин за антитерористичния агент под прикритие Мич Рап. През първите си три дни на екраните у нас филмът е гледан от 3 038 зрители и има 28 348 лева приходи.

Шесто място е за анимацията „Крадци на ядки 2: Луди по природа“. Битката на катерицата Сръдльо срещу изграждането на увеселителен парк върху къщичката й е гледана от 7 396 зрители и има 63 985 лева приходи за десетте дни у нас.
Седма позиция е за екшъна „Бодигард на убиеца“. Филмът с Райън Рейнолдс, Самюъл Джаксън, Салма Хайек, Гари Олдман, Христо Петков, Велизар Бинев, в който има много софийски пейзажи, е видян от 19 897 зрители и има 140 948 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На осмо място е анимацията „Аз, проклетникът 3″, в която Гру и миньоните се справят със злодея Брат. За три месеца на екраните у нас историята е гледана от 184 675 зрители и има 1 587 519 лева приходи.

Девето място е за криминалната комедия „Късметът на Логан“ на Стивън Содърбърг. За десетте дни на екраните филмът с Даниел Крейг, Чанинг Тейтъм, Хилари Суонк е гледан от 4 265 души и има 36 916 лева приходи.

На десета позиция е анимацията „Героите на джунглата“. Френската история за пингвина Морис е гледана от 8 340 зрители и има 60 241 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

 
 

„Linkin Park“ ще изнесат концерт в памет на Честър

| от |

„Linkin Park“ ще изнесе концерт в памет на починалия си вокалист Честър Бенингтън.

От звукозаписната компания „Уорнър брос рекърдс“ оповестиха, че шоуто е планирано за 27 октомври в „Hollywood bowl“ в Лос Анджелис.

За пръв път „Linkin Park“ ще свири и пее от смъртта на Бенингтън на 20 юли.

От „Warner Bros Records“ поясниха, че членовете на бандата възнамеряват да предоставят на основаната от самата нея организация с идеална цел „Music for relief“ хонорарите си от шоуто в памет на Бенингтън.

Групата вече пусна видеоклипа за „One More Light“ – титулната песен от най-новия си албум. Видеото е с участието на Бенингтън, който пее, и включва архивни кадри.

Другият вокалист на бандата Майк Шинода заяви, че песента е своеобразно изпращане на любовно послание до онези, които са загубили някого.

 
 

Джеймс Кромуел беше обвинен за участие в протест

| от |

Актьорът Джеймс Кромуел беше обвинен за хулиганство и влизане без разрешение в чужд имот за участието в протест срещу използването на косатките за шоу на „Морски свят“ в Сан Диего.

Обвинението може да означава 90 дни затвор или глоба до 400 щатски долара.

Кромуел, който беше номиниран за награда „Оскар“ за ролята на фермера във филма „Бейб“, е казвал, че предпочита да лежи в затвора, вместо да плаща глоби. Той е на 77 години.

Актьорът протестира по време на шоуто „Среща с косатките“ в края на юли, като застана с още шестима други активисти пред публиката, облечен с тениска с надпис „Морски свят“ е гаден“. След това Кромуел каза през мегафон на публиката, че „Морски свят“ осъжда косатките на преждевременна смърт.

 
 

Псевдонимите – маски, зад които се крият литератори

| от |

Какво е общото между Емил Ажар, Стендал, Жорж Санд и Елена Феранте? Това се псевдоними, зад които се крият известни писатели. Журналистът Марио Баудино е написал книга, посветена на използването на псевдоними в литературата, предаде Франс прес.

„Довиждане и благодаря, забавлявах се много“. С тази фраза приключва романът „Животът и смъртта на Емил Ажар“ – книгата на Ромен Гари, публикувана под псевдонима Емил Ажар през юли 1981 г.

През лятото на 1980 г. писателят, чието истинско име е Роман Кацев, се самоубива в парижкия си апартамент. Последните написани от него думи са като закачка от страна на онзи, който казваше, че никога няма да остарее. Авиатор, участник в Съпротивата, дипломат – той оставя след себе си огромно творчество. Свързан е също с една от най-големите хитрости в историята на литературата – става носител на две награди „Гонкур“ под два различни псевдонима. Първо получава приза под псевдонима Ромен Гари за „Корените на небето“ през 1956 г., преди да го спечели под псевдонима Емил Ажар за „Животът пред теб“ през 1975 г.

„Той използваше псевдоними заради желанието си да провокира, но и заради схващането за т.нар. тотален роман, свързан с това, че авторът става персонаж в собствената си книга“, поясни Баудино.

В книгата си „Не знаете кой съм аз“, публикувана в началото на месеца в Италия, журналистът фокусира вниманието върху най-известните псевдоними в литературата. Баудино се пита какво кара даден писател да пише под псевдоним. „Опитах се също да открия онова, което ги свързва, като се започне с Елена Феранте“, поясни той. Баудино има предвид италианската романистка, чиято самоличност бе разкрита през 2016 г., когато италиански журналист увери, че зад този псевдоним се крие преводачката Анита Рая.

Случаите с писатели, чиято самоличност е разкрита от журналисти, са много. Например датчанката Карен Бликсен, която под псевдонима Исак Динесен е написала книгата „Извън Африка“. Романът й вдъхнови едноименния филм на Сидни Полак. Стивън Кинг е написал редица книги под псевдонима Ричард Бакман. „Псевдонимът никога не се дължи на случайност“, отбеляза Баудино. Той припомни, че Анри Бейл избрал псевдонима Стендал, за да се дистанцира от баща си, когото мразел. Псевдонимът му е заимстван от названиетто на германсия град Стендал, който авторът на книгата „Пармският манастир“ посетил, докато служел в армията на Наполеон.